РЕШЕНИЕ
№ 368
гр. П., 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101327 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес
на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството
му на пълномощник на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. П. и
съдебен адресат по делото гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу
„ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Черковна“ № 38, ет. 1, офис 4,
представлявано от И.Х.К.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № L330871/15.09.2023
г., сключен с ответното „ЮтеКредит България“ ЕООД, по силата на който
следва да върне сума по кредита в общ размер на 1 266,12 лв., при сума на
получаване в размер на 1 000 лв., при лихва от 71,78 лева и такса за
разглеждане в размер на 194,34 лв., при ГПР 56,98% и ГЛП 13%. Твърди още,
че такса за разглеждане в размер на 194,34 лв. по цитирания договор, е
нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност и
справедливост, както и необлагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като
същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, чрез
нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение и
се заобикаля закона. На следващо място твърди, че цитираната клауза от
договора е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме,
че такса за разглеждане в размер на 194,34 лева по Договор за кредит №
L330871/15.09.2023 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 21, ал. 1
и чл. 33 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
1
Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който признава
за безспорни фактите и обстоятелствата, че на 15.09.2023 г. е сключен Договор
за кредит № L330871 между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Б. Т. П. за сума в
размер на 1 000,00 лева, като същата е усвоена на 15.09.2023 г., при фиксиран
лихвен процент от 13,00% и ГПР 56,98%, и срок на погасяване 12 месеца.
Изразява становище за неоснователност на предявения иск, тъй като
процесният договор е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, а таксата за разглеждане е за
предварително разглеждане на документи на кандидат, като между страните
все още няма сключен договор за кредит, налице е преддоговорно
взаимоотношение между тях, поради което кандидатът все още няма
качеството потребител, за да се ползва от изричната законова закрила по
смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.
Навежда, че приетата от клиента преддоговорна информация, с която изрично
се е съгласил, по ясен и недвусмислен начин е посочена информация за
включена еднократна такса за разглеждане, която е включена в ГПР, който не
надвишава императивно определената от законодателя граница, както и че
клаузата, уреждаща такса за разглеждане е индивидуално уговорена. Релевира,
че потребителят има правото да се откаже от договора и това негово право
може да бъде упражнено в срок 14 календарни дни, считано от датата на
сключване на договора за кредит или от датата, на която потребителят получи
условията на договора, ако тази дата е след датата на сключване на договора, в
който срок потребителят не е упражнил правото си на отказ. Предвид
наличието на две възможности, които ЗПК е уредил - информирането чрез
предоставената преддоговорна информация и правото на отказ на
потребителя, от действията на последния било видно, че потребителя е бил
съгласен с условията по кредита, като в тази връзка поддържа злоупотреба с
права. Твърди, че процесният договор е сключен в съответствие с
разпоредбите на ЗПК, съдържа информация за размера на кредита, на ГПР, на
лихвения процент и неговото разпределяне в месечните погасителни вноски, а
размерите на ценовите елементи на договора - лихвата, таксата и ГПР не
противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с условията на
пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, при спазване на
начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК. Счита предявения
иск за прогласяване на таксата за разглеждане в размер на 194,34 лв. за
недействителна, за необоснован и неоснователен, и като такъв моли съда да
отхвърли исковата претенция.
Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че
същото надхвърля минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и моли
да бъде намалено.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват,
от процесуалните представители на същите са депозирани молби, с които
молят да бъде уважен, респ. отхвърлен предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че
между „ЮтеКредит България“ ЕООД и Б. Т. П. е възникнало правоотношение
по повод на сключен Договор за кредит № L330871 от 15.09.2023 г., по силата
на който на ищеца е предоставена сума в размер от 1 000 лв. /л. 7-8 от делото/.
Съобразно клауза от договора, кредитополучателят дължи такса за
разглеждане на заявката в размер от 194,34 лева. Същата е дължима в деня на
2
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се
възстановява от кредитополучателят с дължимите месечни вноски, съобразно
приложимия към договора погасителен план. В приложение № 1 към договора
за потребителски кредит / л. 9/ е отразен погасителният план към договора,
като част от дължимата такса е включена във всяка месечна погасителна
вноска.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между „ЮтеКредит България“ ЕООД като заемодател и Б. Т. П. като
заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен
заем в размер от 1 000 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Ищецът обвързва претенцията си за нищожност на таксата за
разглеждане с твърдение, че ответникът изисква заплащане на
възнаграждение за присъщи му услуги. Съдът счита тези доводи за
основателни. Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по
занятие, като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на
документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно
изричната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следва
да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на
това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране). Дейността по
одобряване на кредитната заявка (което включва в себе си разглеждането на
документите, подадени от потребителя) и оценката на кредитния риск са
действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно
предвид това чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установява императивна забрана
кредиторът да изисква заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест
на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора,
са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на
кредитополучателя като икономически по- слабата страна по
правоотношението. На практика, таксата за разглеждане предвидена в
договора единствено води до допълнително увеличаване на задълженията на
потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като
дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от
присъща му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от
Директира 2008/48 и разясненията, дадени в § 40-46 от Решение на СЕС
(четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance
d’Orlйans (Франция).
Доколкото предвидената в договора такса за разглеждане се явява
нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, то не следва
да се коментират останалите доводи за недействителност, изложени в исковата
молба (доколкото ЗПК се явява специален закон по отношение на ЗЗД).
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, то се
3
поражда право на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото
производство, на ищеца са предоставени правни услуги от адв. М., като
съобразно Договор за правна защита и съдействие /л. 41/, е договорено
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Предвид това и на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. § 2а от ДР от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. М. сума в размер от 480 лв. с вкл.
ДДС (доколкото адв. М. е лице, регистрирано по ЗДДС).
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца в лично качество и сума в размер от 50 лева, представляваща
държавна такса за образуване на исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 10а, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗПК нищожността на предвидената в Договор за кредит № L330871 от
15.09.2023 г., сключен между ищеца Б. Т. П., ЕГН: ********** като
кредитополучател и ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК:
********* като кредитор, такса за разглеждане в размер на 194,34 лева, като
нарушаваща установената забрана в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за изискване
заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати
на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на практиката: гр. П., бул. „П.“ № 81, ет. 3,
ап. Б, в качеството му на пълномощник на ищеца Б. Т. П., ЕГН: **********,
сума в размер на 480 лева, с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в
настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, да заплати
Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д., общ. П. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сума в размер на 50 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4