№ 159
гр. Плевен, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20244430200225 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0938-003434 от
31.10.2023 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на Б. С.
Н. е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за
извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат М. К., ПлАК. Последната се позовава
на събраните в хода на производството гласни доказателства и моли съда да
приеме, че факта на извършеното нарушение не е доказан по несъмнен начин.
Твърди, че са налице противоречия относно времето и мястото на извършване
на нарушението. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени
изцяло наказателното постановление като приеме, че е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява в съдебно
заседание. В придружаващо преписката писмо ангажира становище, че
жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски
моли съда за съобрази размера им с Наредбата за минималните адвокатски
1
възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената по делото в заверено ксерокс
копие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при съответните областни
дирекции на полицията са овластени да издават наказателни постановление за
извършени нарушение по ЗДП.
На 19.10.2023 година, около 09:40 ч., *** Л. К. и А. Й. изпълнявали
служебните си задължения по спазване правилата за движение в ***. В тази
част на денонощието двамата се придвижвали със служебен патрулен
автомобил по улица „***“ в *** в посока от ОД на МВР- Плевен към
кръстовище между ул. „***“ и „ ***“в същия град. В момента, в който се
пристроил в кръстовището между улиците „ ***“, „ *** „ и „ ***“ , за да
извърши маневра завой надясно, водачът на служебният автомобил А. Й.
видял от посока срещуположна на неговото движение, откъм улица „ *** “
велосипедист, който подминал редицата от автомобили, изчакващи
разрешителен сигнал от светофарната уредба и преминал през кръстовището
направо в посока към улица „ ***“. Това поведение възприела непосредствено
и свидетелката Л. К.. Свидетелят А. Й. незабавно обърнал посоката на
движение на патрулния автомобил и последвал велосипедиста. Настигнал го
няколко метра след кръстовището по посоката му на движение. След подаден
звуков сигнал, велосипедистът спрял в дясната страна на пътното платно.
Извършена е проверка. В хода на същата била установена самоличността на
лицето – велосипедист, а именно жалбоподателя Б. С. Н. от ***.
На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП. Актът бил съставен в
присъствието на водача. Последният отказал да го подпише и отказът му бил
удостоверен с подписа на свидетеля Стефан Сергеев Анастасов.
2
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, което наказание е и предмет на настоящата
въззивна проверка.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства: акт за установяване на
административно нарушение № 1103472 от 19.10.2023 година на ***;
наказателно постановление № 23-0938-003434 от 31.10.2023 година на ***;
справка за нарушител на името на жалбоподателя Б. С. Н.; заверено копие от
докладна записка относно анулиране на фиш GT 2404258 с регистрационен №
316р-37550 от 29.10.2023 година на младши автоконтрольор Л. К.; глоба с
фиш GT № 2404258 от 19.10.2023 година на ***; Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетите от съда по-горе факти са и гласните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Л. К. и А. Й.,
разпитани непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
СЪДЪТ прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е
осъществил всички признаци на визираното в разпоредбата на чл.6 т. 1 ЗДП.
Последната законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка.
В хода на проведеното против жалбоподателят административно
наказателно производство факта на извършено нарушение на тази разпоредба
от страна на жалбоподателят съдът приема за безспорно установен въз основа
на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства. Показанията
на всички свидетели установяват по категоричен начин, че на описаното в
акта и наказателното постановление конкретното място в *** и час от деня
именно жалбоподателят Н., като участник в пътното движение, управлявайки
велосипед/ а не като пешеходец/ не се съобразил подаваните светлинни
сигнали от светофарната уредба на кръстовището между улиците „ ***“ и „
3
***“ в *** като преминал на забранителен червен сигнал. Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите К. и Й. и ги възприе като достоверни. Същите
почиват на непосредствени възприятия, по същината си последователни,
еднопосочни и непротиворечиви. Съдът прие, че е налице подробно и
детайлно описание на конкретното поведение на жалбоподателя като
участник в движението по смисъла на пар. 6 т. 28 от ДР на ЗДП, а именно :.
"Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.“
Съдът прие, че контролните органи правилно са приели, че поведението
на жалбоподателя като участник в движението не отговаря на предписанието
на закона. Налице е описание на конкретно поведение в съответствие с
производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Поведението на жалбоподателя в конкретната ситуация правилно е подведено
под правната норма на материалният закон, а именно тази на чл. 6 т. 1 ЗДП.
В хода на въззивната проверка съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административнонаказателно производство. Спазени всички процесуални
правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Същото е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение, съставен от *** в сектор „ Пътна полиция „ при
ОД на МВР- Плевен в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Предвид гореизложените съображения съдът намери, че наказателно
постановление № 23-0938-003434 от 31.10.2023 година на ***, с което на
основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на Б. С. Н. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100 лева за извършено административно
нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП е правилно и законосъобразно. Същото
санкционира безспорно установено и правилно квалифицирано като
нарушение по чл. 6 т. 1 ЗДП, осъществено от страна на жалбоподателя.
По така направеното възражение за приложението на чл.28 ЗАНН съдът
съобрази следното:
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
4
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото
понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН,
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАННН.
В конкретния случай, с оглед на цялостната характеристика на деянието
и на дееца /установима от справка за нарушител/водач, приложена към
административнонаказателната преписка/ не е налице по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Установените по делото факти не сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на
деянието, за което е санкциониран жалбоподателя с процесното наказателно
постановление, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид. Доказателства в тази насока не бяха
събрани в хода на въззивното производство. Ето защо съдът намери, че
обжалваното наказателно постановление е издадено в съответствие както с
материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в
съответствие с тежестта на извършеното нарушение и съответната
санкционна норма, при липсата на основания за приложение разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, поради което и същото следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
При така изложените съображения и изхода на делото, съдът намери
искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 300 лева за неоснователно и следва да бъде отхвърлено
като такова.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0938-003434 от
31.10.2023 година на ***, с което на основание чл. 183 ал. 5 т. 1 ЗДП на Б. С.
Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100 лева за извършено административно нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДП.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на адвокат М. К., ПлАК да
бъде присъдена в полза на Б. С. Н., ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на същата по НАХД № 225/2024 година по описа на РС -
Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6