Определение по дело №1163/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение №17/15.03.2012 г., постановено по гр.д. № 142/11 г., К.районен съд е признал за недоказано оспорването на истинността на удостоверение от ЗД "Б. И. , Г. за изплатено застрахователно обезщетение по щета № *14 и № *14/1, с предмет лизингов договор № 3270/2008г. и го е приобщил към доказателствата по делото. Съдът е признал за установено по отношение на ответника А. К. М. от Г., че дължи на ищеца "П. Л. БГ" Е., със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. "М., Б. П. С. С. 12, вх. "А", .2, заплащане на сумата в общ размер от 3 313,22 лева, представляваща сбор от следните суми: 865,17 лева - представляваща общата стойност на начислените и непогасени наказателни лихви за забава на плащанията по Договор за финансов Л. №03270/15.07.2008г. за периода от 06.01.2009г. до 03.02.2010г., 965,00 лева - представляващи неизплатена част от застраховка КАСКО, сключена за периода 12.02.2009г. до 11.02.2010г., 160,00 лева - представляваща неизплатена част по застраховка ГО, сключена за периода от 12.02.2009г. до 11.02.2010г., 75.00 лева, представляваща застраховка ЗЕЛЕНА КАРТА за периода от 07.2008г. до 02.2009г., 270,67 лева, представляващи такса за обслужване на лизинга съгласно погасителния план за периода от м.януари 2009г. - февруари 2010 г., 33,92 лева - представляващи суми за платен от ищеца местен пътен данък МПС за 2009г., 33,92 лева- представляващи суми за платен от ищеца местен пътен данък МПС за 2010г., 909,54 лева - представляващи стойността на таксите за изготвените и изпратени до ответника предупредителни писма, за която сума е била издадена Заповед №3916/23.11.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1975/2010 г. по описа на КРС. Съдът е осъдил ответника А. К. М. да заплати на ищеца "П. Л. БГ" Е., Г. направените по делото разноски от 66,27 лева - внесена държавна такса за образуване на делото и 300 лева - внесен депозит за възнаграждение на вещото лице.Първоинстанционното решение е било постановено при участие по делото на трето лице-помагач - ЗД"Б. И., , Г..

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от първоинстанционното решение ответник А. К. М., въззивна жалба. В жалбата се твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е недопустимо, необосновано и неправилно. Излагат се обстойни съображения,между които и че след като ответникът не заплатил дължимите лизингови вноски, в качеството си на застраховател по договора ЗД”Б. И. , Г. ги бил изплатил, поради което бил встъпил напълно в правата на застрахования –ищец „П. Л. БГ” Е. и осъществил тези си права. Изтъква се също, че с договор от 12.11.2010 г. процесното МПС било прехвърлено на трето за производството лице, което отново правело исковата претенция неоснователна. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно решение, вместо което постанови решение по съществото на спора, с което отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира заплащане на разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, „П. Л. БГ” Е., Г., в който се излагат съображения за неоснователността на същата. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбодателят А. К. М., чрез процесуалния си представител А. М.Хасан, поддържа въззивната си жалба.

В съдебно заседание,ответникът по жалбата „П. Л. БГ” Е., Г., чрез процесуалния си представител А. П.П. оспорва въззивната жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство е предявен от ищеца „П. Л. БГ” Е., гр. С. против ответника А. К. М., положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.345 от ТЗ относно установяване дължимостта на произтичащи от сключен между страните Договор за финансов Л. № 03270/2008 г. и признати с постановената по ч.гр.д. № 1975/2010 г. по описа на КРС, Заповед № 3916/23.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, задължения.

В аспекта на очертаната правна рамка на исковата претенция съдът установи, че с издадената по ч.гр.д. № 1975/2010г. по описа на КРС, Заповед №3916/23.11.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено А. К. М. от Г., ул. "М. №37, с ЕГН *, да заплати на кредитора „П. Л. БГ” Е., със седалище и адрес на управление Г., Ж.Младост" 4, Б. П. София 1, С. 12А, .2, представляван от Р.Т.В., чрез А.П. П. сумата от 3313.22 лв., от която сума 2 448.06лв. - главница и 865.17лв. - наказателни лихви за периода от 06.01.2009г. до 03.02.2010г. по Договор за финансов Л. №*/15.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.20 10г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 846.27лв., от които 66.27лв. - внесена държавна такса и 780лв. адвокатски хонорар. Заповедта е издадена по повод детайлизирано досежно търсената главница заявление, в което сумите са посочени така както са индивидуализирани и в предявената в първоинстанционното производство искова молба, поради което съдът приема идентичността на исковата претенция.

Заповедта е връчена на длъжника на 28.11.2010 г. и в законоустановения двуседмичен срок, а именно на 03.12.2010г., длъжникът е подал възражение срещу дължимостта на сумата. Заявителят е уведомен на 21.12.2010г. за постъпилото възражение на длъжника, и че следва в едномесечен срок да предяви иск по чл. 422 от ГПК, като видно от настоящата искова молба, която е депозирана в съда на 20.01.2011г., този едномесечен срок е спазен.

Доколкото във въззивното производство страните не ангажираха нови доказателства, и настоящата инстанция подобно на първоинстанционния съд формира фактическите си констатации и изгради правните си доводи досежно основателността на исковата претенция въз основа на вече приетите писмени доказателства.

В производството е безспорно обстоятелството, че между страните- ищеца в качеството му на лизингодател и ответника в качеството му на лизингополучател е сключен на 14.07.2008 г. Договор за финансов Л. № * с предмет предоставяне за ползване на МПС- VW POLO TDI, с рама: * и двигател № *, с регистрационен № *, който автомобил с приемо-предавателен протокол от 15.07.2008 г. е бил фактически предоставен на лизингополучателя-ответник. Договорът е бил сключен със срок на действие 24 месеца. С факта на неговото сключване лизингополучателят се е запознал и приел Общите условия за Л. на лизингодателя. Стойността на договора е посочена в договора в размер на 12 550 евро, платима като първоначална вноска и като остатъчна стойност, разпределена на 24 месечни вноски, те пък платими най-късно до 15-то число на съответния месец по банковата сметка на лизингодателя, като при забава в плащането лизингополучателят дължи лихва в размер на 10 % годишно плюс основния лихвен процент /т.5.5 от Общите условия за Л./. Установява се в производството от представения план на плащанията към лизингов договор № * /стр.161/ че страните по процесния договор са уговорили всяка дължима месечна лизингова вноска да съставлява сбор от точно посочени суми за дължима главница, за дължима, наименована в производството възнаградителна лихва, за такса за обслужване и за ДДС /т.5.2/. Съгласно т.16 от цитираните Общи условия за Л. всички такси, данъци, налози, парични глоби и други разходи във връзка със сключването на договора, възникнали по време на действие на договора, се заплащат или възстановяват от клиента-лизингополучател.

От неоспореното в производството заключение, изготвено по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът като лизингополучател в изпълнение на процесния договор е заплатил на лизингодателя общо 5 237.31 евро, които според вещото лице са покрили с последното извършено плащане на 20.12.2008 г., договорената първоначална вноска и договорените пет поредни месечни вноски.

Не е спорно в производството, че във връзка с процесния лизингов договор лизингодателят- ищец е сключил с третото лице-помагач в производството ЗД „Б. И. , Застрахователна полица „Финансови загуби при договор за Л.” № А ***/01.08.2008 г. От цитираното вече заключение на вещото лице, което и настоящата инстанция изцяло кредитира, се установява, че поради настъпилия риск-спиране на плащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя М., застрахователят е платил на застрахования лизингодател-ищец сумата в общ размер на 16 503.21 лв., от която сума 6 937.10 лв. на 23.12.2009 г., погасяваща задължението на лизингополучателя по процесния договор от 6-тата вноска до 13-та вноска, вкл., и обхваща уговорените месечни главници и възнаградителни лихви по уговорения погасителен план; както и сумата от 9566.11 лв. , преведена на 09.02.2010 г., погасяваща задълженията от 14-та до 24-та месечни лизингови вноски и възнаградителна лихва за вноските с настъпил падеж/т.е. до 19-та вноска с падеж до 15.01.2010 г. / и само главницата за вноските с ненастъпил падеж /т.е. от 20-та до 24-та месечни вноски, вкл./.

Установява се в производството, и че между лизингодателя- ищец и третото лице –помагач е сключена и комбинирана застрахователна полица „Автокаско и Гражданска отговорност” със застрахователна премия в размер на 1 115.00 лв., платена от „П. Л. БГ” Е., на 04.02.2009 г.

Не е спорно и че между ответника в настоящото производство М. и третото лице- негов помагач, е сключено на 10.08.2010 г. извънсъдебно споразумение, по силата на което първият е заплатил на втория сума в размер на 8016 лв. и с това са били уредени регресните отношения между тях. В този аспект следва да се посочи, че противно на твърденията на жалбодателя, застрахователят ЗД „Б. И. не може да се суброгира в правата на застрахования „П. Л. БГ” Е. в повече от това, което е заплатил покривайки застрахования риск, т.е. встъпването в чужди права е възможно единствено и само до размера на поетото задължение, но не и повече от това. А колко и какво е поето и платено от застрахователя е установено от вещото лице и обсъдено в предходен абзац. В този аспект следва и изрично да се изтъкне, че това обстоятелство се установява и без да е необходимо да се кредитира приложеното по делото удостоверение, чиято истинност ответникът М. е оспорил. При все, че настоящата инстанция споделя мотивите на решаващия съд в тази насока, изрично следва да се изтъкне и обстоятелството, че за целите на своите правни изводи тя не го кредитира.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд изгради своите становище: намира за основателно съобразно т.5.5 от Общите условия за Л., и за доказано до размера, установен от вещото лице, че се следват на ищеца в производството заплащането на претендираната сума от 865.17 лв., съставляваща общата стойност на начислените и непогасени наказателни лихви за забава на плащанията по процесния договор за финансов Л. за периода от 06.01.2009г. до 03.02.2010г. Следва прочие да се посочи за уточнение на жалбодателя, че така наименованите в настоящото производство възнаградителни лихви, уговорени в самия договор, по своята правна природа са нещо различно от установените в този абзац за основателни и доказани мораторни лихви за забава.

Безспорно съгласно т.4.1 от Общите условия за Л. се установява, че право на лизингодателя е да застрахова лизинговия автомобил в собствена полза за сметка на лизингополучателя. Установено беше в този аспект, че между лизингодателя- ищец и третото лице –помагач в производството е сключена комбинирана застрахователна полица „Автокаско и Гражданска отговорност” със застрахователна премия в размер на 1 115.00 лв., платена от застрахования „П. Л. БГ” Е., на 04.02.2009 г. Т.е. основателността на претенциите за присъждане на сумите представляващи неизплатена част от застраховка КАСКО, сключена за периода 12.02.2009г. до 11.02.2010г., и представляваща неизплатена част по застраховка ГО, сключена за периода от 12.02.2009г. до 11.02.2010г., съдът намира за частично основателни по размер. И това е така защото в цитирания вече план на плащанията, обсъден от вещото лице/л.161/, само в поредна вноска 2-ра, вноска 9-та и вноска 21-ра, страните са уговорили заплащане на дължими суми за застраховка. И доколкото в.л. установи, че ответникът е заплатил дължимата се вноска 2-ра, то той е заплатил и частично до посочения платен размер от 440.45 лв. и съответната дължима се застрахователна премия. Както беше установено за комбинираната застрахователна полица „Автокаско и Гражданска отговорност” е заплатена застрахователната премия в размер на 1115.00 лв. И доколкото от прочита на тази полица се установява, че стойността на застраховката „ГО” е в размер на 150 лв., следва и в производството тя да бъде уважена в този й размер. А по отношение на застраховката „Автокаско” следва след извършено просто аритметично действие да се присъди разликата между дължимата и платена сума или следва да се присъди сумата от 524.55 лв. / 1115 лв.- 150 лв.за „ГО” – 440.45 лв./

Относно претенцията за присъждане на сумата от 75 лв.,представляваща застраховка „ЗЕЛЕНА КАРТА” за периода от 07.2008г. до 02.2009г., съдът намира същата за недължима. И това е така защото, съгласно т.4.2 от цитираните вече общи условия застраховка „Зелена карта” се сключва по изрично искане на лизингополучателя. В производството не се установи лизингополучателя-ответник да е направил такова изрично искане.

С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира уговорената като част от лизинговата месечна вноска „такса обслужване на лизинга” в претендирания размер и период за основателна и доказана по делото.

В производството от признанията на ответника се установява, че лизинговият автомобил е върнат в момента на сключване между ответника М. и третото лице- негов помагач ЗД „ Б. И. , извънсъдебно споразумение, т.е. на 10.08.2010 г. В този смисъл съгласно цитираната вече т.16 от общите условия е дължим от ответника в претендирания размер платен пътен данък за 2009 г. и за 2010 г. , доколкото тяхното плащане е възникнало преди посочената дата, т.е. по време на действие на договора.

Съдът тълкувайки т.8.1 от Общите условия за Л., съгласно която лизингополучателя „…възстановява в размера в който са извършени….” разходите за връчване на покани за доброволно изпълнение, намира че претендираната сума за такова връчване от 909.54 лв. в производството е недължима. Т.е. въпреки приложените по делото множество покани за доброволно заплащане на дължими лизингови вноски, размерът на реално направените разходите подлежащ на връщане, в производството не беше доказан.

Изложеното до тук установява частичната правилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, което налага и неговото частично потвърждаване.Този изход влияе и на присъдените в първоинстанционното производство разноски на ищеца. Следва прочие същите да бъдат коригирани до размера на уважената част от исковата претенция, т.е. да бъдат признати до размера на сумата от 207.61 лв.

При този изход на въззивното производство доколкото са изрично поискани се следват на жалбодателя, съразмерно с уважената част на въззивната жалба, разноски в доказания размер на 28.70 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 17/15.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 142/11 г. по описа на К. районен съд, В ЧАСТТА МУ с която е прието за установено по отношение на ответника А. К. М. от Г., че дължи на ищеца "П. Л. БГ" Е., със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. "М., Б. П. С. С. 12, вх. "А", .2, заплащане на сумата в общ размер от 3 313.22 лв, ЗА РАЗЛИКАТА от1 878.23 лв.до3 313,22 лв., вместо което постанови :

ОТХВЪРЛЯ иска за посочената разлика в размер на 1 434.99 лв.- съставляваща сбор от претендираните и признати в издадената Заповед №3916/23.11.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1975/2010 г. по описа на КРС, но неоснователни претенции за сумата в размер на 440.45 лв.- представляваща неизплатена част от застраховка „КАСКО”, сключена за периода 12.02.2009г. до 11.02.2010г., сумата в размер на 10 лв.- представляваща неизплатена част по застраховка „ГО”, сключена за периода от 12.02.2009г. до 11.02.2010г., сумата в размер на 75.00 лв. -представляваща застраховка „ЗЕЛЕНА КАРТА” за периода от 07.2008г. до 02.2009г. и сумата в размер на 909.54 лв.- представляваща стойността на таксите за изготвените и изпратени до ответника предупредителни писма.

ОТМЕНЯ решение № 17/15.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 142/11 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА МУ с която ответникът А. К. М. от Г. е осъден да заплати на ищеца "П. Л. БГ" Е., със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. "М., Б. П. С. С. 12, вх. "А", .2, разноски за първоинстанционното производство за разликата от 207.61 лв. до присъдените 366.27 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/15.03.2012 г., постановено по гр.д.№ 142/11 г. по описа на Кърджалийския районен съд в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА "П. Л. БГ" Е., със седалище и адрес на управление: Г., ж.к. "М., Б. П. С. С. 12, вх. "А", .2, ЕИК *, да заплати на А. К. М. от Г.,У.М. № 37, ЕГН *, сумата в размер на 28.70 лв., съставляваща разноски във въззивното производство.

Решение е постановено при участието на трето лице-помагач – ЗД "Б. И. , Г..

Решението на основание чл.280, ал.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.