№ 862
гр. Варна , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500497 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №272196/16.02.2021г., подадена от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Света Неделя”, № 7, чрез адв.М.Ж., срещу разпореждане № 263163/27.01.2021г.,
постановено по ч.гр.д. №858 по описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено
заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Н. П. Н., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр.Варна.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че
уведомлението за обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост е изпратено на
длъжника на посочения в договора адрес, който не го е получил само поради
недобросъвестното си поведение, от което не следва да черпи права. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на претендираните заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
1
Производството по ч.гр.д. №858/2021г. на Районен съд - Варна, е образувано по
заявление на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Н. П. Н., ЕГН ********** за присъждане на дължими
суми по договор за кредитна карта.
Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, като е приел, че липсват доказателства, удостоверяващи настъпването на
изискуемостта на вземането поради липсата на редовно уведомяване на длъжника за
изявлението на кредитора.
В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна
страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали
документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е
ликвидно и изискуемо вземане. Съобразно разрешението на ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС
по тълк.дело №4/2013г., ОСГТК в рамките на заповедното производство съдът следва да
извършва преценка за наличието на редовно уведомяване на длъжника при позоваване от
заявителя на предсрочна изискуемост, като заповед за изпълнение въз основа на документ и
разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение
вземания по чл.418, ал.2 от ГПК /т.18 от цитираното решение/. Когато според представения
документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването му
следва да е удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл.418, ал.3 от
ГПК. Постигнатата в договора предварителна уговорка за предсрочна изискуемост не
поражда действие, ако банката не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това изявление е достигнало до длъжника – кредитополучател преди
момента на подаване на заявлението.
В настоящия случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение
на основание представено извлечение от счетоводните книги, позовавайки се на настъпила
на 22.06.2019г. предсрочна изискуемост по договор за кредитна карта от 10.05.2018г. поради
неплащане на падежа три вноски по договорна и възнаградителна лихва през периода
16.04.2019г. – 16.06.2019г.
От представените със заявлението доказателства обаче не може да се изведе
извода, че е настъпила така твърдяната предсрочна изискуемост. Уведомяването на
длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост на задължението се твърди, че е
извършено чрез изпращане на покана – уведомление на постоянния адрес в гр.Ловеч, където
търсеното лице не е открито, както и на адрес в гр.София.
Видно от приложения към заявлението констативен протокол от ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова покани са изпращани на регистрирания настоящ адрес на адресата в
гр.Варна, където не е открит, както и на адрес в гр.София, посочен от лице, представило се
като адресата на посочен от банката телефонен номер. Не се установява покана да е
2
изпращана на постоянния адрес на лицето в гр.Ловеч, който е посочен в договора за
кредитна карта, както се твърди в жалбата. Констативният протокол от ЧСИ удостоверява
само, че на посочените адреси лицето е било търсено и не е открито, но тези официално
удостоверени факти не покриват хипотеза на връчване, нито установяват промяна на адреса
на длъжника. Фактът, че адресата не е намерен от връчителя и не се е явил на оставеното
съобщение за получаване на пратка не може да се приравни на отказ за получаване.
Същевременно не е осъществена и хипотезата за редовно връчване по някой от
другите, установени в ГПК начини за връчване при отсъствието на адресата. Не е изпращано
съобщение на постоянния адрес, който при това е посочен в договора, няма данни да е
залепено уведомление и осъществена процедурата по чл.47 и следв. от ГПК на постоянния
или настоящия адрес.
Въз основа на изложеното се налага извода, че не е налице надлежно
удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението по представения
договор за потребителски кредит на осн. чл.418, ал.3 ГПК спрямо длъжника Н.Н., поради
което и представения документ не съставлява основание да се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение / в този смисъл са разясненията, дадени в т.18 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г./.
С оглед гореизложеното съставът на въззивния съд намира, че представените
документи не удостоверяват наличието съгласно изискванията на чл.418, ал.2 ГПК на
предвидено от закона изпълнително основание, удостоверяващо годно за принудително
изпълнение притезание, поради което искането на заявителя „Райфайзенбанк България”
ЕАД е неоснователно и следва да се остави без уважение. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263163/27.01.2021г., постановено по ч.гр.д.
№858 по описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу длъжника Н. П. Н., ЕГН **********, с
настоящ адрес в гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4