№ 380
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Камен Г. Господинов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Роксана Св. Й.а
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20253100601022 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда № 88/20.03.2025 г., постановена по НЧХД № 2958/2024 г. по
описа на ВРС, подсъдимата С. М. М., ЕГН **********, е призната за
невиновна в това, че на 23.07.2024 г. е разгласила неистински позорящи
обстоятелства по отношение на частния тъжител Д. И. Б., ЕГН **********,
със следните изрази: „Що не напишеш на хората как си разписал и получаваш
хонорар, за да се пренасочва водата към село Кранево“, като клеветата е
извършена публично и по друг начин – чрез коментар в онлайн платформата
„Фейсбук“, група „Село Осеново /област Варна/“ в публична страница,
доведено до знанието на неограничен кръг лица, като на основание чл. 304
НПК е оправдана за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, предл. 2, вр. чл. 147, ал. 1, предл. 1 от НК.
Недоволен от така постановената присъда е останал частният тъжител
Д. Б., като с въззивна жалба, подадена от неговия повереник – адв. В. Б.,
обжалва първоинстанционния съдебен акт като неправилен. Намира, че са
1
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд с оглед
обстоятелството, че не е определил правната квалификация на фактите,
изложени в тъжбата. Посочва, че в нито един момент в производството не
било оспорено авторството на извършеното деяние. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда. Оспорва присъдата и в частта за разноските.
Въззивната жалба е допълнена от новоупълномощен повереник на
частния тъжител – адв. Б.. Оспорва приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Навежда оплаквания за необоснованост на
обжалвания акт. Счита, че съдът погрешно е ценил наличните по делото
гласни доказателствени средства. Намира, че неправилно съдът е приел, че
ангажираните от страна на частния тъжител свидетели са в близки отношения
с него и сина му, както и това, че същите не живеели в селото и нямали лични
непосредствени впечатления. Излага доводи в подкрепа на становището, че
осъщественото от подсъдимата е съставомерно и че повдигнатото обвинение е
доказано. Моли да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение, както и
претендира сторените в производството разноски.
В проведеното открито съдебно заседание повереникът на частния
тъжител моли за уважаване на подадената въззивна жалба и за отмяна на
присъдата на ВРС. Излага съображения, че на инкриминираната дата
подсъдимата е извършила престъплението клевета. Намира, че от събраните
гласни доказателствени средства при разпита на свидетеля В. може да бъде
направен безспорен извод за авторството на деянието, съответно това
обуславя отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна.
Адв. А. – защитник на подсъдимата, намира обжалвания акт на
първоинстанционния съд за правилен. Моли така депозираната въззивна
жалба да бъде оставена без уважение. Излага подробни съображения за
правилността на първоинстанционния съдебен акт. Моли за потвърждаване на
обжалваната присъда, както и за присъждане на сторените разноски.
Настоящият състав, след като обсъди доводите в жалбата и нейното
допълнение, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след
като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
2
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319, ал. 1 НПК
от надлежна страна. Същата е допустима, но по същество е неоснователна.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция не намира основания за промяна на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Частният тъжител Б. е кмет на с. ******, община Аксаково, област
Варна, повече от 15 години, като живее и работи в с. ******. На 23.07.2024 г.,
около 09:00 часа, узнал от колеги и приятели, че във „Фейсбук“ група,
наречена „село Осеново (обл. Варна)“, по повод оплакване на граждани, че в
селото няма вода, имало направен коментар от С. М. М., че бил разписвал
документи и получавал хонорар, както и за това, че е дал съгласие да се
отклонява водата на селото към съседното село – Кранево. Инкриминираните
изрази в частната тъжба, заявени от профил във „Фейсбук“ – С. М. М., в
процесния коментар са: „що не напишеш на хората как си разписал и
получаваш хонорар, за да се пренасочва водата към Кранево“. Тъжителят
приел, че изразите в коментара компрометират кметската институция в с.
Осеново и накърняват добро му име в обществото, както и че негов автор е
подс. М., която е разгласила позорни обстоятелства за него и му е приписала
престъпления, във връзка с което депозирал процесната частна тъжба във
ВРС. В тъжбата се твърди, че подсъдимата и частният тъжител живеят на една
и съща улица, както и че много пъти свидетели са я чували да прави
посочения коментар в магазина на селото.
Фактическата обстановка, приета и от настоящия състав, почива на
правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като са
спазени изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.
По делото са разпитани следните свидетели: П. В., Г. А. и Р. К..
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал частично показанията
на П. В. и Г. А.. В показанията си св. В. заявява, че се познава с частния
тъжител, както и че е много добър приятел, както на тъжителя, така и на
неговия син. Св. А. също споделя пред съда, че е в приятелски отношения със
сина на тъжителя, както и че е посещавала дома им. Правилна е преценката на
съда, че показанията им следва да бъдат кредитирани в частта, в която
свидетелите посочват, че се запознали с публикация във „Фейсбук“,
публикувана от профил, името на което съвпада с това на подсъдимата. В тази
3
част показанията им са последователни, логични и кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал.
Неоснователни са оплакванията, наведени от повереника на частния
тъжител, че неправилно са анализирани събраните гласни доказателствени
средства. От обвинението е застъпено становището, че от показанията на
разпитания по делото свидетел – В., се установявало авторството на деянието.
Въпреки че показанията му не са кредитирани в останалата част по
съображения, че лицето може да се счита за заинтересовано с оглед близките
си отношения със страната, настоящият състав намира, че в некредитираната
част те по съществото си са неотносими към предмета на делото и не
допринасят за разкриване на обективната истина. В тях свидетелят посочва, че
седмица преди публикацията чул разговор в магазин в селото, в който
подсъдимата обсъждала въпроса за водоснабдяването с други хора, като
отправяла към кмета обвинения, идентични на тези, по повод на които е
образувано настоящото производство. Въпреки че не познавал подсъдимата,
той я разпознал, когато видял публикацията във „Фейсбук“, като се сетил, че
именно това било лицето от магазина, което видял седмица по – рано. В
показанията на свидетеля в некредитираната от първоинстанционния съд част
не се съдържат доказателства, от които може да бъде направен извод за
авторството на деянието, тъй като той споделя за възприети от него
обстоятелства седмица преди публикацията, тоест те не са свързани и не
допринасят за установяване на авторството на деянието.
Оплакванията, наведени във въззивната жалба, че авторството не било
оспорено, са неоснователни. В чл. 103, ал. 1 НПК е регламентирано, че
тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху
прокурора и разследващите органи, а по дела, образувани по тъжба на
пострадалия – върху частния тъжител. Правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че по делото не са налични доказателства, които да
установяват с категоричност, че инкриминираното деяние е извършено
именно от подсъдимата.
Отделен е въпросът, че деянието, за което е повдигнато обвинение, не
представлява от обективна страна престъпление. От анализа на думите „що не
напишеш на хората как си разписал и получаваш хонорар, за да се пренасочва
водата към Кранево“ категорично не може да бъде направен извод за
4
съставомерност на извършеното по чл. 147, ал. 1 НК, в която и да е от двете му
форми на изпълнително деяние.
В чл. 147, ал. 1 НК са предвидени две форми на престъплението клевета
– разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление.
Безспорно прието е, че позорното обстоятелство представлява твърдение на
дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от
гледна точка на морала поведение, което само по себе си е от естество да
засегне доброто му име в обществото. Втората форма на изпълнително деяние
се характеризира с това, че деецът излага пред други лица твърдения, че
пострадалият е извършил престъпление, но то трябва да е описано до известна
степен, макар и да не е задължително да бъде напълно конкретизирано. За да е
съставомерно деянието, необходимо е позорното обстоятелство да е
неистинско, а вмененото престъпление да не е извършено от оклеветения,
както и деецът да осъзнава това. Ключово за съставомерността на деянието е
то да бъде достатъчно конкретно, а не да е резултат от субективни
интерпретации в съзнанието на пострадалия.
От събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява, че в селото съществува проблем с водоснабдяването, който засяга
множество от живущите там. От показанията на св. К. също се потвърждава,
че от 2021 г., когато е закупила имот в селото, има проблеми с
водоснабдяването и всяко лято през деня няма вода. Въпреки множеството
срещи с частния тъжител в качеството му на кмет на селото, както и
сигнализирането на ВиК дружеството, проблемът продължавал да съществува.
В показанията си е изложила, че е чувала различни версии за причините за
безводието в селото, като според ВиК дружеството нямало достатъчно
количество вода. С недоумение заявява, че не разбира защо съседите им от
едната страна на селото имат вода, а за другата част от живущите няма, като
намира обяснението, което получава за проблема, за нелогично.
Въпреки възраженията на частния тъжител, че предмет на делото не е
безводието в процесното населено място, а инкриминираните думи,
публикувани в платформата на „Фейсбук“, настоящият състав намира, че тези
обстоятелства имат значение за преценка и на обективната съставомерност на
деянието. Съдът отчита, че частният тъжител заема длъжност – кметски
наместник на с. Осеново. Същият, с оглед правомощията, които са му вменени
5
със ЗМСМА, следва да проявява най – висока степен на толерантност спрямо
отправяните срещу него изявления от граждани. Въпреки че употребените
думи са в известна степен провокативни, те не са особено скандални,
шокиращи и злепоставящи, а и позицията, изразена в инкриминирания
коментар, може да бъде определена като израз на недоволство и безсилие от
липсата на разрешение на проблема, свързан с водоснабдяването на
населеното място. Сами по себе си използваните думи нито разгласяват
позорно обстоятелство, нито приписват престъпление. Както беше посочено
по – горе, за да е съставомерно деянието, в която и да е от двете му форми,
инкриминираното изявление следва да бъде достатъчно конкретизирано, а не
неговата съставомерност да се извежда от субективното възприятие,
тълкуване или интерпретация на пострадалия.
По изложените съображения настоящият състав намира, че
инкриминираните с частната тъжба думи не осъществяват от обективна страна
състава на клевета, а отделно от това по делото не е доказано и авторството на
деянието.
Във въззивната жалба е направено оплакване и във връзка с
присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско
възнаграждение, като е изложено становище, сочещо за прекомерност на
същите. Настоящият състав намира оплакването за неоснователно, тъй като
счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК не намира приложение в
наказателното производство. Въпросът за разноските в наказателното
производство е уреден в чл. 187 – 190 НПК. В сочените разпоредби не е
предвидена възможност за намаляване на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото. Единствената препращаща норма на процесуалния закон
в този смисъл е чл. 88, ал. 1 НПК, който обаче засяга неуредените въпроси,
свързани с разглеждането на предявен граждански иск, какъвто не е
настоящият случай.
По изложените по – горе съображения, въззивният съд не намира
основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което
прецени, че същата следва да бъде потвърдена.
По разноските:
Защитникът на подсъдимата е представил договор за правна защита и
6
съдействие от 24.09.2025 г., от който е видно, че подсъдимата е сторила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв., заплатени в брой,
като договорът служи за разписка за получаването на сумата. В чл. 190, ал. 1
НПК е предвидено, че когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. Следователно частният тъжител – Д. Б., следва да бъде
осъден да заплати на подсъдимата – С. М., сторените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение пред ВОС.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 88/20.03.2025 г., постановена по НЧХД №
2958/2024 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, частния тъжител Д. И. Б.,
ЕГН **********, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, сума в размер на
1000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
пред ВОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7