РЕШЕНИЕ
№ 399
гр.Перник 10.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 27.11.2018г. в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я: Симона Кирилова
При
участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Д.
Ковачев в.гр.д. № 610 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на М.Р.В. срещу Решение 852/16.07.2018г., постановено по гр.д. № 2248/2018
г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта с която e отхвърлен предявеният от него срещу
„Топлофикация Перник“ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на суми
по изпълнителен лист от 08.03.2010г., издаден по ч.гр.д. 6455/2009 г. на ПРС
въз основа на влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК.
В жалбата са направени оплаквания за
неправилност на решението на ПРС, поради неправилно прилагане на чл. 76 от ЗЗД,
нормите уреждащи погасителната давност, липса на съобразяване в пълнота на
доказателствата, неправилно квалифициране като доброволно плащане на суми
постъпили в хода на изпълнително дело, неотчитане, че със сумите по
изпълнителното дело първо се погасяват разноските по изпълнението, а не разноските
по заповедното дело. Твърди, че изпълнението е прекратено по чл. 433, ал.1, т.
8 на 01.08.2012г. и всяка давност е изтекла. Счита, че давност е изтекла още
преди образуването на изпълнително дело 1116/2010 г. на ЧСИ С.Б. и преди
образуване на заповедното дело.
Иска се отмяна на решението в
отхвърлителната част и уважаване на иска. Не е постъпил е отговор на жалбата
В
хода на проверка по чл. 269 ГПК ПОС констатира,
че решението е валидно и допустимо като постановено от законен състав, в рамките
на правораздавателната власт на съда, съдържащо всички изискуеми по ГПК
реквизити като ПРС с е е произнесъл в рамките на заявените искания по допустим
иск.
По
отношение на правилността на решението проверката на ПОС е ограничена до
оплакванията в жалбата и императивните норми.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Искът се основава на твърденията на
ищеца за изтекла погасителна давност.
Няма спор и се установява от писмените
доказателства (приложеното изпълнително дело), че срещу въззивника - ищец има
издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за сумите
предмет на исковата молба. С оглед издаването на изпълнителен лист следва да се
приеме, че заповедта е влязла в сила най - късно на датата, на която е издаден
листа (08.03.2010г.).
За
приложимия давностен срок въззивния съд следи служебно при направено позоваване
на давност, защото продължителността на давностните срокове е установена с
императивни норми.
Влизането в сила на заповедта за
изпълнение прекъсва давността за вземането, а след влизането и в сила е
приложим чл. 117, ал. 2 ЗЗД (включително за лихвите), защото влязлата в сила заповед за
изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е приравнена на влязло в сила
решение и давността е пет години.
Характерно
за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение
представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако
след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право.
Аналогично
е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката
на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с възражения основани
на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му
станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в
сила заповед има установително и преклудиращо действие.
Осъдителните
решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл.
410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл.
423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.
Реда
по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.
Основанията
по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения
по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.
Видно
от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Изрично в Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен
смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение №
480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В
подкрепа на становището, че влязлата в сила заповед е приравнена на съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е и практиката на съдилищата: Решение № 791 на САС по в. гр. д. № 3948/2012 г.
недопуснато до касационно обжалване; Решение № 36 от 23.02.2017
г. на ВнАС по в. т. д. № 699/2016 г., недопуснато до касационен контрол; Решение от
28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС Сливен-недопуснато до касационен
контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д. 1040/2017г. на ОС Ст. Загора;
Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на ОС Враца и др.
Следователно от 08.03.2010г. е започнала
да тече нова петгодишна давност за вземането на ответника по иска.
Тя е прекъсната отново с молбата на
ответника за образуване на изпълнително дело от 28.10.2018г., защото в нея са
поискани изпълнителни действия - запори и възбрани.
На 29.11.2010г. давността отново е
прекъсната, защото молбата на длъжника-ищец по изп.дело с която се иска
разсрочване на „дълга ми“ следва да се квалифицира като признание на
задължението, което прекъсва давността съгласно чл. 116 ЗЗД.
На 06.01.2011г. давността отново е
прекъсната с изпращане на запорно съобщение до ОД на МВР Перник за налагане на
запор върху МПС.
На 21.02.2012г. е изпратено запорно
съобщение до трето задължено лице-работодател на ищеца ( длъжник по изп.д.) с
което давността отново е прекъсната.
В изпълнение на наложения запор върху
трудово възнаграждение третото задължено лице-работодателя е извършвал удръжки
от възнаграждението на ищеца-жалбоподател и плащания към ЧСИ. Всяка такава удръжка
(плащане към ЧСИ) прекъсва давността, защото е част от изпълнителното действие
запор върху вземане. Това е посочено и в цитираното ТР /2013г. на ОСГКТ на ВКС,
при примерното изброяване на действията прекъсващи давност.
Последното плащане е от 10.07.2013г.
след тази дата няма извършвани или поискани от взискателя ответник действия на
изпълнение и изпълнителното дело се е прекратило на основание чл. 433, т. 8 на
10.07.2015г.
С прекратяване на изпълнителното делото
на каквото и да било основание се обезсилват всички действия по него и нямат
никакъв процесуален или материално - правен ефект с изключение на плащанията от третите задължени лица – ТР 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. Следователно направеното от работодателя плащане по запора от
10.07.2013г. запазва своя прекъсващ давността ефект независимо от прекратяването
на изпълнителното дело.
От 10.07.2013г. е започнала нова
петгодишна давност, която изтича на 10.07.2018г., но исковата молба е предявена
преди изтичането на давността поради което иска се явява неоснователен изцяло,
но тъй като няма жалба от другата страна настоящата инстанция не може да
ревизира решението в частта необжалвана от ищеца.
Ще следва да се потвърди решението като
правилно в отхвърлителната му част макар и само по краен резултат.
При този изход на делото във въззивната
инстанция на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответника по жалбата е поискал 300,00
лева юрисконсултско възнаграждение, от което следва да се присъдят 100,00
предвид направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което
ПОС намира за основателно. Делото не е нито от правна нито от фактическа
сложност.
По изложените съображения Пернишки
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 852/16.07.2018г.,
постановено по гр.д. № 2248/2018 г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта с която e
отхвърлен
предявеният от М.Р.В. срещу „Топлофикация Перник“ЕАД отрицателен установителен
иск за недължимост на сумите: 1114,20 лева-главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.09.2006г.-30.04.2009г.; 673,27 –обезщетение за забава за
периода 30.10.2006г-19.11.2009г. и 158,40 – разноски, за които има изпълнителен
лист от 08.03.2010г., издаден по ч.гр.д. 6455/2009 г. на ПРС въз основа на
влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК,
ОСЪЖДА М.Р.В. с ЕГН ********** и адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация Перник“АД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
Република 100,00 лева разноски за юрисконсултстко възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.