Р
Е Ш Е Н И Е
654/15.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На шести ноември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар Ф. А.
като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2118 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 460887-F500558/02.09.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева. В жалба си до съда жалбоподателят моли НП да бъде отменено, считайки същото за нищожно, поради липса на компетентност на органа, който го е издал и поради нарушаване на процесуалните правила, без да конкретизира в какво точно се изразяват. Алтернативно моли да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че вмененото му административно деяние е несъставомерно. Оспорва констатациите в АУАН и в НП. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява, като моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е неоснователна
От събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 17.07.2019г. в ТД на НАП, офис Шумен, св. В.И.М. – гл. инспектор по приходите ТД на НАП, офис Шумен установил, че А.И.Д. в качеството си на самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, не е изпълнил задължението си да подаде Декларация обр.1 “Данни за осигуреното лице”, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № Н-8/2005г., за м. декември 2018г. в законоустановения срок указан в чл.3 ал.1 т.2 б. „а“ от Наредба № Н-8/2005г., а именно до 25 число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните, в конкретният случай до 27.04.2019г., вкл. /25.05.2019г. и 26.05.2019г. са неприсъствени дни/. На 17.07.2019г. св. М. съставил срещу жалбоподателя АУАН № F500549 за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н-8/2005г. При предявяване на акта не са отразени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.355 ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева. НП му е връчено лично на 18.09.2019г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя - свид. В.И.М., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.
При
така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Наведените
доводи за нищожност и незаконосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП са
неоснователни. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Издадени са в рамките
на предвидените преклузивни срокове. Административно-наказателното производство
е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по
смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице виновно.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.355 ал.1от КСО за нарушение на чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредба № Н –
8/29.12.2005г. Нарушението правилно е квалифицирано и санкционирано от
наказващия орган по чл.355 ал. 1 от КСО, предвиждащ санкция за всякакви
нарушения на чл. 5, ал. 4 от Кодекса, вкл. и при не подаване или не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4
т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за
фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия
доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно нормата на чл.5, ал.6 от КСО
съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на
декларациите по ал.4 се определят със специална Наредба. В случая приложимата
наредба е посочената в АУАН и наказателното постановление, а именно Наредба № Н –8/2005 г. на МФ, която определя
вида декларации, а именно образец № 1, че се подават в компетентната ТД на НАП
от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните за тях - чл.3 ал.1 т.2 б.а от Наредбата. Следователно задължението
за подаване на декларацията образец № 1 за м. април 2019г. следвало да се
изпълни до 27.05.2019г., включително 25.05.2019г. и 26.05.2019г. са
неприсъствени дни/. Като не е сторил
това, жалбоподателят нарушил посочените в АУАН и наказателното постановление
разпоредби от КСО и Наредба № Н-8/2005 г. Предвид факта, че нарушението е
извършено чрез бездействие в рамките на
законово определения срок, то на практика вече
на 28.01.2019г. е било формално осъществено. Съобразявайки изложеното
съдът намира, че е осъществен състава на нарушението, както от обективна така и
от субективна страна. За административните нарушение не се изисква умисъл,
достатъчно е да са извършени непредпазливо.
Случая не касае маловажен случай. Критерият за отграничаване на
маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши
въпросът дали случаят е маловажен или не. В случая административното нарушение
е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от
него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или
липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По
делото няма данни за смекчаващи вината обстоятелства, които да обусловят
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в
конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство,
независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет
не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта,
че по делото няма данни декларацията да е била подадена и след констатиране на
нарушението от органите на НАП.
Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.355 ал.1 от КСО.
Ето защо, поради изложеното настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което издаденото наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съдът намира, че ВАС на Р. България се е произнесъл в тази насока с нарочно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по тълк. д. № 7/2008 г., ОСК на ВАС, както и ВКС с Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС. Според цитираните тълкувателни решения нито в производството пред районния съд, нито в касационно административно-наказателно производство, е допустимо присъждане на разноски в полза на страна по делото, независимо от неговия краен изход. Указан е друг ред, по който жалбоподателят следва да реализира претенцията си. Ето защо искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 460887-F500558/02.09.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр. Варна, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО на А.И.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.