РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502000 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. Образувано е по въззивни жалби
срещу Решение №261052/04.08.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.
№7153/20г.
Въззивникът Я. Й. С. - ищец по иска, чрез адв. Чапразлиев, обжалва решението
в частта, с което са отхвърлени исковете срещу ответника ЗК „Уника“ – АД, над
сумата от 10000 лева, до предявения размер от 22000 лева (частично предявен от пълен
размер от 30000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
понесени болки, страдания и неудобства, причинени от падане в автобус на
12.01.2020г., в резултат на рязко потегляне на автобуса; над 2917.97 лева, до
предявения размер от 2998.07 лева – обезщетение за имуществени вреди от посочения
инцидент, представляващи разходи за лечение.
Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решене, с което исковете да бъдат уважени в
пълен размер. Излага подробни съображения, досежно допуснати от съда нарушения
при определяне размера на обезщетението, в противоречие с постановеното в т.11
ППВС 4/68г. Според въззивницата, съдът не е взел предвид тежестта на болките и
страданията, възрастта на пострадалата, периода на неработоспособност и загуба на
работата й, същественото нарушение на обичайния й ритъм на живот, затрудненията
на движението на крайника, продължили дълго време и др. Извършва анализ на
понятието „справедливост“ в съотв. с ППВС №4/68г. и чл.52 ЗЗД, както и въз основа на
съдебна практика, както и на събраните по делото доказателства – свидетелски
показания и съдебно – медицинска експертиза, за да обоснове извод, че за
обезщетяване на вредите, претърпени от ищцата следва да й бъде присъдено
обезщетение, в размер на 30000 лева.
Въззивникът – ответник Застрахователна компания „Уника“ – АД обжалва
1
решението в частта, с което са уважени исковете на ищцата и ответникът е осъден да й
заплати сумата от 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за понесени болки, страдания и неудобства, причинени от падане в
автобус на 12.01.2020г., в резултат на рязко потегляне на автобуса; 2917.97 лева –
обезщетение за имуществени вреди от посочения инцидент, представляващи разходи
за лечение. Въззивникът – ответник изразява недоволство от постановеното решение и
претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решене, с което исковете да
бъдат отхвърлени.
Въззивникът излага съображения за липса на деликт, доколкото досъдебното
производство е прекратено и не е установено противоправно поведение на водача на
автобуса. Според въззивника настъпилите вреди са в резултат на поведението на
пострадалата, която при движението си в автобуса не се е държала за тръба или
ръкохватка, т.к. е носела дамска чанта и пазарска торба. При обсъждане твърденията на
ищцата, показанията на свидетеля – водач и извършената съдебно – автотехническа
експертиза, както и разпоредбата на §6, т.28 ЗДвП, въззивникът обосновава тезата, че
пътникът е длъжен да осигури стабилност на тялото си през време на движението на
автобуса, което ищцата не е направила. Оспорва и претендирания и присъден от БРС
размер на обезщетенията.
По въззивната жалба на ответника, в срока по чл.263, ал.1 ГПК ищцата С.
представя писмен отговор. В него излага подробни съображения за потвърждаване на
решението. Въззиваемата – ищец обсъжда фактите по делото, представените писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства и извършените експертиза, за да
обоснове твърденията си за осъществен на 12.01.2020г. инцидент, при който тя е
паднала в автобуса и е претърпяла увреждания, довели до болки и страдания, които
подлежат на обезвреда.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивните жалби са подадени в
срока по чл.259 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същите са допустими.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти,
относно осъщественото на 12.01.2020г. пътно – транспортно произшествие (ПТП), през
време на пътуване на ищцата с автобус на градския транспорт, когато шофьорът на
автобуса потеглил рязко, в следствие на което ищцата паднала в салона на превозното
средство. При падането получила травма на горен десен крайник в раменната област,
като претърпяла оперативно, болнично и домашно лечение, изпитвала физическа
болка, била неспособна да се грижи за себе си без чужда помощ. В резултат на това
изпитала стрес, тревожност и страх и психически дискомфорт. Поради това и на осн.
чл.272 ГПК, въйззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази им част. Въззивният съд не споделя възраженията на ответника,
досежно различен механизъм на ПТП – че не е налице рязко потегляне на автобуса, че
ищцата е паднала поради това, че не се е държала, че не е налице причинна връзка
между поведението на водача и причинените вреди. За неговото установяване са
извършени основна и повторна автотехнически експертизи. Видно от заключението на
вещото лице Топузян, което съдът кредитира без резерви като компетентно,
обосновано и подробно, ПТП е възникнало поради рязко потегляне на автобуса, довело
до нарушаване равновесието на пострадалата. Същата се е движела праволинейно
равномерно към задната част на автобуса; при липса на външна сила, която да я изведе
от равновесие, тя би се придвижила безопасно до набелязаната седалка. Видимото на
видеозаписа рязко наклоняване на пътничката в посока обратна на посоката на
движение на автобуса, е индиция за това, че автобусът е бил в процес на рязко
потегляне. Чрез видеозаписът вещото лице е измерило изминатото от автобуса
разстояние в първите секунди след потеглянето, като заключава, че в първата секунда
автобусът е изминал около 0.60 м., след което ускорението рязко се е повишило. При
равномерно праволинейно движение на автобуса, телата в салона придобиват
скоростта на автобуса; сътресенията в автобуса се предават на телата; при плавно
2
ускоряване и спиране телата придобиват скоростта на автобуса, запазвайки устойчиво
положение. Според вещото лице е налице причинно – следствена връзка между
поведението на водача и настъпилия инцидент, при който автобусът е потеглил рязко и
това е довело до падането на ищцата.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. След
като взе пред събраните поделото доказателства, вид становищата на страните и като
съобрази Закона въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. И в тази част мотивите на
първоинстанционния съд следва да бъдат споделени на осн. чл.272 ГПК.
По възраженията на двете страни във въззивните жалби, досежно размера на
обезщетението, което следва да се присъди, следва да се каже: Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетение за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Съгласно
разясненията, дадени в раздел II от ППВС №4/23.12.1968г., по отношение размера на
обезщетението, който следва да бъде присъден в полза на ищеца, следва да се вземат
предвид вида и характера на причинените болки и страдания, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., периода за отстраняване на последиците от увреждането, вида,
характера и продължителността на създадените неудобства. В настоящия случай вида и
характера на вредите сериозни – нараняването на дясна ръка в раменната част е
наложило оперативно лечение, продължаващо след това лекарско наблюдение и
необходимост от ползване на чужда помощ за ежедневни дейности. Доколкото, обаче
се касае за травма на горен крайник – ръка, пострадалото лице е в по-благоприятно
положение от лице, на което е причинена травма на долен крайник – крак. Травмата на
ръката позволява придвижване на собствен ход, докато травмата на крака не позволява
или значително затруднява това.
Поради това въззивната инстанция намира, че размерът на обезщетението,
определен от първоинстанционния съд отговаря на вида и характера на причинените
болки и страдания, периода, в който те са продължили. Като справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът намира размера
от 10000.00 лева, който съответства и на практиката на съда по идентични казуси.
При тези данни, искът е основателен до присъдения от БРС размер. Решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По разноските: предвид резултата от въззивното обжалване, при отхвърляне и
на двете жалби, всяка от страните следва да понесе направените от нея съдебно –
деловодни разноски.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261052/04.08.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№7153/20г.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4