№ 36
гр. Плевен, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500901 по описа за 2024 година
С решение № 1396/22.10.2024г. по гр.д.№ 1285/ 2024г. Плевенски районен
съд ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Ц. с ЕГН ********** против
„Топлофикация – Плевен“ АД, обективно съединени искове с правно
основание чл.137, ал.2, изр.2 от ЗЕ, вр. чл.59 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 1470лв.,
представляваща цена за ползване на абонатна станция и преминаващите през
имота на ищцата съоръжения от топлопреносната мрежа за обект в
гр.***********, за периода от 06.03.2021г. до 05.03.2024г. и сумата от
236,87лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на тази цена,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на "Топлофикация-Плевен” АД с ЕИК *********, сумата
от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Това решение е било съобщено на Н. Ц. на 05.11.2024г. с оглед на което
срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 19.11.2024г. На 18.11.2024г.
е подадена въззивна жалба от Н. Т. Ц. срещу решение № 1396/ 22.10.2024г. по
гр.д.№ 1285/ 2024г. Плевенски районен съд. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от участник в първоинстанционното
производство пред ПлРС- ищец ,който при това е бил освободен от внасяне на
такси по делото,поради което не дължи и такса за въззивното обжалване пред
ПлОС.Поради това въззивната жалба като редовна и допустима е била
1
насрочена за разглеждане по същество в о.с.з.
С въззивната жалба са били направени следните доказателствени искания:
1. съдът да изиска от домоуправителя К. В. Й. -************ цялата
документация свързана с топлофициране сградата, в т.ч. предварителен
Договор, сключен с Топлофикация -Плевен за изграждане и присъединяване
на енергиен обект към топлопреносната мрежа, Договор за строителство,
разрешение за строеж, Протоколи за действително извършени количества и
видове СМР. ,както и представен от ЕС КОНСТАТИВЕН АКТ.
2.съдът да изиска от Топлофикация - Плевен предварителен Договор сключен
с Етажна собственост *********** за изграждане и присъединяване на
енергиен обект към топлопреносната мрежа, Договор за строителство,
Разрешение за строеж както и Протоколи за действително извършени
количества и видове СМР, като доказателство, че АС е изградена ОТ и СЪС
средства на Ответника Топлофикация и Е НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ и
КОНСТАТИВЕН АКТ, без който нямат право да извършват тази дейност,
независимо чия собственост е Абонатната станция .
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото с който се
оспорва основателността на въззивната жалба .Възразява се срещу събирането
на доказателства пред въззивната инстанция , доколкото Н. Ц. още в първото
по делото с.з. е заявила изрично ,че няма други искания и моли да приключи
съдебното дирене по делото.,а освен това се сочи ,че исканите от
жалбоподателката документи не са нови по смисъла на чл. 147 от ГПК и тя е
могла да поиска тяхното събиране още пред първата инстанция.
С писмения отговор не са заявени искания за събиране на нови
доказателства.
Плевенски окръжен съд е приел , че всички доказателствени
искания,направени с въззивната жалба от Н. Ц. следва да бъдат оставени без
уважение , доколкото действително не се касае нито за нови обстоятелства и
нови доказателства ,които страната да не е могла да посочи пред първата
инстанция,нито се касае за нови доказателства ,които да се възникнали след
приключване на производството пред ПлРС ,а освен това не се касае и за
хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК ,доколкото в жалбата не се твърди ПлРС да
е допуснал процесуални нарушения ,които да се довели до несъбирането на
относими към спора доказателства.
Както се вижда от определение № 2913/ 12.07.2024г. на ПлРС ,в него съдът
е извършил изрично разпределение на доказателствената тежест, падаща
върху ищцата , но същата не е реагирала с никакви доказателствени искания
за установяване на възложената и доказателствена тежест пред първата
инстанция, а напротив - в протокола от първото и единствено съдебно
заседание пред ПлРС тя е заявила ,че няма други искания и моли да се
приключи съдебното дирене.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобразно с наведените в жалбата
оплаквания ,намира ,че Районен съд-Плевен е постановил едно валидно и
2
допустимо , а по съществото на спора и правилно решение,което не страда от
сочените във въззивната жалба пороци, поради което следва да бъде
потвърдено .
При това въззивната инстанция намира ,че в случая са налице условията на
чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към
мотивите на РС-Плевен в които са изложени съображения по всички значими
за изхода на делото спорни въпроси , като ще бъдат изложени само някои
допълнителни съображения и пояснения в подкрепа на направените от РС-
Плевен изводи относно възприетата фактическа обстановка по делото , както
и по отношение на приложението на материалния закон към тази правилно
установена фактическа обстановка.
След като Плевенски окръжен съд,в съответствие с нормата на чл. 266, ал.1
от ГПК не е допуснал събирането на други писмени доказателства,сочени във
въззивната жалба на Н. Ц. ,то няма как и крайният извод на въззивната
инстанция да бъде различен от направения от Плевенски районен съд за
неоснователност на предявения иск.
Това е така, защото по делото са останали недоказани съществените
елементи от фактическата обстановка ,която ищцата твърди в исковата си
молба ,а именно- че сградата с адрес гр.********** в която тя твърди ,че
притежава апартамент 21, е била обитавана още от м. декември 1966 г., като в
строителния план на същата не било предвидено топлофицирането и ,както и
че едва през 1984 г. общото събрание на собствениците в сградата приело
решение за топлофициране на сградата ; че за изграждането на абонатна
станция били отнети няколко мази , както и че самото изграждане на
абонатната станция и съоръженията по имотите било изцяло за сметка на
собствениците след съгласуване с топлопреносното предприятие.
Всички тези обстоятелства остават само твърдения на ищцата ,в подкрепа
на които не са ангажирани доказателства от които да може да се направи като
единствено възможен извода ,че посочените по-горе съоръжения са били
изградени изцяло със средства / за сметка / на собствениците на апартаменти в
процесната сграда с адрес гр.***********.
Ищцата не е представила протокол за твърдяното от нея събрание на
собствениците от 1984 г. на което било взето решение за топлофициране на
сградата и за начина по който е било решено да се извърши то. Представен е
само един единствен протокол № 4 /28.08.1986 г. от който е видно ,че по т.1 от
дневния ред на това събрание действително е бил обсъждан въпроса с
„парофицирането на блока „и с необходимостта от събирането на
допълнителни средства за абонатната станция ,чиято обща цена се сочи ,че
била в размер на 12 000лв.Съдържащите се в този протокол данни са само една
индиция в подкрепа на твърденията на ищцата , но сам по себе си той далеч не
е достатъчен за да се направи категоричен извод ,че абонатната станция
действително е била изградена от определено строително предприятие по
възлагане от собствениците на жилища в процесната сграда или пък със
средства и изцяло с труд на самите собственици на жилищата.
Както се вижда и от изпратения до Н. Т. Ц. писмен отговор от началник на
3
РДНСК –Плевен,предвид изминалия значителен период от време там не се
съхранява документация ,отразяваща изрично абонатна станция и
отоплителна сградна инсталация,т.е. Не се съхранява никаква строителна
документация по повод началото на изграждането на абонатна станция в
********** „ ,завършването и пускането и в експлоатация,както и каквато и
да било количествено-стойностна сметка за стойността на тази абонатна
станция.
В т.см. пред съда не са представени никакви официални документи или пък
безспорни частни свидетелстващи документи , които със своята материална
доказателствена сила да удостоверяват ,че абонатната станция и
отоплителната сградна инсталация в процесната сграда с адрес
гр.*********** са били изградени изцяло със средства на собствениците на
жилища в сградата и след предварително съгласуване с топлопреносното
предприятие ,който случай да покрива хипотезата на Чл. 137. (2) (Изм. - ДВ,
бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Изграждането на
съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд ,намира ,че обжалваното
решение на РС-Плевен следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно .
С оглед този изход на делото пред въззивната инстанция, жалбоподателката
Н. Т. Ц. на осн. Чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.за
осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна от юрк.
С. С..
Водим от горното Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 1396/22.10.2024г., постановено
по гр.д.№ 1285/ 2024г. на Плевенски районен съд .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, Н. Т. Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на "Топлофикация-Плевен” АД с ЕИК *********, сумата
от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
,направени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. Чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5