Присъда по дело №1887/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №1887 по описа за 2023г. на ШРС

На 31.08.2023г. от Районна прокуратура - Шумен е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №112/2023г., по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу Р.М.Р. с ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер
наказуемо по чл.144 ал.3 пр.1, във вр. с ал.1 от НК /в редакцията към датата на извършване
на деянието/.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 13.05.2022г. в гр.Шумен
се заканил с убийство спрямо А.М.Г. от гр.Шумен с думи и действия, като я стиснал за
гърлото с двете си ръце с думите: „***“ и „Ще те убия“, и това заканване е възбудило
основателен страх у нея – престъпление по чл.144 ал.3 пр.1, във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение
излагайки подробно доводите си за това, обсъждайки събраните по делото доказателства.
Предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер около 2 години, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от
НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен. В
последната си дума моли да бъде оправдан. Защитниците на подсъдимия – адв. П. П. и
адв.С. Т. от ШАК пледират за оправдателна присъда излагайки доводи, че въз основа на
събраните по делото доказателлства, които намират за противоречиви, не се доказа по
безспорен начин подзащитният им да е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато и предявено обвинение, като излагат подробно доводите си за това.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от
фактическа страна следното:
Пострадалата А.М.Г. и св.М.Р.Р. /дъщеря на подсъдимия/ били в приятелски отношения
от малки. През този период св.Г. била и в добри отношения с родителите на св.Р. –
постъдимия Р.Р. и св.П.С.П.. От около година преди 13.05.2022г., отношенията им се
влошили. Св.П.С.П. забранила на дъщеря си да излиза със св. А.М.Г., тъй като според нея в
обкръжението на св.Г. имало момчета от ромски произход, което я притеснявало. В резултат
на това, според показанията на св.П.С.П. и св.М.Р.Р., отношението на деца от компанията на
св. А.М.Г., към св.М. Р. се променило. Станало подигравателно, присмивали й се и била
обиждана. Също така, без знанието и съгласието на св.Р., в интернет сайт „Шуменски
мастии“ била качена нейна снимка по бельо, за което тя подозирала св.А. Г., тъй като тя
единствено знаела паролата и имала достъп до телефонът й, на който била снимката, докато
били в приятелски отношения. Всички тези действия се отразили негативно на св.М. Р.. Била
разстроена, подтисната, притеснена. Не споделяла с родителите си, плачела, не спяла и не се
хранела добре. Започнала да не излиза, страхувала се от св.А. Г.. Родителите й изпитвали
загриженост и притеснение за състоянието й.
Към 13.05.2022г. св.А. Г. била на 14 години. На същата дата около 19.30 часа с нейни
приятели - свидетелите М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г, се намирали в двора на училището в
кв. „ Дивдядово“ в гр. Шумен, след което се насочили към детската площадка, намираща се
в близост. Преди да стигнат до нея, до тях спрял лек автомобил управляван от св.П.С.П.. В
автомобила на задната седалка се намирали и свидетелите М. Р. Р. и Б. Р. В. – майка на св.П..
Св. П. отворила прозореца и без да слиза от автомобила се обърнала към св.А. Г. с
репликата „ Кви са тия глупости дет ги говориш“. На въпроса на св.Г. „Какви глупости?“,
св. П. отговорили „Искаш ли аз да покажа на майка ти с циганите какви снимки имаш,
искаш ли?“. Между двете възникнали словестни пререкания, които прерастнали в скандал, в
хода на който с висок и груб тон си разменяли реплики. Св.П. на няколко пъти се обърнала
към нея с думите „ей мърло“, „ей, мършо“, заявила й, че няма два лева, както и „Знаш
какво ша та прай ……. на М. баща й, само да не го срещаш“. Св.А. Г. от своя страна й
отвърнала с репликата „На кой ще викаш мърша, айде млъкни ма ***“. Също така св.Г. с
крак ритнала задния стоп на автомобила на св.П., обърнала се и продължила движението си
към детската площадка, заедно с горепосочените свидетели. Там към тях се присъединил и
св. В.Р.Й..
Св. М. Р. Р. за случилото се уведомила по телефона баща си – подс. Р.Р.. Същата била
разстроена и плачела. Оставили баба й – св. Б. Р. В., след което взели подсъдимия и с
1

автомобила се върнали до детската площадка, където в този момент била св.А. Г., заедно със
свидетелите М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г и В.Р.Й..
Подсъдимият слязъл от автомобилът и с бърз ход, видимо ядосан, влязъл в площадката
и се насочил към св.Г.. Виждайки го св.Г. също се отправила към него. Приближавайки се
подсъдимият отправил към нея нецензурни и обидни думи с упрека, че си е позволила да
ритне автомобилът му, хванал я за гърлото с двете си ръце, разтресъл я, след което я
блъснал, при което св.Г. паднала на земята първоначално на седалищните си части, а
впоследствие и върху цялото си тяло. По време на нападението, подсъдимият я
предупредил да не се занимава със семейството му, да не пипа автомобилът му, също така
няколко пъти заявил на пострадалата “ще те убия“. Св. В.Й. се опитал да преустанови
действията на подсъдимия като извикал към подс.Р. „какво правиш“ , при което последният,
след като блъснал пострадалата към земята, направил една – две крачки към него и се опитал
да го удари с ръка, но не успял, понеже св.Й. се отдръпнал назад, след което подсъдимия се
обърнал и си тръгнал. В резултат на случилото се св.Г. била в стрес, треперела и плачела.
В момента, в който подсъдимият пристигнал на площадката, св. М.К. разговаряла по
телефона със св.Р.А.Ц. /майка на пострадалата/ обяснявайки й за случилият се преди това
скандал със св.П., поради това тя разбрала и за действията на подсъдимия. Св. Ц.
пристигнала на мястото на инцидента.
В 20.52 часа на 13.05.2022г., св. С.М. подал сигнал на тел.112. На служителят заявил,
че едно момиче от неговата коммпания имало проблеми с друго момиче и току що бащата
на другото момиче отишъл хванал момичето от неговата компания за врата, почнал да я
души и я съборил на земята.
Във връзка с подадения сигнал на тел.112, около 21.30 часа свидетелите И.А.Г. и
Д.Н.Д. - екип на РУ – Шумен, били изпратени от дежурния в кв.Дивдядово, бул. „Велики
Преслав“№ до №105, на детска площадка, където разговаряли с намиращите се там деца,
като имало и техни родители. Лицето по повод, на който бил подаден сигнали не бил там.
По случая изготвили докладна записка, в която отразили установените от тях обстоятелства.
По случая първоначално била образувана преписка, по която работил св.Г.В.Г. –
полицейски инспектор в РУ Шумен, обслужващ района на кв.Дивдядово. В хода на
проверката св.Г. снел обяснения от децата, които присъствали на случилото се - А.М.Г.,
М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г, В.Р.Й., от майката на А. - Р.А.Ц., както и от подсъдимия, М. Р.
Р., П.С.П. и Б. Р. В.. Пълнолетни странични свидетели на случилото се нямало. На
30.05.2022г. съставил Протокол за предупреждение, с който на основание чл.65 от ЗМВР
предупредил подсъдимия да не се саморазправя с А. Г., да не й отправя обиди, псувни и
закани, да не й нанася физически и психически тормоз, спорните въпроси да решават по
съдебен ред. В хода на проверка Р.А.Ц. предала флашка със записи, която била приложена
към преписката.
В хода на досъдебното производство е била изготвена комплексна съдебна
психиатрично - психологична експертиза на пострадалата А.М.Г.. Съобразявайки събраните
по делото гласни и писмени доказателства, както и извършен предлед на лицето, вещите
лица – д – р С.В.Н. - психиатър и Е.Е.Д. – клиничен психолог, дават заключение , че
психичното състояние на освидетелстваната Г. по време на деянието покрива критериите за
остра стресова реакция , последвана от тревожно-депресивна адаптационна реакция.
Поведението и отправените закани от страна на обвиняемия Р. , към момента на деянието от
13.05.2022г., са поставили пострадалата Г. в ситуация извън социалния й опит, със заплаха за
физическата си неприкосновеност /свързана с жизненоважна зона, касаеща притока на
кислород/. Възприятията и интерпретациите й към този момент са интензивно емоционално
ангажирани по посока застрашеност. включват емоции от негативния регистър /озадачение,
притеснение, обида, опасения, страх/ с висока интензивност , в рамките на
симптомокомплекса на остра стресова реакция /комплекс от емоционални , поведенчески и
вегетативни симптоми, в отговор на значим за лицето стресор/. Вещите лица приемат, че
поведението и отправените закани от страна на подсъдимия спрямо непълнолетната
пострадала са могли да възбудят, респективно са възбудили у нея основателен страх за
осъществяване им.
Доколкото в хода на съдебното производство, след приемане на комплексната съдебна
психиатрично - психологична експертиза на пострадалата, изготвена в досъдебното
производство, от страна на защитниците на подсъдимия в следващото съдебно заседание се
2

изложиха доводи за евентуална предубеденост на вещото лице Е.Д., поради роднински
отношения с майката на освидетелстваното лице, каквито отношение действително се
установиха – роднини по съребрена линия от шеста степен със св. Р. Ц. и от седма степен с
пострадалата, с оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия в пълен обем, съдът
назначи повторна комплексна съдебна психиатрично - психологична експертиза.
Съобразявайки материалите по делото и след извършено изследване на лицето, вещите лица
– д – р Н.Н. Т. - психиатър и Е.Ж.Б. – клиничен психолог, дават заключение, че агресивният
акт, в съчетание с отправените към А. Г. заплахи, е предизвикал у нея остра стресова
реакция с преживяване на реален страх за сугурността й, повишена тревожност, напрежение,
отделни вегетативни прояви, леко стеснение на вниманието, както и физическа болка.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена, и комплексна съдебна
психиатрично - психологична експертиза на подсъдимия, по която вещите лица – д – р
Н.Н. Т. - психиатър и Е.Ж.Б. – клиничен психолог, дават заключение, че към момента на
деянието е бил под въздействие на смесица от негативни емоции – притеснение,
безпокойство, недоволство, раздразнение, провокирани от получена преди инцидента
информация от значими за него личности и почуда от неочакваното вербално – аргесивно
поведение на св.А. Г.. Проведеното психиатрично и психологично изследване и събраните
гласни доказателства, не дават основание на вещите лица да приемат физиологичен афект.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: част
от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А.М.Г., М.П.К., С.Е.М., С.П.П.,
Г.Г.Г, В.Р.Й.,Р.А.Ц., И.А.Г., Д.Н.Д., Б. Р. В., част от показанията на М. Р. Р., П.С.П., С.Ч.Ч.,
П.Б.М., св.Г.В.Г., приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1,т.1 и
т.2 пр.2 от НПК показания на свидетелите А.М.Г., М.П.К., В.Р.Й., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г
дадени пред орган на досъдебното производство, заключенията на комплексни съдебно
психиатрични – психологични експертизи, поддържани от вещите лица в с.з. и приети от
съда, присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както
и от предявените на страните на основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени
доказателства - диск, съдържащ файлове от Дирекция „Национална система 112 – МВР“ и
флашка, съдържаща три файла със записи.
В съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели Д.Т.Г. - временно
изпълняващ длъжността директор на IX Основно училище, кв.Дивдядово и М. В. Д. , бивш
класен ръководител на св.А. Г. в IX Основно училище, кв.Дивдядово, показанията на които
не допринасят са изясняване на факти и обстоятелства касаещи вмененото обвинение.
По отношение на свидетелите И.А.Г. и Д.Н.Д., според настоящият състав не важи
въведена със ЗИДНПК., в сила от 01.03.2024г., в чл.118 ал.2 от НПК забрана за разпит в
качеството на свидетели, тъй като същите не са оперативни работници, не им е възлагано
извършване на оперативно – издирвателни мероприятия и не са извършвали разузнавателна
беседа регламентирана в чл.10 ал.1 т.1 от ЗМВР, представляваща един от способите за
извършване на оперативно- издирвателната дейност. Като служители на полицията, същите
са получили сигнала и са извършили проверка, при която не са беседвали с подсъдимия.
В тази връзка съдът намира, че от доказатествената съвкупност следва да бъдат
изключени показанията на св.Г.В.Г., на когото е било възложено извършване на проверка по
образуваната прокурорска преписка, в частта им относно фактите изложени от подсъдимия,
свързани с проведената от него беседа с подсъдимия.
По отношение на изготвените експертизи съдът намира, че всяка една от тях е пълна и
обективно дадена, дава компетентен отговор на всички поставени въпроси и доколкото за
съда не съществува съмнение в компетентността и непредубедеността на вещите лица то
същите следва да бъдат кредитирани изцяло.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.144 ал.3
пр.1, във вр. с ал.1 от НК /в сила към датата на извършване на деянието/.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите
А.М.Г., М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г дадени в хода на сдебното производство и тези
приобщените на основание чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1,т.1 и т.2 пр.2 от НПК,
дадени пред орган на досъдебното производство, показанията на Б. Р. В., М. Р. Р., П.С.П.,
както и съдържащият се във флашката аудиозапис направен от св.Г., представляващ
3

веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, по безспорен начин се доказва
възникналия на 13.05.2022г. скандал между св.А. Г. и св. П. П., при който двете разменяли
реплики с груп тон, както и обиди. Доказва се и фактът, че св.Г. с крак ритнала задния стоп
на автомобила на св.П., което не се оспорва и от св.Г..
От показанията на свидетелите А.М.Г., М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г, В.Р.Й., М. Р. Р.,
П.С.П. и обясненията на подсъдимия, безспорно се доказва и обстоятелството, че след
възникналия скандал между св.А. Г. и св. П. П., подсъдимият с управлявания от св.П.
автомобил, в който се намира все още и дъщеря му - св.М. Р., отишъл на детската площадка.
По отношение на тези обстоятелства показанията на горепосочените свидетели и
обясненията на подсъдимия са непротиворечиви.
Налице са противоречия между показанията на свидетелите А.М.Г., М.П.К., С.Е.М.,
С.П.П., Г.Г.Г, В.Р.Й. от една страна и от друга страна показанията на свидетелите М. Р. Р.,
П.С.П., С.Ч.Ч., П.Б.М. и обясненията на подсъдимия, по отношение действията на св.Г. и
подсъдимия на площадката.
Първата група свидетели са категорични, че от страна на подсъдимия е било
упражнено физическо насилие спрямо пострадалата, изразяващо се в хващане с две ръце за
врата, разтърсване и блъскане, при което тя паднала назад на земята. Категорични са и, че
тези действия на подсъдимия били придружени и със закани от негова страна, че ще я убие.
В обясненията си пред съда подсъдимият признава, че между него и пострадалата е
имало физическо съприкосновение, но според него същото се изразило единствено в това, че
когато тя се приближавала към него крещейки, той я подпрял с ръце за да я спре. Закани и
обиди от негова страна не е имало. В тази насока са и показанията на втората група
свидетели - М. Р. Р., П.С.П., С.Ч.Ч., П.Б.М. . Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетелите в тази част тъй като намира, че същите се опровергват от
останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства.
Показанията на свидетелите А.М.Г., М.П.К., С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г, В.Р.Й., съдът
кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за
които свидетелстват. Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в
зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и
обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на подсъдимия и на
пострадалата. Същите съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите са очевидци
на действията на подсъдимия. Предвид изминалия период от време е обяснимо наличието на
някои противоречия в показанията на свидетелите, но показанията, които тези свидетели
дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване, съдът
възприе и им даде вяра, като прецени, че същите не са противоречиви. От приобщеното
писмено доказателство справка от Районен център 112 – Варна и приобщеното веществено
доказателство диск със запис от тел.112 безспорно се установява, че още при подаване на
сигнала на тел.112 в 20.52 часа на 13.05.2022г, непосредствено след случилото се, св. С.М.
посочил същите обстоятелства, които сочи и в съдебно заседание, а именно, че подсъдимият
е хванал момиче от неговата компания за врата, почнал да я души и я съборил на земята.
Налице са и косвени доказателства – показанията на свидетелите Р.А.Ц., И.А.Г., Д.Н.Д..
Св. Р. Ц., след като била уведомена по телефона за случващото се от св.М.К., отишла на
детската площадка. Децата, които били там заедно с дъщеря й, обяснили, че подсъдимият
слязъл от автомобила, започнал да крещи обидни думи, хванал дъщеря й за гушата и я
блъснал на земята, а също така й казал, че ще я убие.В съдебно заседание свидетелите И.А.Г.
и Д.Н.Д., полицейските служители, отзовали се на сигнала, заявиха, че не си спомням
подробно какво точно са им обяснили децата, но ставало въпрос за баща, който набил едно
от децата. Свидетелите Ц., Г. и Д. не са присъствали на мястото на извършване на деянието,
поради което съдът като косвено доказателство възприема данните съдържащи се в техните
показания, отноТова, което децата са обяснили на св.Ц. за упражненото насилие сплямо
дъщеря й, съответства на споделеното на полицейските слижители /И.А.Г. и Д.Н.Д./, които
са се отзовали на подадения сигнал, съотвества и на заявеното при подаване на сигнала на
тел.112.
От момента на извършване на деянието фактите, които свидетелите А.М.Г., М.П.К.,
С.Е.М., С.П.П., Г.Г.Г, В.Р.Й. сочат от относно действията на подсъдимия са идентични, не са
налице съществени противоречия. Показанията на тези свидетели кореспондират помежду
4

си, както относно времето на извършване на деянието, така и начина на извършването му,
поради което съдът намира, че не са лъжливи, а обективни. Отправената няколко пъти
спрямо пострадалата закана с репликата „ще те убия“ и упражненото спрямо нея насилие и
вида на същото, съдът намира за доказани.
Престъплението по чл. 144 ал. 3 пр.1 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на
престъплението по чл. 144 ал. 1 НК - закана с престъпление. Заканата с престъпление против
личността на пострадалия, когато това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му е особена форма на престъпно въздействие върху свободното протичане
на психичните процеси, в резултат на което се формира волята на човека. За
съставомерността на деянието по чл. 144 ал. 3 пр.1 НК не е необходимо деецът да е имал
намерение и възможност да изпълни отправената закана, не е необходимо и пострадалият
действително да е изпитал страх за живота си, а единствено заканата да е била обективно
годна да възбуди основателен страх, поради което за осъществяване състава на
престъплението не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът реално може да настъпи /в този смисъл,Решение №114/16.06.2021г. по н. д. №
347/2021 г., I н. о.; Решение №50199/16.02.2023г. по н. д. № 617/2022 г., I н. о./. Родов обект
на престъплението по чл.144 от НК, изхождайки от систематичното му място в Раздел V
“Принуда”, са обществените отношения, които осигуряват правото на всеки човек на
свободно и самостоятелно формиране на решение и изразяване на собствена воля.
Непосредствен субект на заканата с престъпление е конкретно физическо лице – в случая
А.М.Г.. С извършване на престъплението се цели промяна поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. В конкретният случай заканата за убийство
спрямо пострадалата е отправена не само с думи - „ще те убия“, но и с действия, доколкото
едновременно с отправената реплика подсъдимият я хванал за гърлото с двете си ръце,
разтресъл я, след коего я блъснал, при което св.Г. паднала на земята.
Съдебната практика трайно е приела, че за да е съставомерно извършеното, не е
необходимо адресатът на заканата действително да се е изплашил, а е достатъчно
заканването обективно да е такова, че да може да възбуди основателен страх от
осъществяването му. Преценката следва да се прави по време на извършване на деянието, а
не след минаването на определено време. Поради тези съображения не могат да бъдат
възприети доводите по отношение на поведението на св.Г., което не показвало, че била
изплашена. Начинът на възприемане на заканата от лицето, срещу което е насочена,
неговите субективни преживявания са без значение, доколкото престъпният резултат на
престъплението не изисква да се стигне до действително възбуден основателен страх у
пострадалия, а е достатъчно той да узнае за заплахите /в този смисъл Решение
№112/16.09.2019г. по н. д. № 460/2019 г., I н. о./.
Безспорно се установиха репликите на подсъдимия към пострадалата, както и факта,
че същата ги е възприел лично. Фактът, че са изречени от подсъдимия, придружени и с
физическо насилие, мотивират настоящия състав да приеме, че същите са били напълно в
състояние да възбудят основателен страх от осъществяването им у пострадалата.
Изясняването дали заканите са могли да предизвикат основателен страх за
осъществяването им е фактически въпрос, но в тази си дейност съдът може да бъде
подпомаган от експерти, доколкото страхът като преживяване има психично и психологично
обяснение. В конкретният казус поведението на подсъдимия не само е могло, а реално е
възбудило основателен страх у св.Г.. Съгласно заключенията и на двете комплексни
съдебни психиатрично - психологични експертизи, които не са противоречиви, агресивното
поведение на подсъдимия, в съчетание с отправените към св.А. Г. заплахи, е предизвикало у
нея остра стресова реакция с преживяване на реален страх за сугурността й, повишена
тревожност и напрежение.
Според настоящия състав в конкретния казус всички горепосочени изискуеми
обективни признаци на съставомерно деяние по чл.144 ал.3 пр.1 от НК са налице.
От субективна страна деянието е осъществено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал смисъла на изречените от него думи, съзнавал е съдържанието на
5

заканата с убийство и чрез поведението си е целял именно това – да възбуди у пострадалата
основателен страх, че заканата ще бъде изпълнена като с това е целял и промяна на
поведението и действията на св.Г. противно на волята й в исканата от подсъдимия дееца
посока – да не притеснява семейството му и да не блъска автомобилът му.
Съгласно заключението на комплексната съдебна психиатрично - психологична
експертиза на подсъдимия, към момента на деянието е бил под въздействие на смесица от
негативни емоции – притеснение, безпокойство, недоволство, раздразнение, провокирани от
получена преди инцидента информация от значими за него личности и почуда от
неочакваното вербално – аргесивно поведение на св.А. Ганчева. В тази връзка съдът намира,
че дори отправените реплики да са били израз на емоционалното състояние на подсъдимия,
развито на фона негативните емоции под въздействието на които е бил, това обстоятелство
не променя изводите на съда за това, че деянието е извършено при пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал смисъла на изречената от него фраза „ще те убия“ и доколкото
заканата е придружена и с физическа агресия и то не каква да е , а хващане с две ръце за
врата, с поведението си е целял именно да възбуди у пострадалата основателен страх, че
заканата ще бъде изпълнена.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 пр.1, във вр. с ал.1 от НК /в сила към датата на извършване на
деянието/.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност
на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимия:
* смегчаващите вината обстоятелства - добросъвестно поведение в наказателния
процес, неосъждан, емоционалното състояние, в което се е намирал;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

При определяне вида и размера на наказанието, съдът съобрази седното:
За престъплението по чл.144 ал.3 пр.1, във вр. с ал.1 от НК /в сила към датата на
извършване на деянието/ е предвидено наказание «лишаване от свобода" до 6 години.
Съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, тъй като не
констатира многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително такова
сред тях. Наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира при условията на чл.54
ал.1 от НК.
Съобразявайки смегчаващите вината обстоятелства и най – вече отчитайки
емоционалното състояние на подсъдимия, в което се е намирал, към момента на извършване
на деянието, както и липсата на отегчаващи обстоятелства, съдът намира, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимия ще бъде налагане на наказание „лишаване от
свобода“ в минимално предвидения размер на наказанието указан в чл.39 ал.1 от НК – 3
месеца.
Съдът определи това наказание с оглед обществената опасност на подсъдимия, която
намира, че не е висока, според данните за личността му, като прецени и факта, че следва да
му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В същото време, съдът като прецени, че за
него са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността
обстоятелства за него намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за
превъзпитанието му и ще повлияе поправително върху него и поради това отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 години. Личността на
подсъдимият не разкрива обществена опасност, която да обоснове висока вероятност от
повторение на посегателството. Касае се за ситуационно престъпление.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
6

генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените в
досъдебното и съдебното производство разноски.
Веществените доказателства по делото – диск и флашка, съдът остави по делото.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
7

Номер на акта:	3
Дата:	23 януари 2025 г. (в сила от 28 април 2025 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20233630201887
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 август 2023 г.

Присъда по дело №1887/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите