Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261220                        07.12.2021 г.                               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                             Х граждански състав

На осми ноември                                                                      Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

             Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар Ирина Манолова

                           

като разгледа докладваното гр.д. № 7212 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД против „КЛЪБЧЪР” ООД искова молба, с която се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1902/2020 г. на БРС, за сумата от 1 844,98 лв. - главница, представляваща неплатена продажна цена за доставени стоки на длъжника съгласно фактура № 184/15.01.2020 г., ведно  със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и да бъдат  присъдени на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба се твърди, че страните са били в търговски отношения по повод заявка на ответното дружество за доставка на стоки до обект в гр. Варна, като ищецът е доставил стоките, които са били приети от ответника и за доставката са издадени стокови разписки и фактура, но цената на стоките е останала незаплатена. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като същият е допустим.

Ответното дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че между страните не съществуват търговски отношения. Заявено е, че ответното дружество е възложило на „Техновент инженеринг” ЕООД (трето за спора лице) извършването на ремонтни дейности в наето помещение в гр. В****, като стоките и материали по процесната фактура са идентични с тези, които са били вложени от третото лице „Техновент инженеринг” ЕООД. Твърди се също така, че между ищеца и това дружество е възникнал спор относно обема и стойността на извършените СМР, включително относно доставката на процесните стоки. Оспорена е активната легитимация на ищеца, като се сочи, че се касае за свързани търговски дружества, които макар и с един и същ управител и едноличен собственик, са различни правни субекти. Моли искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, койт поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1902/2020 г. по описа на БРС, с издадената по това дело заповед № 787/24.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът „КЛЪБЧЪР” ООД да заплати на кредитора „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД сумата от 1 844,98 лв., представляваща неплатна продажна цена на доставени стоки съгласно фактура № 184/15.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер на 36,90 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането, тъй като фактурираните дейности не са поискани или одобрени, нито изпълнени. С оглед на това на заявителя е било указано да предяви установителен иск за вземането си, по повод на който е образувано настоящото производство. 

По делото е приложено копие на фактура № **********/ 15.01.2020 г. с доставчик „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД и получател „КЛЪБЧЪР” ООД, предмет на която са следните стоки: фреон 410А - 11,300 кг., тройник ф12 - 1 бр., тройник ф16 – 1 бр. и дистанционо BRC1Е53В7 – 3 бр., всички на обща стойност 1 844,98 лв. с ДДС. Видно е, че фактурата е подписана само от представител на доставчика „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД и носи печата на това дружесто, но не и от представител на получателя.

Представени са и три стокови разписки, в които е посочено, че на 02.01.2020 г. „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД е доставило на „КЛЪБЧЪР” ООД в обект: склад Варна, общо 3 бр. дистанционни BRC1Е53В7, а на 07.01.2020 г. са били доставени 11,300 кг. фреон 410А, 1 бр. тройник ф12 и 1 бр. тройник ф16, като и в трите стокови разписки е посочено, че стоките са били получени от лицето Х.А. и същият е подписал трите документи.

Към отговора на ответника са представени Констативен протокол от 20.02.2020 г., съставен от нотариус Л. Г., рег. № 116 на НК, ведно с приложени към него два протокола обр. 19 за приемане на извършени СМР (неподписани), от които се установява, че „КЛЪБЧЪР” ООД е било в договорни отношения с „ТЕХНОВЕНТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, което дружество е извършило по възлагане на ответника СМР в обект „Хаштаг студио“, находящ се в гр. В***, ул. ***************. Видно е също така от проектите на протокол обр. 19, че част от актуваните СМР са идентични по вид с претендираните по настоящото дело.

Представени са и справки за актуално състояние на „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД и на „ТЕХНОВЕНТ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, видно от които управител и едноличен собственик на капитала и на двете дружества е едно и също лице – Т. Х. А..

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че процесната фактура е отразена в счетоводните регистри на „ТЕХНОВЕНТ“ ЕООД, а в счетоводството на „КЛЪБЧЪР“ ООД няма счетоводни записи по процесната фактура и в аналитичността по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ няма доставчик „ТЕХНОВЕНТ“ ЕООД. Вещото лице същото така е посочило, че процесната фактура е включена в дневника на продажбите към справка-декларация по ДДС за м. януари 2020 г. от ищеца, а ответникът не е осчетоводил процесната фактура, съответно не я е включил в дневника на покупките и не е ползвал данъчен кредит по нея.

По делото е разпитан св. Д.А.. Същият заявява, че през периода 2019 г. – 2020 г. е работил в „ТЕХНОВЕНТ“ ЕООД на длъжност „Инженер-проектант“, а впоследствие уточнява, че към началото на 2020 г. е работил в „ТЕХНОВЕНТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Свидетелят твърди, че към този период е работил на обект в гр. В*****, ул. *********** и е доставял стоки на този обект. Заявява, че познава лицето Х.А., който е отговарял за обекта от страна на „КЛЪБЧЪР“ ЕООД и който е бил на обекта и е получавал доставяните стоки. Свидетелят също така заявява, че на този обект са били доставени дистанционни за климатици „Дайкин“ и фреон, като Х.А. е получил тези стоки. Според свидетеля, фреонът е бил сложен в климатиците, а дистанционните са били използвани. Свидетелят също така заявява, че много пъти е ходил на този обект, но не помни кога, нито колко пъти е доставял фреон и дистанционни за климатици там. Твърди, че Х.А. не му е казал като какъв работи на обекта, но неговият номер му е бил даден (свидетелят не помни от кого) и той е контактувал с него във връзка с този обект. Заявява също така, че в началото са нямали ключ за обекта и  А. им отключвал.   

При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като по делото не се доказаха твърденията на ищеца, че е продал на ответника и му е доставил описаните във фактурата и в трите стокови разписки стоки, както и че ответникът е получил тези стоки. Видно е, че фактурата не носи подписа на представител на ответника, а стоковите разписки не са подписани за „получател” от управителя на ответното дружество, нито от упълномощено от него лице, нито по делото са налице твърдения и доказателства, че управителят на ответника е потвърдил извършените без представителна власт действия по реда на чл. 301 от ТЗ.

От извършената експертиза също така се установи, че фактурата не е отразена в счетоводството на ответника, нито същият е ползвал данъчен кредит по нея.

От показанията на разпитания свидетел се установи единствено, че той е участвал в доставката на процесните стоки в обект, находящ се в гр. В*****, ул. ***********, но свидетелят заяви, че към датата на доставките е работил в „ТЕХНОВЕНТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, а не в ищцовото дружество „ТЕХНОВЕНТ“ ЕООД, които макар и да са свързани лица, са различни правни субекти. Освен това свидетелят посочи, че стоките са били получени от името на купувача от лицето Х.А., но свидетелят не знае в какво качество е действал той.

 Предвид горното съдът счита, че по делото не се доказаха чрез пълно и главно доказване твърденията на ищеца, че по заявка на ответника му е доставил стоки на обща стойност 1 844,98 лв., както и че ответникът е приел тези стоки, поради което недоказано остана и ищцовото твърдение, че ответникът му дължи заплащане на тяхната цена. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърлянето на предявения иск и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски по делото, които са в размер на 432 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 422 от ГПК Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш****, ул. ***************, представляван от управителя Т. Х. А., против „КЛЪБЧЪР” ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б*****, ул. **********************, представляван от управителя Г. Д. И., иск за приемане за установено съществуването на вземане на ищеца против ответника по Заповед № 787/24.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1902/ 2020 г. по описа на РС-Бургас, за сумата от 1 844,98 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и четири лв. и деветдесет и осем ст.) - главница, представляваща неплатена продажна цена на доставени стоки съгласно фактура № 184/15.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението - 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ТЕХНОВЕНТ” ЕООД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*****, ул. *******************, представляван от управителя Т. Х. А., да заплати на „КЛЪБЧЪР” ООД, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: гр. Б*****, ул. ******************, представляван от управителя Г. Д. И., сумата от 432,00 лв. (четиристотин тридесет и два лв.), представляваща направените от него разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

ИМ