РЕШЕНИЕ
гр.
София, 09.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II „А” състав в публично заседание на тринадесети
декември през двехиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. д.
№ 7786/2018г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.02.2018г., постановено по гр. д. № 51544/2016г. по описа
на СРС, ГК, 140 състав е прогласен за недействителен по иска с правно основание
чл. 22 ЗПК, предявен от В.В.В. срещу „П.К.Б.“ ЕООД договор за потребителски
кредит № **********/13.01.2014г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата 2000
лв. в заем, поради факта, че съдържанието на договор за потребителски кредит №
**********/13.01.2014г. не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като не
съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасявянето и са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник
обжалва постановеното решение изцяло, с доводи за неправилност и необоснованост,
поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че нормата на чл.
11, ал.1, т. 11 ЗПК е неприложима за процесния договор, тъй като в същия не е
предвидена възможност за промяна на лихвения процент, а последният е фиксиран.
Твърди, че в договора не е уговорен променлив лихвен процент по смисъла на чл.
§ 1, т. 6 от ДР на ЗПК. Отделно поддържа, че договорът притежава всички
изискуеми реквизити по чл. 1, ал. 1 ЗПК – общ размер на кредита и условия за
усвояване; лихвен процент, уговорен като фиксиран в р. VІ и чл. 4 от Общите
условия; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Моли съда да отмени решението и да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата – ищца оспорва жалбата в подаден писмен отговор.
Твърди, че СРС правилно е прогласил недействителността на процесния договор,
поради липса на информация за отделните компоненти на анюитетните вноски.
Излага съображения, че към датата на подписване на договора не е била
информирана за параметрите на поискания заем, тъй като договорът е достигнал до знанието й в последващ датата
на сключване момент. Твърди, че в договора не са ясно посочени сумата, която ще
подлежи на връщане, с оглед липса на
посочена парична единица, срока на връщането на кредита и датата на погасяване
/посочена само цифрата 12, без да е уточнено дали всяко последователно 12 то
число/. Сочи, че към изпратения й договор за кредит не е бил приложен
погасителен план. Отделно излага съображения за недействителност на договора на
основание чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК, тъй като кредитът бил отпуснат за
рефинансиране на друг кредит, без да е посочена информация за валутата, с която
е рефинансирана сумата. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. По същество решението е правилно и
законосъобразно, като въззивният съд изцяло препраща
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
СРС е сезиран с обективно
евентуални съединени искове с правно основание, както следва: главен иск по чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК за прогласяване
недействителността на договор за
потребителски кредит № **********/13.01.2014г.; първи евентуален иск за
прогласяване на клаузите в р. VІ от договора относно уговорената
възнаградителна лихва в размер на 98. 52 % годишно и на годишния процент на
разходите за недействителни като неравноправни и поради накърняване на добрите
нрави и втори евентуален иск за обявяване за недействителни на основание чл.
19, ал. 4 ЗПК, на клаузите в анекси №№ 2/27.02.2015г. и 3/25.08.2015г. относно
годишния процент на разходите над законовите граници.
За да уважи
главния иск, СРС е приел, че процесният договор за кредит е нищожен, на
основание чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, тъй като липсва представен към него към
момента на сключването му погасителен план, а представените коригирани погасителни
планове към сключените впоследствие анекси не могат да заместят липсващото
съдържание на договора към момента на сключването му.
По главния иск
за прогласяване на договора изцяло за нищожен, на основание чл. 26, ал.1 вр.
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК:
Настоящият
съдебен състав намира иска за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № **********/13.01.2014г. за основателен, поради нарушение
на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, както е приел СРС.
Представеният по
делото договор съдържа изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 6, 7 и 10 ЗПК,
наличието на които е оспорено с исковата молба. Предоставената с договора за кредит
сума е в размер на 2000 лв., за срок от 48 месеца, при размер на месечната
вноска за връщане в размер на 168. 01 лв., уговорената дата на погасяване е
всяко 12 число от месеца, при годишен лихвен процент в размер на 98. 52% и
годишен процент на разходите в размер на 157. 76 %. Общият размер на сумата за
връщане е в размер на 8 064. 48 лв. По делото е представен подписан от ищцата на
09.01.2014г. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. В договора е обективирана подписана от ищцата декларация
като потребител, че е запозната с приложимите Общи условия, представени по
делото, а към договора е налице погасителен план. Към договора от 13.01.2014г.
обаче по делото не е представен погасителен план. Представени
са анекси №№№ 1/22.04.2014г., 2/27.02.2015г. и 3/20.08.2015г., с представени
към тях коригирани погасителни планове, но не е налице представен по делото погасителен
план към момента на сключване на договора на 13.01.2014г.
Неоснователни са
доводите в жалбата, че по делото е налице погасителен план с посочени главница
и лихва, тъй като параметрите на договора са посочени в т. VІ – „Параметри на
договора за потребителски кредит“ вр. чл. 5.3 от Общите условия. В договора е
посочен общия брой и размер на месечните вноски, но това съдържание на договора
не преодолява липсата на погасителен план към момента на сключването му, в
който да е посочен как се формира всяка погасителна вноска, поне чрез главница
и лихва, каквито са представените погасителни планове към анексите.
Доводите в
жалбата, че погасителният план е изготвен и предоставен на въззиваемата – ищца
с писмо с обратна разписка за доставка на пратка № **********, съгласно която на
22.01.2014г. съпругът й е получил изпратените от ответника документи. Към
договора от 13.01.2014г. няма погасителен план, а представеното по делото
известие – обратна разписка за доставена пратка, с получател – Р.В.– съпруг, с
дата на получаване 21.01.2014г., не налага различен извод, тъй като в същата
липсва отбелязване какви документи са изпратени, отделно не доказва подписан
двустранно погасителен план.
Неоснователно е и
позоваването на въззивника на клаузата на чл. 3, ал. 3 от Общите условия, съгласно
която кредиторът изпраща на клиента екземпляр от подписания договор, както и
погасителен план по вноските по кредит. По делото не е доказано изпращане на
договора по пощата, както бе отбелязано по-горе, отделно липсата на погасителен
план по делото към договора не може да
бъде преодоляна нито чрез съдържанието на договора и Общите условия, в които
липсва посочен конкретен размер на главница и лихва по всяка вноска, а само
общият им размер, без отделните компоненти. Ето защо е налице нарушение на
нормата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК , съгласно която договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Неотносимо е
оплакването в жалбата досежно наличието на фиксиран лихвен процент в договора и
липсата на приложение на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК за процесния казус, тъй като
нормата е приложима поради липса изцяло на погасителен план към момента на
сключването му, а не поради липса на посочена последователност на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми.
По изложените съображения главният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК е
основателен и доказан, поради което не следва да се разглеждат евентуалните
искове.
Поради съвпадението на изводите на двете
инстанции, жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззивника
– ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция
в размер на 300 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 26.02.2018г., постановено по гр. д. № 51544/2016г. по описа
на СРС, ГК, 140 състав.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** да заплати на В.В.В., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 – сумата 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.02.2018г., постановено по гр. д. № 51544/2016г. по описа
на СРС, ГК, 140 състав. ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, да заплати на В.В.В.,
на основание чл. 78, ал. 1 – сумата 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.