РЕШЕНИЕ

гр.София,13.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шести юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №9015 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 15.12.2017 г. по гр.д. № 65975/16 г., СРС, ГО, 90 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.-С.“ ЕАД гр. София, ул. “******и ЕИК ******, че Р.П.М. с ЕГН **********, не му дължи сумата от 272,19 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.08.2012г. до м.09.2013г. до имот, находящ се в гр.София ж.к.******, поради погасяването по давност на тези задължения.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.П.М. с ЕГН ********** срещу „Т.-С.“ ЕАД гр. София, ул. “******и ЕИК ******, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.124, ал.1 ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не му дължи сумата от 1041,51 лв. представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.201Зг. до 31.08.2016г. и мораторна лихва за периода от 01.10.2013г. до 05.10.2016г. върху главницата от 1041,51 лв. в размер на 108,59 лв., поради липсата на облигационно правоотношение, както между ищцата и ответното дружество,така и между наследодателя й и ответното дружество.

             Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в отхвърлителната част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно-в нарушение на материалния и процесуалния закон .Съдът неправилно приел,че ищецът е собственик на отопляемия имот без доказателства за това.Приел е дължима главница и лихви без да се назначи техническа и счетоводна експертиза.Така искът не бил установен по основание и размер.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете. С въззивната жалба  се претендират разноски.

От въззиваемата страна не е постъпил отговор.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК ,че ищцата не дължи на ответника суми за ТЕ,поради погасяване по давност на задълженията и поради липса на облигационно отношение между нея и ответното дружество,както и между наследодателя й и ответното дружество.

Предвид изявлението на процесуалния предсавител на ищцата в съдебно заседание съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че ищцата е собственик на топлоснабденото жилище за процесния период.Собствеността е била установено по този процесуален начин,поради което е отпаднало задължението на ответника за снабдяване с акт за собственост.

По делото не е назначавана съдебна експертиза за установяване дължимост на сумите по фактурите.Задълженията не са оспорени от ответника като размер.С отговора на исковата молба ответникът признава погасяването по давност на зъдължения извън тригодишния срок от завеждане на иска.

Между ищцата и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение,тъй като същата е била собственик на имота.Правилото е, че собствениците или титулярите наограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката.Няма доказателства,че е учредявано право на ползване върху имота на друго лице.

          Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено.

          Постъпила е частна жалба от ищцата срещу определение от 07.03.2019 г.,с което в производство по чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

          Жалбата е неоснователна.Ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото с издаване на фактури и отразяването им в електронната система.Претендирането на тези задължения от страна на ответното здружество и изпращането на покани за доброволно изпълнение  обосновава правен интерес на ищцата да предяви отрицателния установителен иск ,че не дължи/опр. №95 от 22.02..2018 г.по ч.гр.д.510/18 г. и опр.209/18 г.на ІV ГО на ВКС/.Ответното дружество е признало иска в частта,в която е уважен,поради което на основание чл.78 ал.2 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски 100 лв.за юрисконсултско възнаграждение.Съдът е отхвърлил исковете за признаване за установено,че ищцата не дължи суми за ТЕ за периода 1.10.2013 г.-31.08.2016 г. ,поради което разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК ,на ищцата не се дължат.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

                                        Р  Е  Ш  И :

               

                ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.12.2017 г. по гр.д. № 65975/16 г., СРС, ГО, 90 с-в в обжалваната част.

                 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи_: на обжалване.                                                                              

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ:1.   

 

                                                                                                                       2.