Р Е Ш Е Н И Е № 260075
Гр. С., 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ският районен
съд, наказателна колегия, в публично заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ
при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното
от председателя АНД №1630 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е
образувано по жалба на А.Г.Б. против наказателно постановление №20- 0804-
003362/17.11.2020г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- С., с което на основание чл.177, ал.4, предл.1, вр. ал.1, т.2, предл.1 от
ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 500 лева за нарушение на чл.150
от същия закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален
представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна, редовно и своевременно призована за съдебно заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.10.2020г. в 04,27
часа служители от РУ на МВР- С., свидетелите Н.К. и И.С. спрели за проверка лек
автомобил марка „Алфа Ромео 145“ с рег. №……, който бил управляван от
жалбоподателя А.Б.. Усъмнили се, че водачът е управлявал след употреба на
алкохол и потърсили съдействие от екип на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
С.. Пристигнал такъв екип като част от него бил св. М.В.. При проверката служителите
на реда установили, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил след
употреба на алкохол, тъй като
техническото средство е отчело 1,88 промила алкохол. Служителите на реда
поискали от жалбоподателя да представи свидетелство за управление на МПС и той
не можал да представи такова, тъй като не притежавал свидетелство за управление
на МПС. Св. В. му съставил АУАН, а колегите му К. и С. се подписали в акта като
свидетели. Впоследствие, въз основа на съставения акт Началникът на група в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като
наложил на жалбоподателя наказание по чл.177, ал.4, предл.1, вр. ал.1, т.2,
предл.1 от ЗДвП, а именно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна. При съставянето
на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя правилно
е изписано коя разпоредба е нарушена от жалбоподателя. Същото е сторено и в обжалваното
наказателно постановление от административнонаказващия орган. От
доказателствата по делото по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят към момента
на извършване на деянието не е правоспособен водач, тъй като не притежава свидетелство
за управление на МПС. Началникът на група
в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. е приложил неправилно материалния
закон като е наложил на жалбоподателя наказание съответстващо на нарушение,
извършено от него в условията на повторност. Видно е от приложеното по делото
доказателство, а именно протокол от съдебно заседание от 03.11.2020г. по НОХД
№1418/2020г. че състав на С.ски районен съд е одобрил споразумение между РП- С.
и защитника на жалбоподателя А.Г.Б. като той е бил признат за виновен за
извършване на две престъпления и двете извършени на 18.10.2020г. Едното
престъпление е по чл.343б, ал.1 от НК, а именно че е управлявал на 18.10.2020г.
лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №…….. след употреба на алкохол с концентрация
над 1,2 на хиляда, а именно 1,88 на хиляда. Освен това е бил признат за виновен
и че на същата дата 18.10.2020г. в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление с НП №20- 0804- 002459 на ОД на МВР- С., в сила от 09.10.2020г. е
извършено отново такова деяние управлявал лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. №…….
без съответно свидетелство за управление на МПС, престъпление по чл.343в, ал.2
от НК. За това престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на жалбоподателя Б. е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок
от ТРИ години. За първото престъпление му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ПЕТ месеца, чието изпълнение е било отложено за
изпитателен срок от ТРИ години. Определено му е било общо наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от ПЕТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Определението е влязло в сила
същия ден 03.11.2020г.
От изложеното по- горе
е видно, че деянието, което е описано в акта за установяване на административно
нарушение и атакуваното наказателно постановление представлява престъпление и
за това престъпление жалбоподателят А.Б. има наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ПЕТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Съдът счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като за същото деяние жалбоподателят е
наказан по НОХД №1418/2020г. на С.ски районен съд.
Процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното
заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Предвид изхода на
делото съдът счита, че Областната дирекция на МВР- С. следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 300
лева.
Ръководен от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №20- 0804- 003362/17.11.2020г. на Началника на група в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на А.Г.Б. с ЕГН ********** от гр. С. на
основание чл.177, ал.4, предл.1, вр. ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- С. да заплати на А.Г.Б. с ЕГН **********
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд- С. в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: