МОТИВИ
към Присъда №260083 /2021 г. по НОХД № 1635/20г. на РС –СЛ., постановени на
07.02.22г.
Производството е образувано по повод постъпила тъжба от Д.Г.Г.
против подсъдимата И.И.И. за
извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с упълномощен повереник,
който поддържа обвинението. Предлага подс.И. да бъде призната за виновна и да й
се наложи наказание “Пробация“ както и
наказание “Глоба“ в размер на 2000лв. Процесуалния му представител моли съдът
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимата И. се явява в съдебно
заседание. Не се признава за виновна и моли да бъде оправдана. Процесуалния й
представител, счита, че обвинението не е доказано от субективна стара и моли за
оправдателна присъда. Пледира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Подс. И.И.И. е майка на детето Г.Д. Г. с ЕГН: **********.
На 31.08.2003 г.подсъдимата и частния тъжител са сключили
граждански
брак, а на 30.01.2004 г. се родило детето им Г. Д. Г..
През 2008 г. бракът им бил прекратен с решение на Районен съд – Н. З., постановено
по гр. дело № 356/2016 г., като със същото спрямо тъжителят е бил постановен режим на лични контакти с
детето.
С
Решение от 31.05.2018 г., постановено по в. гр. дело № 210/2018 г. по описа на
Окръжен съд СЛ., е отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно
първоинстанционното решение на Районен съд - Н. З.и е постановено изменение на „основание чл. 59, ал. 9 от СК, в определените с Решение №
116/17.05.2008 г. по гр. дело № 615/ 2007 г. по описа на Новозагорския районен
съд мерки, относно упражняването на родителските права спрямо детето Г. Д. Г.,
роден на *** г. като упражняването на родителските права по отношение на детето
Г. Д. Г., са предоставени на баща му и тъжител в настоящото производство Д.Г.Г.,
при
когото е определено и неговото местоживеене.Със същото решение е определен
режим на лични контакти на бащата с детето.
Срещу невлязлото в сила въззивно решение е подадена
касационна жалба от страна на майката, като с изрична молба до ВКС последната е
поискала спиране на неговото изпълнение.
С Определение № 390/05.09.2018 г., постановено по ч. гр.
дело № 3181/2018 г. на ВКС, 4- то гр. о., е спряно изпълнението на Решение №
91/31.05.2018 г. по в. гр. дело № 210/2018 г. по описа на Окръжен съд СЛ..
С Определение № 829/29.10.2018 г., постановено по гр.
дело № 3857/2018 г. по описа на ВКС, 4-то гр. о., не е допуснато до касационно обжалване Решение
№ 91/31.05.2018 г. по в. гр. дело № 210/2018 г. по описа на Окръжен съд СЛ.,
като ВКС е постановил, че определението е окончателно. С недопускането до
касационно обжалване, решението на Окръжен съд СЛ., с което упражняването на
родителските права по отношение детето Г. Д. Г. са предоставени на тъжителя
като решението е влязло в законна сила
на 29.10.2018 г.
Въпреки така
постановеното решение, детето останало
да живее при майка си, подсъдимата И.И..
След тази дата тъжителят е правил многократни опити за
срещи с детето като голяма част от тях са останали неосъществени, тъй като
детете не е желаело да се среща с баща си като е отказвало многократно. Детето не му е предадено за да живее с него и
към настоящия момент, същото продължава да живее в дома на майка си.
Във връзка с постановеното второинстанционно решение и
непредаването на детето от страна на майката, на основание чл. 404, т. 1 и чл.
405, ал. 1 от ГПК, на 14.06.2018 г. Окръжен съд - СЛ. е издал в полза на
тъжителя изпълнителен лист, а по повод на
невъзможността да осъществява родителските си права спрямо детето, тъжителя е
подал сигнали до РП- Н. Загора.
Въз основа на подадените сигнали до прокуратурата са
образувани преписки с вх. №ТОН 133/21г. и ТОН 673/19г,двете на РП- Н. Загора,
който са приключили с постановления за отказ да се образува досъдебно
производство. В хода на проведеното по преписка вх. №673/19г. на РП- Н.З.
разследване детето Г.Г.,собственоръчно е написало,че не желае да се среща с
баща си .
По случая е заведено досие на детето в Агенция за социално
подпомагане , отдел „Закрила на детето“ като са провеждани разговори и срещи с
детето и майка му, при който детето е заявило , че не се чувства добре когато е
с баща си .Изготвен е социален доклад , относно издаването на направление за
ползване на социални услуги от „Център за обществена подкрепа“ Н. Загора.
В посочения център също е започнала работа с детето и
опити за осъществяване на срещи между него и бащата, като в повечето случаи те
не са се състояли, тъй като детето не е желаело да се среща с баща си.
На 19.01.19г.,тъжителят посетил дома на подсъдимата за да
осъществи среща с детето си . С него бил и св. Д. С., но когато пристигнали
пред жилището им, детето отказало да излезе с баща си.Това станало ясно след
проведен разговор между тъжителя и детето му по телефона, като последното не
излязло навън, а отказало да се види с баща си.
Към настоящия момент, детето Г. Г., което на 30.01.22г. е
навършило пълнолетие продължава да живее в дома на майка си, подсъдимата И..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото св. Д. и св.П., двете
служителки на „Център за обществена подкрепа“ гр. Нова Загора, работили във
връзка с образувана пред тях преписка относно детето Г. Г.. Св. Д. е
категорична, че въпреки многократно насрочваните срещи с цел осъществяване на
контакт между бащата и детето такива в нейно присъствие не са се състояли. Заявява,
че не е чувала никога причина за това да е несъгласие от страна на майката . Не
е чувала майката да не желае детето да се срещне с баща си. Посочва, че
причина за това е било или нежеланието от страна на самото дете да се срещне с
баща си или наличието на здравословни проблеми на детето,възникнали към датите на
определените срещи. В подкрепа на показанията на св.Д. са и тези на св. П.-психолог към посочения
Центъра за обществена подкрепа, която е
категорична, че е провела шест срещи с детето и майката и шест само с
майката като лично от детето е чула, че не желае да се среща с него както и ,че
според него бащата е „лош“.
Съдът
дава вяра и на показанията на св. Тодоров, също служител в посочения Център, въпреки
че те касаят събития случили се преди инкриминирания в тъжбата период, а
именно през месец април или месец май на 2018г.
Съдът кредитира и показанията на св. А.,
служител на „Социално подпомагане „ –гр. Н. З., която заявява, че лично от
детето е чула нежеланието му да отиде да живее, дори за по –кратък период от
време при баща си както и, че по време
на проведените кратки срещи между бащата и детето, на които тя е присъствала тъжителят се е фокусирал върху работата на
Дирекцията и начина на записване на случващото се в протокола от срещата, а не
върху това да осъществи личен контакт с детето в тяхното присъствие.
Свидетелката е категорична и в това ,че не е имало нито един случай подсъдимата
да откаже провеждането на среща на бащата с детето както и, че никога не се е
намесвала по време на тези срещи с цел да ги осуети. Показанията на тази
свидетелка изведоха пред съда и
допълнителни факти, а именно личното и възприемане на казани от страна
на детето думи, с които отказва да се среща с баща си. Детето мотивира отказа си с израз възпроизведен от
свидетелката като “Знаете много добре всички през 2015г. какво се случи“ и
споделя за извършени блудствени действия спрямо него от страна на бащата.
Съдът кредитира и показанията на св.А.–управител
на „ЦОП“гр.Н.З., която заявява, че тя в качеството си на Управител на центъра е
запозната със случващото се и знае, че част от срещите не са се осъществили, поради
изтъкнати от страна на подсъдимата здравословни проблеми на детето, възникнали
към датите на тези срещи както и предвид създалата се епидемиологична
обстановка в страната.
Освен служителите на Социално подпомагане гр.
Н. З.и „ЦОП“– гр. Н. З., по делото са разпитани и св. С., който е в приятелски
отношения с подсъдимата както и св.Стоянов, който е в приятелски отношения с
тъжителя. Показанията и на двамата свидетели, съдът кредитира напълно. Първия
от тях, а именно св. С. е категоричен, че познава добре подсъдимата и детето Г.
Г. както и, че знае от самото дете, че то не желае да контактува с баща си.
Твърди, че при появата на баща му, детето променя поведението си и не изразява
радост да го види, а напротив. Категоричен е, че детето му е споделило, че не е
„очаровано“ от срещите си с баща си.
Информация за нежеланието от страна на детето
да вижда баща си се съдържа и в показанията на св. Стоянов, който като приятел
на тъжителя е посещавал дома на подсъдимата в опит Г. да осъществи среща с
детето си. Свидетеля е категоричен, че на сочената в тъжбата дата 19.01.19г. е
посетил дома на подсъдимата заедно с тъжителя, но детето не е пожелало да
излезе навън и да се срещне с баща си. Разговора между баща и син се е провел в
негово присъствие, по телефона и свидетеля е разбрал от Г.,че детето е отказало
да излезе навън и да се срещнат. Стоянов потвърждава,че такъв отказ е последвал
и при следващия опит от страна на Г. да осъществи среща с детето, но не може да
посочи на коя дата е било това. Категоричен е, че бащата многократно е правил
опити да се срещне с детето, но те не са се състояли поради отказ от негова
страна.
На последно място съдът дава вяра и на
обясненията на подсъдимата, която заявява, че детето й никога не е искало да
живее с баща си и въпреки нейните усилия в тази връзка това му становище не се
е променило. Заявява, че знае, че родителските права са присъдени на бащата на
детето й, както и, че към момента това решение не е изпълнено, но заявява, че
тя не може да поеме отговорност за изпълнението му, тъй като детето й не желае,
а тя няма механизъм по който да го принуди. Подсъдимата е категорична, че детето не желае и да
провежда срещи с баща си като уточнява ,че тъжителя никога пред нея не е
изразявал желание да вземе и да отглежда детето така както е постановено в
съдебното решение. Не отрича,че е
изразявал желание да провежда срещи с детето си. Тези и
обяснения, съдът приема за достоверни, предвид факта, че същите кореспондират
напълно с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът дава вяра и на събраните по делото
писмени доказателства и в частност на намиращите се в преписка с изх.№ 183/21г.
на „ЦОП“ гр. Н.Загора/от л.78до л.180 от делото/ и преписка вх.№ СД
01–02–270621 /21г. на Дирекция „Социално подпомагане“гр. Н.Загора /л.181 до 261
от делото/. Дава вяра и на приложените по делото и приобщени по съответния
процесуален ред протоколи от проведени срещи между тъжителя Г. и детето Георги Г./л.287до
л.295 от делото /.
Въз основа на писмените доказателства по
делото и в частност на посочените изрично, съдът приема, че са правени
многократни опити, някой от който успешни, за срещи между детето и баща му. От приложените
по делото протоколи за срещи е видно, че голяма част от тях, с изключение
протокол от 04.04.19г. и от дата 20.09.19г. касаят време различно от това по
повдигнатото обвинение.
От протокола за проведена среща на 04.04.19г.
е видно, че детето категорично отказва да участвува, като заявява “Бог да
слезе, няма да отида там“. В същия протокол е записано и обяснението му във връзка
с предходна среща с баща му, състояла се на 16.03.19г.,за която заявява, че е
излязъл с баща си „защото майка му го е накарала и защото уважава баба си
Донка“. Отказва да бъде проведена среща, като припомня за „случилото се през
2015г. в с. Лесово“. От протокола съставен на 20.09.19г.също е видно, че
детето „отказва да говори с баща си и не
желае да го вижда“.
Действително, в приложените по делото
Междинни доклади съдържащи се в преписката образувана пред „ЦОП“ гр. Н. З.са
налице изводи за зависимост на детето от майката, силен родителски контрол и
поставянето му в състояние на заучена безпомощност. Тези изводи, обаче не
изключват нежеланието му да се среща с баща си и да живее с него и не са
достатъчни за да се приеме, че майката може да го мотивира или принуди да
промени мнението си и да отиде доброволно да живее с баща си, съответно тя да
изпълни съдебното решение в тази връзка.
Съдът дава вяра и на събраните в хода на
двете проведени разследвания по преписки с вх.№ ТОН–133/19г. и ТОН №673/19г.,
двете на РУ гр. Н.З., писмени
доказателства. Видно от приложеното по преписка № 673/19г. сведение, на
01.07.19г. детето Г. Г., собственоръчно също е заявило нежеланието си да се среща с баща си.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
На първо място,
съдът следва да отбележи, че счита, направеното едва в хода на съдебните прения
възражение за недопустимост на жалбата за неоснователно. Действително частната
тъжба е подадена на 13.11.20г., но по делото се установи, че надлежното
връчване/доколкото не се събраха доказателства за предходно такова/ на двете
Постановления за отказ да се образува досъдебно производство е на 19.06.20г.
Предвид това, съдът счита, че липсата на надлежно връчване, следва да се отчете
в полза на тъжителя и да се приема, че шест месечният срок за подаване на
тъжбата не е изтекъл към 13.11.20г.-датата на
подаването на частната тъжба пред РС –гр. Нова Загора.
Съдът, след като обсъди всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства, прие,че с деянието
си подсъдимата И. не е осъществила от субективна страна състава на престъпление
по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, поради което я ОПРАВДА
по повдигнатото й обвинение, затова, че в периода от 29.10.2018 година до 07.11.2019 година в
град Н. З.в условията на продължавано престъпление, в качеството ѝ на
родител на детето Г. Д. Г. (роден на ***г.) не е изпълнила съдебно решение
постановено по ГД № 210/2018 година на ОС-гр.СЛ., влязло в сила на 29.10.2018
година, с което упражняването на родителските права по отношение на детето са
предоставени на бащата Д.Г.Г. с ЕГН ********** и е определен режим за лични
контакти на майката, поради което я оправдава по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл.182 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
По делото е
безспорно установено,че съгласно Решение постановено по ГД № 210/2018 година на
Окръжен съд – град СЛ., влязло в сила на 29.10.2018 година, упражняването на родителските права по
отношение на детето са предоставени на бащата Д.Г.Г. с ЕГН **********.
Установено е, че със същото решение е определено местоживеенето на детето при
бащата както и ,че е определен режим за
лични контакти на майката с детето.
По несъмнен начин е установено и това, че въпреки наличието на
така постановеното решение детето никога не е напускало дома на майка си, а
тъжителят не е успял да упражни предоставените му с решението родителски права,
тъй като детето не му е било предадено и е останало да живее при майка си като
и към настоящия момент тя се грижи за него.
По делото е установено и това, че
към момента на влизане в сила на решението детето е навършило 14 годишна
възраст, както и това, че към момента на подаване на тъжбата/първоначално
подадена пред РС гр. Нова Загора/ е навършило 15 годишна възраст.
По делото е безспорно установено,че от обективна
страна деянието е налице. Неизпълнението
по смисъла на чл. 182,ал. 1 от НК на съдебно решение може да се състои в
непредаване на детето, което е едно формално престъпление както и в осуетяване
на изпълнението на съдебното решение, за което
е необходимо да бъде създадена обстановка, съпроводена със спънки, за да
не може това решение да бъде изпълнено.
Безспорно, в настоящия казус е
осъществено една от двете форми на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182, ал.2
от НК, а именно неизпълнение на съдебно решение относно упражняване
на родителските права.
По делото се доказа безспорно, че
по силата на влязло в сила на 29.10.18г.,съдебно решение родителските права
спрямо детето Георги Г. са предоставени на баща му Д.Г. като със същото решение
е определено и местоживеенето му при бащата –тъжител в настоящото производство.
Доказа се, че опитите на тъжителя да осъществи лични контакти в детето са
многобройни както и, че са били неуспешни не по вина на подсъдимата, а поради
нежелание от страна на детето.
Съдът,
счита, че горепосоченото обстоятелство се
установи по безспорен и категоричен начин,тъй като по делото се събраха
безспорни доказателства,че причините за
неизпълнението на това Решение са извън волята на подсъдимата И.. В подкрепа на
този извод, съдът отчете показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като въз основа на тях прие, че подсъдимата е била поставена в невъзможност да
изпълни решението, тъй като към момента на влизането му в сила, а именно
29.10.2018г., синът и е бил почти на 15 години и е изразявал ясно и многократно нежеланието си да се среща
с баща си и още повече, да отиде да живее при него. Това, съдът прие за
безспорно, тъй като наличните доказателства за нежеланието му да провежда срещи
с баща си обуславят с още по –голяма категоричност, че детето не желае да
промени местоживеенето си и да отиде да живее с него.
Воден от горното, съдът стигна до извода,
че въпреки знанието за наличие на влязло
в сила решение на РС–СЛ. подсъдимата не е могла да го изпълни, по независещи от
нея причини. По делото не се установиха каквито и да е доказателства, че
подсъдимата е предприела действия с цел
осуетяване на изпълнението му, поради което съдът я призна за невиновна и я
оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал.2
в вр.чл.26 от НК .
В
конкретния случай липсва умисъл у подсъдимата за извършване на горепосоченото
престъпление, доколкото в хода на съдебното дирене се събраха многобройни
писмени и гласни доказателства, които обаче не обуславят извод за наличие на
умисъл у подсъдимата, а единствено възпроизвеждат фактология от събития, във връзка с проведени и несъстояли се срещи
между бащата и детето както и множество доказателства за безспорния отказ на
детето да контактува с родителя, на който съдът е предоставил родителските права.
Съдът,след като призна подсъдимата за
виновна,следва да възложи направените от нея разноски за процесуално
представителство в тежест на частния
тъжител, но по делото липсват доказателства за размера на същите.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: