Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
31.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 55 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на С.К.П. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
31/ 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 29/ 2020 г. по описа на РС –
Момчилград. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение
поради липса на мотиви относно: прилагането на чл.28 от ЗАНН; допуснатото от
наказващия орган нарушение на чл.58, ал.1 ЗАНН, тъй като НП не било връчено
лично на наказаното лице; доводите на жалбоподателя за несправедлив размер на
наложеното наказание и тези за липса на точно и ясно описание на нарушението,
както и дали е налице ощетяване на фиска. Твърди се,
че вмененото нарушение, на касатора, е несъставомерно. Иска се да се отмени оспорено решение и се
постанови решение, с което се отмени наказателното постановление. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
От пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и съображения в
подкрепа на изложеното в касационната жалба.
Ответникът – Началник
на отдел „Митническо разузнаване и разследване Тракийска “ – Пловдив, при ГД
„МРР“ в ЦМУ-Агенция „Митници“, чрез пълномощника си по делото, в писмено
становище за посочва доводи за неоснователност на касационната жалба. Излага
съображения за законосъобразност на оспореното решение, както и за наличие на
посоченото в НП нарушение, доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Счита, че не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и че
маловажните случаи на нарушения по ЗАДС се разглеждат съобразно правилото на
чл.126б, ал.2 от с.з., а не по общото правило на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на ОП
– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 29/ 2020
г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, е неоснователна по следните съображения:
С оспореното решение
РС – Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № № 4895/ 2019 г./
07.01.2020 г., издадено от съвместяващ длъжността „Началник на отдел „МРР
Тракийска“, гр.Пловдив, при ГД „МРР в ЦМУ – Агенция митници“, с което на С.К.П.
с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС, на
основание чл.123, ал.1 от ЗАДС, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500 лв. и на основание чл.124, ал.1 от същия закон стоката – 5 стека (петдесет кутии) цигари с марка „***“,
предмет на нарушението, е отнета в полза на държавата.
След като обсъдил
събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно
установено, че на посочените в АУАН и в наказателното постановление дата и
място, жалбоподателят, като физическо лице, е държал акцизни стоки без
бандерол, а именно: 50 кутии цигари, марка „***“. Във връзка с възраженията на
жалбоподателя за несъответствие между датата на издаване на наказателното
постановление - 07.01.2020г. и годината посочена след неговия номер
/4894/2019/, съдът приел, че номерът, посочен като такъв на НП е номера на административнонаказателната преписка, а датата на издаване
на НП е изрично посочена и тя е 07.01.2020 год. НП е надлежно връчено по пощата, на Ц. Х. – *** на жалбоподателя.
В оспореното решение са изложени съображения относно възражението за
необсъждане приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на
НП този въпрос е бил обсъден, но съобразно специалната норма на чл.126б, ал.2
от ЗАДС. РС – Момчилград е приел, че правилно са определени вида и размера на
наложеното наказание, както и постановеното, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС,
отнемане на вещите, предмет на нарушението.
След извършената
служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, за съответствие на оспорения акт с
материалния закон, съдът намира, че решението на районния съд е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон. При постановяването му не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му.
Установената от
районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, тъй като е в съответствие със събраните по делото гласни и писмени
доказателства. По съществото на спора правилно е прието, че описаното в НП
нарушение на ЗАДС е доказано от обективна и субективна страна.
Държането на процесните акцизни стоки от касатора,
не се оспорва и се установява от приложените по делото писмени обяснения, от
неговите показания, дадени в хода на ДП №***/*** г., както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – В. П., В. М. и Г. К. Последните показания правилно са били
кредитирани от съда, тъй като са взаимно свързани, последователни и се
подкрепят от останалия доказателствен материал. В
тази връзка правилно е установено, че касаторът е
държал процесните 50 кутии цигари без акцизен
бандерол, за което деяние е бил санкциониран с издаденото НП.
Неоснователни, по
изложените в оспореното решение доводи, които настоящата инстанция споделя
напълно, са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални
нарушения. В тази връзка следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
изискванията за съставяне на акта или издаване на НП е съществено и води до
незаконосъобразност на НП. Съществено е това нарушение, което би довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а такова ограничаване ще
е налице при нарушения, които биха могли да доведат до различни констатации
относно нарушението, нарушителя и неговата вина. Такива нарушения са налице и
когато създават пречка, чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. В конкретния случай, такива съществени нарушения
не се констатираха, защото по никакъв начин не се променя крайния извод за
самоличността на дееца и за извършеното от него нарушение. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат подробно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Видно от
доказателствата по делото, санкционираното лице е осъществило правото си на
защита в пълен обем. АУАН и наказателното постановление са съставени от
компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно
са приложени и относимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Съответен на закона е и изводът на
районния съд, за законосъобразност на вида и размера на наложеното наказание,
както и на постановеното отнемане на вещите, предмет на нарушението. В случая,
при наличието на специална норма, регламентираща маловажните случаи на
нарушения по ЗАДС, каквото е и процесното, не са налице предпоставките за прилагането на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН. От своя страна, предвид установения размер на
дължимия акциз – 202,75 лв. ( съответно – двойният размер е 405,50 лв.),
неприложима е и хипотезата на чл.126б, ал.2 ЗАДС, определящ като маловажни
случаите, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението,
не надвишава 100 лв.
При тези данни,
касационната инстанция намира, че административното нарушение е установено по
безспорен начин и като е потвърдил обжалваното НП, районният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, на
основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от
ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 31/ 27.02.2020 г., постановено по а.н.д. № 29/ 2020 г. по
описа на РС – Момчилград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.