№ 1584
гр. Плевен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря Велислава В. Василева
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20254430103003 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от С. К. И. ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Плевен срещу „Напредък 2020“ ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление в село Згалево, представлявано от
С.А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр.чл. 232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1 000,85 лв.,
представляващи неизплатен наем на земеделски земи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане на задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
1415/2025 г. на ПлРС, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил, поради което, съобразно указанията на съда предявява
иск за установяване на съществуването на вземането си. Излага, че на
12.10.2022 г. между страните е сключен договор за наем на земеделски земи,
съгласно който ищецът е отдал под наем на ответника земеделски земи с обща
площ от 20,077 декара срещу наем в размер на 80,00 лева на декар. Сочи се, че
дължимият наем е следвало да бъде платен до 30.10.2024 г., съгласно чл.2 от
1
Договора. Твърди се, че в периода от 30.10.2024 г. до февруари 2025
ответникът не е изпълнил задължението си по договора, като едва през
февруари е заплатил сумата от 600 лева, а за останалата сума заявил, че не е
дължима. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски. Излага, че в хода на делото е доказано, че между страните е
налице валидно правоотношение, касаещо процесната земеделска земя и
договорен размер на рентата. Сочи и, че е установено, че ответникът е
заплатил на ищцата само сумата от 600 лева от общо дължимата над 1600,00
лева. Твърди, че ответникът не е представил документи, от които да се
установи, че ищцата се е съгласила на по – малка сума. Излага, че от
разпитания по делото свидетел се установило, че практиката била страните да
се разбират устно, но че същият не е заявил категорично, че ищцата се е
съгласила на по – малка сума, а само е заявил, че е взела парите, които са й
предложили. Навежда доводи, че ответникът не е доказал, че е налице
хипотезата на чл.3 т.6 от Договора. Твърди, че от разпита на свидетеля не се е
установило какъв е бил добивът на ответното дружество, какъв е бил средният
добив и на другите земеделски производители и каква е била средната пазарна
цена на рентата. Излага, че в представената по делото разписка няма дата и
място на съставянето й, както и, изявление на ищцата, че се е съгласила на по –
малка сума и, че се отказва от остатъка и, че с това плащане договорните
отношения между страните са уредени. Твърди, ,че посоченото в разписката
основание т.3,чл.6 не може да се тълкува като чл.3, т.6 от Договора, както
твърди ответника. Сочи и, че разясненията на ответника, че се касае за раздел
трети т.6 не отговарят на структурата на договора.
В срока за отговор ответникът е упражнил процесуалното си право да
депозира отговор на ИМ. Счита, че предявения иск е допустим, но
неоснователен. Не оспорва факта, че между страните е бил сключен договор
за наем, както и, че на ответницата е заплатена сумата от 600,00 лева. Твърди,
че между страните е била постигната договорка сумата да бъде редуцирана до
600 лева. Излага, че изменението на сключения между страните договор е
било продиктувано от неблагоприятната за земеделие стопанска 2023/2024 г.
Навеждат се доводи, че поради влошените условия – продължително
2
засушаване на пролетта на 2024 г. до края на стопанската година добивите от
засетите земеделски култури – пшеница, слънчоглед и царевица били ниски,
поради което и приходите от дейността под себестойността на декар площ.
Твърди, че именно поради това поискали от притежателите на отдадена под
наем земя да намалят уговорената цена. Сочи се, че в случай се постигнало
такова съгласие с ищеца, поради което ме платили сумата от 600,00 лева.
Излага се, че именно това се установява от разписката между страните, в която
е посочено, че плащането е на основание Раздел ІІІ, ал.6 от Договора,
предвиждащ нейното намаляване. Навежда доводи, че предложението било
прието от ищцата, а разговорите били водени в служебните помещения на
наемателя в гр. Плевен пред негови служители. Поради изложеното
ответникът счита, че си е изпълнил задължението по договора. Претендира
присъждане на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че причината за плащане на
по – малка сума по договора е била лошата стопанска година. Излага, че е без
значение къде и кога е извършено плащането, тъй като разписката не е
оспорена от страните. Не отрича факта, че по делото липсва документ, който
да удостовери, че страните са били съгласни с направеното изменение, но че
ответникът е счел, че разписката и водените преговори са достатъчни. Счита,
че по делото е установено, че е налице такова съглашение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1415/2025 г. по описа на ПлРС е
видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №
771/05.03.2025 г., с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора
– ищец по настоящето дело сума в общ размер на 1003.85 лв., представляващи
неизплатени напълно суми по договор за наем на земеделска земя, ведно със
законната лихва от 04.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
25.00 лв. – държавна такса и сумата от 100.00 лв. - адвокатско
възнаграждение, срещу която длъжникът е възразил, поради което и ищецът,
съобразно указанията на заповедния съд е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
3
Видно е от приложения по делото Договор за наем на земеделска земя
№32300087/12.10.2022 г., че между страните по делото е сключен договор за
наем на земеделска земя, по силата на който ищцата е отдала под наем на
ответника земеделска земя с обща площ от 20,077 декара срещу наемно
плащане в размер на 80,00 лева. Установява се от Договора за наем, че: чл.3,
ал.2 наемното плащане ще бъде платено на наемодателя в срок до един месец
от приключване на стопанската година, но не – по – късно от 30ти октомври
на съответната стопанска година и не подлежи на промяна за целия период на
действие на договора, освен при настъпването на условията на ал.5, а именно:
при промяна в размера или отпадане на плащанията, извършвани от страна на
ДФ „Земеделие“ – Разплащателната агенция за изплащане на финансова
помощ по Схемата за единно плащане на площ и/или по Схемата за
национални доплащания на площ т.н. „субсидии“ наемателя дължи на
наемодателя актуализация на цената за единица площ, която се съобразява
като размер със „средната пазарна стойност на рентата“ за конкретното
землище; че в чл.3, т.6 е посочено, че „средната пазарна стойност на наема“
следва да се разбира като средно аритметична стойност от най- високия и най-
ниския предлаган наем за единица площ от наемател, обработващ не по –
малко от 6000 декара в конкретното землище, в което се намират имотите; че
наемателят следва да издава разписка за полученото наемно плащане;
Установява се от приложената по делото Разписка, че ищцата е получила
сума в размер на 600 лева от ответника с основание за плащане „ Договор за
наем на земеделска земя т.3,чл.6 ползвана от „Напредък 2020“ ООД.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля П. Атанасов И., заемащ длъжността „ръководител – земеделие“ при
ответника. Свидетелят обяснява, че всъщност управлява цялата фирма. Сочи,
че както той така и управителя и друга служителка се занимават с наемите.
Разказва, че се наложило да разговарят с около 95% от всички хора, които са
им отдали под наем земя – да редуцират рентата, тъй като имали лоша втора
поредна година и парите не стигали да покрият разходите си. Твърди, че
именно той е водил разговор с ищцата. Сочи, че й предложил предвид лошата
стопанска година да й плати сумата от 600 лева. Обяснява, че той като ищцата
била възрастна дошла с придружител. Сочи, че освен разписката
наемодателите не са подписвали други документи
4
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи в
процеса: учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; наличието както на твърдяното облигационно
отношение с ответника по договор за наем, по силата на което е предоставил
собствените си имоти за ползване на ответника срещу наемна цена в
претендирания размер, собствената си изправност по договора за наем.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че е платил
процесната сума, вкл. и, че тя е платена на соченото основание –Раздел ІІІ, т.6
от Договора.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Между страните не се спори, а и се установява от приобщените по
делото доказателства, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищцата е отдала под наем на ответника
собствените си земеделски земи срещу задължението на ответника да й
заплаща наем в размер на 80,00 лева на декар.
Страните не спорят и, че ответникът е платил на ищцата сумата от
600,00 лева с основание за плащане „ Договор за наем на земеделска земя
т.3,чл.6 ползвана от „Напредък 2020“ ООД.
Спорно е между страните дали се дължи остатъка от плащането по
процесния договор за наем и дали ответницата се е съгласила с редуцирането
на същия.
Видно е от представената по делото разписка е, че на ответницата е
платена сумата от 600,00 лева с посочено основание чл.3, т.6 от договора, в
5
който текст е уговорено какво представлява средна пазарна стойност на
рентата, която се обяснява във връзка с промяна на размера на плащанията от
страна на държавата, което от своя страна е основание за промяна на наемната
цена. Дори и да се приеме, че ответникът се е позовал на раздел ІІІ от
Договора, касаещ наемното плащане, в същия отново не е предвидена
хипотеза, в която ответникът да може да намали наемното плащане поради
лоша стопанска година, а е предвидено единствено възможност за промяна на
наемното плащане при промяна на размера на плащанията от страна на
държавата. С оглед на изложеното съдът приема, че в договора не е налице
соченото от ответника основание за намаляване на наемното плащане, поради
което не може и да се приеме, че посочването му в разписката като основание
за плащане е доказателство, че ищцата се е съгласила дължимият наем да бъде
намален.
Съдът приема, че макар в договора да не е предвидена възможност да се
намали наемното плащане поради лоши добиви на основание чл.9 ЗЗД
страните може да договорят такова. По делото обаче не се представиха
писмени доказателства /анекс или споразумение/, които да наведат на извод,
че волята на страните е била да се намали наема в размера посочен в
разписката.
Настоящият състав на съда приема, че показанията на свидетеля И.,
които следва да се ценят с оглед разпоредбата на 172 ГПК, същот не могат да
доведат до еднозначен извод, че волята на страните е била да се намали
дължимият наем. По делото не се представиха никакви доказателства в
подкрепа на изложеното от свидетеля, както, че е била налице „втора лоша
година“, така и, че са водени разговори за намаляване на наемната цена с
почти всички наематели, включително и с ищцата, както и, че същата се е
съгласила.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът, в чиято тежест е било,
не е ангажирал доказателства, че е била налице договорка между страните
наема на земеделската земя да бъде намален, поради което и предявения иск се
явява изцяло основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането и за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
образуването на заповедното производство до окончателното плащане на
6
същата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите
суми изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото,
поради което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца
така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На
заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 125,00
лева
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 425,00 лв., от които 25,00 лева за
държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Напредък 2020“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в село
Згалево, представлявано от С.А. дължи на С. К. И. ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр. Плевен, сума в общ размер на 1 000,85 лв.,
представляващи неизплатен наем на земеделски земи, за който е сключен
Договор №32300087/12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
04.03.2025 г. по ч.г.д. №1515/2025 г. по описа на ПлРС до окончателното
плащане на задължението., на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Напредък 2020“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в село Згалево, представлявано от С.А. да заплати на С. К. И.
7
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен, сумата от 125,00 лева,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1415 по
описа за 2025 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Напредък 2020“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в село Згалево, представлявано от С.А. да заплати на С. К. И.
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Плевен, сумата от 425,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8