Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 41
гр. Сливен, 12. 03. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
седми март, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 30 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на А.Н.Д. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** – чрез адв. М.М.-***, подадена против
Областна дирекция на МВР – Сливен, за заплащане на сумата от 400 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в направени съдебни разноски – платено адвокатско възнаграждение
по АНД № 948 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, в процедура по
обжалване и отмяна на незаконосъобразен акт – Наказателно постановление /НП/ №
18-0804-000417 от 04.04.2018 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на
МВР – Сливен. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото
дело разноски в размер на 310 лева. Представен е списък на разноските.
В исковата молба ищецът твърди, че: с Решение № 9 от 08.01.2019
г., постановено по АНД № 948 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, в сила
от 01.02.2019 г., е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0804-000417 от
04.04.2018 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с
което на ищеца е било наложено административно наказание – глоба в размер на
2000 лева; в процедурата по обжалване на НП пред Районен съд– Сливен, ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат Г. М. от АК – Сливен,
за осъществяване на процесуално представителство и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което представлява имуществена вреда за
ищеца; позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2 /
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена.
Ответникът – ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не
се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен или да бъде намален размерът на претендираното обезщетение до
нормативно установения минимален размер, съобразно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че платеното адвокатско
възнаграждение в административнонаказателното производство е прекомерно, тъй
като съобразно Наредба № 1 / 2004 г., при материален интерес от 2000 лева размерът
на адвокатското възнаграждение е 370 лева и делото пред Районен съд – Сливен не
представлява фактическа и правна сложност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
изразява становище за основателност на предявения иск.
Административният съд, след като обсъди и прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С НП № 18-0804-000417 от 04.04.2018 г., издадено от
Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, на ищеца А.Н.Д. е било наложено административно наказание –
глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на разпоредба от Закона за движението
по пътищата. НП е обжалвано от Д. *** и с Решение № 9 от 08.01.2019 г.,
постановено по АНД № 948 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, НП е
отменено като незаконосъобразно. Съдебното решение е влязло в сила на 01.02.2019
г. В производството по обжалване на НП, на 08.06.2018 г. Д. е сключил с адв. Г.
М. от АК – Сливен, договор за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващо се в процесуално представителство по обжалване и водене на
административнонаказателно производство пред Районен съд – Сливен, и е заплатил
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /видно от Договор
за правна защита и съдействие Серия С № ********** от 08.06.2018 г./.
Упълномощеният адвокат е представлявал А.Н.Д. в производството по
горепосоченото АНД, по което са били проведени две открити съдебни заседания /видно
от протоколите от проведените съдебни заседания/.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се
характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В разглеждания случай от доказателствата по делото е
установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на МВР - Сливен. Налице е
незаконосъобразен акт- Наказателно постановление № 18-0804-000417 от 04.04.2018
г., издадено от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, което
е отменено с влязло в законна сила Решение № 9 от 08.01.2019г., постановено по
АНД № 948/ 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният акт е
издаден от орган на ответника Областна дирекция на
МВР - Сливен, която е юридическо лице, съгласно чл. 37 ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по предявения иск, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна дейност, както въз
основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите
органи, така и с оглед административната правосубектност на последните.
Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска
за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че НП е издадено от административен орган и
представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че
поражда наказателноправни последици. Дейността по налагане на административни
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този случай
изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав приема, че от издаването на
незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено с
влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Ищецът Д. не би заплатил адвокатско
възнаграждение и това не би представлявало вреда, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар
и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това
е така, тъй като намаляването на имуществото на Д. вследствие заплатената сума
за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното
постановление, с което е наложено административно наказание, считано от Д. за
незаконосъобразно наложено. /В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 /
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД
№ 948 / 2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, не е прекомерно. Съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. С НП по горепосоченото АНД на ищеца е
било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева.
Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000 лева, възнаграждението
е 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Следователно, за горепосоченото
АНД минимално определеният в Наредбата размер е 370 лева. Ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – само 30 лева над минимално
определения такъв. При съобразяване с обстоятелствата, че заплатеното
възнаграждение е в размер – съответстващ на минималния такъв по Наредбата
/надвишава го само с 30 лева/, и че е осъществено процесуално представителство
от упълномощения адвокат в две открити съдебни
заседания по посоченото АНД, настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението
на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в
административнонаказателното производство.
По изложените съображения, предявеният иск за
обезщетение е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски
е основателна, поради което ОД на МВР - Сливен, следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на 310 лева,
от които: 10 лева - платена държавна такса и 300 лева - договорено и внесено
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл.
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на А.Н.Д. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№ 18-0804-000417 от 04.04.2018 г., издадено от Началника на Сектор Пътна
полиция към ОД на МВР – Сливен, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 948 / 2018 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи– Сливен, да заплати на А.Н.Д. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 310 /триста и десет/ лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се оспорва с касационна жалба или
касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: