№ 16531
гр. София, 04.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от М. В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско
дело № 20231110161596 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „ТС“ ЕАД искова молба, уточнена с молба с вх. №
39916/07.02.2024 г., срещу Р. Д. Г. и Д. Д. Д., с която са предявени искове за осъждане
на ответниците да заплатят дължими вземания за потребена топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че починалата на 19.11.2022 г. М. Д. Д. -
наследодател на двете ответници, била потребител на топлинна енергия по смисъла на
§ 190 от ДР на ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в
областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на потребители в гр.
София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на
Общите условия били определени редът и срокът за заплащане на месечните дължими
суми за топлинна енергия, който започвал след изтичане на периода, за който се
отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищцовото дружество. Наследодателката на ответниците ползвала
доставената от ищеца топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С,
абонатен № 93011, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не заплатила цената
на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост,
1
за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Т...” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество
начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. За процесния имот били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. Поради настъпилата смърт на потребителя М. Д. Д.,
ответниците, в качеството си на нейни наследници, имали задължение да подадат
заявление в 30-дневен срок за промяна на партидата на адреса. Те, обаче, не изпълнили
това свое задължение, нито заплатили дължимите за исковия период задължения за
потребената в имота топлинна енергия. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявените срещу ответниците осъдителни искове,
както и да му присъди сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Р. Д. Г. и
Д. Д. Д. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответната страна
заявява, че не оспорва твърдяното от ищеца количество потребена през исковия период
в процесния имот топлинна енергия, както и нейното остойностяване. Релевирано е
възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от претендираните
задължения. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции в оспорената
част.
Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „Т...“ ООД
изразява становище за основателност на исковите претенции.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Р. Д. Г. и Д. Д. Д., в качеството им на
наследници по закон на М. Д. Д., явяваща се потребител на топлинна енергия в
недвижим имот, находящ се в гр. С, абонатен № 93011, да заплатят на „ТС“ ЕАД в
условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми: 1/ сумата от
2125,07 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м. май 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 364,82
лева, представляваща лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г.; 3/ сумата от 30,96 лева, представляваща
2
такса за дялово разпределение за периода от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 7,86 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.06.2021 г. до 18.10.2023 г., начислена върху претендираната такса за
дялово разпределение.
За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на
топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
3
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
С доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на валидно възникнали
договорни отношения между страните (ищеца и наследодателя на ответниците) за
доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; 2/ качеството
на наследодателя на ответниците на потребител на топлинна енергия през процесния
период; 3/ количеството на реално доставената на ответника топлинна енергия,
нейната цена и размера на претендираното вземане, както и стойността на таксата за
дялово разпределение; 4/ настъпването на изискуемостта на предявените вземания; 5/
размера на претендираната мораторна лихва за исковия период.
Като съобрази безспорните между страните обстоятелства и приложимата в
случая законова уредба, съдът приема за доказано по делото, че М. Д. Д. -
наследодател на ответниците, починала на 19.11.2022 г. (вж. справка за наследници на
л. 37 от делото) - е била потребител на топлинната енергия, доставена в процесния
имот през исковия период в твърдяното от ищеца количество и стойност.
Следователно ответниците Р. Д. Г. и Д. Д. Д., в качеството си на наследници на
починалия потребител на топлинната енергия, доставена в находящия се в гр. С, носят
отговорност за заплащането на задълженията, начислени за потребената в имота
топлинна енергия в периода от м. май 2020 г. до м. април 2022 г., в условията на
разделна отговорност при равни квоти за всяка от тях.
Ответниците своевременно в отговора на исковата молба са навели възражение
за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания, което съдът
намира за основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от
чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички
гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са
процесните за главници, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Задълженията на ответниците за заплащане на стойността на доставената енергия са
4
възникнали като срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „ТС” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните
вноски са били дължими в 45-дневен срок, считано от изтичането на периода, за който
се отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество
главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента,
в който изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото исковата молба е подадена на
09.11.2023 г., всички процесни задължения, 45-дневният срокът за заплащането на
които е изтекъл към 09.11.2020 г., са погасени по давност. В случая това са
задълженията за цена на топлинна енергия, начислени за периода от 01.05.2020 г. до
31.08.2020 г., възлизащи на сумата от 132,30 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК, съобразно приобщените по делото писмени документи.
Предвид изложеното, предявените срещу ответниците искове за заплащане на
главница за доставена топлинна енергия се явяват основателни за сумата от общо от
1922,77 лева, като до пълния предявен размер от 2125,07 лева следва да се отхвърлят
като погасени по давност.
Периодът, за който се претендира цена на услугата „дялово разпределение“ (от
01.09.2020 г. до 30.04.2022 г.) не попада в обхванатия от погасителна давност такъв,
поради което исковете за тези вземания се явяват основателни до пълния предявен
размер от общо 30,96 лева.
Предявените претенции за установяване дължимостта на начислените върху
претендираните главници лихви за забава са обусловени от главните задължения за
заплащане цената на доставената топлинна енергия и на услугата „дялово
разпределение“.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от
2014 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-дневен срок от
изтичането на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в 45-дневен
срок от получаването на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия
за целия отчетен период. Следователно, обезщетение за забава се начислява само
върху вземането по общата фактура. В процесния казус размерът на дължимото
обезщетение за забава върху незаплатената цена за потребена топлинна енергия,
5
изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от приложимите Общи условия за
периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., възлиза на сумата от общо 364,82 лева.
Въпреки начина на изчисляване на лихвата за забава, съответно – периода, през който
е начислявана, непопадащ в обхвата на приложимата в случая тригодишна погасителна
давност, част от вземанията за лихва също са погасени. Този извод се налага, с оглед
правилото на чл. 119 ЗЗД, съобразно който с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да
не е изтекла. Поради това, доколкото част от главното вземане за цена на топлинна
енергия, отнасящо се за периода от м. май до м. август 2020 г. е погасено по давност,
погасена се явява и лихвата за забава, дължима върху погасеното по давност главно
вземане, възлизаща на сумата от 25,54 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК.
Следователно, предявеният иск за заплащане на лихвата за забава, начислена върху
главницата за топлинна енергия, се явява основателен до сумата от общо 339,28 лева,
като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 364,82 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 7,86 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете в общ размер на 220,76 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ответниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена правна
помощ и съдействие в хода на исковото производство, съобразно отхвърлената част от
предявените искове, в размер на 36,23 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН: **********, и Д. Д. Д., ЕГН: **********, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплатят на „ТС”
ЕАД, ЕИК: ......., в условията на разделна отговорност при равни квоти сумата от
6
1922,77 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва за периода от
09.11.2023 г. до окончателното изплащане, сумата от 339,28 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2021 г. до 18.10.2023 г., и сумата от 30,96 лева, представляваща такса за
дялово разпределение за периода от м. септември 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 09.11.2023 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 220,76 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени от
ищеца разноски в хода на първоинстанционното производство, съобразно уважената
част от предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК: ......., срещу Р. Д. Г., ЕГН:
**********, и Д. Д. Д., ЕГН: **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените
части от 1922,77 лева и от 339,28 лева до пълните предявени размери съответно от
2125,07 лева и от 364,82 лева, и за периода от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г. като
погасени по давност, както и в цялост като неоснователен предявения иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,86 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 01.06.2021 г. до 18.10.2023 г. върху цената за услугата
„дялово разпределение“.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК: ......., да заплати на адв. А. Ф. Б., САК, личен №
....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., сумата от 36,23 лева,
представляващи възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ответниците в хода на първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената
част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца – „Т...“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7