№ 554
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110208146 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. С. А. срещу ЕФ № ********** на АПИ, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.
139, ал. 7 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а вр. чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 1800 лева (първоначално издаденият ЕФ със същия №, срещу конкретно
юридическо лице, е бил анулиран). От страна на жалбоподателя се иска отмяна на фиша,
като се излагат конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност.
Въззиваемата страна АПИ претендира потвърждаване на фиша и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, излагайки доводи за недоказаност на жалбата и за
законосъобразност на ЕФ.
От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:
Изтекъл е едногодишният давностен (именно давностен – съобразно задължителната
съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност, която се прилага
служебно). Видно от приложената по делото нарочна справка и приложената към нея
разпечатка относно историята на обработка, процесният ЕФ е издаден на 28.03.2024 г., а се
твърди извършването на административно нарушение на 06.12.2022 г., без до 28.03.2024 г. да
са извършвани действия за административно-наказателно преследване конкретно срещу
въззивника (поради което липсва прекъсване на давността при съответно прилагане на
уредбата по чл. 81 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН относно прекъсването на давността за
преследване). Електронните фишове се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т.
е. те се явяват „фишове“ по нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП
поначало (като законодателна идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за
разлика от електронните такива, а в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и
обжалването на наказателните постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото
логиката на самата разпоредба на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към
уредбата по общия закон – ЗАНН - изобщо за въпросите по самото ангажиране на
1
административно-наказателната отговорност, които не са уредени в специалния закон -
ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН досежно едногодишния срок от извършване на
нарушението се отнася изобщо до образуването на административно-наказателното
производство, а не непременно само до съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в
които отговорността се ангажира на база на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка
подлежи (последната конкретно посочена разпоредба) на стеснително тълкуване единствено
в хипотези на образувано административно-наказателно производство съгласно
изключението по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Давностният срок по чл. 80 (респективно чл. 81) от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е релевантен в случая. Това,
че законодателят не е установил изискване за датиране издаването на ЕФ не се явява
аргумент в полза на противното на застъпваното тук становище за приложимост на
съответния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – подобно датиране действително не се явява
задължителен реквизит на ЕФ по ЗДвП, но ако се приеме, че по аргумент от визираната
липса на законово изискване за датиране едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не
намира приложение в производствата, при които се издава ЕФ по ЗДвП, то по същата логика
би следвало и че приложение не намират давностните срокове по НК, което пък би се явило
в противоречие със задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса; касае се за
недотам добре обмислена от страна на законодателя нормативна уредба (във връзка с
пропуска да се установи изискване за датиране на издаването на ЕФ по ЗДвП).
Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-наказателното производство
– на прекратяване. При този изход от делото правно основание за присъждане на разноски в
полза на въззиваемата страна липсва.
Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото изложение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ № ********** на АПИ и ПРЕКРАТЯВА административно-
наказателното производство.
Не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2