№ 122
гр. Л., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20244310101911 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от И. К.
Н. против В. Ф. ****** Л. за присъждане на вземане за трудово
възнаграждение, обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка,
обезщетение за неизползван отпуск и за отричане на вземане за платено
обезщетение за допълнителен отпуск за обучение и платен годишен отпуск.
В искова молба се твърди, че по силата на сключен между страните
трудово договор ищецът работила при ответника на длъжност „счетоводител“.
На 07.1.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 327, ал. 1, т. 9 КТр.
В издадена на същата дата заповед ответникът наредил да се изплати на
ищеца възнаграждение в размер на 470,00 лв. за пет работни дни. В същата
заповед той разпоредил ищецът да възстанови сумата от 470,00 лв. – разлика
между 8 дни ползван допълнителен отпуск от ищеца за обучение и три дни
платен годишен отпуск за 2024 г.
Ищецът твърди, че между двете насрещни вземания ответника е
извършил прихващане, а възнаграждението на ищеца за пет работни дни не е
заплатено.
Посочва се, че ищецът провежда обучение по магистърска програма в
Стопанска академия „Д .Ц.“ в гр. С.. Ответникът е в известност за
1
провеждането обучение и е разрешил на ищеца ползването на отпуск за
обучение. Ищецът оспорва при прекратяване на трудово правоотношение
работника да дължи възстановяване на изплатеното му обезщетение за
ползват отпуск за обучение и за три дни пратен годишен отпуск.
На дата на прекратяване на трудовото правоотношение с Н. тя предала
на ответника за оформяне трудовата си книжка. Твърди, че книжката не е
върната към момента.
Ищецът твърди, че е започнала нова работа, но поради неоформянето на
трудовата й книжка не може да удостоверени пред работодателя си
придобития трудов стаж.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 470,00 лв. - трудово възнаграждение за пет
работни дни за м. октомври 2024 г., 282,00 лв. - обезщетение в размер на за три
дни неизползван платен годишен отпуск, 752,00 лв. – обезщетение за
незаконно задържане на трудовата книжка за периода 07.10.2024 г. до
17.10.2024 г., ведно със законната лихва върху посочените вземания от датата
на подаване на исковата молба до заплащането им и да отрече съществуването
на вземане в размер на 470,00 лв. – обезщетение за осем дни допълнителен
отпуск за обучение и три дни платен годишен отпуск за 2024 г.
В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено със заповед от 07.10.2024 г. На същата
дата е издадена заповед, в която са посочени дължимите на Н. обезщетение и
неустойки, изменена с последваща заповед от 15.10.2024 г., в която е
разпоредено на ищеца да се заплати възнаграждение за пет работни дни и
обезщетение за три дни неизползван отпуск.
Ответникът оспорва да е удължал суми за ползван от ответника
допълнителен отпуск за обучение.
Трудовото възнаграждение за пет работни дни от ищеца в размер на
406,73 лв. е изплатено на 22.10.2024 г., а обезщетението за три дни
неизползван отпуск в размер на 307,23 лв. е изплатено на 24.10.2024 г.
Изпълнението е предложено по сметка на ищеца.
На 07.10.2024 г. се твърди, че Н. е предала трудовата си книжка на Р. А.
Д. – експерт в секция „Личен състава“, на който не е възложено по трудови
2
функции приемането, оформяне и предаване на трудова книжка. Ответникът
твърди, че ищецът е предала за съхранение трудовата си книжка и отрича тя
да проявила инициативност и да я е потърсила.
Ответникът оспорва ищецът да е търпяла вреди от задържането на
трудовата й книжка. Считано от 08.10.2024 тя е започнала работа на длъжност
„старши счетоводител“ в Регионална служба „ПБЗН“.
В хода на производството ищецът се представлява от адв. И. К., която по
същество заявява, че в хода на производството ответникът е предложил
изпълнение за вземанията за трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван отпуск, а след образуването на делото е отменил заповедта, с
която е разпоредил заплащането от ищеца на сумата от 470,00 лв. С
действията си ответната страна е дала подов за завеждане на делото по тези
претенции и дължи заплащането на разноски, сторени във връзка с тях. По
отношение претенцията за заплащане на обезщетение за задържана трудова
книжка адв. К. поддържа, че тя е доказана, тъй като трудовата книжка не е
върната на ищеца след прекратявате на трудовата връзка, а в по-късен етап
след завеждане на делото. Съображенията в подкрепа на заявената позиция
представителя на ищеца доразвива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът се представлява по делото от подп. Игнатов, който по
същество излага становище за неоснователност на заявените претенции.
Поддържа, че две седмици преди завеждането на делото е изменил издадената
заповед, с която е разпоредил заплащането на суми от страна на ищеца. Счита,
че ищецът не е имало основание да ползва отпуск във връзка с провеждано
обучение, тъй като заявление за предоставяне на такъв е пуснала едва след
завършване на втория семестър. По отношение на обезщетение за задържане
на трудовата книжка акцентира, че е положила усилия, за да я получи. Преди
образуването на производството Н. многократно е търсена, за да получи
документите си.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните е спорно, че по силата на сключен между тях трудово
договор ищецът е работила при ответника на длъжност „счетоводител“, като
това се установява от представения по делото от допълнително споразумение
3
към трудов договор от 30.12.2011 г., с което Н. е преназначена от длъжност
„младши счетоводител“ на длъжност „счетоводител“, считано от 01.7.2023 г.
Не е спорно, че на 07.10.2024 г. трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено, а това се установява и от приложена по делото заповед от
07.10.2024 г. От нея е видно, че трудовата връзка с ищеца е прекратена
считано от 08.10.2024 г. поради постъпването на Н. на държавна служба.
Не е спорно по делото, че след прекратяване трудовото правоотношение
на ищеца (на 07.10.2024 г.) Н. е предала на служител на ответника трудовата
си книжка, като това се установява и от представена по делото разписка,
изготвена на 07.10.2024 г., под която са положени подписи за предал ищеца и
за приел Румен Дурчев.
На 24.10.2024 г. ответникът е отправил покана до ищеца да получи
трудовата си книжка, която е получена на 28.10.2024 г. Трудовата книжка е
предадена на ищеца на 30.10.2024 г. Изготвянето на покана и изплащането и
получаването й също не са спорни между страните.
Не е спорно, че ответникът е издал заповед, с която е наредил да се
изплати на ищеца възнаграждение в размер на 470,00 лв. за пет работни дни и
той (ищеца) да възстанови сумата от 470,00 лв. – разлика между 8 дни ползван
допълнителен отпуск от ищеца за обучение и три дни платен годишен отпуск
за 2024 г., като това се установява от представена по делото заповед № ФСД-
131/07.10.2024 г. на началника на В. Ф. *******.
Със Заповед № ФСД-136/15.10.2024 г. на началника на В. Ф. ******* е
разпоредено да се измени заповед № ФСД-131/07.10.2024 г., като на И. К. Н.
се заплати полагащото й се трудово възнаграждение за периода 01.10. до
07.10.2024 г. – 5 работни дни в размер на 470,00 лв. и обезщетение за
неизползван отпуск в размер на 307,14 лв., след приспадане на задължения за
данъци и осигуровки и се отменя частта от заповедта (заповед № ФСД-
131/07.10.2024 г.), в която е разпоредено Н. да възстанови разлика от осем дни
допълнителен отпуск за обучение и 3 дни редовен годишен платен отпуск за
2024 г. и полученото обезщетение във връзка с тях в размер на 470,00 лв.
Препис от заповедта ищецът е удостоверила, че е получила на 30.10.2024 г.
Не е спорно, че на 22.10.2024 г. по сметка на ищеца е запратена сумата в
размер на 406,73 лв. - трудовото възнаграждение за пет работни дни за м.
октомври 2024 г. (размерът на трудовото възнаграждение и изплатен след
4
приспадане на дължимите суми за данъци и осигуровки от работника), а на
24.10.2024 г. е изплатена сумата от 307,23 лв. - обезщетението за три дни
неизползван отпуск за 2024 г. Това се установява и от приложените платежно
нареждане и фиш за работна заплата за м. октомври 2024 г.
Не е спорно между страните, че размерът на последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец пред
прекратяване на трудовото й правоотношение е в размер на 2 162,00 лв., като
това се установява и от приложеното по делото служебна бележка от
05.02.2025 г., в която е посочен размера на брутното трудово възнаграждение
на Н. за м. август 2024 г.
При съобразяване на установените по делото факти, които не са спорни
между страните, съдът приема следното от правна страна:
Предявени са искове за присъждане на вземане за трудово
възнаграждение с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТр, обезщетение за
незаконно задържане на трудова книжка с правна квалификация чл. 226, ал. 2,
вр. ал. 3 КТр, обезщетение за неизползван отпуск, с правна квалификация чл.
224 КТр и за отричане на вземане за платено обезщетение за допълнителен
отпуск за обучение и платен годишен отпуск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Страните са се намирали в трудово правоотношение до 07.10.2024 г. вкл.
За периода 01-07 октомври 2024 г. ищецът е бил на разположение. За
отработеното време (предоставената на разположение работна сила)
ответникът дължи възнаграждение. Брутният размер на възнаграждението
работодателят е посочел в издадена от него заповед във връзка с прекратяване
на трудовата връзка на ищеца и в същите рамки той претендиран от ищеца –
470,00 лв. В хода на производството (исковата молба е подадена в
регистратурата на съда на 18.10.2024 г.) ответникът е предложил изпълнение (
изпълнение по сметка на ищеца е предложено на 22.10.2024 г. за чистата сума
на трудовото възнаграждение след приспадане на дължимите от работника
данъци и осигуровки).
Отчитайки настъпилите в производството факти по аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК, съдът следва да отхвърли претенцията за присъждане на вземане за
незаплатено трудово възнаграждение.
Към датата на прекратяване на трудовата връзка, пропорционално на
5
отработеното време и при съобразяване на правото на отпуск за 2024 г.
ищецът не е използвал три работни дни редовен платен годишен отпуск. За
този неизползван отпуск Н. претендира обезщетение в размер на 282,00 лв.
След образувано на производството по делото (производството е образувано
на 18.10.2024 г.) ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за неизползван
отпуск за три работни дни за 2024 г. (обезщетение е платено на 24.10.2024 г.) в
размер на 307,23 лв. С предложеното изпълнение в хода на производството
вземането, за което се търси присъждане, е погасено, което е основание за
отхвърляне на претенцията по отношение на него.
В издадена заповед във връзка с прекратяване трудовата връзка с ищеца
ответникът е наредил ищецът да възстанови сума в размер на 470,00 лв. –
изплатено обезщетение за ползван допълнителен отпуск за обучени за осем
дни и три дни платен годишен отпуск. Ищецът е заявил искане да се отрече
съществуването на вземане в този размер – изплатено обезщетение за
допълнителен и редовен отпуск.
С прекратяване на трудовата връзка работникът не дължи
възстановяване на получени от него обезщетение за ползван отпуск, а за
възникналото, но неизползвано и непогасено право на редовен платен
годишен отпуск, той има вземане за заплащане на обезщетение (арг. чл. 224
КТр). Преди образуването на производството, ответникът е отменил
заповедта, с която е разпоредил възстановяване на суми, чието отричане се
търси. С тези си действия той е признал, че няма вземане срещу ищеца,
произтичащо от посоченото основание. За действията по отмяна работникът е
уведомен в хода на съдебното производството (заповедта му е връчена на
30.10.2024 г.), което е основание да се заключи, че към датата на подаване на
исковата молба (18.10.2024 г.) той е имал интерес да претендира отричането на
това вземане.
Съобразявайки изложеното, вземайки предвид и направеното от
ответника извънсъдебно признание, съдът намира искът за отричане на
вземането за основателен.
При прекратяване трудовото правоотношение работникът е задължен да
предостави на работодателя трудовата книжка, в която той да отрази
необходимите данни (продължителност на трудовия стаж, придобит от
работника към датата на прекратяване на трудовата връзка) и да му я върне
6
незабавно (чл. 6, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж).
Работодателят задължа незаконно предадената му от работника трудова
книжка ако не впише в нея необходимите данни и не я върне незабавно. За
работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и
ал. 3, изр. 2-ро КТр от деня на прекратяване на трудовото правоотношение,
когато трудовата книжка се намира при него. Обезщетението се дължи до
предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата
по чл. 6, ал. 3 от Наредбата на Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж. В изложения смисъл са разясненията, дадени в т. 1 и 2 на ТР № 1 от
02.12.2019 г., постановено по ТД № 182019 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е установено, че в деня преди прекратяване трудовата връзка
(трудовото правоотношение е прекратено считано от 08.10.2024 г.) ищецът е
предал трудовата книжка на служител на ответника. Дали задълженията по
оформяне на трудовата книжка са били възложени за изпълнение на
служителя, който я е приел за обработка книжката, няма отношение към
изпълнение на задължението на работника по предаването й, каквито
възражения са наведени в отговора. Ако лицето приело книжката технически
не натоварено с вписването на данните по прекратяване на трудовата връзка и
придвижването й на носителя на работодателска власт, то е следвало да я
предаде на служителя, на който тези функции са възложени за изпълнение.
Предаването на трудовата книжка на служител, който не е натоварен с
оформянето й, според постановката на коментираното по-горе тълкувателно
решение, не освобождава работодателя от забавата му.
Изпълнение на задължението за предаване на трудовата книжка
работодателят дължи незабавно. От забавата си той може да се освободи с
връчването на покана за получаването й. С достигането на поканата до
работника и при неоказано от негова съдействие за получаването й, той изпада
в забава.
В деня на прекратяване на трудовата връзка трудовата книжка на ищеца
се е намирала у работодателя. След оформянето й тя не е върната на
работника. Поканата за получаването й Н. е получила на 28.10.2024 г. До тази
дата работодателя е задължал незаконно трудовата книжка, тъй като не е
изпълнил задължението си за незабавното й предаване.
По делото се претендира заплащането на обезщетение до 18.10.2024 г.
7
(датата на подаване на исковата молба). Обезщетението е в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
задържане на трудовата книжка. Размерът на последното брутно трудово
възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяване на трудовата връзка на
ищеца е 2 162,00лв. За процесния период (08-18 октомври 2024 г., включващ
шест работни дни) размера на обезщетението е 617,40 лв., до който размер
претенцията се явява основателна, ведно със законната лихва от 18.10.2024 г.
до изплащането й.
Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от
адвокат, като са ангажирани доказателства за заплатено възнаграждение в
размер на 1 600,00 лв. Заплатения размер на възнаграждението съдът приема
за справедлив, като отчита, че по делото е предоставена правна помощ по
четири искови претенции, три от които оценяеми. В рамките на възложената
защита адвоката е изготвил искова молба, ангажирал е становище по отговора,
участвал е в събирането на доказателства и е ангажирал становище по
същество. От този размер на възнаграждението, отчитайки че две от
претенциите са отхвърлени, но ответникът е дал повод за завеждането им и
предложил изпълнение след образуването на производството, а претенцията за
заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка е
частично уважена, в тежест на ответника следва да се възложи за заплащане
сумата от 1 456,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
РС Л. държавна такса по заявените искове, в това число и по отхвърлените, за
които е станал повод, в размер на 200,00 лв. (по 50,00 лв. по всеки от заявените
искове).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от И. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „А. С.“ № ************ против В. Ф. ******* – гр. Л., представлявано от
подп. Д. И. претенция с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТр за заплащане на
сумата от 470,00 лв. (четиристотин и седемдесет лева) - трудово
възнаграждение за пет работни дни за м. октомври 2024 г., ведно със законната
лихва от 18.10.2024 г. до изплащането й.
8
ОТХВЪРЛЯ предявената от И. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „А. С.“ № ************ против В. Ф. ******* – гр. Л., представлявано от
подп. Д. И. претенция с правна квалификация чл. 224 КТр за заплащане на
сумата от 282,00 лв. (двеста осемдесет и два лева) – обезщетение за три дни
неизползван отпуск за 2024 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТр В. Ф. ******* – гр.
Л., представлявано от подп. Д. И. да заплати на И. К. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „А. С.“ № ************ сумата от 617,40 лв. (шестстотин и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка за периода 08.10.2024 г. до 17.10.2024 г., ведно
със законната лихва от 18.10.2024 г. до изплащането й и ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до 752,00 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. Н., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Л., ул. „А. С.“ № ************ не дължи на В. Ф. ******* – гр. Л.,
представлявано от подп. Д. И. сума в размер на 470,00 лв. (четиристотин и
седемдесет лева) – обезщетение за осем дни допълнителен отпуск за обучение
и три дни платен годишен отпуск за 2024 г.
ОСЪЖДА В. Ф. ******* – гр. Л., представлявано от подп. Д. И. да
заплати на И. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „А. С.“ №
************ сумата от 1 456,00 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест
лева) – разноски, според уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Ф. ******* – гр. Л., представлявано от подп. Д. И., да
заплати на РС Л. държавна такса в размер на 200,00 лв. (двеста лева).
Решението може да бъде обжалвано от страните в 2-седмичен от
връчването му пред Ловешки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9