РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 30.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
касационно административно-наказателно дело № 179 по описа за 2021 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба
на Кооперация „Кооперация „Слънце” от гр.София, представлявана от председателя К.А.Х.,
чрез пълномощник адв.Л., подадена срещу Решение №119 от 08.10.2021 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 639 по описа за
2021 година на Районен съд /РС/ – Ловеч, с което осми състав е потвърдил
Наказателно постановление № 11-0001553 от 28.06.2021 година на директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч, като законосъобразно.
В
касационната жалба се излагат подробни доводи, че решението на РС е неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание, с искане да бъде отменено с отмяна на НП като незаконосъобразно. Твърди
се, че акта и НП са съставени от некомпетентни лица, както и че проверката е
започнала незаконосъобразно без да е извършена оценка на риска по реда на
ЗТМТМ. Оспорва се като неправилна преценката на РС, че АУАН и НП съдържат
всички реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът редовно
призован, чрез процесуалният си представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Представя и
писмен азащита. Претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Ловеч, в съдебно заседание чрез ю.к. Д. изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Моли да остане в сила решението
на РС Ловеч като правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в касационното производство
прокурор от Окръжна
прокуратура - Ловеч дава становище за неоснователност на касационната жалба и
пледира да отстане в сила постановения съдебен акт, като правилен. Счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
опорочили същото. Намира
изводите на първоинстанционния
съд за законосъобразност на издаденото НП, с оглед доказаността на извършеното
административно нарушение, за правилни.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на
страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН/редакцията на правната норма ДВ бр.
94/29.11.2019 г. /, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен
съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Изведените в жалбата касационни основания са за неправилно приложение на закона по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице
посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220
от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
С
обжалваното решение, осми състав на Ловешкият районен съд е потвърдил
наказателно постановление /НП/ № 11-0001553 от 28.06.2021 година на директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч, с което на основание чл.79, ал.4
във връзка с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена на „Кооперация „Слънце”,
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Административнонаказателната отговорност е
ангажирана за това, че „Кооперация „Слънце” в качеството си на местен работодател
е извършила нарушение на изискванията на ЗТМТМ, като на
21.10.2020г. е приела лицето C.A./A.Ч./, роден на *** г., паспорт № ******
-гражданин на Република Молдова, да предоставя работна сила по сключения с него
трудов договор №82/19.10.2020г. като „Птицевъд“ в експлоатирания от
кооперацията обект: База за гушене на патици, намиращ се в землището между
с.Умаревци и с.Йоглав, община Ловеч, без съответното разрешително или
регистрация в Агенцията по заетостта.
Първоинстанционният
съд е проявил процесуална
активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите към спора писмени и гласни
доказателства, при което е установил правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е спазил
законодателството за
трудовата миграция и трудова мобилност като е допуснал A.Ч. до работа като „птичевъд”,
в стопанисваният от кооперацията обект, без
съответното разрешително или регистрация в Агенцията по заетостта. При осъществения контрол за
законосъобразност Ловешкият
районен съд е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на НП. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното
НП деяние, представлява административно нарушение на ЗТМТМ, тъй като са
установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Приел е, че акта
и НП са издадени от компетентни лица, че описаното в АУАН и в обжалваното НП
деяние, представлява административно нарушение, тъй като са установени по
категоричен начин обективни признаци от същото, че в процесния случай не са
налице данни за позоваване на разпоредбата на чл.8 от ЗАНН и нарушението не е
маловажно, като наложеното наказание е в минимално предвидения размер. С оглед
на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон. Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на
съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
Настоящият състав намира, че въззивният съд е
направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, въз основа на която е направил правилни и законосъобразни правни
изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат
изцяло преповтаряни и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд. За прецизност следва да се отбележи, че касационната
инстанция не споделя твърденията на касатора за наличие на допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, доколкото такива не са
налице. В частност, наказващият орган е издирил относимите правни разпоредби,
спрямо които е привел противоправното поведение на кооперацията, определяйки й
и санкция съобразно състава на чл.75а от ЗТМТМ. В настоящия казус фактическото описание
на нарушението в АУАН и в НП кореспондира напълно с дадената правна
квалификация от страна на контролните органи.
В хода на проведеното
административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. Както
правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид
спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които
то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното
в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което
в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното
постановление е издадено от нормативно упълномощено лице, при което
административното наказание е наложено от лице по чл. 47 от ЗАНН.
Текста на чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, предвижда
за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е
приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на
предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Според този на чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател - физическо лице,
за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. Следователно в съответствие с ал.2 на чл.75а от ЗТМТМ, за
да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице -
гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
регистрация за това в Агенция по заетостта. Доколкото съдържа и състав на
административно нарушение разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ има както санкционен, така и
материалноправен характер.
При фактическата установеност по делото извършеното от касаторът нарушение е
съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние
съдържа признаците на административно нарушение на трудовото законодателство и е основание за реализирането на
административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор
относно административно - наказателно отговорното лице.
От фактическа страна е безспорно установено
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 26.03.2021г. при
проверка на представената документация по спазване изискванията на трудовото
законодателство и за законосъобразно наемане на работа на чужденци касаторът „Кооперация
„Слънце”,
в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР на Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, на
дата 21.10.2020 година е приело лицето C.A. /A.Ч./, роден на *** г., паспорт № ******
-гражданин на Република Молдова, да предоставя работна сила като „Птицевъд“ в експлоатирания
от кооперацията обект: База за гушене на патици, по сключения с него трудов
договор №82/19.10.2020г. според който лицето е постъпило на работа на
21.10.2020г. и е сключен във връзка с регистрация на сезонна заетост по чл.24, ал.3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
Безспорно установено по делото е, че A.Ч. като гражданин на
Република Молдова, е чужденец - гражданин на трета държава, съгласно дадената
легална дефиниция на това понятие за целите на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ
/не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария/. Категорично се установява факта, че е
молдовски гражданин. Между това лице и
кооперацията е сключен горепосоченият трудов договор. Доколкото еднозначно се
установява, че чужденеца Ч. е нает /приет/ да
предоставя работна сила за работодателя „Кооперация „Слънце”, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, това е достатъчно за
привличане на работодателя към отговорност за нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ.
Обосновано с доказателствата по делото
решаващият състав е приел, че към датата на проверката, между кооперацията
–касатор и работника е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира
своя труд като „Птицевъд“ в стопанисвания от кооперацията обект, срещу което
същата се е задължила да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно установено
по делото е, че това е станало без съответна регистрация в Агенция по
заетостта, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като
правилно е приложена и разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Доколкото
чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в
Агенцията по заетостта, той не е разполагал с право да предоставя работна сила
в полза на кооперацията, поради което и правилно е прието, че касатора е
извършил вмененото му административно нарушение.
Следват изводи за доказаност на елементите
от обективната страна на съставомерното деяние по чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ, за
извършването на което на нарушителя е наложена предвидената в закона
имуществена санкция в минимален размер. Издаденото НП е законосъобразно и като
го е потвърдил, РС е постановил правилно решение.
Напълно се споделя становището на съда, че
случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй
като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
нарушения от този вид. Наложеното наказание е съобразено с чл.27 от ЗАНН - при
определянето му да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, обуславящи налагането му, тъй като е в границите на посоченото
по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и е в минимума, предвиден там, а конкретното формално
нарушение не разкрива признаци, които до го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид,
за да се приложи чл.28 от ЗАНН.
Определеният размер на санкцията към установения в
закона минимум не нарушава принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5,
§ 4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля необходимото за постигане на
законовите цели, а именно да се стимулира спазването на правилата за регулиране
на трудовата миграция в рамките на Европейския съюз на работници–граждани на
трети държави чрез разрешаване на достъпа до пазара на труда в Република
България. Определеното административно наказание отговаря на целите на закона,
очертани в чл.12 от ЗАНН.
При
така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от първоинстанционният
съд.
Не се оправдаха фактически и от гледната
точка на закона доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление, поради издаването му от некомпетенен орган. Следва да се съобрази, че компетентността
на актосъставителят да съставя актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на
чл.67, ал.2 от ЗТМТМ, съгласно която специализираната контролна дейност по
спазване на закона се осъществява от ИА „Главна инспекция по труда“, като е
безспорно известно, че ДИТ Ловеч е териториална структура на ИА. В процесния
случай установеното нарушение е извършено в община Ловеч, поради което местно
компетентен орган да разгледа и реши преписката е Директорът на Д „ИТ”- Ловеч.
Аргумент в подкрепа на това, че и акта и НП се явяват издадени от компетентни
органи са и разпоредбите на чл.20, чл.21 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и чл.79, ал.4 от ЗТМТМ.
Противно на твърдението в касационната
жалба, от фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказателното обвинение еднозначно се установява за какво точно нарушение е санкциониран
работодателят „Кооперация „Слънце”. Административно наказателната отговорност
на „Кооперация „Слънце” както се посочи
по-горе в мотивите е ангажирана за нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, съгласно
която разпоредба на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети
държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. От фактическа страна обвинението се основава на
това, че „Кооперация „Слънце”, в качеството си на работодател – юридическо
лице, на 21.10.2020 година е приел на работа чужденеца – гражданин на трета
държава /Република Молдова/ А.Ч., да предоставя работна сила за дружеството без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Фактическото
описание на съставомерното изпълнително деяние не води до каквото и да е било
съмнение досежно съдържанието на отправеното към работодателя обвинение, като
дава възможност за формиране на еднозначен правен извод по фактите и по
приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното
лице, възприето от наказващия орган като съставомерно такова по чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Нарушението и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по
недвусмислен начин в наказателното постановление, като не е налице твърдяната в
КЖ неяснота в коя от двете предвидени в закона форми, е осъществено
изпълнителното деяние. При това са неоснователни доводите в КЖ, че
разпоредбата, която според АНО е нарушила кооперацията, е неправилно посочена и
неясно формулирана, и съществено ограничава правото на защита на
санкционираното лице. Не е налице и сочената в КЖ липса на коректна и ясна
правна квалификация на извършеното нарушение, затрудняваща в значителна степен
нарушителят да разбере в какво се обвинява и съществено ограничава правото му
защита. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Правилно е посочена нарушената материална норма, която кореспондира с
фактическото описание на деянието. Нарушението е описано ясно, с посочване на
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.
При това не е било ограничено правото на защита на кооперацията – нарушител,
както неоснователно се твърди.
Твърденията
в жалбата относно неяснотата в описанието на нарушението и тези за допуснато
съществено норушение при съставяне на акта, което да е ограничило правото на
защита на наказаното лице, са неоснователни, като съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства не променят мотивите на районният съд, които
са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание
чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния
съд.
Неоснователни са доводите в КЖ по отношение
на проверката в обекта на кооперацията. По силата на чл.17 на Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ контролната дейност на дирекциите „Инспекция
по труда“ се реализира чрез планирано и непланирано инспектиране. Според чл.19,
т.1 от същия правилник непланираното инспектиране се осъществява по
разпореждане на министъра на труда и социалната политика, на изпълнителния
директор, на директорите на дирекциите на специализираната администрация, на
други държавни органи, изрично определени със закон, и по преценка на
инспекторите. В случая проверката на Кооперация „Кооперация „Слънце” е инициирана
с писмо № 14-31-158 от 22.02.2021 г. на Териториална дирекция „Национална
сигурност“ – Ловеч, относно извършване на съвместна проверка на български
работодател, наемащ на работа лица от страни извън Европейския съюз. Събраните
по делото доказателства сочат, че името на работодателя е станало известено на
проверяващия екип инспектори на 10.03.2021г., когато заедно със служители на ТД
„Н“" - Ловеч е посетен обекта на контрол - База за гушене на птици между
селата Умаревци и Йоглав. Организирана по този начин проверката на Кооперация
„Кооперация „Слънце“ се определя като непланирана и за нея не се налага оценка
на рисковия потенциал по реда на ЗТМТМ, както се твърди в КЖ.
Неоснователни са и доводите, че
актосъставителят и АНО не са съобразили, че са налице предпоставките за „крайна
необходимост“ на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН и тази липса на преценка е довела до
съставяне на АУАН и издаване на НП за деяние, което не представлява
административно нарушение.
Съобразно
чл.8, пр.2-ро от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са
извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.13,
ал.1 от НК, към която препраща чл.11 от ЗАНН, определя понятието “крайна
необходимост” - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените.
В
разглеждания случай, разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при
извършване на обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, а именно
отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е
осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, установено и от
показанията на свидетелката Н. представлява обичайна практика, която е
предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било
възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото
законодателство е на кооперацията, тъй като същата ги е приемала на работа. В
тази връзка се споделят изводите на РС, че позоваването на крайна необходимост
при всеки един случай, когато е нарушено трудовото законодателство би създало
несигурност в правния мир относно трудовите права на работниците и служителите
и по — конкретно в спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов пазар
на Р България, съдържащи се в ЗТМТМ. Няма как да има крайна необходимост при
една планирана работна дейност по смисъла на чл.8 във вр. с чл. 11 от ЗАНН, вр.
с чл.13, ал.1 от НК.
От
касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. Обратно на
твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си,
разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при които е осъществено, и има ли издадено разрешение от
Агенцията по заетостта или регистрация на заетост в Агенцията по заетостта за
работата на лицето по трудовия договор. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и
гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните
по делото доказателства.
При реализираната проверка за съответствие
на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание,
настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност
на наказателното постановление.
Настоящият състав счита, че размера на
административното наказание е правилно определен в минималния предвидения
размер и ще изпълни целите на генералната и специална превенция. При така
установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.
По изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде
оставено в сила, като правилно.
С оглед изхода на спора и направеното в тази
връзка искане от процесуалния представител на касационният ответник, на
основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.
94/29.11.2019 г. / във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът присъжда в полза на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №119 от 08.10.2021 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 639 по описа за 2021
година на Районен съд – Ловеч.
ОСЪЖДА Кооперация „Кооперация
„Слънце” от гр.София, представлявана от председателя К.А.Х. да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.