Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 493/22.11.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура – Монтана, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 397 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба подадена от Б.М.Ц. с ЕГН * ***, чрез надлежно
упълномощения адвокат Р.Ж. *** с посочен имейл – ************@*****.*** с която е предявен осъдителен иск по реда на
чл.203 - 207 от АПК във вр. чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР /ОД МВР/ - Монтана,
представлявана от Директора с административен адрес гр.Монтана, бул.“А*** С*** “№* , за присъждане на
обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди претендирани в размер на 150,00лева /сто и петдесет/
изразяващи
се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД
№24/2019г. по описа на Районен съд – Лом /РС-Лом/, с постановеното по
което дело и влязло в законна сила от 25.06.2019год. Решение №60 от
30.05.2019год. било отменено издадено против ищеца Наказателно постановление
№18-0294-001278/05.11.2018г. за налагане на административно наказание – глоба за
нарушение по Кодекса на застраховането /КЗ/ издадено от Началник РУ - Лом при ОД на МВР гр.Монтана,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до нейното
окончателно заплащане. В
исковата молба твърди, че съгласно чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като в ал.2 на разпоредбата било посочено, че исковете
по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Твърди се, че от посоченото незаконосъобразно наказателно постановление №18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ - Лом при ОД на МВР
гр.Монтана,
отменено с влязлото в законна сила съдебно решение на Районен съд – Лом, му били
причинени имуществени вреди, претендирани в размер на 150.00 лева, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита.
На следващо място сочи, че ОД МВР - Монтана, като юридическо лице е процесуално
легитимирано, съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, да отговаря за причинените вреди от отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление. Излага доводи, че към момента на
постановяване на Решението по АНД №24/2019г. на РС – Лом не са се присъждали
разноски при отмяна на НП, а разпоредбата на чл.63 от ЗАНН е приета едва с Дв.
бр.94/2019г. С оглед изложеното и на основание чл. 1 от ЗОДОВ, Глава
единадесета от АПК, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ОД МВР - Монтана да му заплати сумата от 150.00лева, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски
за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и
съдействие по образуваното във връзка с обжалване на посоченото незаконосъобразно
наказателно постановление по АНД № 24/2019год. по описа на Районен съд – Лом,
чието решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат Р.Ж. ***, в представено
писмено становище поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и
аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, така, както е
предявен. Счита, че същият е основателен и доказан, тъй като са налице комулативно
изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с
влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и настъпилата имуществена вреда за ищеца. Претендират се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса за образуване на делото, като представя списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОД МВР представлявано от
Директора, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт К*** Д*** излага
доводи за основателност на предявения иск поради наличието на всички елементи
от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, оспорва се обаче размера на
претендирания адвокатски хонорар както по воденото АНД по което е отменено
издаденото НП, така и този претендиран в настоящето производство, тъй като
същите са прекомерни, а делото не е с фактическа и правна сложност, поради
което моли за тяхното намаляване.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявения иск е основателен и доказан, като счита,
че събраните доказателства по делото сочат, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, за да бъде искът уважен. Сочи, че ищецът претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 150.00 лева, настъпили
в резултат на незаконосъобразен административен акт – НП, което е отменено с
влязло в законна сила решение на РС – Лом и че ищецът твърди, че в резултат на
този незаконосъобразен акт, който е отменен, е претърпял имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Поради
това намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление
№18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ-Лом при ОД на МВР –
Монтана упълномощен със Заповед №331з-870/18.03.2016г. на Директора на ОД на
МВР - Монтана на ищеца Б.М.Ц. с ЕГН * *** за извършено административно нарушение
по чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, е наложено
административно наказание на основание чл.638, ал.1,т.1 във вр. чл.461, т.1 от КЗ глоба в размер на 250.00лева. НП му е връчено лично на 12.12.2018год. Наказателното
постановление е обжалвано от ищеца пред Районен съд - гр.Лом и е образувано АНД
№24/2019год. по описа на съда. Жалбата срещу НП е подадена чрез административно
наказващия орган и е заведена с УРИ 294-000-86/03.01.2019г. по описа на РУ –
Лом от ищеца чрез пълномощник – адвокат Р.Ж. *** и е подписана от него, като е
отразено качеството му на пълномощник.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Лом ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат Р.Ж. ***, съобразно приложеното пълномощно с отразена дата –
13.12.2018г. между Б.М.Ц. и съдружниците в „Адвокатска кантора П*** и Ж.“
адвокат Р.Ж.И. и адвокат С*** Д***
П*** от АК – В*** , като в него ищецът по настоящото дело ги упълномощава заедно
и поотделно да го представляват, завеждат, образуват и водят АНД в РС – Лом с
конкретно посочено НП №18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ-Лом
при ОД на МВР – Монтана. За подаване на жалба против
НП№18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ-Лом при ОД на МВР –
Монтана от ДЗЗД „Адвокатска кантора П*** и Ж.“ е издадена приложената фактура
№********** от 12.12.2018г. на л.9 от делото в която е отразена сумата от
150,00лева с данъчна основа 125,00лева и 25,00лева ДДС платими по банков път.
Приложена е и операционна бележка от 13.12.2018г. за извършеното плащане по банков
път по издадената фактура. С решение №60 от 30.05.2019год. постановено по АНД №24/2019год.
на Районният съд - Лом е отменено, като незаконосъобразно издаденото на ищеца в
качеството му на административно наказано лице наказателно постановление.
Постановеното Решение не е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред
касационната инстанция и е влязло в законна сила от 25.06.2019год.
Горните обстоятелства се установяват
от доказателствата, събрани в хода на производството по настоящето дело и от
приложеното АНД № 24/2019год. по описа на Районен съд – Лом, които не са
оспорени от страните.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление,
издадено от Началник сектор РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана. По отношение на
характера на дейността по административното наказване, приключваща с издаване
на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна,
тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по административен
ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и въпреки че
наказателното постановление не е индивидуален административен акт, по смисъла
на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Началник сектор РУ - Лом при ОД на МВР – Монтана, е
отменено от компетентния Районен съд, с влязло в законна сила съдебно решение,
постановено по АНД № 24/2019год. по описа на Районен съд – Лом, което не е
обжалвано и е влязло в законна сила, предявеният иск се явява допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Монтана, по реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право
съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
за налагане на административно наказание за извършено административно нарушение
по чл.483, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, по което е наложено
административно наказание на основание чл.638, ал.1,т.1 във вр. чл.461, т.1 от КЗ глоба в размер на 250.00лева издадено от Началник сектор РУ - Лом надлежно
упълномощен със Заповед №331з-870/18.03.2016г. на Директора на ОД на МВР –
Монтана. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва
единствено от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразното НП за налагане на административно
наказание - глоба за нарушение, установено с издаденото НП, то пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, като искът е насочен срещу ОД
МВР – Монтана, която е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал.2 (Изм. и доп., бр.81 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г.) от ЗМВР и която, освен това, се явява и издател на
отмененото НП за налагане на съответното административно наказание по КЗ.
С оглед наведените фактически
твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се
абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – ОД
МВР – Монтана. Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния
фактически състав за ангажиране отговорността на ОД МВР – Монтана, за
имуществени вреди, причинени на ищеца – Б.М.Ц. с ЕГН * ***, като
доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия
на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи,
при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали
длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №
2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от
административен орган и представляват властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност
е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е
основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, което не се оспорва от
ответната страна. В случая не е спорно, че е налице конкретно Наказателно
постановление по което за извършено административно нарушение по чл.483,
ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание
на основание чл.638, ал.1,т.1 във вр. чл.461, т.1 от КЗ, което е отменено по
съдебен ред от въззивната инстанция /Районен съд - Лом/, не е обжалвано и е
влязло в законна сила. Ето защо, настоящият съдебен състав намира за доказана
първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление №18-0294-001278/05.11.2018г.
издадено от Началник сектор РУ - Лом надлежно упълномощен със Заповед
№331з-870/18.03.2016г. на Директора на ОД на МВР – Монтана за налагане на административно
наказание - глоба за нарушения по КЗ.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производството пред Районния съд - Лом при разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, по реда и при условията на ЗАНН, при субсидиарно
прилагане на НПК, когато наказателното постановление бъде отменено, не се
присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде
оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата. Същото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС
на ГК и ТК на ВКС е категорично, че "законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.". В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№ 2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото към момента на приключване на съдебното дирене по АНД №
24/2019г на Районен съд Лом на 17.04.2019г законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН,
както пред районния, така и пред административния съд, което е направено едва с
новата ал. 4 на чл. 63 от
ЗАНН
/ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г/. Това обаче не е основание за изключване на
приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност
да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес
налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с
отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
В настоящия случай от доказателствата
по делото се установява, че ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат Р.Ж. ***, съобразно приложеното пълномощно с отразена дата – 13.12.2018г.
между Б.М.Ц. и съдружниците в „Адвокатска кантора П*** и Ж.“ адвокат Р.Ж.И. и
адвокат С*** Д*** П*** от АК – В*** , като в него ищецът по настоящото дело ги
упълномощава заедно и поотделно да го представляват, завеждат, образуват и
водят АНД в РС – Лом с конкретно посочено НП №18-0294-001278/05.11.2018г.
издадено от Началник РУ-Лом при ОД на МВР – Монтана. За подаване на жалба
против НП№18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ-Лом при ОД на МВР
– Монтана от ДЗЗД „Адвокатска кантора П*** и Ж.“ е издадена приложената фактура
№********** от 12.12.2018г. на л.9 от делото в която е отразена сумата от
150,00лева с данъчна основа 125,00лева и 25,00лева ДДС платими по банков път.
Приложена е и операционна бележка от 13.12.2018г. за извършеното плащане по банков
път.
Приложените писмени доказателства
неоспорени от ответника са достатъчно доказателство за това, че разходът е
сторен от ищеца в настоящото производство и съответното на това плащане, след
като е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца,
представлява имуществена вреда за него.
Относимите към формата на договора за правна защита
и съдействие разпоредби са тези на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно чийто
чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ. В
тази връзка настоящия състав не споделя доводите на ответника за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение по воденото АНД, тъй като съгласно
действащата към този момент разпоредба на чл.18, ал.1 във вр. чл.7, ал.2 / към
Дв. бр.41/2017г./ от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималното такова според интереса е 300,00лева,
докато в случая са заплатени 125,00лева без ДДС, видно от издадената фактура,
като начисленото ДДС от 25,00лева е дължимо по аргумент от §2а от ДР на Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатените и претендирани имуществени вреди от
125,00лева от страна на ищеца отговарят и на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата – да е "обоснован и справедлив",
поради което и същите се явяват съразмерни на извършената правна защита и
съдействие Предвид това,
не може да се приеме и за необоснован или несправедлив размерът от 150.00 лева
на заплатеното, в случая, адвокатско възнаграждение, като същият, според
настоящия съдебен състав, е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и следва да се присъди, като обезщетение за понесените от ищеца
вреди, в пълния му размер.
Ето защо следва да се приеме, че
ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на платеното адвокатско
възнаграждение по повод обжалването на отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление, които са пряка
и непосредствена последица от НП, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС от I и II
колегия на Върховният административен съд на Република България, съгласно
което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
От това следва категоричния извод, че
и по настоящия спор е налице пряка причинно - следствена връзка между
изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото като незаконосъобразно
НП за налагане на административни наказания за нарушения по КЗ.
Така, по изложените съображения, съдът
счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 150.00лева с ДДС /сто и
петдесет/, представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по
делото пред въззивната инстанция, в което е отменено, като незаконосъобразно
наказателно постановление №18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник
РУ-Лом при ОД на МВР – Монтана с което му е било наложено административно наказание–
глоба по КЗ, т.е. съдът намира, че заплатените от ищеца Б.М.Ц. с ЕГН * ***,
адвокатско възнаграждение, в размер на 150.00 лева с ДДС за въззивната
инстанция, се явява имуществена вреда за него, като жалбоподател в административно
наказателното производство и която имуществена вреда се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с отмененото във въззивното производство НП за
налагане на административно наказание във връзка с вменено му административно нарушение
по КЗ. Предвид това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против
ОД МВР – Монтана, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява
основателен и доказан до пълния му предявен размер от 150.00 лева с ДДС /сто и
петдесет/, както е претендиран, поради което и следва с решението по делото,
ответникът ОД МВР – Монтана да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер
на 150.00лева /сто и петдесет/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди - изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна
защита и съдействие в хода на съдебното производство по АНД № 24/2019год. по
описа на Районен съд – Лом, по обжалване на наказателно постановление
№18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ-Лом при ОД на МВР –
Монтана, с което му е наложено административно наказание по КЗ.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, така както е претендирана от датата на завеждане на исковата молба –
14.09.2021г.
При този изход на спора по настоящото
дело, по отношение претендираните с исковата молба и представен списък с
разноски в съдебно заседание, от адвокат Р.Ж. ***, процесуален представител на
ищец в настоящото производство, предвид разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца Б.М.Ц. с ЕГН * ***, следва да бъдат присъдени и
претендираните разноски в настоящото производство. В случая, при предявен иск в
размер на 150.00лева /сто и петдесет/, който, както бе обосновано и по-горе,
съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то на ищеца
следва да бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски в
настоящото производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва да
присъди в полза на ищеца Б.М.Ц. с ЕГН * ***, разноските за заплатеното от него
адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на 360.00лева с ДДС /триста
и шестдесет/, съгласно представения и приложен по делото договор за правно
обслужване, приложени фактури с №**********/09.02.2021г. и
№**********/04.03.2021г. и банково извлечение за извършеното плащане по тях. Възнаграждението е определено в минималния размер
по чл. 8, ал. 1, т. 1
във вр. §2а
от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и като такова отговаря на действителната правна и фактическа
сложност на делото, поради което не подлежи на намаляване по възражението на
ответника за прекомерност. Поради
което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи в размер на общо
370.00лева /триста и седемдесет/ заплатена държавна такса от 10,00лева и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от 360,00лева с ДДС.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Ц. с ЕГН * ***, сумата в размер на 150.00лева
/сто и петдесет/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита по АНД №24/2019г. по описа на Районен съд – Лом /РС-Лом/, с
постановеното по което дело и влязло в законна сила от 25.06.2019год. Решение
№60 от 30.05.2019год. е отменено издадено против ищеца Наказателно постановление
№18-0294-001278/05.11.2018г. издадено от Началник РУ - Лом при ОД на МВР
гр.Монтана за налагане на административно наказание – глоба за нарушение по
Кодекса на застраховането /КЗ/, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждане на исковата молба -14.09.2021г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Ц. с ЕГН * ***, сумата в размер на общо 370.00лева
/триста и седемдесет/, представляваща сторените по настоящето производство
разноски за държавна такса от 10,00лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360.00лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: