№ 64
гр. С., 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. Б. Й.а
при участието на секретаря А.Е.А
като разгледа докладваното от П. Б. Й.а Административно наказателно дело
№ 20244150200163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба против НП № ** от 29.04.2024 г. на Началника на Отдел „О.Д“ – В.Т,
Дирекция „О.Д“ в ГД „Ф.К“.
Жалбоподателят „Б.Б“ ЕООД, гр. С., представляван заедно управителите В.Д.С и
В.Ш, чрез пълномощника юрисконсулт К. обжалва Наказателното постановление № ** от
29.04.2024 г. на Началника на Отдел „О.Д“ В.Т в ГД „Ф.К“, с което му е наложена на
основание чл. ***5, ал. 5 от ЗДДС, изречение второ, във връзка чл. ***5, ал. 4 от ЗДДС
имуществена санкция в размер на *** лева, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба *** от
13.12.2006г. на МФ. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочва
на първо място, че при съставянето на АУАН и НП актосъставителите и административно
наказващия орган са допуснали съществено процесуално нарушение, като не са посочили по
ясен и недвусмислен начин мястото на извършване на нарушението. Посочено било
единствено къде била извършена проверката от контролния орган и къде е установено
нарушението, но не и къде било извършено самото нарушение. Липсата на посочване на
точно място на извършване на противоправното деяние съществено опорочавало издаденото
постановление. На следващо място твърди, че наказващия орган не е посочил по ясен начин
датата на извършване на нарушението, както и описание в достатъчна степен на
нарушението, за което е наложена имуществена санкция. В НП били посочени няколко
различни дати, но от текста на същото не ставало ясно на коя от тях, според наказващия
1
орган, е било извършено нарушението. Посочва, че разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба
*** квалифицира деянието като бездействие на търговеца, с чието поведение той извършвал
състава на нарушението. Твърди, че въпреки че деянието се изразявало в бездействие, то
датата на извършване на нарушението следвало да бъде посочена изрично, тъй като спрямо
нея се организирала защитата на административноотговорното лице и се прилагали
абсолютните срокове по чл. 34 от ЗАНН. На следващо място се позовава, че е направил
постъпки към сключване на споразумение с данъчните органи по смисъла на чл. 58г от
ЗАНН, като още на 20.02.2024г. е изпратил и-мейл до И. Л. С. – на длъжност инспектор по
приходите в ЦУ, в който било посочено че се възползвал от възможността за сключване на
споразумение по чл. 58 г от ЗАНН, но данъчните органи не били взели предвид тези
постъпки и и не предприели никакви действия в тази насока. В тази връзка липсата на
издаден акт от страна на наказващия орган по молбата на жалбоподателя за сключване на
споразумение и постановения мълчалив отказ представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо след себе си отмяна на НП. На следващо място счита, че
нарушението, въз основа на което е издадено НП е несъставомерно. Установена било от
наказващия орган отрицателна разлика в касовата наличност в размер на *** лв., т.е. на
ИАСУТД били отразени повече продажби, отколкото били реализирани, като резултатът щял
да бъде единствено само внасяне на по-голям размер на данъка върху добавената стойност
на края на отчетния период, както и отчитане на по-голям размер на корпоративния данък,
вносим съобразно сроковете и условията, посочени в ЗКПО. Счита, че отрицателната
разлика в касовата наличност всъщност не води до някакво увреждане на фиска и до
укриване на доходи или невнасяне на дължимите данъци върху тях. На следващо място
намира, че квалифицирането на нарушението като повторно е незаконосъобразно, тъй като
по преписката липсвали данни за извършено предходно нарушение, като наказващия орган
не бил приложил соченото постановление и доказателства, че то е влязло в сила. Също така,
в АУАН, не били посочени данни, че нарушението е повторно по смисъла на ЗДДС не било
квалифицирано по този начин. Счита, че за да е налице повторност, извършеното
нарушение, трябвало да осъществява от фактическа и правна страна състава на същото
нарушение, но наказващия орган не бил посочил, а и в преписката липсвали доказателства
за извършено предходно нарушение в магазина в гр. С., при който да е установено
наличието на отрицателна разлика в касовата наличност. Счита, че НП е незаконосъобразно
и поради следното - административната проверка била завършила с изготвянето на Протокол
за извършена проверка АА ***г., където било посочено, че са налице разминавания в
касовата наличност на 4 броя каси на Б.Б, за които били издадени 4 бр.наказателни
постановления, едно от които е предмет на обжалване по настоящото производство. Намира,
че фактическата касова наличност на паричните средства в търговския обект била една
величина, а обстоятелството, че тази наличност се регистрира в няколко фискални
устройства не означавало, че се извършвали отделни деяния по смисъла на чл. *** от ЗАНН.
Неотразяването на съответните суми по смисъла на чл. 33, ал.1 от Наредба ***/2006г. в едни
търговски обект представлява едно нарушение и се осъществява чрез бездействието на
жалбоподателя, да изпълни произтичащото от чл. 33, ал. 1 от Наредбата задължение. Счита
2
освен това, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, който не се
отменял от наличието на повторност на нарушението, ако такова бъде установено от съд. В
случай, че бъде само предупреден, но не и наказан, целите на наказанието по чл. 12от ЗАНН
биха били постигнали в по –голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното НП.
Моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и
неправилно. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, не взема
становище в хода по същество.
Наказващият орган – Началник на Отдел „О.Д“ -В.Т, Дирекция „О.Д“ в ГД „Ф.К“,
чрез своя представител – юрисконсулт Н., оспорва жалбата. Счита, че същата е
неоснователна, тъй като по безспорен начин било установено нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя. Представя НП №***- ***/10.08.2023г. на Началник на Отдел
„О.Д“ В.Т в ГД „Ф.К“, с което на дружеството жалбоподател за същото нарушение било
наказано с НП, при което настоящото нарушение се явявало извършено при условията на
повторност, като за повторност санкцията започвала от *** лева. Счита, че повторността е
утежняващо отговорността обстоятелство, което се преценявало едва при издаването на НП
от наказващия орган и при определяне на санкционната норма и размера на наказанието,
което представлява задължителен реквизит на НП, съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т. 7
от ЗАНН. Твърди, че актосъставителя няма задължение да установи, описвайки деянието, че
същото е в условията на повторност. Относно възражението, че в АУАН и НП не са
посочени дати на извършване на нарушението намира същото за неоснователно, тъй като
било описано, че проверката била извършена на конкретна дата. Също така и дневните
отчети, които били изведени от интегрираната автоматизирана система за управление на
търговски дейност /ИАСУТД/, също били от датата проверката. Датата на извършване на
нарушението съвпадала с датата на проверката, от което следвало че не е затруднена
защитата на наказаното лице. Относно наведените оплаквания от жалбоподателя, че не било
сключено споразумение, излага, че по силата на чл.58д, ал. 14 от ЗАНН, наказващият орган
не дължал мотивиран отказ на наказаното лице, още повече, че се касаело за повторно
извършено нарушение, което било пречка за постигане на споразумение на основание
чл.58г, ал.2, т. 1 от ЗАНН. Твърди, че при проверката били установени четири броя
нарушения, които касаели четири отделни нарушения, поради което правилно било
наложено наказание за всяко едно от тези нарушения, съобразно изискванията на чл. *** от
ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, тъй като било доказано
извършено от жалбоподателя деяние, за което е санкциониран. Претендира разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на
жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, съдът намери за установено
следното:
С наказателно постановление № ** от 29.04.2024 г. на Началника на Отдел „О.Д“ В.Т,
3
Дирекция „О.Д“ в ГД „Ф.К“, издадено въз основа на АУАН № F *** г. на дружеството
жалбоподател на основание чл. ***5, ал. 5 от ЗДДС, изречение второ, във връзка чл. ***5,
ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на ***
лева, за това, че на ***г. в 11,00 часа е извършена проверка на търговски обект – магазин Б.
***, находящ се в гр. С., пл. С. 2, стопанисван от Б. ЕООД с ЕИК ***, като при проверката е
установено, че разчетната касова наличност от дневния оборот Интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност тип BMLF-WWS ***,
одобрена със Свидетелство на БИМ №*** AS, работеща в магазин №***, гр. С., пл. С., с
идентификатор на системата: BMLF *** била в размер на *** лева, което било видно от
изваден отчет „Наличност Касиер“ П. (6), служебен бон №***г./11:53:08ч. Фактическата
наличност в касата на обект била в размер на *** лева, съгласно изготвен опис на парични
средства от Л.И П. – аранжор - касиер в обекта, а установената отрицателна разлика в
касовата наличност била в размер на *** лв. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** от 13
декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) се регистрира чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Прието, че дружеството жалбоподател не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажба/сторно операции, да отбележи всяка промяна
на касова наличност чрез операция "служебно изведени" суми и е нарушил разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** от 13.12.2006г. на МФ. Описано е, че нарушението е
извършено повторно по смисъла на параграф 1, т.35 от ДР на ЗДДС за същото нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** от 13 декември 2006г. на МФ, било издадено НП №***- F
***г., влязло в сила на 11.09.2023г., с което жалбоподателят бил санкциониран. Прието било,
че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Наказателното
постановление е връчено на 22.05.2024 г., видно от разписката.
Приложен по делото е АУАН № F *** г., в което фактическото описание на
нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление
АУАН № F *** г. бил редовно предявен и връчен на управителя на дружеството
жалбоподател, като не били направени възражения.
В приложения по делото протокол за извършена проверка в обект от ***г. са отразени
констатациите от извършената проверка в търговския обект – магазин Б. ***, находящ се в
гр. С., пл. С. 2, стопанисван от Б. ЕООД с ЕИК ***. Извършено било засичане на касовата
наличност на една от касите в обекта – каса №3 – Л. П.- отговорник каса собственоръчно
изброил парите в касата и изготвила опис на паричните средства в касата, съгласно който
общо в брой *** лв. Изведен междинен отчет с наличност в касата *** лв. След установена
разлика в касовата наличност, се пристъпило към засичане на касовата наличност и на други
3 каси, изведени били междинни отчети. Изготвени били описи на паричните средства в
касите. В обекта налична ЕАСУТД тип BMLF-WWS ***. Констатирано било, че имало
4
обособени 5 бр. каси, налични 5 бр. терминални устройства, свързани с ОББ. Представен
бил и график на работните смените за месец януари при проверката. Изведена била справка
от ИС в обекта за наличните стоки СВФР. Направена била съпоставка с наличните в обекта.
Изискани били първични счетоводни документи по доставките след 03.01.2024г.
Приложени по делото са документите, представени при проверката – опис на
паричните средства в касата към момента на започване проверката, служебни бонове за каса
№ 3, справка за лицата, работещи но трудови правоотношения, стокови разписки, договор за
наем, нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имот, график за месец януари
2024г. , свидетелство за регистрация на ИАСУТД.
Приложен е и –мейл от 20.02.2024г., изпратен до И. С., видно от който дружеството
жалбоподател е отправило предложение за сключване на споразумение по реда на чл. 57г от
ЗАНН.
Приложено по делото е НП №***- ***/10.08.2023г. на Началник отдел „О.Д“ гр. В.Т,
видно от което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500,00лв. на основание чл. ***5, ал. 2 от ЗДДС, пр. второ, за нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба *** от 13.12.2006г. на МФ, както и Заявление по чл. 79б от ЗАНН и по чл. 169 ал. 4
вр. ал. 5 от ДОПК от дружеството-жалбоподател, със заявено желание да погаси
задълженията си по НП в 14 дневен срок от датата на връчване , с предвидената отстъпка и
посочване, че разбират, че при плащане на задължението по НП същото не се обжалва и НП
влиза в сила в частта на наложената имуществена санкция. Приложено по делото е и
платежно нареждане от 07.09.2023г., видно от което дружеството – жалбоподател е
заплатило на същата дата имуществената санкция по НП ***- ***/10.08.2023г..
Видно от показанията на актосъставителя И. С., извършили проверка на ***г., на
магазин „Б.“, находящ се в гр. С., пл. „С.“ № 2, съвместно със служители на Българска
агенция по безопасност на храните С.. В хода на проверката било извършено засичане на
касите, като бил изведен дневен финансов междинен отчет от наличните в обекта фискални
устройства. Л.И П. – „отговорник каси“ в обекта изготвила собственоръчно опис на
паричните средства в касата, при което се установила разлика в касата от наличните в касата
парични средства, съответно сравнени с дневния финансов междинен отчет, бил изведен от
фискалното устройство на касата. Разликата била в размер на *** лева - нарушение съгласно
чл. 33, ал. 1 от Наредба *** от 2006 г. на МФ. При самата проверка участвал управителят на
обекта А.Ц.Д. При такава констатирана разлика е следвало да има изведена сума, което не
било направено служебно. Писмено не били представени никакви обяснения. Имало е
възможност в самия протокол да се представят възражения и обяснения, но такива не били
направени. На проверката била тя заедно в екип с неин колега- Г.С.. И. Т. бил свидетел при
съставяне на акта. А. В. също бил свидетел при съставяне на акта. Актът бил съставен при
условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т. е. при отсъствието на Г.С., а в присъствието на други
5
двама свидетели. При съставяне на акта присъствал упълномощено лице от дружеството.
Св. И. Т. заяви, че е свидетел при съставянето на акта от С.. Разбрал за какво
нарушение бил съставен акта - за разлика в касата по чл. 33 от Наредбата. Актът бил
съставен, като от страна на нарушителя се явило упълномощено лице, което подписала акта
и са му връчили екземпляр от него. Незнае дали след това е имало възражения.
Св. Г.С. – заяви, че работи като „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД
„Ф.К, „О.Д“ В.Т. С колегата С. извършили проверка в С. в магазин „Б.“. Като започнали
проверката, се легитимирали. След това с управителя извършили засечка на касовата
наличност. Всеки служител, който бил в „Б.“ на касата, си извадили отчета и носи касичката
със сейфа, след което се връщал да си изброи собственоръчно какви пари има налични.
Констатирали, че се установява несъответствие между отчетите, което има от системата, и
това, което изброявали фактически в момента. Заявява, че няма изискване да има служебно
изведени суми по никакъв начин. Обясни, че не са търсили реално каква е причината – от
какво, защо и как. Факт било, че имало несъответствие. Разликата била отрицателна, т. е. в
по-малко. Счита, че преди тяхната проверка е трябвало или да си изведат част от тези пари,
или пък да си захранят касата, но това не било сторено и те констатирали отрицателна
разлика. Според показанията му, при проверката доколкото си спомнял присъствал
управителят на магазина. Не помни дали той е направил някакви възражения срещу
констатацията тогава, но ако били направени, следвало да са отразени в протокола.
Компетентността на Началника на Отдел О.Д – В.Т в ЦУ на НАП за издаване на
обжалваното наказателно постановление се установи с представената Заповед № *** от ***г.
на Изпълнителния директор на НАП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице, подадена е
в установения от закона срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния
съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е неоснователна.
При служебната проверка на законосъобразността на издаденото НП съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната
му, което налага спора да се разгледа по същество. Наказателното постановление съдържа
описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта фактическа
обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира със събраните в
хода на производството доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 1***, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност, Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с
6
фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност. Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** на МФ – извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“
или „служебно изведени“ суми. От горната разпоредба е видно, че извън случаите на
продажби, всяка промяна на касовата наличност задължително следва да се регистрира във
фискалните устройства. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има
за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното фискалните устройства суми от продажби и от извършени служебно отразяване
на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че при проверката, извършена на
11.04.2024 г. в обект – магазин Б. ***, находящ се в гр. С., пл. С. 2, стопанисван от Б. ЕООД с
ЕИК *** е установена разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от
ФУ в размер минус *** лева. Тази стойност не е била отбелязана в Интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност тип BMLF-WWS ***. По
този начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което търговецът не е
изпълнил фискалните си задължения по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н***/2006 г. Цитираната
правна норма е императивна, като се регистрира и се отбелязва във фискалното устройство
„... всяка промяна...“ , без значение какво е основанието и на какво се дължи същата. При
тези данни изводът, че в случая е налице промяна в касовата наличност, извън случаите на
продажби/сторно операции, която не е регистрирана в Интегрираната автоматизирана
система за управление на търговската дейност тип BMLF-WWS *** обоснован и съответен
на събраните доказателства. Следователно отговорността на дружеството е ангажирана
законосъобразно за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба *** от 13.12.2006г. на МФ.
Относно възражението, касаещо повторността на нарушението съдът намира същото
за неоснователно поради следните съображения: Съгласно Параграф 1, т. 35 от ДР на ЗДДС
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В
обстоятелствената част на НП е посочено Наказателно постановление № ***-*** от
29.04.2024 г. е издадено, след като за същото нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № *** от
13 декември 2006г. на МФ, жалбоподателят е бил санкциониран с издадено НП №***- F
***г., влязло в сила на 11.09.2023г. Последното е представено по делото, видно от което в
едногодишния срок от влизането в сила на наказателно постановление дружеството
жалбоподател е извършил същото по вид нарушение. Процесуалния представител на
ответник жалбата представи в съдебното заседание платежно нареждане, с което
дружеството жалбоподател е заплатило на дата 07.09.2023г. наложената имуществена
санкция в размер на ***,00 лева, а заявлението по чл. 79б от ЗАНН, подадено от
дружеството жалбоподател до НАП е от с дата 11.09.2023г., която съвпада с датата, посочена
в НП за дата на влизането му в сила. Съдът намира, че правилно административно
7
наказващия орган е подвел под отговорност дружеството жалбоподател за извършено
административно нарушение в условията на повторност, които се санкционират на
основание чл. ***5, ал. 5 ЗДДС. Действително, ако извършеното в условията на повторност
нарушение не води до неотразяване на приходи, санкцията се определя в размерите,
посочени в чл. ***5, ал. 4 ЗДДС. Тоест, препращането в случая е само до чл. ***5, ал. 4
ЗДДС, но не и към чл. ***5, ал. 1 ЗДДС. В този смисъл в настоящия случай, доколкото
нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н***/13.12.2006 г. на МФ не води до
неотразяване на приходи, същото е правилно квалифицирано и е санкционирано на
основание чл. ***5, ал. 5, изр. 2, вр. чл. ***5, ал. 4 от ЗДДС ЗДДС. Съгласно санкционната
разпоредба на чл. ***5, ал. 5, вр., ал. 4 ЗДДС в случаите на повторност на нарушаване на
подзаконов нормативен акт, свързан с прилагането на чл. 1*** ЗДДС (какъвто се явява
Наредба № *** от 13.12.2006 г. съгласно чл. 1***, ал. 4 ЗДДС ) и когато нарушението не води
до неотразяване на приходи на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от
*** до *** лева. При индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил
принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил такава в минимално предвидения в закона
размер – *** лева.
На следващо място съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът,
че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата
санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. ***5, ал. 2, вр., ал. 1 ЗДДС
в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това
липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната
разпоредба на чл. ***5, ал. 2, изр. 2 като привилегирован състав на нарушение, поради което
не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на
правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава обществените отношения, обект на
защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице
маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намира възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и НП не са посочени дата
и място на извършване на нарушението за неоснователни, тъй като видно от АУАН и НП, в
същите е посочена конкретна информация за мястото на извършването му - на *** г. в
търговски обект – магазин Б. ***, находящ се в гр. С., пл. С. 2, стопанисван от Б. ЕООД с
ЕИК ***, както и датата на извършване на нарушението – посочено е на коя дата е
осъществено нарушението - *** г., която дата в настоящия случай съвпада с датата на
проверката, респективно с датата, на която нарушението е било установено. Поради това
настоящият съдебен състав прецени, че АУАН и НП отговарят на изискванията на закона.
Относно възражението за липса на произнасяне по отправеното споразумение към
административно наказващия орган, съдът намира за неоснователно, тъй като
8
споразумението не нарушението, извършено в условията на повторност, е пречка да се
сключи споразумение – чл. 58г, ал.2, т. 1 от ЗАНН.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице правилно приложена
материална разпоредба, като е изписана текстово в АУАН и НП - чл. 33, ал. 1 от Наредба №
*** на МФ. Не е допусната непълнота, която да води до нарушение правото на защита на
наказаното лице, тъй като е налице пълно и точно описание на нарушението с неговите
обективни признаци. В процесния случай безспорно се установява, че юридическото лице -
жалбоподател е следвало да изпълнява изискванията на въпросната наредба и всяка промяна
на касовата наличност да бъде отразявана, съобразно посочените законови изисквания, като
липсата на такова отразяване в отчета от ФУ показва, че е налице разлика в касовите
наличности (регистрирана в паметта на ФУ и фактическата в брой), с което правилата за
отчитане на ФУ са били нарушени. В този смисъл дружеството жалбоподател е следвало
чрез операция „служебно изведени“ суми да регистрира сумата от *** лева, която е била
извадена от касата на фискалното устройство на процесния обект. Правилно е отчетено от
наказващия орган, че не се касае за извършване на продажби, поради, което нарушението не
води до неотразяване на приходи.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че дружеството -
жалбоподател действително е осъществил състава на визираното, както в акта за
установяване на административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение, за което същият правилно и
законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
Предвид горното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН дружеството - жалбоподател следва да
бъде осъдено да заплати в полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на ***,00 лева, който съдът намира за съответен на фактическата и правна
сложност на разглеждания спор.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ** от 29.04.2024 г. на
Началника на Отдел „О.Д“ В.Т, Дирекция „О.Д“ в ГД „Ф.К“, издадено въз основа на АУАН
№ F *** г., с което на „Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„България“ №55, представлявано заедно управителите В.Д.С и В.Ш, на основание чл. ***5
ал. 5 от ЗДДС, изречение второ, вр. чл.***5,, ал.4 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на *** лева, за това, че на ***г. в 11,00 часа е
извършена проверка на търговски обект – магазин Б. ***, находящ се в гр. С., пл. С. 2,
стопанисван от Б. ЕООД с ЕИК ***, като при проверката е установено, че разчетната касова
наличност от дневния оборот Интегрираната автоматизирана система за управление на
9
търговската дейност тип BMLF-WWS ***, одобрена със Свидетелство на БИМ №***,
работеща в магазин №***, гр. С., пл. С., с идентификатор на системата: BMLF *** била в
размер на *** лева, което било видно от изваден отчет „Наличност Касиер“ П. (6), служебен
бон №***г./11:53:08ч. Фактическата наличност в касата на обект била в размер на *** лева,
съгласно изготвен опис на парични средства от Л.И П. – аранжор - касиер в обекта,
установена отрицателна разлика в касовата наличност в размер *** лева, с което е нарушен
чл. 33 ал. 1 от Наредба ***/13.12.2006г. на МФ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Б.Б“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„България“ №55, представлявано заедно управителите В.Д.С и В.Ш да заплати на ЦУ на
НАП, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, сумата от ***,00 лв., представляваща направени по
делото разноски - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението пред
Административен съд В.Т, чрез Районен съд С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10