№ 1388
гр. Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100501744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби с вх. №№ 29106/19.06.2023 г. и 53708/17.07.2023 г.
на Д. Р. А., действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Д. и на А.
Р. А. против Решение № 1140/05.04.2023 г. по гр.д. № 10860/2022 г. по описа на ВРС, Х
състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2613/13.07.2023 г. в частта, с
която е прието за установено, че Р. О. А. не дължи на децата Д. Р. А., чрез С. В. Д., негова
майка и законен представител, както и на А. Р. А., сумата от 3418,00 лв., представляваща
сбор на дължима издръжка за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., което вземане е
предмет на изпълнително дело № 1167 от 2022 г. по описа на ЧСИ – Л.С., дължима въз
основа на издаден изпълнителен лист № 264275 по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 439 от ГПК.
Във въззивните жалби се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на
атакуваното решение в резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на
съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон и процесуалния закон. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че ищецът не е заплатил суми по
изпълнителното дело, нито е някъде е сочил основание „издръжка за минало време“ в
платежни документи, както и че между страните са налице множество облигационни
1
отношения – основание за плащане. Претендира се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърли изцяло иска с правно основание чл. 439 от ГПК.
Въззиваемата страна Р. О. А. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор
по така подадените жалби, с които претендира оставяне на въззивните жалби без уважение.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Р. О. А. против Д. Р. А., действащ
със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Д. и на А. Р. А. с правно
основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че ответникът не дължи сумата от по
2 400 лева на всеки един от низходящите си, представляваща издръжка за минало време за
периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., което вземане е предмет на изпълнително дело №
1167 от 2022 г. по описа на ЧСИ – Л.С., дължима въз основа на издаден изпълнителен лист
№ 264275 по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците Д. Р. А.,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Д. и А. Р. А., с който
оспорват иска като неоснователен.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно
основание чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като от една страна е налице висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителните листи, който е абсолютна процесна
предпоставка за допустимост на иска по чл. 439 от ГПК, а от друга ищецът сочи наличието
на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното производство по
спора, във връзка с който е издаден изпълнителен лист, каквото е изискването на
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК за допустимост на предявения иск.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От фактическа страна: Фактическата обстановка по спора е била правилно
установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от
мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите А. М. Д. /баба по майчина
линия на ответниците/ и О. А. М. /баща на ищеца и дядо по бащина линия на
2
ответниците/,които съдът възприема в частта, в която се съдържат дА. за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Няма спор между страните по следните факти, които се явяват и доказани от
събраните пред първата инстанция доказателства, а именно: Р. О. А. е баща на
непълнолетния Д. Р. А. и на вече пълнолетната А. Р. А. /от 17.03.2021 г./, същият е осъден с
Решение № 261973/16.06.2021 г. по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС, XXXIX състав да
заплати на всеки един от низходящите си сумата по 2 400 лева, представляваща издръжка за
минало време по чл. 149 от СК за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г.
Изп.д. № 20228950401167 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с район на
действие ВОС е образувано по молба на Д. Р. А., действащ със съгласието на своята майка и
законен представител С. В. Д. и на А. Р. А. въз основа на изп. лист № 264275/26.08.2021 г.,
издаден по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС за събиране на сумата от по 2 400 лева на
всеки един от взискателите, представляваща издръжка за минало време по чл. 149 от СК за
периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г.
Ищецът твърди, че е заплатил изцяло задълженията си към момента на образуване на
изп. дело. С горното решение обаче същият освен издръжка по чл. 149 от СК е осъден да
заплаща и месечна издръжка в полза на ответниците, както следва: в полза на Д. Р. А., чрез
неговата майка и законен представител С. В. Д. сумата от 200 лева месечно, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.12.2020 г. до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи и в полза на А. Р. А. сумата от 200 лева месечно, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 09.12.2020 г. до навършване на пълнолетие – 17.03.2021 г.
Представени са доказателства за извършени плащания, както следва: за издръжка на детето
Д. чрез неговата майка С. В. Д. за периода от 08.01.2021 г. до 22.05.2022 г. сумата от 2600
евро или 5085.16 лева и за издръжка на вече пълнолетната А. Р. А. лично на нея за периода
от 14.04.2021 г. до 28.04.2022 г. сумата от 2000 евро и 300 лева или общо сумата от 4211.66
лева.
Извършените плащания в полза на Д. А. на следните дати: 15.06.2022 г. – 300 евро,
09.07.2022 г. – 200 евро и 09.08.2022 г. – 150 евро са извършени след образуване на изп.д. №
20228950401167 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 на КЧСИ, с район на действие ВОС,
поради което следва да се съобразят от съдебния изпълнител при определяне актуалния
размер на задължението. Неоснователно е възражението на ответниците, че плащанията за
текуща издръжка направени от бащата по време на висящото производство за нейното
определяне не следва да бъдат вземани предвид. Напротив, същите подлежат на
съобразяване в изпълнителното производство, респективно и в настоящото. Съдът
3
единствено при определяне размера на дължимата издръжка за минало време по чл.149 от
СК съобразява представените доказателства за вече извършени плащания.
За периода от 09.12.2020 г. до 06.06.2022 г. – датата на образуване на изп.д.
20228950401167 ищецът дължи следните суми за текуща издръжка на нисходящите му,
както следва: на детето Д. сумата от 3600 лева, а на пълнолетната вече А. сумата от 650 лева.
Тези суми като се приспаднат от заплатените вече извънсъдебно такива от Р. А. се получава,
че към 06.06.2022 г. той дължи на сина си сумата от 914.85 лева, които погасява в хода на
изпълнителното производство чрез директни плащания на законния представител на детето
на датите 15.06.2022 г. – 300 евро, 09.07.2022 г. – 200 евро и 09.08.2022 г. – 150 евро и доре
се получава надплащане, а по отношение на дъщеря си погасява изцяло дължимата сума за
месечна издръжка и такава за минало време, като дори надплаща сумата от 1161.66 лева.
Горното кореспондира изцяло с изслушаните пред ВОС свидетели, които установяват, че
бащата освен издръжка в полза на децата е предоставил суми и за други техни нужди – за
самолетни билети и маратонки за Д. и такива за абитуриентския бал и сватбата на А..
Твърдението на въззивниците, че между родителите е налице споразумение бащата да
заплаща месечна издръжка по 150 евро на всяко едно от децата не се доказва от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
Следователно към датата на образуване на изпълнителното дело /06.06.2022 г./
ищецът не дължи на ответницата А. сумата от 2400 лева, представляваща издръжка за
минало време по чл. 149 от СК за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., присъдена с
Решение № 261973/16.06.2021 г. по гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС, XXXIX състав.
Същият към горната датата дължи в полза на ответника А. сумата от 914.85 лева за
издръжка за минало време, които са изплатени в хода на изпълнителното производство.
Частичното несъвпадане в изводите на въззивната инстанция с тези на ВРС обаче не
може да доведе до промяна на крайния резултат на първоинстанционното решение, поради
принципа за невлошаване положението на жалбоподателите. Решение № 1140/05.04.2023 г.
по гр.д. № 10860/2022 г. по описа на ВРС, Х състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 2613/13.07.2023 г. е влязло в законна сила досежно частта, с която се отхвърлят
исковете на Р. А. по чл. 439 от ГПК за разликата над сумата от 3418 лева до пълния размер
на претенцията от 4800 лева, тъй като не е депозирана въззивна жалба в тази част.
С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която е прието за установено, че Р. О. А. не дължи на децата Д. Р. А., чрез С. В. Д.,
негова майка и законен представител, както и на А. Р. А., сумата от 3418 лева,
представляваща сбор на дължима издръжка за периода от 09.12.2019 г. до 09.12.2020 г.,
което вземане е предмет на изпълнително дело № 1167 от 2022 г. по описа на ЧСИ – Л.С.,
дължима въз основа на издаден изпълнителен лист № 264275 по гр.д. № 6496/2020 г. по
описа на ВРС.
За въззивна инстанция на въззиваемия Р. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съобразно обжалваемия интерес следва да му се присъдят разноски като въззиваемите
следва да бъде осъдени да заплатят сумата от 600 лева, представляваща заплатено
4
адвокатско възнаграждение от 600 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 47/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1140/05.04.2023 г. по гр.д. № 10860/2022 г. по описа
на ВРС, Х състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 2613/13.07.2023 г., В
ЧАСТТА, с която е прието за установено, че Р. О. А., ЕГН ********** не дължи на сина си
Д. Р. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. В. Д., ЕГН
**********, както и на дъщеря си А. Р. А., ЕГН **********, сумата от 3418 /три хиляди
четиристотин и осемнадесет/ лева, представляваща сбор на дължима издръжка за периода от
09.12.2019 г. до 09.12.2020 г., което вземане е предмет на изпълнително дело № 1167 от 2022
г. по описа на ЧСИ – Л.С., дължима въз основа на издаден изпълнителен лист № 264275 по
гр.д. № 6496/2020 г. по описа на ВРС на основание чл. 439 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Д. Р. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на неговата майка и
законен представител С. В. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и А. Р. А., ЕГН
**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. О. А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 600 /шестстотин/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5