№ 1434
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Капка Павлова
Георги Иванов
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20251000500805 по описа за 2025 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.11.25г. /с участието на секретаря Янкулова/
въззивно гражданско дело № 805/25г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-20 състав от 14.09.24г. по г.д. № 3599/23г. са уважени
/частично – до размера на сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния
акт/ искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 430 от ТЗ на „Юробанк България“ АД
против Д. М..
Решението на СГС се обжалва от „Юробанк България“ АД – в отхвърлителната
/негативната за ищеца/ част /банката претендира исковете да бъдат уважени до пълните им
предявени размери/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Жалбата е неоснователна /искът е частично основателен; първоинстанционното
решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на
доказателствения материал/:
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени и експертни/ удостоверяват – преценени в съвкупност /тези
обстоятелства не са и спорни в процеса/, че:
На основание на договор от 18.10.07г. /и допълнителни споразумения към същия/
ищецът е предоставил на ответницата банков кредит /парична сума/ в размер на 100 000 лева
1
/сумата е била реално – фактически усвоена – получена от Д. М./. Банката поддържа, че
кредитополучателката е неизправна страна по договора /не е изпълнявала точно – съобразно
уговорените срокове/ задължението си да погасява заема. С оглед това: ищецът претендира
присъждане на процесните суми /главница и лихви/ при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 430 от ТЗ /във връзка и с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ/.
Първоинстанционният съдия е обосновал извод за частична основателност на
иска като е изложил конкретни /и подробни/ съображения в контекста на: заявените от
страните защитни тези, съдържанието на доказателствения материал /писмен и експертен/,
законовите правила /касаещи забраната за „анатоцизъм“ и визираната в ЗЗП „потребителска
защита“/, правото на Общността, постановките на националната съдебната практика /в това
число и на касационния съд/, които са се оформили по приложението на релевантните за
/относимите към/ процесния правен спор правни норми, постановките от практиката на
СЕС.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/
към решаващите доводи на СГС.
В допълнение и във връзка с конкретните възражения на жалбоподателя:
Приетата в процеса икономическа /счетоводна/ експертиза /в това число и
обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ констатира, че: именно спорните
клаузи от процесния договор /и допълненията към същия/ са позволили /в противоречие с
изброените от СГС принципни постановки от ЗЗП; в противоречие с правилото на чл. 10 от
ЗЗД, в крайна сметка в противоречие и с принципа по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД/
банката да генерира реално плащане /връщане на кредитни средства/ в размер на общо
206 683, 18 лева /което е било сторено чрез олихвяване на изтекли лихви, чрез едностранно
изменение на първоначално определения лихвен процент, чрез трансформиране на
непогасени лихви в главница/. В контекста на тази констатация на експертизата:
Извод, че все още /към момента/ е налична непогасена главница /в заявеният от
банката съществен размер от 47 361 лева/ при получена по договора главница в размер на
100 000 лева и реално погасена /вече върната - изплатена/ сума в размер на общо 206 683, 18
лева – не може да бъде защитен по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Именно
посоченият размер /на погасената до момента значителна сума/ потвърждава /на практика –
сам по себе си/ констатациите на първоинстанционния съдия /и правно, и икономически
обосновани/ за недействителност на съответната /конкретизирана от съда/ част от
учреденото между страните договорно правоотношение.
Фактът /съобразно заявените в тази насока възражения във въззивната жалба/, че
ответницата е била финансирана допълнително – последователно във времето /с оглед
запазване-връщане на процесния кредит в състояние на „редовност“/ не променя /от една
страна/ математическите изчисления /и изводите/ на експертизата /във връзка с движението
по кредита/ и не изменя /от друга страна/ крайната /и принципна/ констатация, че това
движение е било организирано от кредитната институция в противоречие с изброените от
първоинстанционния съд законови правила и постановки от съдебната практика.
2
Ирелевантно се явява също /в хипотезата на чл. 26 от ЗЗД във връзка и със защитата по ЗЗП/
обстоятелство, че процесната договорна връзка е била предоговаряна /изменяна/ със
съгласието на ответницата /това съгласие не може да санира недействителни договорни
клаузи/.
С оглед изложеното: жалбата следва да бъде оставена – без уважение /решението
на СГС следва да бъде – потвърдено/.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на
ответницата следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за процеса пред
въззивния съд/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-20 състав от 14.09.24г. по г.д. № 3599/23г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД да плати на адвокат А. П. 600 лева –
адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3