№ 879
гр. София , 02.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Весислава Иванова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600832 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
Образувано е по частна жалба , подадена от осъдения Л. Д. С. срещу определение от
08.07.2021 год. постановено по н.ч.д. № 2620/2021год. по описа на Софийски градски съд, с
което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св.
Съдът е приел, че макар и да е налице една от формалните предпоставки на чл.70, ал.1 НК
(изтеклия до момента срок от изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“), индивидуалната корекционна работа с осъдения следва да продължи, за да се
постигнат по отношение на него в пълна степен целите на наказанието „лишаване от
свобода“, а именно превъзпитателната и предупредително- възпиращата функции на
наказанието.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост и е заявено искане за отмяна на постановения съдебен акт и допускане на
условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с
материалите по делото и след като извърши служебна проверка на атакуваното определение,
намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно
легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
С определение от 08.07.2021 год., постановено по н.ч.д. №2620/2021год. по описа на
СГС, е оставена без уважение молбата на л.св.Л. Д. С. за допускане на условно предсрочно
1
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното наказание „лишаване от
свобода“ по НОХД 894/2013 год.в размер на 8 години определено по реда на чл.25,вр.чл.23
НК с неизтърпян остатък към датата на произнасяне на съда в размер на 1 година, 4 месеца
и 22 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по
делото материали, основателно е стигнал до извода, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови
исканото условно предсрочно освобождаване. Правно релевантните факти по делото са
правилно установени от първостепенния съд.
За да постанови този свой акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на
осъдения е налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно - към момента на
произнасянето същият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и
търпяно наказание. Според СГС в случая обаче, не е налице втората предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване - с обективираното
пред затворническата администрация поведение осъденият да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд мотивирали го да постанови
определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
Доказателствата по делото установяват, че по отношение на осъдения е наложено
наказание от 8 години лишаване от свобода в резултат от групиране на няколко присъди и е
наложено най-тежкото от тях по реда на чл.25,вр.чл.23,ал.1 от НК.
Осъденият е постъпил в Затвора– гр. *** за изтърпяване на наказанието на
2.03.2017 год. Видно от материалите по делото, към датата на произнасяне на
първостепенния съд, осъденият е изтърпял фактически 5 (пет) години, 3 (три) месеца и
(шест) дни, а от работа 1 (една) година, 4(четири) месеца и 2 (два) дни,предварителен арест
11 месеца, като остатъкът от наложеното му наказание е 1 (една) година, 4 (четири) месеца
и 22 (двадесет и два) дни.
Изложеното по-горе позволява да се сподели извода относно наличието на
формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, касаеща срока на фактически
изтърпяното наказание и изискваща осъденият да е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание. Към делото, наред с писмените доказателства
съдържащи се в личното досие на осъдения, е приложен и доклад на затворническата
администрация , от който се установява, че рискът от рецидив за осъдения е фиксиран на
38 точки(режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на „общ“),като със
2
заповед № 37 на Началника на затвора от 2.03.2021 год. С. е бил дисциплинарно наказан и
му е наложена забрана за участие в колективни мероприятия за срок от два месеца в и извън
местата за лишаване от свобода във връзка с притежание на забранена вещ. Установено е и
,че по време на изтърпяване на наказанието е полагал обществено полезен труд ,имал е
дължимо поведение към служителите на затворническата администрация. Тук е мястото да
се посочи, че спазването на реда в местата за лишаване от свобода не е предпоставка за
условно предсрочно освобождаване, а е задължение на осъдените лица.
В този смисъл обстоятелството, че осъденият има дължимо поведение, което е
задължително съобразно мястото на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
съответните правила, които следва да се спазват там, не означава априори, че С. се е
поправил до такава степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам
да се направи и извода, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е
безпредметен и че корекционният процес спрямо него е напълно приключил. В тази насока
следва да се отбележи, че поправително-възпитателната работата с осъдените и
преследваната при изтърпяването на наказанието легитимна цел е постигането на такова
поправително въздействие спрямо личността на осъдения извършител на престъпление,
което да не е формално, а да има своите действителни и трайни устойчиви прояви в
изграждането на позитивен, законосъобразен модел на поведение. Всички доказателства,
които са необходими за разрешаването на въпроса дали да бъде допуснато или не условно
предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице са събрани, приложени и
обсъдени,както от решаващия градски съд,така и от настоящата инстанция.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в
частната жалба искане не следва да бъде уважено.
По тези съображения, Софийският апелативен съд намира, че атакуваното
определение е правилно, обосновано и законосъобразно и че като такова следва да бъде
потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.07.2021 год. на Софийски градски съд,
постановено по н.ч.д. №2620/2021год. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4