РАЗПОРЕЖДАНЕ
Номер
1792 Година 20.04.2023 Град
Бургас
Административен съд Бургас,
десети състав на единадесети април две хиляди двадесет и трета година в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева дело номер 117 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството е по реда на чл.276 и
следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по искане на С.П.С. с ЕГН: **********,
понастоящем в Затвора Бургас да се постанови решение, с което да бъде
предписано на затворническата администрация да преустанови всички пропуски и
нарушения в проведеното му лечение и да се въздържа от такива нарушения в
бъдеще, като е посочено, че не е бил изведен на контролен преглед в УМБАЛ,
както е било препоръчано от лекуващия лекар, въпреки настойчивите молби. В
съдебно заседание се явява лично и с назначения му процесуален представител,
като поддържа искането и моли да бъде уважено и да му се присъдят направените
по делото разноски.
Ответникът – Началника на Затвора Бургас,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва искането и моли да
бъде отхвърлено и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
С.П.С. е
задържан под стража в Затвора Бургас. На 21.11.2022г. той е бил хоспитализиран по спешност във
ІІ-ро Хирургично отделение на УМБАЛ гр.Бургас, във връзка с язва на
дванайсетопръстника, като е изписан на 27.11.2022г. Съгласно издадената му
епикриза, окончателната му диагноза е Ulcus duodni.Melaena. В епикризата е посочено, че има
право на два контролни прегледа в рамките на 30 дни от хоспитализацията, във
ВОХ на УМБАЛ гр.Бургас, от 8,30ч. до 10,30ч., понеделник, сряда и петък, на
7-ми и 30-ти ден от изписването. В един от представените екземпляри на епикризата
(л.69 от делото), е извършено отбелязване на 04.01.2023г. от д-р.Христов,
относно проведеното лечение и определената диета на лицето.
От С.С. по делото е
представена молба до началника на затвора Бургас от 29.11.2022г. (л.46 от
делото), в която е направено искане за осигуряване на необходимите му
лекарства, във връзка с проведеното лечение в УМБАЛ гр.Бургас. От него са
представени и молби от 12.01.2023г. до Медицинския център на затвора (л.47 от
делото), в която се сочи, че контролните прегледи не са му осигурени,
независимо, че е имал нужда и ги е поискал многократно, като в молбата са
изложени и твърдения във връзка с предписаните му диета и лекарства, както и
относно други негови заболявания.
По делото е
представена медицинска справка от 20.03.2023г. (л.54 от делото), изготвена от м.с.Томова,
в която се сочи, че съгласно епикризата пациента има право на 2 контролни
прегледа в рамките на 1 месец от изписването, на посочени дати, време и място
на провеждането, но те нямат задължителен характер. Сочи се, че се извършват в
случаи на усложняване на здравословното състояние, каквито С.С. не е имал. С
аналогично съдържание е и втората медицинска справка изготвена от същото лице
на 05.04.2023г. (л.66 от делото), в която се сочи и че С. не е имал оплаквания
след дехоспитализацията. Също така в справката е посочено, че на 03.02.2023г. е
проведена консултация с гастроентеролог в МЦ „Лайф Хоспитал“, с диагноза - камъни в злъчния мехур, без холецистит,
като назначената терапия е изпълнена от МЦ на затвора. Във връзка с тази
консултация по делото са представени амболаторен лист и рецепта за изписани
лекарства (л.70-71 от делото).
От ответника са изискани
подадените от С. молби, във връзка с проведеното му лечение на язва на
дванайсетопръстника, като по делото са представени четири такива. Първата молба
е входирана на 22.12.2022г. (л.72 от делото), като в нея се сочи, че е
наложителен преглед, във връзка със симптоми на злъчна криза, като е изразено
желание прегледа да бъде проведен в УМБАЛ гр.Бургас, където е бил предишния му
престой и лечение след масиран кръвоизлив. Под молбата е изразено становище от
мед.фелшер, в което се сочи, че С. не е имал оплаквания от жлъчно-каменна
болест, епикризата е получена късно, поради това, че не е готова, контролните
прегледи не са задължителни, а по преценка на ОПЛ, с диагноза – язва на стомаха
се изисква диета № 1, при наличието на нова диагноза се изпълнява диета от
последната епикриза. С.С. е запознат срещи подпис, със становището на 29.12.2022г.
Втората молба е входирана на 23.12.2022г. (л.74 от делото), и в нея се сочи, че
още няма епикризата от проведеното му в болницата лечение, не е получил
информация от медицинския център относно диета № 5 и диета № 1 и коя диета
накрая ще му бъде назначена. Под молбата е изразено становище от мед.фелшер, в
което се сочи, че лицето има назначена диета № 1, след дехоспитализация от МБАЛ
Бургас, като двете диети не могат да се получават. Третата молба е от
23.12.2022г. (л.73 от делото), като в нея е сочи, че още няма екземпляр от
епикризата, има право на 2 контролни прегледа, а няма още нито един,
лекарствата които са изписани не са му осигурени, продължава да е на диета № 1,
която според него му вреди, като се коментира и диета № 5. В молбата се
настоява да се спазват указанията на лекарите от УМБАЛ гр.Бургас, да бъде
изведен в спешен порядък на контролните прегледи и да се купят незабавно
изписаните му лекарства. Четвъртата молба е входирана на 03.01.2023г. (л.75 от
делото), като в нея са поставени множество въпроси, включително и защо не са му
осигурени 2-та контролни прегледа, които са фиксирани в епикризата от
УМБАЛ.
В проведеното на
11.04.2023г. отрито съдебно заседание по делото, от С.С. са представени осем
писмени молби, като само първата е до медицинския център, а останалите са до
началника на затвора, за които твърди, че са подадени. Първата молба е с дата
21.11.2022г. (л.87 от делото), като тя касае искане за предоставяне на
информация относно жлъчно-каменна болест. Втората молба е с дата 29.11.2022г.
(л.88 от делото), с искане да се изработят очила за сметка на затвора. Третата е
наименувана жалба и е с дата 29.11.2022г. (л.89 от делото), като в нея, че не
счита за нормално, след излизане от болницата, в продължения на целия
28.11.2022г. при припадъци, да не бъде приет в медицинския център, с искане да
се вземе справедливо решение. Четвъртата молба е с дата 21.12.2022г. (л.90 от
делото), в която се сочи, че с оглед симптомите на жлъчна криза, му е
наложителен преглед, с искане да бъде проведен в УМБАЛ гр.Бургас, като се сочи,
че счита, че молбата следва да бъде удовлетворена в светлината на
жлъчно-каменна болест плюс скорошния му престои и лечение в болницата, след
масиран кръвоизлив. Петата молба е с дата 27.12.2022г. (л.91 от делото) и е
аналогична на молбата представена от ответника (л.75 от делото). Шестата молба
е с дата 29.12.2022г. (л.92 от делото) и е аналогична на молбата представена от
ответника (л.73 от делото). Седмата молба е до Административен съд Бургас и е с
дата 06.02.2023г. (л.93 от делото), като с нея е представена платена държавна
такса по посочено дело. Осмата молба е с дата 07.02.2023г., в която се изразява
благодарност на смяната, която е била на работа на 21.11.2022г., когато С. е
колабирал и е срещнал от страна на надзирателите съдействие и съпричастност.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От С.С. се иска да бъде предписано на затворническата
администрация да преустанови
всички пропуски и нарушения в проведеното му лечение и да се въздържа от такива
нарушения в бъдеще, като е посочено, че не е бил изведен на контролен преглед в
УМБАЛ, от лекуващия лекар, въпреки настойчивите молби. Доколкото единствените
конкретни твърдения в искането са за наличието на бездействие на
затворническата администрация да заведе лицето в УМБАЛ гр.Бургас, на
предписаните му два контролни прегледа, във връзка с проведеното му болнично
лечение през периода от 21.11.2022г. до 27.11.2022г., единствено те следва да
бъдат обсъдени.
Искането е допустимо,
тъй като възможността за предявяването му не е ограничена във времето и същото
изхожда от лице, което твърди извършването на бездействие, изразяващо се в неосигуряване
на два контролни прегледа, след дехоспитализацията му на 27.11.2022г. от УМБАЛ гр.Бургас,
които са посочени в издадената епикриза.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Съгласно чл.276 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или
задържан под стража може да иска: 1.Прекратяването на действия и бездействия на
орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи
нарушение на забраната по чл.3; 2.Извършването на действия с цел прекратяване
или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.3.
Видно от посочените разпоредби, основателността на
искането по чл.276 от ЗИНЗС се обуславя от установяването по делото, че
ответникът извършва действия или бездействия, които съставляват нарушение на
забраната по чл.3 от ЗИНЗС и не са преустановени, респективно не са
извършени до момента на приключване на устните състезания.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2, за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая, нарушаването на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, според оплакванията и исканията на С.С., се изразява
в това, че не са му осигурени посочените в издадената му епикризата два
медицински прегледа, на 7-мия и 30-тия ден от изписването му в УМБАЛ гр.Бургас.
Не е налице спор по делото, че в съответствие с
нормата на чл.129, ал.1 от ЗИНЗС, Затвора Бургас разполага с медицински център,
който обслужва лишените от свобода и задържаните под стража.
На 21.11.2022г. С.С. е бил хоспитализиран по спешност
във ІІ-ро ХО на УМБАЛ гр.Бургас, като 27.11.2022г. е бил изписан. Съгласно
издадената му епикриза, тъй има право на два контролни прегледа в рамките на 30
дни от хоспитализацията, като в допълнение е посочено, че контролните прегледи
са във ВОХ на УМБАЛ гр.Бургас, от 8,30ч. до 10,30ч., понеделник, сряда и петък,
на 7-ми и 30-ти ден от изписването. Съответно в епикризата е посочено, че
лицето се насочва към общо практикуващ лекар за проследяване и продължаване на
лечението в амбулаторни условия, при необходимост.
Видно от изложеното контролните прегледи, не са част
от болничното лечение, като изрично е посочено, че С. има право на тези
прегледи. Същевременно, след дехоспитализацията лицето е насочено към общо
практикуващ лекар, какъвто безспорно има в медицинския център към Затвора Бургас,
за проследяване на лечението, а при необходимост и продължаването му в
амбулаторни условия. Предвид обстоятелствата, че тези контролни прегледи не са
задължителни и след изписването от болницата С.С. ***, като за проследяването и
продължаването на лечението му е насочен към общи практикуващия лекар, за да
бъде изведен на контролните прегледи е следвало да са налице условията
предвидени в ЗИНЗС.
Съгласно чл.135, ал.1
от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата
за лишаване от свобода, когато: 1. в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2. се
налага лечение на инфекциозни заболявания и 3. са необходими консултативни
прегледи или специализирани изследвания. В случая, не е било
налице нито едно от тези условия, тъй като по делото не се твърди и не се
установява в медицинския център към затвора да няма условия за провеждане на
следоперативното лечение на С.С. и неговото заболяване не е било инфекциозно.
Съответно, необходимостта да се извършат тези контролни
прегледи извън медицинския център в затвора не
се установява по делото, както от твърдения на С.С., така и от подадените от
него молби до началника на затвора и медицинския център. Видно от относимите
към случая молби, в тях е направено искане от С.С. да се изведе на контролен
преглед в УМБАЛ гр.Бургас, но липсват твърдения за влошено здравословно
състояние, невъзможност за извършване на контролните прегледи в медицинския
център в затвора или за отказ да бъдат извършени такива прегледи. Единствено, в
молбата от 29.11.2022г., представена от С.С., без да има данни по делото тя да
е постъпила при ответника, се сочи, че не е бил приет в медицинския център през
целия 28.11. при припадъци, но липсват твърдения и данни това състояние да не е
било овладяно. Също така, по делото не се твърди и не установява след тази
дата, която е непосредствено след изписването от лечебното заведение, да е
имало други случаи в които той да е искал да бъде приет в медицинския център и
да му е отказано, като видно от представените медицински справки от
20.03.2023г. и 05.04.2023г., С.С. не е имал оплаквания, както и не е имало
усложнения в здравословното му състояние.
В случая, С.С., при условията на спешност е бил изпратен за
лечение в УМБАЛ гр.Бургас на 21.11.2022г. и след изписването му на
27.11.2022г., е бил под наблюдение на общо практикуващия лекар и другите
медицински специалисти в медицинския център към Затвора Бургас, като спрямо
него не се установява бездействие за предоставяне на медицински грижи и
изпращане в лечебни заведения извън затвора. В този смисъл, С. е бил изпратен и
в МЦ „Лайф Хоспитал“ - лечебно заведение извън Затвора Бургас, на 03.02.2023г.
за консултация с гастроентеролог, във връзка с други негови оплаквания,
свързани със здравословното му състояние.
С оглед на изложеното, доколкото след изписването от
болничното заведение С.С., е бил насочен към общо практикуващия лекар към
медицинския център към Затвора Бургас, е налице бездействие от страна на
затворническата администрация да бъде изведен на двата контролни прегледа в
УМБАЛ гр.Бургас, но това бездействие не е незаконосъобразно.
Така установено бездействие освен, че не е
незаконосъобразно, но не представлява и нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС, тъй като посредством него С.С., не е бил подложен на
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение, по смисъла на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС. Съответно, не е налице и нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй
като той не е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
С оглед на изложеното
искането на С.С. с правно основание чл.276 от ЗИНЗС следва бъде отхвърлено,
поради липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на орган по
изпълнение на наказанието, което да съставлява нарушение на забраната по чл.3
от ЗИНЗС.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искане с правно основание чл.276 от ЗИНЗС, предявено от С.П.С. с ЕГН: **********, понастоящем в
Затвора Бургас, да се постанови решение, с което да бъде предписано на
затворническата администрация да преустанови всички пропуски и нарушения в
проведеното му лечение, да се въздържа от такива нарушения в бъдеще, както и да
бъде изведен на контролни прегледи в УМБАЛ гр.Бургас, във връзка с издадена на
27.11.2022г. епикриза, за проведено болнично лечение през периода от
21.11.2022г. до 27.11.2022г.
Разпореждането може
да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд
Бургас.
СЪДИЯ: