М О Т
И В И П О Н
Ч Х Д № 329/2016г П О О П И С А
Н А Дупнишки Районен Съд
А.В.М., ЕГН **********,***,със адрес за
призоваване гр.Рила,ул.”Любен Каравелов”№14,
с тъжба е повдигнал обвинение срещу подсъдимия Н. П.Д. родена на *** г. в гр. Дупница, с адрес: ***,
българка, с българско гражданство, ЕГН **********,
за това, че 28.05.2014г. е
разгласила позорни обстоятелства за А.В.
***, че като управител на фурна „***обижда
и бие работниците си, че е наричал подсъдимата „боклук” и „мърша”, че я е
заплашвал и тормозел, като е заявила следното: „Управителят на фурна ***, Ал. М. заплашва, обижда и бие работниците си”, както и: „Искам
всички хора да знаят, че хигиенните условия във фурната на М. са под всякаква
критика. Използват се продукти с изтекъл срок на годност”, като клеветата е
разпространена чрез публикация в електронното издание на вестник „Струма”- престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с
чл. 148, ал. 1, т. 2 НК и във вр. с чл.
147, ал. 1 от НК.
С подадената до ДРС, тъжба е
предявен граждански иск от страна на тъжителя,- А.В.М., ЕГН **********,***,със
адрес за призоваване гр.Рила,ул.”Любен Каравелов”№14, подсъдимия Н. П.Д. родена на *** г. в гр. Дупница, с адрес: ***,
българка, с българско гражданство, ЕГН **********,с правно основание чл.45 от ЗЗД,в размер на 10 000.00 лева за
претърпените от същия неимуществени вреди в резултат на престъплението,в
резултат на деянието по чл. 148, ал. 2,
във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 НК и във
вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК,ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното им изплащане.
След като е докладвал молбата и е
изслушал становищата на страните по предявения граждански иск, съдът го е приел
за съвместно разглеждане,в настоящото НЧХД,
и е конституирал тъжителя в качеството му на граждански ищец по делото.
По време на съдебните прения тъжителят , чрез
адвокат Г., е поддържал обвинението, като адвокат Г.,счита,че от всички събрани
и приложени доказателства по делото както гласни така и писмени,безспорно се
установява фактическата обстановка описана в тъжбата, а именно, че подсъдимия е
осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 НК и във вр. с чл.
147, ал. 1 от НК. С оглед на
което,моли съдът да признае подсъдимия за виновен, по така повдигнатото му и
предявено обвинение,и му бъде наложено справедливо наказание, и да бъде уважен
така предявения граждански иск.
Подсъдимият Н. П.Д.,въпреки редовното се
призоваване не се явява.
Защитника на подсъдимият, Н. П.Д.
адвокат А., моли същия да бъде признат за не виновен по така повдигнатото му
обвинение,счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин,така както
изисква закона.
Съдът след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото
свидетели ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
По фактическата обстановка:
Тъжителя е
управител на фурна „Антъни“ в град Рила,която е семейна фирма,собственост на
неговия брат. В периода 2010г.-2012г. подсъдимата работела във фурната.Същата
била конфликтна, често влизала в пререкания с останалите работници и със
собствениците,като поради влошените отношения напуснала през 2012г.
На
28.05.2014г. подсъдимата е дала просторно изявление, публикувано без
редакторска намеса в електронното издание на в-к“Струма“, в което твърди,че
през периода, в който е работела във фурната е тъжителят е обиждал и биел
работниците, била тормозена и заплашвана
от последния, наричал я е „боклук” и „мърша”, че я е заплашвал и
тормозел, като е заявила следното: „Управителят
на фурна ***, Ал. М. заплашва, обижда и бие работниците си”, както и: „Искам
всички хора да знаят, че хигиенните условия във фурната на М. са под всякаква
критика. Използват се продукти с изтекъл срок на годност”.Тъжителя бил
осведомен за това изявление от негов познат и още същия ден го
прочел,възприемайки го като изключително унизяващо го.
Съдът прие за
установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на
свидетелите Начева и Валентин М.. Същите не си противоречат и се подкрепят от
писмените доказателства по делото.Първата е работила във фурната, по времето,
когато е била и подсъдимата. Същата установи,че отношението на тъжителя към
работниците е било изключително коректно , както и че подсъдимата е била
конфликтна и е имала пререкания с останалите работещи във фурната. Тези
обстоятелства установи и В.М./баща на тъжителя/, като освен това установи,че
тъжителя се е чувствал много унизен и
разстроен от изявлението на тъжителката, което довело и до здравословни
проблеми.
С оглед на така установеното, съдът прие,че
подсъдимата Д. е осъществила следното от
обективна и субективна страна:
ОБЕКТИВНА
СТРАНА:
Обект на
престъплението “клевета ” са обществени отношения, осигуряващи
неприкосновеността на доброто име на конкретен човек в обществото , и съответно
обществената оценка за личността на това лице.Основния състав на чл.147,ал.1 НК
съдържа две форми на изпълнително деяние на престъплението
„клевета“-разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление.
В тъжбата не се сочи изрично коя от двете форми е осъществила подсъдимата, като съдът прие,че се касае за първата форма на последното-разгласяване на позорни
обстоятелства.. Този извод се обосновава от съдържанието на изразите ,касаещи
действия на тъжителя като работодател
.Твърденията че обиждал и биел работниците, както и цитирането на обидни
изрази, с които е наричал подсъдимата ,създават внушението,че същия е арогантна
личност, която не се съобразява с добрите нрави и установения правов ред.
действително .Осъществявайки изпълнителното деяние, чрез разгласяване на
позорни обстоятелства за тъжителя,подсъдимата
е постигнала и противоправния резултат-формирайки негативна обществена
оценка на обществото. Клеветата е разпространена чрез електронно издание
на в.“Струма“.
СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна страна, деянието е извършено
умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимата Д.
е съзнавала обществено опасния
характер на деянието и е искала настъпването на обществено опасните последици,
целейки злепоставянето и уронване авторитета на подсъдимия по начин, който да се възприеме от широк кръг
от хора.
С оглед на
гореизложеното, съдът прие,че подсъдимата Д. е осъществила състава на
престъплението по чл.148,ал.2 във вр. с ал.1 т.2 НК както от обективна, така и
от субективна страна, призна я за виновна и на осн.чл.78а НК я освободи от
наказателна отговорност и и наложи административно наказание.
За да
приложи разпоредбата на чл.78а НК, съдът прие,че са налице
предпоставките,визирани в този текст- касае се за умишлено престъпление, за което законодателят е
предвидил наказание”глоба“ и „обществено порицание“ Подсъдимата не е осъждана.От престъплението не са
причинени имуществени вреди, и по
отношение на последната до сега не е прилаган този институт. При определяне размера на глобата ,съдът наложи такъв в предвидения от закона
миминимум-1000лв., като счете,че ще същия е достатъчно висок и ще постигне
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
ПО ГРАЖДАНСКЯ ИСК:
Предявеният
граждански иск срещу подсъдимата е с правно
основание чл.45 ЗЗД, за репариране на причинените неимуществени вреди на
тъжителя , изразяващи се в уронване честта и достоънството , в резултат на
горното престъпление.С оглед изложеното по-горе, установи се,че подсъдимата Д. умишлено
е унизила честта и достойнството на тъжителя, като е разгласила позорни
обстоятелства ,адресирани до широка аудитория, чрез електронно издание на
печатно произведение,причинявайки
му с това вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието. Предвид на това обстоятелство, съдът счете,че иска е доказан по основание и съответно
основателен,тъй като са налице всички елементи от състава на чл.45 ЗЗД, като
подсъдимата виновно е причинила вреди на тъжителя и следва да ги репарира.
Относно размера на исковете, съдът счете,че сумата от 2000лв., справедливо ще обезщети горните
вреди като отхвърли иска в частта до 10 000лв. като неоснователно завишен.
Съдът присъди и законната лихва от датата на увреждането, предвид,че се касае
за деликт и забавата настъпва с причиняване на вредите.
Съдът осъди
подсъдимата да заплати държавна такса върху уважения размер на иска от 80лв.
ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА
Защитата на
подсъдимата излага доводи,че същата не е осъществила изпълнителното деяние, тъй
като визираните в тъжбата изрази не биха могли да засегнат личността на
тъжителя, както и че не е наличие на субективната страна. Доводите са
неоснователни. С визирани твърденията,че същия е биел и обиждал работниците,
които се установи ,че са неистински, същата внушава у аудиторията негативна
оценка за личността на тъжителя ,неговото поведение и отношение към останалите,
което изцяло съответства на законовото определение „позорни обстоятелства“.
Действията по осъществяване на изпълнителното деяние,обосновават изцяло
субективната страна, а именно,че деянието е извършено умишлено. Подсъдимата е
съзнавала,че с нейните твърдения ще формира негативна оценка на обществото по
отношение личността на тъжителя и е искала да се формира такава и от възможно
по-широк кръг хора, предвид начина на разпространяване на клеветата.
Съдът е осъдил,подсъдимият Н.П.Д. с адрес: ***, ЕГН **********
да заплати на А.В.М. с ЕГН **********,
с адрес *** сторените по делото разноски
в общ размер на 312 (триста и дванадесет) лева, от които 300 лева – адвокатски
хонорар и 12 лева – държавна такса за образуване на делото.
С оглед изложеното, съдът счете,че
тезата на защитата изцяло се опроверга от събраните по делото доказателства.
По горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: