№ 919
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501928 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. ХХ от ГПК, ВЪЗЗИВНО
ОБЖАЛВАНЕ.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 53709 от
06.06.2023г. подадена от В. Г. Г., К. Н. К. конституирани като ответници по
реда на чл. 227 от ГПК, в качеството им на универсални правоприемници в
правата първоначалната ответница В. К. Г., починала на 02.10.2022г., К. С.
М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и С. М. С., всички представлявани от адв. О. Д.
срещу Решение № 2483 от 16.05.2023г., поправено с Решение № 2483 от
16.05.2023г. и двете постановени гр.д. № 20211100115317 по опис на СГС
за 2021 г. с което е прието за установено, по отношение на ответниците (сега
въззивни жалбаподаели) В. Г. Г., К. Н. К.,К. С. М., В. А. Г., С. А. Г., В. М. Ч. и
С. М. С. (Ч.), че Е. Ц. П. е собственик на 2/3 (две трети) идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.238 – място с площ 2944 кв. метра
в урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, при
граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.1006.237, 68134.1006.253,
68134.1006.226, 68134.1006.1210, 68134.1006.239, 68134.1006.240,
1
68134.1006.1207, 68134.1006.241, 68134.1006.1208, идентичен с поземлен
имот пл. № 806 по предходен кадастрален план, придобит възоснова на правна
сделка – дарение, обективирана в нот. Акт № 85 от 13.07.1993 г. том LXXXX,
нотариус Д. Т., Нотариална служба при Втори районен съд – гр.София.
В жалбата се излага, че решението е недопустимо, а в условията на
евентуалност се поддържа оплакване за неговата неправилност и
необоснованост. Въззивните жалбоподатели, които са и ответници в исковото
производство обосновават оплакването, че съдът не е разгледал предявен от
ищцата положителен установителен иск и макар, диспозитива на съдебния
акт да признава ищцата за собственик, в мотивите си съдът е изложил само
съображения за неоснователност на конкуриращото право на собственост-
земеделска реституция. Считат, че мотивите в съдебното решение са
относими към друг вид иск, какъвто е отрицателния установителен иск.
Излагат, че съда не се е занимавал с главния въпрос – доказала ли е ищцата
пълно и главно, посоченото от нея придобивно основание. Считат, че такова
доказване не е проведено, поради което поддържат тезата, че предявения
положителен установителен иск е следвало да бъде отхвърлен. В подкрепа на
това оплакване - за необоснованост на решението, в жалбата се акцентира
върху предпоставките за приложението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ като се
сочи, че замяната запазва действието си само ако е налице последваща
разпоредителна сделка или при застрояване на дадения в замяна имот, а в
противен случай, към който водят фактите по делото, правото на собственост
се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. В подкрепа на
изложеното, въззивните жалбоподатели посочват съдебна практика на ВКС и
чрез своя пр. представител поддържат тезата, че тя е без противоречива.
Поддържа се и оплакване за необоснованост на обжалваното решение поради
това, че не е обсъдено заключението на вещото лице, по приетата като
доказателство пред първата инстанция СТЕ в частта, в която то не намира, а
само предполага идентичност между дадения в замяна и възстановения по
реда на ЗСПЗЗ имот и липсата на графични данни за предмета на замяната,
съответно липса на доказана идентичност между имота предоставен в замяна
и този който е дарен на ищцата. Акцентират върху факта, че съответствие
между дадения в замяна и реституирания имот е намерено само по една
граница– блок на ТКЗС, а тя като съвпадащ белег, недостатъчна за да
обоснове идентичност, която пък е необходима за да е налице правен интерес
2
от предявения иск. Твърди се допуснато от съда съществено процесуално
нарушение, чрез излизане извън рамките на възраженията за пороците на
административното производство при осъществяване на косвения съдебен
контрол на административните решения издадени по реда на ЗСПЗЗ и в
нарушение на ТР № 9/07.11.2012г. по т.д.п№9/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Въззиваемата страна Е. Ц. П., ищца в исковото производство,
представлявана от адв. Н. Т. от ВАК оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Относно оплакването за недопустимост на иска излага, че е
неоснователно по съображения за наличие на правен интерес от предявения
иск, изведен от твърдението, че доверителката му осъществява фактическа
власт върху имота. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано.
Излага, че в предмета на делото е да бъдат изложени мотиви във връзка с
конкуриращите права на собственост както е сторил първоинстнационния съд
в обжалваното решение, защото те са били заявени в отговора на предявения
иск, а постановения диспозитив е съответстващ на вида на търсената защита.
Счита, че решението е правилно и обосновано. Развити са доводи по
същество на спора, както и такива за правилното приложение на
материалния закон.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд, приема въззивната
жалба като процесуално допустима и съобразно правомощията си въззивен
съд очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК приема, че решението е
валидно.По въпроса за неговата допустимост в обжалваната част,
оплакването, което се основава върху тезата, че съдът не е изложил мотиви
по главния предмет на делото – установяване на фактите от фактическия
състав на заявеното от ищцата придобивно основание по смисъла на чл. 77 от
ЗС по предявен установителен иск за собственост, съдът приема следното:
Когато съдът не е изложил мотиви към решението си или е изложил
такива само по възраженията на едната страна, то това решение може да е
неправилно или да е необосновано, но не и недопустимо. Недопустимо е това
решение, което излиза извън рамките на търсената защита, например за
различен обект или за различно право или при липсата на правен интерес от
търсената защита. Обжалваното решение действително не съдържа подробен
анализ на хронологията на фактите относими към заявеното от ищцата
придобивно основание (правна сделка – дарение), за разлика от подробния
3
анализ за липсата на конкуриращи права (реституция по реда на ЗСПЗЗ),
заявени от ответниците в писмените отговори. Тази констатация на въззивния
съд, която съответства и на оплакването във въззивната жалба, не прави
решението недопустимо, а и като инстанция по същество, въззивния съд е
длъжен да изложи мотиви към относимите по същество факти и права. По
тези съображения, настоящият състав на САС приема, че обжалваното
решение е допустимо, а оплакванията за недопустимост квалифицира като
такива за неправилност на обжалваното решение.
Първоинстнационното исково производство е образувано възоснова
на искова молба, подадена от Е. Ц. П., с която ищцата е предявила срещу
ответниците /сега въззивни жалбоподатели/ положителен установителен иск
за собственост, с правно основание чл. 124 от ГПК и цена на иска 94 863.20
лева, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че
тя е собственик на 2/3 ид. Части от недвижим имот, с идентификатор
681324.1006.238 с площ от 2944 кв. м. при граници по ККРК имоти с
идентификатори 681324.1006.237, 681324.1006.253, 681324.1006.226,
681324.1006.1210, 681324.1006.239, 681324.1006.240, 681324.1006.1207,
681324.1006.241 и 681324.1006.1208 находящ се в *** /скица № 15-1039830
от 23.09.2021 г. издадена от СГКК/, за които имот твърди, че е идентичен с
имот с пл. № 806 по предходен КП за същата местност, които ид. Части са
и дарени през 1993г. и сделката има изискуемата от закона писмена
форма на нотариален акт.
Имот 681324.1006.238 е вписан по КРНИ със следните данни за
собственост – 2/3 ид. Части като принадлежащи на Е. Ц. П. по нот. Акт
8581993 г.; по 1/16 ид.част за С. А. Г. и В. А. Г. по нот- акт№ 44/2003г.; 1/8 ид.
Част за К. С. М. по нот. Акт № 45/2003г.; по ¼ ид. Част за С. М. С. и В. М. Ч.
по нот. Акт № 100/2004г.; ½ ид. Част за Ю. С. Г. по нот. Акт № 90/2003г.
Общото число на вписаните в регистъра собственици, надвишава единица,
поради което и общата площ не съответства на вписаните притежания на
права на собственост. Такова вписване в КРНИ е основание да се приеме, че е
налице спор за материални права и всеки от изброените носители на ид. Число
е активно легитимиран, да иска установяване на своето право, съответно да
отговоря пасивно по искове или възражения останалите легитимиращи се като
правни субекти с права на собственост по отношение на обекта на спорните
права.
4
Заявеното от ищцата в исковата молба придобивно основание по
смисъла на чл. 77 от ЗС е правна сделка – дарение, обективирано в нот. Акт
№ 85, том 90, нот.д. № 1880871/ 13.07.1993 г. Твърдението е, че с тази правна
сделка е придобила 2/3 от площта на стар имот 806, който според ищцата е
идентичен с имот с идентификатор 681324.1006.238. Ищцата е твърди и пред
въззивната инстанция поддържа, че дарителката В. И. Т. е придобила целия
имот чрез замяна извършена по реда на ЗТПС, за което съставен нот. Акт №
109 от 17.03.1967 г. , том IV, дело № 1012/1967 г. Държавен Нотариат при СРС.
Към момента на замяната, целия имот се е индивидуализирал като
нива, находяща се в землището на село ***, местността „***“ с площ от 3
дка при съседи – Т. К., А. П., Г. М. Д. и блок на ТКЗС срещу дадена в
замяна друга нива със същата площ в същата местност, която е била включена
в блока на ТКЗС, но не е индивидуализирана по граници н нот. Акт №
109/1967г. Дадената в замяна нива, Т. придобила чрез делба на наследството на
баща си и там тя била индивидуализирана по площ - 3 дка в местност „***“ и
съседи – П. М., В., П. П. и Г. Т..
При сключване на сделката за дарение, дадения в замяна имот е
индивидуализиран като имот с пл.№ 806 в кадастрален лист 569 към
действащия към момента на замяната план и съседи - Т. К., А. П., Г. М. Д. и
блок на ТКЗС.
За да обоснове правен интерес от предявения иск, ищцата е въвела
фактическо твърдение, че ответниците като наследници на Ю. Г. се
легитимират като собственици на част от процесния имот възоснова на
проведена реституционна процедура по административен ред. Излага, че в
незавършило реституционно производство не е бил съобразен факта, че се
реституира имот, който е бил даден в замяна по реда на ЗТПС. За доказване на
това фактическо твърдение и връзката му с ответниците, ищцата сочи
наличието на решение № 8692 от 03.09.2003г. и решение № 8693 от 03.09.2003
г. на ОСГК – Овча купел гр. София и издаден възоснова на първото от тях
титул за собственост – нот. Акт № 101, том VI, нот. Дело № 1001 от 16.12.2003
г. Нотариус Р.. Изложени са факти за правоприемство по отношение на част
от ответниците. Заявен е още един факт от значение за допустимостта на
предявения установителен иск - че ответниците не владеят възстановения им
имот, а признанието за този факт, че е направено от праводателката на
5
ответницата В. К. Г. /заместена по реда на чл. 227 от ГПК/, която като ищца
по гр.д. № 2139/2008 г. по опис на СРС е дала писмено изявление, че не е
извършен въвод във владение. Друг факт, обосноваващ правния интерес от
предявения положителен установителен иск е, че ответниците са се вписали в
КККР като собственици на имота, 2/3 от който имот е претендираната за
установяване собственост от ищцата и така пред СГКК е възникнал спор за
материално право, който следва да се реши по общия гражданско правен ред.
Възоснова на тези фактически твърдения, първоинстнационния и
настоящият въззивен съд, приемат, че иска е допустим, доколкото се твърди
пълна идентичност между стар имот 806 дарен на ищцата и имот с
идентификатор 981324.1006.238 и припокриване на площи с имот, който е
бил обект на земеделска реституция 4861 по плана от 1950 г. , за който не е
приключила реституционната процедура.
Ответниците в писмени отговори, подадени в срока и по реда на чл.
131 от ГПК оспорват предявения иск, като неоснователен. Оспорват
твърдението на ищцата, че дадения в замяна имот е идентичен със спорната
собственост /липса на идентичност между получения в замяна имот с имот 806
от предходния КП и с процесия имот с идентификатор
68134.1006.238/.Заявяват, че имот 806 е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на
наследодателите им и претендират самостоятелни права на собственост, както
следва:
Ответниците В. Г. Г., К. Н. К., наследници на В. К. Г., се позовават на
наследяване и реституция по реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ и посочват две
решение на ПК, съответно № 8433/05.11.2001г. и № 8693/03.09.2003г., която
реституция е констатирана от нотариус, издал нот. Акт № 101/2003г. Тяхната
наследодателка от своя страна приживе се е легитимирала като наследник на
Ю. С. Г., а тя от своя страна като единствен наследник /след отказ от
наследяване извършен от А. С. Й./ на Ц. М. Й..
Ответницата К. С. М. твърди, че е собственик възоснова на дарение,
обективирано в нот. Акт № 117/2003г. а дарителката и – нейната майка П. Х. Г.
̀
като придобила собственост по наследяване и земеделска реституция с
Решение № 8692/03.09.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“ влязло в сила на
16.10.20023г. при проведена процедура по чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ.
Ответниците В. А. Г., С. А. Г., С. М. С. и В. М. Ч. твърдят, че са
6
наследници на Х. Б., който е придобил право на собственост през 1940 г., а
след това имотът е реституиран на неговите наследници с Решение №
8692/03.09.2003г. на ОСЗГ „Овча купел“ влязло в сила на 16.10.20023г. при
проведена процедура по чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ.
С отговорите е оспорено придобивното основание, заявено от ищцата
като – дарение; оспорено е твърдението за идентичност между дарения имот,
имота получен в замяна и имотите, които са били собственост на
наследодателите на ответниците, съответно тези, които са били възстановени
по реда на земеделската реституция.
След запознаване с писмените отговори, ищцата писмено /със
Заявление № 60959 от 27.09.2022г./ е оспорила заявените от ответниците
придобивни основания чрез въвеждане на „ново основание“ към заявената за
установяване собственост, а именно придобивна давност с начален момент
1993 г. когато е сключена сделката за дарение., констатирана в нот. Акт
85/1993 г. Извършеното правно действие, не обвързва както
първоинстнационния, така и въззивния съд с положителна преценка за
наличие на обективно съединяване на искове по реда на чл. 210 от ГПК. С
решение №223/2013г. от 07.01.2014г. на ВКС на Република България, II-ро
гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2083/2013 г., Върховният
касационен съд се е поизнесъл по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроса
допустимо ли е съединяване на искове при условие, че в срока по чл. 214 от
ГПК, ищецът заяви ново придобивно основание, към вече заявеното с
исковата молба. Отговорът на този въпрос е отрицателен. По този
процесуален по своята същност въпрос, ВКС е приел, че заглавието на чл. 210
ГПК „Първоначално съединяване на искове” може да остави впечатление, че
освен с обща искова молба, е мислимо и последващо обективно съединяване
на искове, стига да е предприето в срока по чл. 214, ал.1 ГПК. Но такава
форма на съединяване на искове е последваща и по своята същност, тя
представлява предявяване на нов иск и би могла да се допусне само със
съгласие на ответник, което пък би означавало, че последният се отказва от
правото си на отговор на последващия иск в едномесечния срок по чл.131,
ал.1 ГПК и би следвало да вземе становище още в самото първо заседание по
делото. Такова превратно тълкуване водещо до игнориране на процесуални
права по преценка на ответника, което на практика представяла дрогиране на
императивни процесуално правни норми по волята на страните е
7
недопустимо, а дадения двуседмичен срок за допълнителен писмен отговор
/виж. Определение № 9708/05.10.2022г./ не преодолява недопустимостта на
евентуалното съединяване на искове, чрез прибавяне на нов иск след размяна
на съдебните книжа. Затова както първата инстанция, така и настоящият
въззивен съд не дължи произнасяне по заявеното „ново основание“ по
смисъла на чл. 77 от ЗС, а именно изтекла в полза на ищцата придобивна
давност, чрез осъществяване на фактическа власт върху имота, с начален
момент датата на сключване на договора за дарение, което своене се твърди,
че продължава и към настоящия момент.
За да уважи исковата претенция, по допустимия иск с правно
основание чл.124 от ГПК, по заявеното от ищцата придобивно основание по
смисъла на чл. 77 от ЗС – правна сделка – дарение, съдът се е позовал на
материална на законосъобразност на решение № 8433 и № 8433Аот 15.11.2021
г. и решения № 8692 и № 8693 от 03.09.2023г. на ОСГТК, която сам е
установил по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК и е приел, че те не пораждат
реституционен ефект спрямо процесния имот, поради което и признал ищцата
за собственик. Първоинстанционният съд директно е пристъпил към преценка
на възраженията на ответниците, без да изложи каквито и да са фактически
или правни изводи по главните факти относими към предявения иск, а
именно:
1./легитимира ли се ищцата като собственик на имот с идентификатор
68134.1006.238, представляващ място с площ 2944 кв. метра в урбанизирана
територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 68134.1006.237, 68134.1006.253,
68134.1006.226, 68134.1006.1210, 68134.1006.239, 68134.1006.240,
68134.1006.1207, 68134.1006.241, 68134.1006.1208, възоснова на заявеното
от нея придобивно основание - правна сделка - дарение скл. През 1993 г.,
и
2./ идентичен ли е дарения имот пл. № 806 по предходен кадастрален план с
обекта на спорни права 68134.1006.238, както пълна или частична е
идентичността ако е налице такава,
а с оглед оспорванията на ответниците и
3./идентичен ли е имот 806 по площ и граници с имота, който е дарен на
ищцата,
8
4./идентичен ли е имот 806 по площ и граници с имота обект на
незавършилата реституционна процедура, заявена пред ПК от наследниците
на Ц. С. Й. и от наследниците на Х. Н. Б., именно на имот 4861 по
кадастралния лист на № 569 местност ***.
За да се произнесе по същество на спора, настоящия състав на
Софийски апелативен съд съобрази следното:
От фактическа страна : Обект на спорни права са 2/3 ид. Части от
недвижим имот, който в съответствие с действащата КККР представлява имот
с идентификатор 681324.1006.238, с площ от 2944 кв. м. при граници по
ККРК имоти с идентификатори 681324.1006.237, 681324.1006.253,
681324.1006.226, 681324.1006.1210, 681324.1006.239, 681324.1006.240,
681324.1006.1207, 681324.1006.241 и 681324.1006.1208 находящ се в в ***,
/скица № 15-1039830 от 23.09.2021г. издадена от СГКК/. Спорът е допустим,
ако ищцата пълно и главно докаже, че с дарението обективирано в нот. Акт №
85, том LXXXX, дело № 180871/1993 г. на Държавен нотариус при ВРС е
придобила ид.части от имот с идентификатор 681324.1006.238, т.е. че е
налице припокриване на площите със стар имот с идентификатор № 806 по
предходен КП за същата местност. От съдържанието на нот. Акт № 85, том
LXXXX, дело № 180871/1993 г. на Държавен нотариус при ВРС, се
установява, че ищцата е надарена от В. И. Т., с правото на собственост върху
2/3 ид. Части, от нива с площ от 3.002 дка, при граници Т. К., А. П., Г. М. и
блок на ТКЗС. В съдържанието на акта е налице констатация на кой
планоснимачен номер отговоря имот с тази площ и тези граници, поради което
с този документ, ищцата установява връзката между претендираното
право на собственост и имот с пл. № 806 по кадастралния лист № 569.
При съставянето на акта, праводателката В. И. Т. се е легитимирала като
собственик с титул за собственост – нот. Акт № 109, том VI, дело 1020/67 г.
От съдържанието на този титул за собственост е видно, че Т. е придобила
собственост възоснова на замяна на свой имот, който е бил включен в ТКЗС,
като двата имота - дадения и получения в замяна са били в една и съща
местност „***“, а процесния - получената нива е била с площ от 3 дка при
граници Т. К., А. П., Г. М. и блок на ТКЗС. Праводателката Т. от своя
страна е придобила собствеността върху дадения в замяна имот чрез договора
за делба сключен през 1955 между сънаследници, като в неин дял е останала
9
собствеността върху нива в местността „***“ в землището на с. ***,
цялата от 3 дка при съседи П. М., В., П. П. и Г.Т.. Проводателката на
ищцата, а именно леля и - Т. се е разпоредила и с останалата 1/3 ид. Част в
̀
полза на ЕТ „Х. П. Т.“ – нот. Акт № 141 , том LLXVIII, дело 23819/1993 г. чрез
покупко-продажба. В този акт са посочени същите граници на същия имот №
806 от 3 дка при граници Т. К., А. П., Г. М. и блок на ТКЗС. .
От тези документи следва, че с полученият в замяна през 1967 г. имот Т.
се е разпоредила изцяло през 1993 г. като е дарила 2/3 ид.части от имота на
племенницата си Е. Ц. П. и 1/3 на ЕТ „Х. Т.. Към момента на извършване на
тези сделки – юли 1993 г. и септември 1993 г. имота е идентифициран в
актовете като имот с пл.№ 806. Възоснова на така представите титули за
собственост, които не са оспорени относно действителността на нотариалното
удостоверяване се установява, че към 1993 г. ищцата Е. Ц. П. и ЕТ „Х. Т.“ са
собственици на имот с площ от 3.002 дка, находящ се в м. „***“ в
землището на с. ***, представляващ имот с пл. № 806 по кадастрален
лист 569, при съседи Т. К., А. П., Г. М. и блок на ТКЗС.
За части от същия имот пл. № 806, през 2003 г. нотариус констатира
права на собственост възоснова на земеделска реституция, наследство и отказ
от наследяване /нот. Акт № 101/2003 г./ на други правни субекти. В този акт е
вписано, че Ю. С. Г. /наследник на Ц. С. Й./ е призната за собственик на имот с
площ от 1514 кв.м., представляващ ½ ид.част от поземлен имот с площ от
3027.66 дка, съставляващ имот 806, от КП заснет през 2001 г. находящ се в
местността „***“ при граници на целия имот Г. В., Братя П. и Б. М. – извън
регулация. Имотът на Ц. С. Й. е заявен за възстановяване като неин,
възоснова на нот. Акт № 164, том 1, рег. № 164, дело 147/1940 г. е част от
доказателствата по делото, представен от ответниците. От скица издадена на
16.08.1996 г. е видно, че е налице припокриваща се площ между имот № 4861
и имот 806, а през 2003 г. реституцията е изцяло заела имот 806 /по графични
данни/ от копие от КП на гр.София. От този имот на Ц. С. Г. с решение №
8693 от 03.09.2003 г. на ОСЗГ Овча купел са възстановени 1.514 дка,
представляващи ½ ид. Част от имот 4861 по Кл 569 по КП от 1950, при
граници Г. В., братя П. и Б. М. –л.18 от гр.д. № 15317 по опис на СГС за
2021 г. С решение № 8433А от 05.11.2001 г. на ПК при Община Витоша, е
възстановена собственост върху ливада на наследниците на Х. Н. Б. върху
1.350 кв.м. – ½ ид. част от имот 4861 при граници Г. В., Братя П. и Б. М. –
10
извън регулация. Двата имота с площи от 1.514 дка и 1.350 дка са заявени за
реституция възоснова на писмено доказателство, нот акт № 164, том 1, рег. №
164, дело 147/1940 г. В този нот. Акт са посочени общо границите на двете
площи, защотоса били един имот от 3 дка при съседи по стар акт от 1920 г. -
А. С., Т. М., А. Х., а към датата на сделката границите са Г. В., Братя П., Б. М..
През 1940 г. е продаден имот останал от наследството на В. Х. С..
През 2003 г. П. Х. Г. е дарила на дъщеря си К. С. М. ½ ид. Част от
притежаваната ¼ ид. Част от целия имот с прощ от 3 027 кв.м. ,
представляващ имот с пл.№ 806 при съседи Г. В., Братя П. и Б. М..
Следователно с тази правна сделка К. С. се легитимира като собсвеник на 1/8
ид. Част от имота по нот акт от 1940 г. На същата дата през 2003 г. П. Х. Г.а е
дарила на внуците си по ¼ от притежаваната от нея ¼ ид. Част , т.е. на всеки
от тях (В. Г. Г. и С. А. Г.) по 1/16 ид.част. от същия имот целия имот с прощ
от 3 027 кв.м. , представляващ имот с пл.№ 806 при съседи Г. В., Братя П. и Б.
М.. Следователно В. Г. Г. и С. А. Г. се легитимират като собственици общо
на 1/8 ид.част от имота.
През 2004 г. В. Х. П. прехвърля на В. М. Ч. 1/8 ид.част от същия имот
при същите граници, срещу задължение на издръжка и гледане.
В периода най-късно от 2008 г. до 2011 г. Ю. С. Г. е предявили иск
срещу Е. Ц. П. и Х. П. Т. за ревандикация на реституираната
собственственост. Няма данни за СПН, доколкото е представено определение
за прекратяване, но без удостоверяване за влизането му в сила. Видно от
Удостоверения за наследници, Ц. М. Й. е наследена от двете си дъщери А. и
Ю.. А. С. Й. се е отказала от наследството на своята майка и наследник на
последната във всички права е останала само Ю. С. Г.. Х. Н. Б. от своя страна
е оставил наследници П. Г.а, която приживе се е разпоредила с наследените
права на собственост /спорните/ в полза на К. С. М. и на внуците си – В. Г. Г. и
С. А. Г.. Останалата част е собственост на В. Х. П., а дяловете на всички са
уголемени и след смъртта на Е. Х. Б..
По така представените от страните писмени доказателства
представляващи титули за собственост се установява, че ищцата се
легитимира като собственик на целия имот с пл. № 806, а всички
праводатели на ответниците се легитимират като собственици на имот с имот
с пл. № 4861, кл. 569 по КП от 1950 г. Доказателствената тежест за
11
установяване на идентичност между имот с площ от 3.002 дка, находящ се в м.
„***“ в землището на с. ***, представляващ имот с пл. № 806 по кадастрален
лист 569, при съседи Т. К., А. П., Г. М. и блок на ТКЗС и този, който е посочен
в петитума на исковата молба като имот с идентификатор 681324.1006.238 с
площ от 2944 кв. м. при граници по ККРК имоти с идентификатори
681324.1006.237, 681324.1006.253, 681324.1006.226, 681324.1006.1210,
681324.1006.239, 681324.1006.240, 681324.1006.1207, 681324.1006.241 и
681324.1006.1208 находящ се в в ***, /скица № 15-1039830 от 23.09.2021г.
издадена от СГКК / е за ищцата. От заключението, по допусната СТЕ
представена от вещото лице инж. Я., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че имот 806 по кадастрален лист 569 е бил
създаден от бивш имот с пл. № 630, който е на ТКЗС. От разписния лист
поддържан от 1973 г. до 2002г. срещу имот с пл. № 806 е записано името на В.
И. П. – възоснова на нот акт от 1967 г. По-късно в същия разписен лист са
вписани имената на С. А. Г. , В. А. Г., К. С. М., Е. Ц. П., С. М. Ч., В. М. Ч. и В.
И. Т.. Относно идентичността между заменения през 1967 г. по реда на ЗТПС
имот, (част от който е дарен през 1993 г. на ищцата) с процесия имот,
заключението сочи следното: Имот с пл. № 806 е част от м.“***“, район
„Триадица“ гр. София и е създаден от бивш имот с пл. № 630 на ТКЗС. По
оригинал от разписен лист, имот № 806 е записан на В. И. П. с нот. Акт от
1967 г. , а по късно са записани - С. А. Г. , В. А. Г., К. С. М., Е. Ц. П., С. М. Ч.,
В. М. Ч. и В. И. Т.. Имот № 806 по КП ползван до влизане в сила на КККР, е с
граници имот 797, за който имот в разписния лист са вписани имената Е. М.
К., И. М. И., Б. С. М. и И. Л. И.; имот 630 – ТКЗС; имот 1255 – наследници
на И. П. С.; имот 621 а – В. Ц. Г. и Г. К. И.; имот 887 – Т. П. С.; имот 886 – С. Д.
Р.; юг имот без пл. номер. От заключението в тази част не се установява
идентичност по съседи, с изключение на една граница – блок на ТКЗС. Т.е.
ищцата не е доказала пълно и главно, че полученият в замяна от
праводателката й имот е идентичен на имот 806. От заключението по
допуснатата от въззивния съд СТЕ, представена от вещото лице инж. А., което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че за
територията, в която попада процесния имот, са изработени КП от 1956 г. и
от 1974 година, но за тях няма акт за одобрение. През 2001 г. с Решения № 45
по Протокол № 24/30.03.2001 г. и № 147 по Протокол № 40/18.07.2002 г. (за
поправка на явна фактическа грешка) на СОС е одобрен улично-регулационен
12
план на м. „Кръстова вада“ и м. „Южен парк“-1У и застроителен и
регулационен план само за парцелите, предназначени за мероприятия на
държавата и общината, в граници: бул. „Тодор Каблешков“, р. Драгалевска,
Околовръстен път и улица о.т. 496 и о.т. 117. От този план са изключени
улиците, контактни на кварталите с одобрен ПГКП (подробен
градоустройствен и кадастрален план). В такава улица, контактна на квартал с
одобрен ПГКП попадат 180 кв. м от западната част на имота, предвид
одобрения частичен регулационен застроителен и кадастрален план за кв. 46,
м.,Манастирски ливади-изток“, със Заповед № РД-09-50-336/01.08.1996 г. на
главния архитект на София. В КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
108/13.12.2016 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, за имот с
идентификатор 68134.1006.238 е вписано, че представлява частна
собственост, в урбанизирана територия, ниско застрояване – до 10 м., площ
2944 кв. м и стар номер 806. Със заявление вх. № 01-21516-19.01.2021 г.
подадено от Е. П., ищцата е поскала изменение в кадастралния регистър на
недвижимите имоти. От писмото и от приложената скица № 15-1039830-
23.09.2021 г. издадена от СГКК - гр. София за имот идентификатор
68134.1006.238 (която е издадена след изменението на КК от 23.09.2021 г.) е
видно, че поисканото изменение се е състояло в регистрирането на Е. Ц. П. в
кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на имот
идентификатор 68134.1006.238 за ид. част 2/3 от правото на собственост, на
основание Нотариален акт № 85, том LXXXX, дело 18087 от 13.07.1993.,
издаден от Нотариус в Нотариалната служба при Втори районен съд гр.
София.
От тези факти, следва извода, че за първи път собствеността на ищцата
по заявеното от нея придобивно основание – дарение от 1993 г. е била
вписана в КККР едва през 2021г. Административният адрес на процесия имот
с идентификатор 68134.1006.238 е записан като ***, но вещото лице е
установило чрез справки в „ГИС София“ ЕООД, че за имота няма определен
административен адрес. За имота не е издавана заповед на кмета на Столична
община на основание чл. 89, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, за
актуализиране на Националният класификатор на настоящите и постоянните
адреси (НКНПА). Настоящият състав на САС възоснова на
заключението, събрано като доказателство пред първата инстанция и това
пред въззивния съд, което не си противоречат, приема, че: имот
13
идентификатор 68134.1006.238 съответства на имот пл. № 806, кадастрален
лист 569 от кадастралния план на гр. София от 1974 г.; имот пл. № 806 е
попълнен през 1981 г. в кадастралния план; имот пл. № 806 е бил обособен от
площта на първоначално нанесения в кадастралния план имот пл. № 630 –
блок на ТКЗС.
Границите на имот идентификатор 68134.1006.238 и имот пл. № 806
съвпадат, с изключение на западните им граници, в резултат от което имот с
идентификатор 68134.1006.238 е с площ 2944 кв.м, а имот пл. № 806 е с по-
голяма площ - 3026 кв.м., т.е. разликата между двата имота е 82 кв.м. Имот
идентификатор 68134.1006.238 съответства на имот, нанесен в кадастралния
план, изработен преди 1950 г. В разписния лист към кадастралния план от
1950 г. е записано, че липсват данни за собствеността върху имот 4861, както и
за съседните му имоти, от север имот 4862 – държавно място; от изток - 4881
(през дере) - братя М.; от запад - 4842 (през дере) - братя С. М.; от юг - 4860 -
Д. Й. Х., впоследствие заличен и записани нови собственици е нотариален акт
от 1968 г. - П. М. В. и Л. М. В.. В разписния лист към кадастралния план от
1974 г. са записани следните данни за собственост за имот 806 - В. И. П. с
нотариалния акт от 1967 г., от север - имот 621 на В. П. К.; впоследствие
имота е заличен и са обособени нови 621а - на В. Ц. Г. и Г. К. И., 887 - на Г. П.
С., 886 - на С. Д. Р.; изток - 797 - на „Янко Христов и КО“ ООД; запад - 1255 -
н-ци И. П. С.; юг - имот без планоснимачен номер. Територията, в която
попада имот идентификатор 68134.1006.238, е урегулирана за първи път с
регулационния план, одобрен през 2001 г. За имота няма отреден
самостоятелен УПИ, попада в кв. 1, УПИ I-за парк, спорт и атракционни
обекти. Част от имота с площ на частта 180 кв.м попада в улица, одобрена с
частичен регулационен, застроителен и кадастрален план за кв. 46, м.
„Манастирски ливади-изток“, със Заповед № РД-09-50-336/01.08.1996 г. на
главния архитект на София. Имот с идентификатор 68134.1006.238 е площ
2944 кв.м наложен върху комбинирана скица от КП се състои от 6 кв. м.,
които попадат в ПИ 1255 и 2938 кв.м, които попадат в ПИ 806. /комбинирана
скица № 1/. На комбинираната скица по приложение № 2 са отразени
припокриващите се площи между имот с идентификатор 68134.1006.238 с
площ 2944 кв.м и имотите от кадастралния план от 1950 г., при което - 1074
кв. м. попадат в ПИ 4861; - 1265 кв.м. попадат в ПИ 4862; - 31 кв.м - в
имот без пл.номер от изток; 109 кв.м - в имот без пл. № от запад; - 465 кв.м - в
14
ПИ 4842. Графичното изчисление на площите, вещото лице инж. А. е
извършило по данни от „ГИС София“ ЕООД.
Възоснова на тези констатации се установява, че имот с идентификатор
68134.1006.238 е частично идентичен с имотите, описани в реституционните
решения като имот № 4861, к.л. 569 от КП изработен през 1950 г. със
застъпена площ от 1074 кв. м, показана с розов цвят на приложение 2 от
заключението, представено от в.л. инж. А.. От заключението се установява, че
квартал *** е разположен южно от Околовръстното шосе, но до 1961 г. *** е
отделно селище, а землището на бившето село *** обхваща и сегашния
квартал „Кръстова вада“, а имотите, описани в представените нотариални
актове от 1967 г. и 1993 г., са идентични по граници и площ. Видно от
записаното в нотариалните актове от 1993 г„ при съставянето им е представен
нотариалния акт от 1967 г. - № 109, том VI, дело 1020/1967 г.
Относно възраженията на ответниците. Ответниците са заявили
самостоятелни права на собственост, които не са установени поради липсата
на завършена реституционна процедура. Въпреки незавършен фактически
състав на реституцията, правата им следва да бъдат зачетени от съда, защото
са заявени като възражение срещу правото на собственост на ищцата, което
съставлява предмета на спора и съответен на правния интерес на ищцата е
този на ответниците да отричат правото и на собственост за да бъде
̀
завършена реституционната процедура. Възражението за започнала процедура
по реституция обоснова правен интерес както за ищцата относно нейната
претенция към ответниците, така и правния интерес на ответниците са
оспорват нейната собственост.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че към
датата на предявяване на исковата молба имотът няма този вид, който е имал
около 1993 г. когато е бил поддържан от Е. Ц. П. и от ЕТ „ Х. Т.“. Плътната
ограда е разграбена, имота не се обработва, достъп до него имат както
ищците, така и ответниците, а и съседите, които са прекарали съоръжение за
отводни води през имота. Безспорно е, че ответниците имат право да искат
реституция на своите имоти, реална част от която попада върху процесния
имот /посочен в лилав цвят на приложение № 2 от заключението на вещото
лице инж. А.. Освен това следва да се отчете и факта, че част от ответниците
се легитимират като собственици на правни сделки, които не са оспорени
15
/дарние, издръжка и гледане/.
От заключението в пъроначалната СТЕ, се установява, че имот с пл. №
806 е част от имот 630 на ТКЗС. Имот 806 е записан в разписните листи на
плана от 1973 г. до 2002 г. на праводателката на ищцата, а именно В. И. П.. В
разписните листи е бил вписан и нот. Акт от 1967 г. Актът за собственост на
ищцата е вписан едва през 2021 г. Вещото не установило идентичност на
имотите по записване в разписните листове към плана, доколкото в тях са
вписани различни имена на съседи, от тези вписани в нот. Акт на В. П..
Поради липсата на протокол № 1 от 17.03.2961 г. не може да се установи
повече информация за придобития в замяна имот, но е факт, имот 806 е бил
част от блока на ТКЗС. Чрез заключението е установено, че имот 806 е
частично идентичен на имот 98134.1006.238 като разликата се състои в само в
западната граница и е за площ от около 8- кв.м. отнети за улица.
Собствеността по реституционните решения се индивидуализира като стар
имот 4861 по КП от 1950 г. От комбинираната скица Приложение № 1 от
Заключението, представено и поддържано от вещото лице инж.Я. е видно, че
по КП от 1956 г. стар имот 4861 е очертан с червен цвят върху плана от 1974
г. и припокрива част от имот 806 – защрихованата в червен цвят. Имотът
описан в нот.акт №164/1940 г. със собственици Х. Н. Б. и Ц. С. И. - Й. е
индимидуализиран по площ и собственици на съседни имоти. Този имот е
възстановен на наследниците им като имот с пл. № 4861, а в разписния лист
срещу този имот липсва вписан собственик. Доколкото разписните листи не са
титул за собственост и е налице припокриване на площи между имот 4861 и
806, а границите на 4861 съответстват на границите по КП от преди 1956 г. , то
логично се явява и вписването по-късно в титулите за собственост на
ответниците възстановена собственост върху имот 806, макар и да не е
изследван въпроса за припокриващите се площи. От допълнителното
заключение на вещото лице инж. А., се установява, че имот 806 е попълнен в
кадастралната карта през 1981 г. в КП и при изготвяне на КККР през 2016 г. е
образуван имот 68134.1006.238. Според вещото лице последния имот, не
съответства на имота нанесен в КП преди 1956 г. Стар имот 486, за който
няма данни за собственост, граничи на север с 4862 –държавно място, от
изток с 4881 – през дере с братя М. , запад – 4842 –през дере с братя С. и от
юг – 4860 с Д. Й. Х.. Съпоставени границите с тези вписани в нот. Акт от
1940 г. е налице съвпадение във фамилията - братя М. и С., Х., поради
16
което, настоящият състав на САС приема, че е налице идентичност
между стар имот 4861 и имота описан в нот. Акт на наследодателите на
ответниците. Няма спор, че този имот е бил включен в ТКЗС, а от
заключенията в тяхната съвкупност следва, че е налице припокриване на
площи между имот 68134.1006.238 с КП от 1950 г. както следва – 1074 кв.м.
от имот 68134.1006.238 попадат в имот 4861 /розов цвят – в приложение № 2
стр. 99 от в. гр.д. № 1929/2023 г./
От правна страна: За да уважи предявения иск, първоинстнационния
съд се е позовал на фактически довод, който не съответства на
доказателствата, какъвто е липсата на идентичност идентичност между
претендирания за възстановяване имот и този, който е описан в нот. Акт. На от
1940 г. Напротив, налице е такава идентичност, както и припокриваща се
площ 1074 кв.м. между имот 4861 и 68134.1006.238. За тази част е налице
конкуренция на права между правната сделка дарение на която се позовава
ищцата и реституция, на която се позовават част от ответниците, а другата
част на правни сделки и реституция за праводателите им, а за останалата част
от имот 806, която се припокрива с имот 4862 също е налице правен интерес,
доколкото ответниците поддържат тезата и са представили доказателства за
придобивни основания - правни сделки с реални части от целия имот с пл.№
806. В заключение ищцата е обосновала правен интерес от установяване на
своите права върху целия имот 806, припокриващ се почти изцяло /с изкл. на
западната граница/ с имот 68134.1006.238. Правният интерес се простира до
размера на 2/3 ид. Части, придобити по дарение на 13.07. 1993 г. От правна
страна пред въззивния съд, спорът се свежда до това, дали правната сделка
сключена между лелята на ищцата и ищцата, с която последната се
легитимира като собственик на 2/3 ид. Части от имот пл.№ 806 по КП от
1974г., представлява пречка за реституция на припокриващата се част между
имоти 806 и 4861, по смисъла на чл. 18з, ал.3, изр.1 от ППЗСПЗЗ. Следва да
се уточни, че текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има предвид разпоредителни
сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
ЗСПЗЗ е обнародван в ДВ бр.17 на 01.03.1991 г. и влиза в законна сила, слез
изтичане на 3 дн. срок от обнародването. Разпоредбата установява две
изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди
кооперирането, а именно: когато притежаваният от наследодателя имот е бил
обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с
17
него са извършени разпореждания, тогава замяната, извършена от Комисията
за ТПС, остава в сила. Тъй като тези условия - разпореждането или
застрояването съставляват пречки за реституция, те несъмнено следва да са
налице към момента на преценка правото на реституция. И тогава и към
настоящия момент е установено, че имот 806 е незастроен и не е бил обект на
правна сделка от 1967 г. когато е извършена замяната до влизане в сила на
ЗСПЗЗ. Затова, правната сделка, от която ищцата черпи права е
непротивопоставима на правни субекти, които имат право за реституират
собственост, независимо дали реституцията е приключила / в случая, дали
правоимащите са въведени във владение/. Владението не е факт от
фактическия състав на заявеното от ищцата придобивно основание /правна
сделка – дарение/. Както е посочено по-горе в настоящото решение, извън
предмета на спора е заявено като „ново основание“ придобивна давност, което
не е обосновало обективно съединяване по реда на чл. 210 от ГПК след
постъпване на писмения отговор от ответниците по реда на чл. 131 от ГПК.
По въпроса „Обхваща ли хипотезата на чл. 18з, ал. 3, пр. 2 ППЗСПЗЗ
разпореждания с получения при замяната имот, извършени след влизане в
сила на ЗСПЗЗ и постановяване на решение за възстановяване правото на
собственост върху този имот?.“, чиито положителен отговор би бил основание
за потвърждаване на обжалваното решение, Върховният касационен съд е дал
отрицателен отговор, който е задължителен за настоящия съд. В Решение №
246 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1200/2010 г. на I г. о. и Решение № 497 от
02.07.2010 г. по гр. д. № 715/2009 г. на I г. о., и двете постановени по чл. 290
ГПК, се приема, че текстът на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има предвид
разпоредителни сделки с получения в замяна имот, извършени преди влизане
в сила на ЗСПЗЗ. Това правно разрешаване поставения въпрос, е израз на
целта на законодателя при създаване на разпоредбата - възстановяването на
собствеността да се извърши без засягане интереси на трети лица и избягване
на последвали имуществени спорове между тези лица и реституираните
собственици. В съответствие с тази цел, разпоредбата установява две
изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди
кооперирането, а именно: когато притежаваният от наследодателя имот е бил
обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него
са извършени разпореждания, тогава замяната, извършена от Комисията за
ТПС, остава в сила. По аргумент за противното, замяната и разпоредителните
18
сделки – конкретно тази, от която ищцата черпи права сключена през 1993 г.
са не противопоставими на правата на ответниците. Разпореждането с
правото на собственост върху получения в замяна имот или застрояването му,
съставляват пречки за реституция, те несъмнено следва да са налице към
момента на преценка правото на реституция. Реституционните решения са
постановени през 2001 и 2003 г. поради което, настоящият състав на САС
приема, че и тогава, и сега, правата на собственост на ищцата изведени от
правна сделка, сключена след влизане в сила на ЗСПЗЗ , не са обосновавали
пречки за реституция на наследниците заявили такава възоснова на нот. Акт
№ 164/1940 г. Възражението срещу правото на ищцата като
непротивопоставимо на правата на ответниците е направено с отговорите на
исковата молба, а правно е изведено с въззивната жалба, поради което
въззивният съд като инстанция по същество, намира това правоизключващото
възражение по силата на правната норма на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за
основателно и решаващо за изхода на спора посъщество, наред с
фактическата констатация, че не е установена идентичност между имота
получен в замяна от Т. и имот 806 по индивидуализацията на акта за
дарение от 1993 г.
Настоящият съд не следва да връща делото на първата инстанция за
произнасяне по същество на заявеното от ищцата „ново придобивно
основание“ – придобивна давност, поради липсата на ред за такова
последващо съединяване на искове (подробни съображения на л. 7- 8 от
настоящото решение). Настоящият съд не дължи произнасяне по недопустимо
съединени искове в условията на евентуалност, поради което, исковото
производство в тази част следва да бъде прекратено.
С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, в тежест на ищцата
следва да бъдат присъдени разноските направени от ответниците пред
първоинстанционния и въззивния съд. Видно от списъците за разноски,
ответниците са представлявани от един адвокат, на който са заплатили общо
адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева за защитата осъществена
пред първата инстанция и 200 лева депозит за възнаграждение на вещо лице,
а за защитата пред въззивния съд са заплатили държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 505.52 лева, депозит за вещо лице в размер на 304.47
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 8240 лева или общия размер на
разноските е в размер на 13 249.99 лева.
19
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2483 от 16.05.2023г., поправено с
Решение № 2483 от 16.05.2023г., постановено по гр.д. № 20211100115317 по
опис на СГС за 2021 г., вкл. и в частта за разноските, като вместо отмененото
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Ц. П. с ЕГН ********** от адрес ***
представлявана от адв. Н.Т. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и
призоваване – гр. София, ул. „Московска“№ 3 против В. Г. Г. с ЕГН
**********, К. Н. К. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН **********, В. А. Г. с
ЕГН**********, С. А. Г. с ЕГН **********, В. М. Ч. с ЕГН ********** и С.
М. С. с ЕГН **********, всички представлявани от адв. О. Д. с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, ул. „Алабин“ № 56, ет.
4, установителен иск за собственост върху 2/3 (две трети) идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.1006.238 – място с площ 2944 кв. метра
в урбанизирана територия, начин на трайно ползване ниско застрояване, при
граници: поземлени имоти с идентификатори 68134.1006.237, 68134.1006.253,
68134.1006.226, 68134.1006.1210, 68134.1006.239, 68134.1006.240,
68134.1006.1207, 68134.1006.241, 68134.1006.1208 по твърдението на ищцата,
че е правото на собственост е придобито възоснова на правна сделка –
дарение, обективирана в нот. Акт № 85 от 13.07.1993 г. том LXXXX, нотариус
Д. Т., Нотариална служба при Втори районен съд – гр. София, на основание
чл. 124 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА исковото производство по недопустимо съединен със
заявление № 60959 от 27.09.2022г. от регистратурата на СГС в условията на
евентуалност между същите страни и същия обект на спорни права ,
установителен иск за собственост възоснова на изтекла придобивна давност с
начален момент от 1993 г., на основание чл. 124 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗС.
ОСЪЖДА Е. Ц. П. с ЕГН ********** от адрес ***, ет.1 представлявана
от адв. Н.Т. от ВАС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.
20
София, ул. „Московска“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на В. Г. Г. с ЕГН **********, К.
Н. К. с ЕГН **********, К. С. М. с ЕГН**********, В. А. Г. с
ЕГН**********, С. А. Г. с ЕГН**********, В. М. Ч. с ЕГН ********** и С.
М. С. с ЕГН**********, всички представлявани от адв. О. Д. с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване гр. София, ул. „Алабин“ № 56, ет.
4, сумата от 13 249.99 (тринадесет хиляди двеста четиридесет и девет
точка деветдесет и девет) лева, представляваща направените в исковото
производство разноски (от които 4 200 лева разноски в първо инстанционното
и 9049.99 лева разноски във въззивното производство) , на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта,
в която исковото производството е прекратено съдебният акт има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21