ПРОТОКОЛ
№ 133
гр. Бургас, 01.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Е. Янч. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600111 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява прокурор Ч..
Осъденото лице Г. Н. Н., редовно призован, се явява лично.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки за
това.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма законова пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи
1
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства, моля да се
приключи събирането им.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Г. Н.: Господа апелативни съдии, аз имам едно
основно доказателство, като моята единствена гореща молба към Вас е да
проявите академичен интерес към собствените показания на пострадалия. Аз
знам, че Вие ги имате по делото, но все пак ще Ви представя показанията на
свидетеля Д., като съм ги подчертал. Това е единственото нещо.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с показанията, които се намират в
кориците по делото.
С оглед становището на страните, съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА приложените по делото писмени
доказателства, както и днес представения от осъденото лице Н. протокол за
разпит на свидетел.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че мотивите към
атакуваната присъда, както и решението на въззивната инстанция, не дават
никакво основание да се счита, че обстоятелствата по фактите са установени
неправилно от тези инстанции или вътрешното им убеждение по фактите е
било опорочено по какъвто и да е начин. И Районен, и Окръжен съд, са
анализирани доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като са ги
интерпретирали съобразно смисъла и съдържанието им. Аз считам, че
фактическата обстановка по спора е установена и изложена в тези съдебни
актове безспорно и така, както действително е била и се е случило.
Както първата, така и въззивната инстанция подробно в своите актове
са отговорили на всички направени възражения от страна на осъденото лице и
2
защитата, които, искам да подчертая, че изцяло споделям. Осъденото лице
претендира възобновяване главно за това, защото счита, че съществено са
нарушени процесуалните правила, като първо, са посочени показанията на
свидетеля Д., който е пострадал и второ, трите заключения на назначената
съдебномедицинска експертиза. В съдебните решения, основно на първата
инстанция, много подробно са обсъдени показанията на всички разпитани по
делото свидетели, като съдът е обосновал защо кредитира изцяло показанията
на Х. и Т., а относно показанията на Д. в рамките на една страница е изложил
своето становище, възраженията относно разминаванията в показанията на Д.
в частта, в която той допълва своите твърдения за отправени думи от страна на
осъдения. Помоему, съвсем правилно Районен съд е приел, че в случая не се
касае за разминаване в показанията, а за допълване на нови факти, които той
си е спомнил след преминаване на първоначалния шок или стрес от
нападението, с последващите проведени негови разпити.
Въззивиният съд е отказал искането повторно да разпита Д., тъй като е
счел, че това не е необходимо, но пък е допуснал до разпит друг свидетел
посочен от защитата, а именно г-н Д.. Т.е. не може по никакъв начин да бъде
упрекнат в непълно разследване или недопускане или неотговаряне на
претенциите на защитата и на осъдения. Съдът е разгледал деянията от
обективна и субективна страна. Относно претенциите за трите
съдебномедицински експертизи, също много подробно се е произнесъл и
Районен, и Окръжен съд, като мотивирано е посочил защо счита, че в същите
няма разминаване, като е посочил и че вещото лице, което ги е изготвило, е
компетентно, отговорило е пълно и ясно на зададените въпроси.
Въззивният съд също е дал кредит на доверие на показанията на
свидетеля Д., както и на съдебномедицинските експертизи и изцяло се
присъединявам към становищата на двете инстанции.
Уважаеми съдии, не се претендира, не се спори осъдителната част, но
въпреки това предвид липсата на нарушения на материалния закон, както и
липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, считам, че не се
касае и за явно несправедливо наложено наказание.
Предвид на това, считам, че не са налице предпоставки за
възобновяване на производството, с каквато молба е сезирана настоящата
инстанция. Благодаря Ви за вниманието!
Съдът предоставя право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНИЯ Г.
Н. Н.: Уважаеми апелативни съдии, на основание чл. 420 и чл. 421, ал. 1, т. 2,
вр. с ал. 2 и ал. 3, както и чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от НПК и чл. 422, ал. 1, т.
4 и т.5 от НПК, за които смятам, че е основанието ми за очевидна
неправилност на присъдата, най-сериозно основание има спрямо този член.
Моля Апелативният съд да възобнови наказателното производство водено
срещу мен поради допуснати съществени процесуални нарушения и
3
нарушения на материалния закон, които са довели до постановяване на
осъдителна присъда въз основа на противоречиви, недостоверни и
недопустимо изменящи се свидетелски показания, без те да бъдат обсъдени и
анализирани от въззивния съд, въпреки задълженията му по чл. 13 и чл. 14 от
НПК - обективност и вътрешно убеждение, поради което на основание чл.
303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от НПК, моля делото да бъде възобновено.
Съставите на Районен съд гр. Бургас и Окръжен съд гр. Бургас, са
допуснали съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане
на противоречията между показанията на основния и единствен свидетел –
потърпевшият, прочетени в съдебното заседание на основание чл. 281, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 1 от НПК.
В хода на съдебното производство свидетелят Д. се отклони
съществено от показанията, дадени в досъдебна фаза, както и в самата
досъдебна фаза той се отклонява съществено от първоначалните си
автентични показания, дадени без присъствието на повереник. Когато той е
бил без присъствието на повереник, който да го съветва какво да говори.
Поради което, съдът е пристъпил към прочит на протокола при този разпит.
Показанията в досъдебна фаза и конкретно при първия разпит на свидетел Д.
от 29.04.2020 г., от 09.40 часа, непосредствено след ситуацията. Това са
първите му показания непосредствено след ситуацията, когато той не е имал
възможността да коментира ситуацията и да получава съвети какво да говори,
за да стане делото от общ характер.
Фразата, тъй като обвинението, както всички състави и адвокати знаят,
обвинението е в закана, заплаха за убийство. Обвинението не е лека телесна по
ксенофобски или по расистки подбуди. Фразата от 29.04.2020 г. от 09.40 часа,
каза: „Циганин мръсен, с циганина ти“ и подчертавам къде е противоречието:
„Това ми каза, нищо друго не ми е казал“, в частта накрая на фразата: „Нищо
друго не ми е казал“. Подчертавам, че там е противоречието, не в обидата, а в
това, че той заявява категорично и абсолютно, че само и единствено това съм
му казал и нищо друго не съм му казал – „Това ми каза, нищо друго не ми е
казвал“. Съдържа съществено различие по ключов за обвинението въпрос,
дали е била изречена заплашителната реплика: „Ще те убия“ и дали тя е
предадена впоследствие на третия разпит след една седмица, при който Д. се
появява без той да е викан изобщо в Районното, появява се на трети разпит
след една седмица, след като вече му стана ясно, че няма да имам повдигнато
дело за опит за убийство. Районна прокуратура първоначално искаше да ми
повдигне обвинение за опит за убийство, но след спор за компетенция, при
който в крайна сметка Апелативният прокурор Л. П. към Апелативната
прокуратура каза, че няма такива основания и следователно е некомпетентна
окръжна прокуратура, преминаха към тази стратегия да ме обвинят за закана
за убийство, тъй като иначе делото щеше да бъде от частен характер. Тъй като
ние с пострадалия се познаваме, били сме заедно в Следствения арест през
2017 г. с едно нашумяло дело за един бой в бар „Б.“. Има видеоклип как
4
пострадалият бие едни хора. Цяла България го е гледала този видеоклип. Б. Б.
дори го е коментирал това нещо, където свидетелят Д. показва едно поведение
и отношение, което по никакъв начин не кореспондира, както и цялата му
личност. Той реално е осъждан за наркоразпространение, съден е за
изнасилване на непълнолетно лице, непълнолетно момиченце. Доколкото аз
знам, това не му е единственото престъпление от такъв характер, за което му
се е разминало. Това е общественоизвестен факт, всички го знаят в крайна
сметка.
Фразата: „Нищо друго не ми е казал“, съдържа съществено различие по
ключов за обвинението въпрос - дали е била изречена заплашителната
реплика: „Ще те убия“ и дали тя е предадена чрез тълкуване и внушение.
Въпреки това, съдът не е използвал задължението си да анализира
противоречията между казаното в съдебна фаза и досъдебна фаза на трети
разпит и прочетените на основание чл. 281, ал. 5 от НПК показания. И в
Районен съд, когато бяхме, ние първоначално не отбелязахме това
противоречие и впоследствие се оказа, че нямало противоречие и че тази
фраза: „Нищо друго не ми е казал“, не съществува и между другото, целият
град я е чел. Аз съм качвал показанията в интернет, има 35 000 прочитания.
Това е нарушение на задължителната практика на ВКС, според която
съдът е длъжен изрично да обсъди и оцени всяко съществено противоречие,
включително и тази фраза: „Нищо друго не ми е казал“. Редица от нещата,
които аз казах във финалната си пледоария пред Районния и в Окръжния съд, е
цитирано в мотивите, но никой нищо не каза за тази фраза: „Това ми каза,
нищо друго не ми е казал“, изобщо не се споменава все едно не съществува.
Нарушението е от такова естество, че е повлияло върху правилността на
съдебния акт, тъй като не е била извършена обективна и всестранна оценка на
обстоятелствата. Налице е нарушение на чл. 13 и на чл. 14 от НПК –
обективност и вътрешно убеждение, поради което на основание чл. 303, ал. 1,
т. 1, т.2, т. 5 от НПК, моля делото да бъде възобновено.
Допълнително само да направя един мой анализ за тази фраза, за което
аз толкова настоявам да се направи един академичен анализ на тази фраза:
„Нищо друго не ми е казал“. Тази фраза е пределно ясна, завършена и
категорична – „Нищо друго не ми е казал“. Това изявление изключва всякаква
възможност по-късно да се добавят други твърдения относно отправени
заплахи или други обиди, освен „мръсен циганин“. Ако към тази
първоначална категоричност след време се добавят нови елементи, като
например: „ще те убия“, „ ще те отвлека“, „ще те ограбя“, това логически и
дедуктивно представлява абсолютно противоречие с първоначалното
твърдение. Приложение на дедуктивния метод за анализ на Шерлок Холмс.
Дедукцията е логически метод, при който от общия случай се прави извод за
частния случай. Когато кажеш: „Нищо друго не ми е казал“, не може
логически да се допусне каквито и да е било нови твърдения, като пак
цитирам, например: „Ще те убия“, „Заплаши ме с отвличане“, „Каза ми, че ще
5
ме ограби“ или каквато и да е друга заплаха или обида. Това е възможно най-
елементарно дедуктивно заключение, което е достъпно дори и за дете, което е
завършило начален курс на образование. След като заявяваш, че нищо друго
не ти е казано, всяко следващо твърдение за допълнителни думи е вътрешно
противоречиво и накърнява доверието към свидетелските показания, като от
първоначалните му показания, когато той не е имал възможност да коментира
с който и да е било, да има влиянието на който и да е било повереник, нали в
крайна сметка това е била ролята на повереника му при третия разпит, да го
съветва какво да говори, за какво иначе той е там до него, за какво му е този
човек, за какво му е платено. А, в нашия конкретен случая в житейска
ситуация, адв. П. Д., той го е защитавал точно по такова обвинение в нашето
общо дело през 2017 г., когато бяхме заедно в Следствения арест, на Г. Д. му
беше повдигнато дело за закана за убийство, където точно адв. П. Д. го
защитаваше за същото такова обвинение. Те и двамата са много наясно какво
правят, като се появят след една седмица на трети разпит и от нищото
изведнъж започват да твърдят, че съм му казал: „Ще те убия, ще те убия“.
Дори в психиатричната му експертиза, на която между другото всеки един
съдия, който я е чел, се е смял с глас, той освен това че там твърди, че не може
да прави *** и някакви други такива неща, той заявява, че съм му казал: „Ще
те убия, ще те убия“, само това крещеше“. Фактически всеки един негов
разпит той допълва така категорично, че само съм му крещял, че ще го убия,
нищо друго, само това било. Фактически всеки един негов последващ разпит
противоречи с предходния. Той няма разпит, който да не е противоречив със
следващия разпит. Когато каза, че съм му казал само, че е мръсен циганин и
нищо друго не съм му казал, това противоречи с третия му разпит, където
каза, че съм го убил, а на финала, когато той се появи най-накрая, благоволи
да се появи пред Районен съд, той смесва показанията, просто допълва, че съм
му казал хем циганин, значи там признава обидата, която я отхвърля пред
психиатричната експертиза. И освен това много силен аргумент за мене е, че
при третия разпит вече, когато адв. П. Д. е негов повереник, той освен че
заявява, че ще го убия, заявява следното: „След като отидох в болницата и
отказах да отида в болничното заведение, тъй като се страхувах за живота ми,
да не дойде Г., да ме намери в болницата и да довърши замисленото от него“.
Това е след една седмица, но през това време той се явява на втори разпит, в
който пак заявява, когато повереникът му П. Д. е до него, той отново ни
заявява, че е заплашен с убийство. А, каква е логиката той да се крие от мене и
да бяга от болницата, цяла една седмица, а при втория си разпит, когато той е
дошъл да допълни, той да е споделил с правоохранителните органи, че е бил
заплашен с убийство. Логиката е единствено в това, че е бил посъветван от
адвокат на третия разпит. И всъщност аз съм този, срещу когото е извършено
престъпление. Той много добре осъзнава, че ме набеждава.
Аз съм на *** години, досега не съм осъждан. Положил съм някакви
усилия да се образовам. Имам висше образование, което не е кой знае какво,
но все пак имам бакалавърска степен и с една такава присъда аз не мога да
6
започна работа.
Господин съдия, искам да кажа малко и за медицинската експертиза,
тъй като също е съществено.
Това са ми аргументите, че аз и адвокатите ми, нашата защитна теза
беше да извикаме доктора, тъй като същото го намирам, че са ми ограничени
правата, че в крайна сметка съдебният експерт Г. М. фактически се отрече от
това, което е написала в последната си съдебна експертиза, където каза, че
имал две прорезни рани. Каза: „Докторът, който го е прегледал първи в
Спешния център може да каже най-добре точно какви са му нараняванията“.
Също така бих Ви помолил да погледнете снимките на нараняванията
му, защото ги има черно на бяло и там си личи, че нараняванията освен че са
от различен характер, втората рана аз знам даже кой му я е направил. Важното
е, че се познаваме. Едната рана е превързана, другата не е. Едната рана е
разкъсно-контузна, другата е прорезна, с гладък ръб. Моята молба беше да
извикаме доктора от Спешен център, да дойде да каже истината каква рана е
превързал, както и го е описал. Той го е описал в експертизата. Този въпрос е
останал неизяснен. А, в третия разпит когато вече адв. П. Д. е до него, той каза
следното нещо: „Друго, което искам да кажа, че когато ми обработваха раните
в Спешния център, докторът, който ме шиеше, каза, че имам прорезни рани по
главата“. Е, как така докторът, който те шиеше, каза, че имаш прорезни рани
по главата, а в експертизата написа, че имаш една-единствена рана и е
разкъсно-контузна, има го черно на бяло. Отявлени лъжи, серия лъжи, лъжи,
лъжи, където е очевидно и всичко опира до хората, които го гледат това нещо.
Нито съм отправял закана за убийство, нито Д. има такава рана. Моята
теза и моето вътрешно убеждение е, че всъщност те, Д. и адв. П. Д., мене ме
набеждават в престъпление, срещу мене всъщност това е тежко умишлено
престъпление, както и той, Д., е извършил редица такива през целия си
житейски път на наркодилър и изнасилвач на малки момиченца. Всъщност,
срещу мене е извършено престъплението „набеждаване“, тъй като Д. е съден
за заплаха за убийство и той много добре знае какво ще направи.
Поддържам искането си да бъде възобновено делото.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Г. Н. Н. :
Моята молба към Вас, уважаеми апелативни съдии, е да се възобнови делото,
да се отменят съдебните актове и делото да започне отначало. И в мотивите да
се направи академичен анализ на тази фраза: „Това ми каза, нищо друго не ми
каза“. Нека да не се правим, че тя не съществува.
7
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по
съответния ред.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8