Решение по дело №949/2023 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 249
Дата: 28 март 2024 г.
Съдия: Красимира Иванова Николова-Петрова
Дело: 20234120100949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Горна Оряховица, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-П.
при участието на секретаря Милена Гр. Д.
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело
№ 20234120100949 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск за делба с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС. Първа фаза - по допускането.
Ищците В. И. Д., Н. Д. Н., Й. Г. Д., В. П. П., Н. П. Х., М. Ц. Д., А. Й. Д. и И. Й. Д., всички
чрез пълномощник - адв. П. Г. Г. - А.от ВТАК, посочват в исковата си молба, че страните
притежават съсобствени имоти в с. Бряговица, общ. Стражица, а именно: четири ниви
/земеделски земи/. Твърдят, че на техния общ наследодател П.В.Г., роден на 26.12.1886г.,
починал на 27.08.1974г. – вдовец, с Решение № 16Б от 11.08.1992г. и Решение № 33 от
12.01.1993г. на ПК гр. Стражица са възстановени следните земеделски земи: 1) НИВА в
местността „Корутарла“ в землището на с. Бряговица, с площ от 9760 кв.м., с идентификатор
06731.7.43; 2) НИВА в местността „Домусбала“ в землището на село Бряговица, с площ от
17839 кв.м., с идентификатор 06731.34.20; 3) НИВА в местността „Кайлъка“ в землището на
с. Бряговица, с площ от 3946 кв.м., с идентификатор 06731.1.51; 4) НИВА в местността
„Курията“ в землището на с. Бряговица, с площ от 21023 кв.м., с идентификатор
06731.41.24. Посочват, че наследодателят П.Г. е оставил три деца като свои наследници:
В.П. В., починал на 31.07.1990г., Н.а П. К., починала на 08.10.1982г., и П. П. В., починал на
28.02.1983г. Заявява, че наследници на първия син към днешна дата са В. И. Д. и
ответницата А. Х. Б., всяка от тях с по 1/6 ид.част от имуществото. Твърдят, че наследници
на Н.К. М. Ц. Д., А. Й. Д., И. Й. Д., от една страна, всеки от тях с по 1/8 ид.част, а от друга
страна – Й. Г. Д. и Н. Д. Н., всеки от тях с по 1/12 ид.част. Посочват, че наследници на П. П.
В. са В. П. П. и Н. П. Х. – всеки от тях с по 1/6 ид.част от наследството. Сочат, че
1
ответницата вероятно живее в Сърбия и не могат поради това доброволно да поделят земите.
Молят съда да допусне по делба процесните недвижими земеделски имоти: 1) НИВА в
местността „Корутарла“ в землището на с. Бряговица, с площ от 9760 кв.м., с идентификатор
06731.7.43; 2) НИВА в местността „Домусбала“ в землището на село Бряговица, с площ от
17839 кв.м., с идентификатор 06731.34.20; 3) НИВА в местността „Кайлъка“ в землището на
с. Бряговица, с площ от 3946 кв.м., с идентификатор 06731.1.51; 4) НИВА в местността
„Курията“ в землището на с. Бряговица, с площ от 21023 кв.м., с идентификатор
06731.41.24, между страните по делото, при следните квоти: В. И. Д. и А. Х. Б. – по 6/36
ид.части; М. Ц. Д., А. Й. Д. и И. Й. Д. – по 2/36 ид.части; Й. Г. Д. и Н. Д. Н. – по 3/36
ид.части; В. П. П. и Н. П. Х. – по 6/36 ид.части.
В допълнителна молба посочват, че са възникнали нови факти и обстоятелства, които на
не са били известни при завеждането му, а именно - ответницата Б. е била осиновена от
родителите си, което принципно не променя нещата, ако осиновяването е пълно. Заявяват,
че при опит същата да продаде земите си - своите идеални части, нотариусът е установил, че
А. е непълно осиновена от осиновителите си и бащата С. е извършил по съдебен ред отмяна
на осиновяването след смъртта на майката на А.. Сочат, че документи за тези факти не
притежават, но считат, че може би данните са верни, тъй като ответницата се води по баща
Х., а не С.. От друга страна, изразяват мнение, че дори и да е било отменено осиновяването,
то отмяната е станала след смъртта на осиновителката й и в този смисъл този факт не засяга
настоящото наследство, което идва по майчина линия. Считат за важен факта дали
осиновяването е било пълно или непълно, като според ищците то е пълно, така твърди и А.
Б.. Мотивите им са, че тя е осиновена още, когато е била бебе, и е сменено презимето й на
С., т.е. ищците я знаят като С.. Предвид данните относно непълно осиновяване на
ответницата, то считат, че може би А. Б. не следва да наследи и да получи дял от
наследството, като по-голямата част от ищците не биха били засегнати от това, освен В. Д.,
чийто дял ще се удвои. Искат да са коректни към г-жа Б. и по тази причина са завели дело за
делба, а не са правили скришом делби или фалшиви констативни актове. В този смисъл
смятат, че видът осиновяване е важен, защото има правило в ЗН, че при непълно
осиновяване осиновеното лице наследява осиновителите си, но не наследява роднините на
осиновителите си. В този смисъл, понеже осиновителката и майка на А. е починала преди
Васил - дядо на А., ответницата наследява дядо си, и ако е била непълно осиновена, то ще
трябва да се изключи от делбата. Посочват, че при пълно осиновяване /, както твърди тя и
нейните роднини/, ответницата ще участва в делбата и ще получи законния си дял.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител – адв. П. Г. от ВТАК,
поддържат исковата молба и допълнението към нея. Молят съда да допусне до делба
процесните недвижими имоти при квотите, посочени в исковата молба.
Ответницата А. Х. Б. с ЕГН **********, с адрес : град Б., област В., ул..., с адрес за
призоваване: Република С., ..., депозира писмен отговор на исковата молба. Изразява
становище, че е получила съдебните книжа за делба на земите на П.В. Г. в с. Б., общ. Г.О..
Заявява, че е съгласна да се подели земята.
2
В съдебно заседание, ответницата А. Х. Б., редовно призована, не се явява, не се
представлява. Не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото писмено доказателство удостоверение за наследници изх. №
2446/01.12.2022г., издадено от Кметство село Б., община С., както и служебно изисканите от
съда справки от НБД, се установяват фактите и страните не спорят, че наследници по закон
на П.В. Г., роден на 26.12.1886г., починал като вдовец на 27.08.1974г. в село Б., за което е
съставен акт за смърт № 018/27.08.1974г. на Кметство село ., са както следва: 1/ В. П. В. –
син, починал на 31.07.1990г. и оставил като свои наследници по закон: 1.1./ Д.В. С. с ЕГН
********** – дъщеря, починала на 02.03.1981г. и оставила следните законни наследници:
1.1.1./ С. Т. С. с ЕГН ********** – съпруг, починал на 26.02.1995г., 1.1.2./ А. Х. Б. с ЕГН
********** – дъщеря (ответник); 1.2./ П. В. И. с ЕГН ********** – дъщеря, починала на
20.02.2014г. и оставила като свои наследници по закон: 1.2.1./ В. И. Д. с ЕГН ********** –
дъщеря (ищец); 2/ Неда П. Колчева с ЕГН ********** – дъщеря, починала на 08.10.1982г. и
оставила следните законни наследници: 2.1./ Н.Д. К. – съпруг, починал на 05.03.1988г. и
оставил като свои наследници по закон: 2.1.1./ Й. Н. Д. – син, починал на 02.09.2015г. и
оставил от своя страна следните законни наследници: 2.1.1.1./ М. Ц. Д. с ЕГН ********** –
съпруга (ищец); 2.1.1.2. А. Й. Д. с ЕГН ********** – дъщеря (ищец); 2.1.1.3./ И. Й. Д. с ЕГН
********** – син (ищец); 2.1.2./ Д.Н. Д. с ЕГН ********** – син, починал на 11.10.1999г. и
оставил следните наследници по закон: 2.1.2.1./ Й. Г. Д. с ЕГН ********** – съпруга (ищец);
2.1.2.2./ Н. Д. Н. с ЕГН ********** – син (ищец); 3/ П.П. В. – син, починал на 28.02.1983г. и
оставил следните наследници по закон: 3.1./ Ла.М. П. – съпруга, починала на 23.03.2016г.;
3.2./ П. П. В. с ЕГН ********** – син, починал на 16.04.2012г. и оставил като свои законни
наследници: 3.2.1./ В. П. П. с ЕГН ********** – син (ищец); 3.3./ Н. П. Х. с ЕГН **********
(ищец) – дъщеря.
Страните не оспорват и фактите, че с Решение № 16Б от 11.08.1992г., изд. от ОСЗ гр.
Стражица, приложено по делото, на наследниците на П.В. Г., бивш жител на с. Бряговица, е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху
недвижим имот, представляващ нива от 3.947 дка, трета категория, местност „Кайлъка“,
имот № 001051 по картата на землището на с. Бряговица, при граници, описани в
решението, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор 06731.1.51 по КККР на
с. Бряговица, общ. Стражица, одобрени със Заповед РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор
на АГКК; без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; адрес на поземления имот:
местност Кайлъка; площ: 3946 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; категория на земята: трета; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 001051; съседи: 06731.1.45, 06731.1.56, 06731.1.55, 06731.1.54,
06731.1.50, 06731.1.49, 06731.1.48, 06731.1.47, 06731.1.46 (скица на поземлен имот № 15-
567040-01.07.2020г., приложена по делото).
3
От приетите писмени доказателства се установяват и фактите, че с Решение № 33 от
12.01.1993г., изд. от ОСЗ гр. Стражица, на наследниците на П.В.Г., бивш жител на с.
Бряговица, е възстановено правото на собственост съгласно план за земеразделяне на с.
Бряговица, върху недвижими имоти, както следва: 1) Нива от 9.760 дка, шеста категория,
местност Корутарла, имот № 007043 по плана за земеразделяне, при граници, описани в
решението, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор 06731.7.43 по КККР на
с. Бряговица, общ. Стражица, одобрени със Заповед РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор
на АГКК; без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; адрес на поземления имот:
местност Корутарла; площ: 9760 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; категория на земята: шеста; предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план: 007043; съседи: 06731.7.44, 06731.7.52, 06731.7.60,
06731.7.62, 06731.7.63, 06731.7.42 (скица на поземлен имот № 15-567074-01.07.2020г.,
приложена по делото); 2) Нива от 17.841 дка, трета категория, местност Домусбала, имот №
034020 по плана за земеразделяне, при граници, описани в решението, който имот
съставлява поземлен имот с идентификатор 06731.34.20 по КККР на с. Бряговица, общ.
Стражица, одобрени със Заповед РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор на АГКК; без
данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; адрес на поземления имот: местност
Домусбала; площ: 17839 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на
трайно ползване: нива; категория на земята: трета; предишен идентификатор: няма; номер
по предходен план: 034020; съседи: 06731.34.21, 06731.34.45, 06731.34.19, 06731.34.18,
06731.34.17, 06731.34.16, 06731.34.15, 06731.34.11, 06731.34.10 (скица на поземлен имот №
15-567042-01.07.2020г., приложена по делото); 3) Нива от 21.024 дка, трета категория,
местност Курията, имот № 041024 по плана за земеразделяне, при граници, описани в
решението, който имот съставлява поземлен имот с идентификатор 06731.41.24 по КККР на
с. Бряговица, общ. Стражица, одобрени със Заповед РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор
на АГКК; без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; адрес на поземления имот:
местност Курията; площ: 21023 кв.м.; трайно предназначение на територията: земеделска;
начин на трайно ползване: нива; категория на земята: трета; предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план: 041024; съседи: 06731.41.39, 06731.41.45, 06731.41.40,
06731.41.23, 06731.41.11, 06731.41.10, 06731.41.9, 06731.41.38 (скица на поземлен имот №
15-567049-01.07.2020г., приложена по делото).
Видно от приложените по делото удостоверение за данъчна оценка, изд. на 11.04.2023г. от
Община Стражица,, данъчната оценка на имот с идентификатор 06731.1.51 е 551,10 лв., на
имот с идентификатор 06731.7.43 е 632,40 лв., на имот с идентификатор 06731.34.20 е
2097,90 лв., на имот с идентификатор 06731.41.24 е 2935,90 лв.
От приложените по делото справки от НБД от 04.05.2023г. и от 14.07.2023г., както и от
приложените заверени преписи от ЛРК на Д.В.С., С.Т.С. и А. Х. П. /Б./ се установява, че
като рождени родители на ответницата А. Х. Б. в регистрите по гражданско състояние са
вписани лицата П.В.М. и Х.Т.М., а като родители – осиновители: Д.В.С. и С.Т.С., като в ЛРК
на последния е извършено отбелязване: „не е дъщеря – съд.решение 28/1986г. В.Търново).
4
Видно от приложения препис-извлечение от акт за раждане № 364/12.02.1966г. на Д.ски
районен народен съвет гр. София, в същия е удостоверено раждането на К. Х. М. на
12.02.1966г. в гр. София от майка П. В.Р. и баща Х.Т.М..
От писмените материали по гр.дело № I-635/1966г. по описа на Горнооряховски Народен
съд се установява, че с Решение № 412/09.11.1966г. по цитираното гр.дело, влязло в законна
сила на 16.11.1966г., съдът е допуснал осиновяването на К. Х. М., родена на 12.02.1966г., от
Д.В.С. и С.Т.С., двамата от гр. Г.О., като за в бъдеще детето ще носи имената А. С.Т..
Видно от Решение от 29.01.1986г. по гр.дело № 28/1986г. по описа на ВТОС, влязло в
сила на 21.02.1986г., съдът е прекратил осиновяването, допуснато с решение № 412 от
09.11.1966г. по гр.дело № 635/1966г. на ГОРС, по силата на което А. С.Т., родена на
12.02.1966г., за което е съставен акт за раждане № 719/12.02.1966г. от ОбНС – Г.Оряховица
е била осиновена от Д. В.С., б.ж. на гр. Г.О.., починала на 2.03.1981г. и оставила за свои
законни наследници страните по делото, и С.Т.С. от гр. Г.О., с ЕГН **********.
Въз основа на така изяснена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По спорните факти осиновена ли е ответницата А. Б., при какъв законов режим (пълно
или непълно осиновяване), отменено ли е осиновяването по съдебен ред и считано от кога е
отменено същото, както и придобила ли е ответницата право на собственост върху
процесните недвижими земеделски имоти, на основание наследствено правоприемство като
наследник по закон и правоприемник на П.В. Г., починал на 27.08.1974г.:
Безспорно се установява в процесния случай въз основа на цитираните по-горе писмени
доказателства, че с Решение № 412/09.11.1966г. по гр.дело № I-635/1966г. по описа на ГНС,
влязло в законна сила на 16.11.1966г., съдът е допуснал осиновяване на Калинка Х.
Москова, родена на 12.02.1966г. от майка П. В. Р. и баща Х.Т.М., от осиновителите Д.В.С. и
С. Т. С., като имената на осиновеното дете са променени на А. Ст.Т..
Преди допускане на процесното осиновяване по въпросите за осиновяването е действал
Законът за лицата и семейството /обн. ДВ, бр. 182 от 9.08.1949г., в сила от 10.09.1949г.,
попр., бр. 193 от 22.08.1949г., изм. и доп., Изв. бр.12 от 9.02.1951г., изм., бр.2 от 8.02.1952г.,
бр.92 от 7.11.1952г., бр.15 от 20.02.1953г., попр., бр.16 от 24.02.1953г., изм. и доп., бр.89 от
6.11.1953 г., изм. - Изв., бр.12 от 1951г., бр.90 от 1955г.). Осиновяванията са допускани при
условията на тогава действащите чл.75 от ЗЛС и чл.81 от ЗЛС, според който между
осиновения и осиновителя се създават отношения на дете към родител, но осиновителят не
наследява осиновения, а според ал.2 (отм.), осиновяването не създава гражданско-правни
отношения между осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и
роднините на осиновения, освен ако законът разпорежда другояче. Осиновеният запазва
всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.
Към този момент законодателят е предвидил само институтът на непълното осиновяване –
връзката се поражда само между осиновен и осиновител и осиновеният запазва
наследствените си права по отношение на родителите си по произход. Това положение се
5
запазва до 1961г., до когато единствен законов режим на осиновяването е непълното
осиновяване по ЗЛС.
След изменението на ЗЛС през 1961 г., с разпоредбата на чл.81,ал.2 от ЗЛС (отм.),
законодателят установява правилото, че съществуващата връзка на осиновеното лице с
неговите родители по произход се прекратява по силата на самия закон. Налице е
съществена законодателна промяна, която не само действа занапред, но и преурежда с
обратна сила съществуващите към този момент осиновявания, като за случаите на заварено
непълно осиновяване, се прилага новото правило и те се считат за пълно осиновяване. С
изменението на чл.80 и 81 ЗЛС от 1961 г. /Изв., бр. 50 от 23.06.1961 г./, е въведен режим на
пълно осиновяване, при което осиновеният е приравнен изцяло към родно дете в семейния
кръг на осиновителя, като същевременно правоотношенията между осиновения с
низходящите му и роднините по произход са прекратени. Този законов режим е приложен
не само за бъдещите осиновявания, извършвани след влизането в сила на изменението на
закона, но е отнесен задължително и към заварените осиновявания, които са пренормирани
от самия закон съобразно с установеното от него действие на осиновяването. По силата на
преходното правило към закона от 1961 г., това автоматично превръщане на осиновяването,
без оглед волята на лицата, се отнася само до „заварените осиновявания”.
Приетите писмени доказателства удостоверяват по делото, че към момента на влизане в
сила на Решение № 412/09.11.1966г. по гр.дело № I-635/1966г. по описа на ГНС, влязло в
законна сила на 16.11.1966г., е действало правилото, установено с изменението на чл.80 и 81
ЗЛС от 1961г. /Изв., бр. 50 от 23.06.1961 г./, с което е въведен режимът на пълно
осиновяване. Поради това, в случая се обосновава извод, че осиновяването на ответницата
А. Б. е допуснато като пълно осиновяване с цитираното съдебно решение, влязло в законна
сила на 16.11.1966г., по силата на закона (чл.80 и 81 ЗЛС от 1961г. /Изв., бр.50 от
23.06.1961г./), и така правата и задълженията между ответницата Б. (тогава преименувана от
К. Х. М. на А. С.Т.) и рождените й родители са били прекратени.
До 1968г., когато е приет Семейният кодекс, който дерогира гореизложените правила,
пълното осиновяване е единствената форма на осиновяване, установена в българското
законодателство. Семейният кодекс от 1968г., в сила от 22 май 1968 г., прогласява в
чл.105,ал.1, че досежно заварените осиновявания се прилагат правилата на чл.54 СК, т.е.
заварените осиновявания се считат като пълни осиновявания, при които връзките между
осиновения и роднините му по произход се прекратяват и се заменят с нови такива между
него и осиновителя, а институтът на непълното осиновяване е отречен от нашето
законодателство. По изключение в чл.105,ал.2 от СК /отм./ е създадена възможност
осиновителят, осиновеният и родителите на последния в едногодишен срок да поискат за
заварени осиновявания да се прилагат правилата на чл.55 от СК на непълното осиновяване,
при което правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи и роднините им
по произход се запазват и съществуват едновременно с новосъздадените отношения между
осиновения и неговите низходящи, и осиновителя. За правилното решаване на спора по
делото е от съществено значение да се изясни дали осиновяването на ответницата Б. е било
6
заварено по смисъла на това понятие и към датата 22.05.1968г. Въз основа на цитираните
по-горе писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема, че осиновяването на
ответницата е заварено от Семейния кодекс от 1968 г. /отм./ като пълно осиновяване и в
конкретния случай липсват каквито и да е доказателства страните по осиновителното
правоотношение да са изразили воля в съответствие с измененията на закона – да поискат по
изключение съгласно чл.105,ал.2 от СК от 1968г. /отм./ в едногодишен срок (22.05.1968г. -
22.05.1969г.) за завареното осиновяване на отв. Б. да се прилагат правилата на чл.55 от СК
от 1968г. /отм./ на непълното осиновяване.
Същевременно, от приетите писмени доказателства се установява, че по иск по
чл.64,ал.1,т.3,пр.2 от СК (отм.), предявен от осиновителя С.Т.С. с искане да бъде прекратено
допуснатото осиновяване на ответницата само от него, с Решение от 29.01.1986г. по гр.дело
№ 28/1986г. по описа на ВТОС, влязло в сила на 21.02.1986г., съдът е прекратил
осиновяването А. С. Т., родена на 12.02.1966г., от осиновителя С.Т.С. от гр. Г.О., с ЕГН
**********, с което връзката между ответницата и нейния осиновител е прекратена, но
връзката между осиновената и нейната осиновителка Д.В.С., б.ж. на гр. Г.Оряховица, не е
прекратена, тъй като момента на предявяването на иска и постановяване на решението за
прекратяване на осиновяването същата е била починала (на 02.03.1981г.).
От изложеното дотук се налага извод, че ответницата А. Б. е имала правното качество на
наследник на своята майка – осиновителка Д.В.С., б.ж. на гр. Г.Оряховица, починала на
02.03.1981г., респ. по право на заместване (чл.10,ал.1 от ЗН) на своя дядо по майчина линия
В.П. В., починал на 31.07.1990г. (син на общия наследодател П.В.Г.), тъй като правата и
задълженията спрямо роднините й по произход са прекратени и тя притежава правото да
наследи своята майка – осиновителка, връзката с която е запазена. Поради това ответницата
Б. може да се легитимира като съсобственик на недвижимите земеделски имоти, придобити
по наследство от общия наследодател П.В. Г. – дядо на нейната майка-осиновителка Д. В..
Съдът приема за установено по настоящото дело от приложените писмени доказателства –
Решение № 33 от 12.01.1993г., изд. от ОСЗ гр. Стражица, Решение № 16Б от 11.08.1992г.,
изд. от ОСЗ гр. Стражица, 4 броя скици на поземлен имот, издадени от СГКК гр. Велико
Търново удостоверение за наследници, справки от НБД, че общият наследодател на страните
П.В.Г., роден на 26.12.1886г., починал като вдовец на 27.08.1974г. в село Бряговица, е
притежавал право на собственост към момента на смъртта си върху процесните четири
недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Бряговица, община
Стражица, подробно описани по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.5,ал.1 от Закона за наследството, децата на починалия
наследяват по равни части, а според чл.5,ал.2 от ЗН като деца на наследодателя се смятат и
осиновените от него. Настоящият съдебен състав намира за установено въз основа на
цитираните по-горе писмени доказателства, че към момента на откриване на наследството,
оставено от П.В.Г., роден на 26.12.1886г., починал като вдовец на 27.08.1974г., неговите
наследници по закон и правоприемници, а именно: синът му В.П. В., починал впоследствие
на 31.07.1990г., дъщеря му Н.П. К., починала впоследствие на 08.10.1982г., и синът му П. П.
7
В., починал впоследствие на 28.02.1983г., са наследили три равни части: по 1/3 идеална част
за всеки от тях, от наследството, оставено от общия им наследодател – техен баща.
Въз основа на горепосочените писмени доказателства се установява също, че след смъртта
на своя дядо В. П. В., починал на 31.07.1990г.,на Д.В.С., починала на 02.03.1981г., на
нейния съпруг С. Т. С., починал на 26.02.1995г., и на П.В.И., починала на 20.02.2014г.,
неговите две внучки от две различни колена А. Х. Б. (ответник) и В. И. Д. (ищец) са
придобили на основание наследствено правоприемство по 1/6 ид. част от процесните 4
земеделски имоти, съгласно чл.5,ал.1 и ал.2 от ЗН и чл.10,ал.1 от ЗН.
Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват и фактите, че след смъртта на
Н.П. К., починала на 08.10.1982г. и след смъртта на нейния съпруг Н.Д. К., починал на
05.03.1988г., на нейния син Й. Н. Д., починал на 02.09.2015г. и смъртта на нейния син Д.Н.
Д., починал, починал на 11.10.1999г., ищците М. Д., А. Д. и И. Д. са придобили на
основание наследствено правоприемство притежаваното от техния съпруг и баща Й.Н. Д.
право на собственост върху 1/18 идеална част за всеки от тях върху от процесните 4 броя
земеделски имоти, а ищците Й. Д. и Н. Д. Н. са придобили на основание наследствено
правоприемство притежаваното от техния съпруг и баща Д. Н. Д. право на собственост
върху 1/12 идеална част за всеки от тях върху от процесните 4 броя земеделски имоти,
съгласно чл.5,ал.1 от ЗН и чл.9,ал.1 от ЗН.
От цитираните писмени доказателства се установяват и факти, че след смъртта на П. П.
В., починал на 28.02.1983г., на неговата съпруга Л.М.П., починала на 23.03.2016г., и на
неговия син П. П. В., починал на 16.04.2012г., ищците В. П. (син на починалия П.В.) и Н. Х.
(дъщеря на П.П. В.) са придобили на основание наследствено правоприемство
притежаваното от техните наследодатели право на собственост върху 1/6 ид. част от
процесните 4 земеделски имота за всеки от тях, съгласно чл.5,ал.1 от ЗН.
Видно от данните по делото, страните действително не могат да поделят доброволно
процесните съсобствени недвижими имоти.
Предвид изложените по-горе подробни съображения, съдът приема, че предявеният иск за
делба на процесните недвижими земеделски имоти, подробно описани по-горе, се явява
основателен и следва да бъде уважен. Поради това съдът следва да допусне делбата на
процесните недвижими земеделски имоти, при квоти за съделителите, установени съгласно
гореизложените мотиви.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна ДЕЛБА между В. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
град Г.О., ул..., Н. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О., ул...2, Й. Г. Д. с ЕГН
**********, с адрес: град Г. О., ул., В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: град С. ул..., Н. П.
Х. с ЕГН **********, с адрес: град С., М. Ц. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Б., общ.
8
В.Т., В населеното място 308 /или № 7/, А. Й. Д. с ЕГН **********, с адрес: град С., ул... И.
Й. Д. с ЕГН **********, с адрес: село Б., общ. В.Т., В населеното място 308 /или № 7/, от
една страна, и А. Х. Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Б., област В., ул. .. с
настоящо местоживеене и адрес за призоваване: Република С..., от друга страна, на
следните недвижими земеделски имоти, намиращи се в землището на село Бряговица,
община Стражица, а именно:
1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06731.7.43 (шест хиляди седемстотин
тридесет и един точка седем точка четиридесет и три) по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор на АГКК за землището на село Бряговица, общ.
Стражица, без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; местност „КОРУТАРЛА”,
площ: 9760 (девет хиляда седемстотин и шестдесет) квадратни метра, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: шеста; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 007043 (седем
хиляди и четиридесет и три), при съседи: 06731.7.44, 06731.7.52, 06731.7.60, 06731.7.62,
06731.7.63, 06731.7.42, а съгласно Решение № 33 от 12.01.1993г., изд. от ОСЗ гр. Стражица,
представляващ нива от 9.760 дка, шеста категория, местност Корутарла, имот № 007043 по
плана за земеразделяне, при граници, описани в решението. Данъчната оценка на имота е
632,40 лв.
2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06731.34.20 (шест хиляди седемстотин
тридесет и едно точка тридесет и четири точка двадесет) по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор на АГКК за землището на село Бряговица, общ.
Стражица, без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; местност „ДОМУСБАЛА”,
площ: 17839 (седемнадесет хиляди осемстотин тридесет и девет) квадратни метра,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: трета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
034020 (тридесет и четири хиляди и двадесет), при съседи: 06731.34.21, 06731.34.45,
06731.34.19, 06731.34.18, 06731.34.17, 06731.34.16, 06731.34.15, 06731.34.11, 06731.34.10, а
съгласно Решение № 33 от 12.01.1993г., изд. от ОСЗ гр. Стражица, представляващ нива от
17.841 дка, трета категория, местност Домусбала, имот № 034020 по плана за земеразделяне,
при граници, описани в решението. Данъчната оценка на имота е 2097,90 лв.;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06731.41.24 (шест хиляди седемстотин
тридесет и едно точка четиридесет и едно точка двадесет и четири) по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-1128/17.05.2018г. на изп.директор на АГКК за землището на село
Бряговица, общ. Стражица, без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; местност
„КУРИЯТА”, площ: 21023 (двадесет и един хиляди двадесет и три) квадратни метра,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: трета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:
041024 (четиридесет и една хиляди и двадесет и четири), при съседи: 06731.41.39,
06731.41.45, 06731.41.40, 06731.41.23, 06731.41.11, 06731.41.10, 06731.41.9, 06731.41.38, а
съгласно Решение № 33 от 12.01.1993г., изд. от ОСЗ гр. Стражица, представляващ нива от
9
21.024 дка, трета категория, местност Курията, имот № 041024 по плана за земеразделяне,
при граници, описани в решението. Данъчната оценка на имота е 2935,90 лв.;
4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06731.1.51 (шест хиляди седемстотин
тридесет и едно точка едно точка петдесет и едно) по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
1128/17.05.2018г. на изп.директор на АГКК за землището на село Бряговица, общ.
Стражица, без данни за изменение на КККР, засягащо този ПИ; местност „КАЙЛЪКА”,
площ: 3946 (три хиляди деветстотин четиридесет и шест) квадратни метра, трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: трета; предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 001051 (хиляда
петдесет и едно), при съседи: 06731.1.45, 06731.1.56, 06731.1.55, 06731.1.54, 06731.1.50,
06731.1.49, 06731.1.48, 06731.1.47, 06731.1.46, а съгласно Решение № 16Б от 11.08.1992г.,
изд. от ОСЗ гр. Стражица, представляващ нива от 3.947 дка, трета категория, местност
„Кайлъка“, имот № 001051 по картата на землището на с. Бряговица, при граници, описани в
решението. Данъчната оценка на имота е 551,10 лв.
ДЕЛБАТА на описаните по-горе недвижими земеделски имоти СЕ ДОПУСКА при
КВОТИ за съделителите, както следва: 1/6 (една шеста) идеална част за В. И. Д. с ЕГН
**********, 1/6 (една шеста) идеална част за В. П. П. с ЕГН **********, 1/6 (една шеста)
идеална част за Н. П. Х. с ЕГН **********, 1/6 (една шеста) идеална част за А. Х. Б. с
ЕГН **********, 1/12 (една дванадесета) идеална част за Й. Г. Д. с ЕГН **********, 1/12
(една дванадесета) идеална част за Н. Д. Н. с ЕГН **********, 1/18 (една осемнадесета)
идеална част за М. Ц. Д. с ЕГН **********, 1/18 (една осемнадесета) идеална част за А.
Й. Д. с ЕГН ********** и 1/18 (една осемнадесета) идеална част за И. Й. Д. с ЕГН
**********.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10