№ 15749
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:******
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ****** Гражданско дело № 20231110138139 по
описа за 2023 година
Предявени са е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД (с предишно наименование
„******“ ЕАД) съществуват вземания от А. Р. В. за следните суми: за сумата от 51.46 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до
31.01.2019г. за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
27.07.2016г. със сключено към него допълнително споразумение от 24.04.2018г. за мобилен
номер +359*********, за сумата от 46.96 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 08.12.2017г. за мобилен номер +359*********, за
сумата от 27.96 лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода
от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни
услуги от 21.02.2018г. за мобилен номер +359*********, за сумата от 20.45 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до
31.01.2019г. за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
21.02.2018г. за мобилен номер +359*********, за сумата от 14.90 лева, представляваща
неплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2018г. до м. 01.2020г. по Договор за лизинг
от 21.02.2018г. с предмет мобилно устройство ******, за сумата от 97.52 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2019г. до м. 11.2019г. по
Договор за лизинг от 08.12.2017г. с предмет Samsung Galaxy J3 2016 Black, за сумата от 1.49
лева, представляваща неустойка, дължима при невръщане на устройството от потребителя
след изтичане на срока на договор за лизинг 21.02.2018г., както и за сумата от 12.19 лева,
представляваща неустойка, дължима при невръщане на устройството от потребителя след
изтичане на срока на договор за лизинг 08.12.2017г., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 24.09.2020г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 46018/2020г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че с ответника били обвързани от Договор за мобилни
1
услуги от 27.07.2016г. със сключено към него допълнително споразумение от 24.04.2018г. за
мобилен номер +359*********, Договор за мобилни услуги от 08.12.2017г. за мобилен номер
+359*********, Договор за мобилни услуги от 21.02.2018г. за мобилен номер +359*********,
Договор за мобилни услуги от 21.02.2018г. за мобилен номер +359*********, по силата на
които в периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. предоставил на ответника мобилни услуги на
обща стойност за периода от 146.83 лева, която сума клиентът не заплатил в сроковете,
посочени в издадените за задълженията фактури- фактура № **********/01.01.2019г. и
фактура № **********/01.02.2019г., респ. в 18- дневен срок от издаването на всяка от
фактурите, поради което договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени. Наред
с това, между страните били сключени и договори за лизинг- Договор за лизинг от
08.12.2017г. с предмет Samsung Galaxy J3 2016 Black и Договор за лизинг от 21.02.2018г. с
предмет мобилно устройство ******, по силата на които на ответника като
лизингополучател за временно и възмездно ползване били предоставени посочените
движими вещи, но въпреки това същият не заплатил следващите се за периодите съответно
от м. 04.2019г. до м. 11.2019г. и от м. 04.2018г. до м. 01.2020г. лизингови вноски, а след
прекратяване на договорите не върнал предоставените вещи, поради което и съобразно
уговорката в чл. 1, ал. 3 от всеки от договорите за лизинг в негова тежест били начислени
неустойки за неизпълнение на задължението за връщане на вещта. Претендира разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба, негов представител не се е явил в
първото по делото открито съдебно заседание, не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, като е уведомен за възможността по отношение на него да бъде
постановено решение по реда на чл. 238 ГПК- указания в този смисъл се съдържат в
разпореждането на съда от 29.01.2024г., както и в постановеното по реда на чл. 140 ГПК
определение, преписи от които са надлежно връчени на адресата. С молба от 20.05.2025г.
процесуалният представител на ищцовото дружество е заявил искане съдът да се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на предпоставките за това. Наред с
това, от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото
може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките,
регламентирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 345, ал. 1
ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за посочените по- горе суми да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 145.00 лева- разноски за
заповедното производство, както и сумата от 505.00 лева, представляваща разноски за
исковото производство, включващи заплатени държавни такси и адвокатски
възнаграждения.
По аргумент от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на „***“ ЕАД (с предишно
2
наименование „******“ ЕАД), ЕИК ***, съществуват вземания от А. Р. В., ЕГН **********,
за следните суми: за сумата от 51.46 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 27.07.2016г. със сключено към него допълнително
споразумение от 24.04.2018г. за мобилен номер +359*********, за сумата от 46.96 лева,
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до
31.01.2019г. за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от
08.12.2017г. за мобилен номер +359*********, за сумата от 27.96 лева, представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.02.2018г. за мобилен
номер +359*********, за сумата от 20.45 лева, представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за периода от 01.12.2018г. до 31.01.2019г. за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от 21.02.2018г. за мобилен номер +359*********, за
сумата от 14.90 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от м.
04.2018г. до м. 01.2020г. по Договор за лизинг от 21.02.2018г. с предмет мобилно устройство
******, за сумата от 97.52 лева, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от
м. 04.2019г. до м. 11.2019г. по Договор за лизинг от 08.12.2017г. с предмет Samsung Galaxy J3
2016 Black, за сумата от 1.49 лева, представляваща неустойка, дължима при невръщане на
устройството от потребителя след изтичане на срока на договор за лизинг 21.02.2018г., както
и за сумата от 12.19 лева, представляваща неустойка, дължима при невръщане на
устройството от потребителя след изтичане на срока на договор за лизинг 08.12.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 24.09.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 46018/2020г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК А. Р. В., ЕГН **********, да
заплати на „***“ ЕАД (с предишно наименование „******“ ЕАД), ЕИК ***, сумата от 145.00
лева- разноски за заповедното производство, както и сумата от 505.00 лева, представляваща
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3