№ 296
гр. Дупница, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20231510200567 по описа за 2023 година
Производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена
от В. Н. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул Р.А.Б. № ......,община С ........,
област С............. с адрес за кореспонденция: гр. С....,ул.С. К. № ....,ет....., ап......., срещу
Наказателно постановление № № 7861 от 23.09.2022 г., издадено от Началник Отдел
„Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска
от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Твърди се че дори да има извършено нарушение то
същото е маловажен случай. Не претендира деловодни разноски. Приложени са писмени
бележки, които по същество представляват прения, където са изложени допълнителни
съображения относно назяконосъобразноста на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се представлява в процеса от
процесуален представител.
Въззиваемата страна – Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се
представлява в процеса чрез ю.к. Лазарова, която счита че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено,
както и за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение. Направено е
1
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случая, че НП бъде
отменено. Претендира деловодни разноски.
Доколкото по делото е оспорена материалната компетентност на АНО, то следва да
бъде посочено, че от приложените доказателствата безспорно се установи, компетентността
на наказващия орган (вж. Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г.), както и че на посочените в
АУАН и НП, дата и място, жалбоподателя е управлявал и превозвал товар с т. а. марка „С....,
модел ......... , с рег. №....... Спорни са обстоятелствата установени от
административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото нарушение.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа
страна следното:
На 29.08.2022 г., в 15.23 часа, на път II-62, км 52, на 4 км преди разклона за гр.
Сапарева баня, в посока гр. Дупница-гр. Самоков, св. Е. С. – инспектор към Дирекция
„АРОК“ при АПИ София и св. Г. Б., извършили проверка на съчленено тежкотоварно ППС с
пет оси-две управляеми, т. а. марка „„С...., модел ......... , с рег. №....... и полуремарке с три
окси, с рег. № ........... управляван от жалбоподателя. Актосъставителят С. установил, че
водачът извършва превоз на фракция, извършил и измерване на масата и размерите на ППС-
то, посредством мобилна електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел „PW -10“ № К0200007 и ролетка № 1304/18 (5м.). Самото измерване било
извършено чрез поставяне на гумите на автомобила върху измерващата част на везната, т.
нар. „плочи“. Двете плочи нямали механична връзка, само с кабел. След като се
позиционирали на пътното платно или друга площадка с равна повърхност, чрез кабел се
прехвърляла информацията от измереното натоварване на съответната ос на софтуера на
везната. В следствие на измерването се установило, че при измерено разстояние между
осите на МПС – 1.32м, натоварването на тройната ос на полуремаркето било 30,900, т. при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т., т. е с превишение 6.900, т.
Резултатите от измерването били обективирани в надлежна разпечатка, подписана
от водача без възражения.
Към датата на измерването, използваната везна била преминала периодична
проверка на 20.06.2022 г. (приложение № 1 към заявлението за проверка на СИ). Същата е
със сертификат от одобрен тип в сила до 06.10.2024 г.
Използваната ролетка съответствала на извикванията на Директива 2014/32/ЕС,
видно от приложената декларация за съответствие и превод. Към момента на проверката или
в по-късен етап водачът не представил разрешение за движение на извънгабаритно или
тежко ППС.
Актосъставителят Е. С. квалифицирал горните факти, като нарушение на чл. 139,
ал.1, т. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 1, ал. 5 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и
2
съставил на място АУАН № 0009255/29.08.2022 г. срещу водача, който го подписал и
посочил, че няма възражения. На жалбоподателя бил връчен екземпляр от АУАН срещу
разписка, в която му била разяснена и възможността по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. След
съставяне на АУАН водачът бил предупреден, че съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредбата може
да продължи движението си, след като приведе дейността по извършване на превоз с ППС,
в съответствие с нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС. Въз основа на АУАН на 23.09.2022 г. било издадено и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
не на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“, предл. 2-ро от ЗП, а на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то от
ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и
на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, наложил на жалбоподателя административно наказание
–„Глоба“ в размер на 2000.00 лева. АНО не е изложил мотиви защо е приел, че нарушението
не е маловажно и защо приема, че размерът на наказанието следва да е в максимален размер.
Отбелязано е обаче, че нарушението е извършено за първи път.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица съгл. чл.
56, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 ЗП и Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на
АПИ и Заповед №РД-11-247/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
В АУАН и НП е описано следното нарушение, осъществено чрез действие:
жалбоподателя извършва превоз на товар-фракция, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата, съгласно чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ – без разрешително за превишаване на максимално допустимите
норми съгласно Наребата, като са посочени, както конкретно измерените стойности на
3
натоварването на ос, така и стойността на превишението, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредбата, посочено е че МПС е тежко по смисъла на същата наредба, посочени са марката
и модела на същото, брой на осите, рег. номер, което АНО е квалифицирал като нарушение
по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то от ЗДвП, във вр. с чл. 8, ал. 2 вр. с ал. 1, във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. първо на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, изразяващо се в движение на
извънгабаритно и тежко пътно превозно средство в обхвата на пътя, без разрешение.
Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа
на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно
описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са
нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени
са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване
на фактическо положение не съществува. Единствено АНО е прецизирал правната
квалификация на деянието.
Поради което съдът намира изложените възражения на жалбоподателя в тази насока
за неоснователни.
Съдът не установи посочените от жалбоподателя несъответствия при описание на
нарушението, в съдържанието АУАН и НП, но дори и да са били налице такива съгласно чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта
с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни
обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната
самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните
доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице,
явяващо се субект на нарушението.
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за това,
че на посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал тежко МПС по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, респективно тежко по чл. 3, т. 2
от същата Наредба, без валидно разрешение издадено от администрацията управляваща
пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно доказани.
Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от
жалбоподателя МПС, измереното натоварване е било, както следва - при измерено
разстояние между осите на МПС – 1.32м, натоварването на двойната задвижваща ос на
МПС-то било 30.900, т. при допустимо натоварване 24 т., т. е с превишение 6.900 т.
От приложените по делото доказателства се установява, че използваната мобилна
везна с неавтоматично действие „клас на точнаст III“ е от одобрен тип видно от Сертификат
за одобряване на тип № ТСМ 128/04-4103, с дата на издаване 19.04.2016 г. и е преминала
последваща/периодична проверка на 20.06.2022 г., удостоверено от лицето извършило
4
проверката Е. П. в Приложение № 1 към Заявление № 000029-34246 от същата дата.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията - последваща проверка се
извършва на средствата за измерване в употреба, като в ал. 4 е посочено, че периодичността
на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява – Заповед
№А-616/11.09.2018 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. т. 1 от
същата е посочено, че за техническите средства „везни с неавтоматично действие, клас III“
периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т. е. изправността на
процесното техническо средство е удостоверена до 06.10.2024 г. Заповед А333/29.05.2014 г.
за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол (ДВ бр. 49 от 13.06.2014 г.), надлежно обявена в интернет
страницата на министерството (http: //www. damtn. government. bg/images/zapovedi/z_a-333.
pdf), като в т. 2 от същата е посочено, че за техническите средства „везни с неавтоматично
действие, клас III“ периодичността на последващите проверки е ЕДНА година – т. е.
изправността на процесното техническо средство е удостоверена до 06.10.2024 г. Горното
води до извод, че към датата на проверката, средството за измерване е било технически
изправно и е отговаряло на метрологичните изисквания за употребата му на територията на
Р България. В случая везната е използвана точно както предписва чл. 38, ал. 3 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - везните с
неавтоматично действие, предназначени за измерване на натоварването на ос/колело на
превозни средства при извършване на контрол на движението по пътищата и/или на
митнически контрол, могат да бъдат използвани за определяне на общата маса на
превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположени
едновременно върху съответните части на устройствата за приемане на товара. В
конкретния случай, видно от показанията на актосъставителя – измерването е било
осъществено точно по този начин, като по време на същото всички оси на ППС са се
намирали върху съответните части от везната (т. нар, „пътеки“), което гарантира
достоверността и правилността на резултата.
По отношение на използваната ролетка - същата е одобрен тип и може да се
използва на територията на Общността за извършване на съответните измервания. Ролетката
е произведена през 2018 г. и подлежи на периодична проверка на всеки пет години, т. е. към
датата на извършване на проверката, използваните везна и ролетка са били годни и
калибрирани, като са използвани по предписания за това начин, което от своя страна е
гаранция, че получените резултати съответстват на действителното положение. Следва да се
има предвид и че срещу констатациите за съответните размери/маси, жалбоподателят
принципно не е направил възражения по време на извършването им, което е допълнителна
гаранция, че същите са извършени правилно.
Лицето извършило измерването св. Е. С... е имал необходимите знания и умения да
5
борави с мобилната везна, с която е осъществено измерването, видно от Протокол за
проведено обучение от 30.08.2019 г.
Измерването е извършено правилно, поради това, че при извършването му с
електронната везна, като е направено последователно ос по ос и са използвани изравняващи
скари, изравняваща подложка, поради което същото е вярно и точно.
Конкретните измервания на място са направени с лицензирани и проверени по
надлежния ред уреди, предвид: представения Сертификат за одобряване на тип на
ползваната при процесното измерване везна, представената декларация за съответствие и
съответните документи на езика на производителя в превод; представения сертификат за
съответствие на процесната ролетка.
Видно от приложението към Сертификат за одобряване на тип № ТСМ 128/04-4103
за мобилна електронна везна с неавтоматично действие„PW -10“, произведена във
Република Чехия, везната е преносима и включва две устройства за приемане на товара –
показващо устройство и устройство за о;ценка и теглови платформи (най-малко10 бр.).
Изложеното, наред с показанията на св. Първанов, прави извършеното от него на
място измерване надлежно, респективно - установените стойности -достоверни.
По същество, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 3,
т. 2 от Наредбата - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат натоварване на ос, по-
голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“, сумата
от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието между осите е от 1,
3м. включително до 1, 8м. не трябва да е повече от 18 тона. В случая, след измерване на
разстояние между осите на МПС – 1, 32м, натоварването на тройната ос на полуремаркето
било 35, 200, т., т. е с превишение 11, 200, т.
При това положение, правилно актосъставителят и АНО са приели, че е налице
превишаване на максимално разрешените стойности по чл. 7 от Наредбата, респективно, че
ППС е „тежко“, по смисъла на закона.
От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от Наредбата предвижда, че тежките
ППС могат да се движат по пътищата само след нарочно разрешително, съотв. заплащане
дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II (т. нар,
„специално ползване на пътищата“ по смисъла на чл. 18 и сл. от Наредбата). Няма спор, че в
конкретния случай за въпросното ППС, не е било издавано разрешително.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Жалбоподателят се е движел по републикански
път, с тежък товарен автомобил („тежко ППС“ по смисъла на Наредбата) без
да има разрешително за движение на тежко пътно превозно средство, поради което, съдът
прие, че АНО правилно е преценил, че се касае за извършено административно нарушение,
6
като правилно е квалифицирал същото като такова по 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, във връзка с
чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредбата.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е осъществил
както от обективна така и от субективна страна нарушението за което е санкциониран и това
е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази връзка съдът не споделя становището
на защитата за субективна несъставомерност на деянието. Въззивникът като професионален
водач на ППС следва да е запознат с всички нормативни изисквания за ползване на
пътищата и преди да предприеме движение по тях с конкретното ППС следва да се убеди, че
разполага с всички документи изискуеми от закона за пътищата – разрешителни, документи
за платени такси и пр., а при липса на такива да не предприема движение. В случая следва
да се отбележи, че видно от протокола за измерване на превозното средство общата маса на
ППС е надвишавала значително (с 6.900, т.) допустимата максимална такава съобразно
Наредбата – 24т., което няма как да остане незабелязано – не се касае за претоварване с
няколко килограма. Въззивникът е бил длъжен и е могъл да се осведоми за тежестта на
товара, а от там и за управляваното от него ППС преди да предприеме движението и в
случай на претоварване, каквото очевидно е налице в случая и то не незначително, да
поиска разтоварване на част от товара преди да предприеме движение.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размера на
наказанието, което следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1 предл. 3 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с „глоба“ от 500.00 до 3000.00 лв. водач, който, без да спазва установения
за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. На жалбоподателя е наложено наказание глоба
в размер на 2 000.00 лв. - над минималния, предвиден в закона размер на глобата. Съдът
намира, че липсват мотиви от страна на АНО по отношение на определения към
максималния размер на санкцията. В НП е вписано, че установеното административно
нарушение е за първи път, а при определяне размера АНО не е изложил никакви мотиви.
Съдът счита, че налагане на глоба в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева е неоснователно и
недоказано. В настоящият случай не са налични по делото доказателства продължило ли е
движението си тежкото ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е или не
разрешително, за да бъде взето предвид като отегчаващо вината, обстоятелство.
Превишението над допустимия товар с 6.900 т. действително е опасно, защото поставя в
риск живота и на другите участници в движението, поставя в рисксамия товарен автомобил
– неговата техническата изправност и спирачната система на МПС. Според настоящия
съдебен състав, обаче, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с
оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН,
при такова превишение на допустимия товар и реалната липса на други подобни нарушения
на жалбоподателя, АНО е следвало да се насочи към индивидуализация на глобата към
минималния размер от 500.00 (петстотин) лева, който е подходящ да осъществи функциите,
7
свързани със специалната и генерална превенция.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът
напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП, поради което и намира
за безпредметно да ги преповтаря. В този случай не може изобщо да се разглежда
претенцията за малозначителност на деянието по чл. 9, ал. 2 от НК, което е равносилно на
липса на нарушение, поради изложените по – горе мотиви.
Ето защо съдът намира, че следва да измени НП, като размерът на
наложеното наказание „глоба“ следва да бъде намален от 2 000.00 лв. – на 500.00 лв.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за основателна,
досежно обстоятелството да бъде намалена така наложената санкция, като счита че размерът
на наложената санкция надхвърля необходимото за постигане на
целите на АНП, поради липсата на отегчаващи обстоятелства и формалния
характер на нарушението. Съответно НП следва да бъде изменено в частта,
която определя размера на „глоба“, която да бъде наложена в минималния
предвиден от законодателя размер на 500.00 лв.
Основателна се явява и претенцията за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл.
27 е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съгласно който
възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 150 (сто и петдесет) лева. Прилагайки правилото
на чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал.3 от ГПК, искането за разноски,
представляващо юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено по
съразмерност и на ответната страна да бъдат присъдени разноски в размер на
37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7861 от 23.09.2022 г., издадено от
Началник Отдел „Контрол по РПМ“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на В. Н. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С. ул Р.А.Б. № ......,община С ........, област С............. с адрес за
8
кореспонденция: гр. С....,ул.С. К. № ....,ет....., ап....... на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди)
лв. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3-то от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС като НАМАЛЯВА
РАЗМЕРА на наказанието на 500.00 (петстотин) лв.
ОСЪЖДА В. Н. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул Р.А.Б. №
......,община С ........, област С............. с адрес за кореспонденция: гр. С......,ул. С. К. № ......., ет
....,ап. .... да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“- гр. София сума в размер на 37.50
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лев., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кюстендил в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
9