Решение по дело №140/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано по касационна жалба на Началник отдел „Оперативни дейности“–Велико Търново, в Дирекция “Оперативни дейности“ в ГД“ФК“, депозирана чрез процесуалния представител ** Д.М., против РЕШЕНИЕ №28/20.01.2025г., постановено по АНД  №937 по описа на Районен съд Враца за 2023г., с  което  е отменено издаденото от касатора НП  №710610-F695948/04.07.2023г. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, за  което се навеждат доводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде  потвърдено  НП. Претендират  се разноски.

В  с.з. касаторът, чрез ** М. моли за решение, с което да се отмени решението на РС-Враца, като незаконосъобразно по подробно изложени доводи в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответникът в с.з. се представлява от * И.М.. Счита първоинстанционното  решение за правилно и законосъобразно. Съображения за това са изложени в отговора на касационната жалба и моли за потвърждаване  на решението. Претендират се разноски, съгласно представен списък.   

Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура Враца, прокурор Вътов дава заключение за  неоснователност на касационната жалба. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на ответника. Моли за оставяне в сила на решението.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства  за  установяване на касационните основания.

Касационният съдебен състав, като взе предвид наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Предмет на  делото  е РЕШЕНИЕ №28/20.01.2025г., постановено по АНД  №937 по описа на Районен   съд Враца  за  2023г., с  което  е отменено  издаденото от касатора НП  № 710610-F695948/04.07.2023г.  С цитираното НП   на „Ф.П.9.“ ЕООД, ***, ЕИК ********* за нарушение на чл.59а от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ  вр. чл.118,ал.10 ЗДДС и на основание  чл.185, ал.2 ЗДДС са  наложени  две  „имуществени санкции“  вяска от които в  размер на  по  500.00 лева. За да постанови отменителното си решение въззивният съд в оспореното решение е приел, че в производството по издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.  Прието е, че  не е конкретизирана възможната форма на изпълнителното деяние на претендрираното нарушение в акта и наказ.постановление. Също така е прието, че в конкретния случай наказанието е наложено по чл.185, ал.2 ЗДДС, като  липсва цифрова привръзка на посочената санкционна норма с тази по ал.1, липсват фактически констатации за това, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, като съществен съставомерен елемент на нарушението от обективна страна и основание за налагане на друг вид и размер на санкцията - тази по чл.185,ал.1 ЗДДС. Същото е съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност.  Прието е, че дружеството абсолютно коректно и надлежно е отчело получените на 26.10.22г. и на 28.10.22г. доставки, с последваща продажба на течни горива, едновременно по работещите коректно и свързани с НАП две системи –ЕСПФ и НИС. В тези насоки въззивният съд е изложил мотиви, в резултат на които е отменил оспореното пред него НП, като незаконосъобразно.

Настоящият  съдебен състав  споделя изложените от РС правни изводи, водещи  до  отмяна на НП. Фактическата обстановка е установена правилно. Събрани са писмени и гласни доказателства относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. С оглед установената фактическа обстановка, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, районният съд е приложил правилно закона. Ето защо правните изводи на  районния съд се споделят от настоящата инстанция  и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях  и не следва да бъдат повтаряни.

Правилно е прието, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН,  като изведените в тази насока правни изводи се споделят и от настоящия съдебен състав. В  процесния случай, видно от описанието на нарушението в АУАН и НП, и видно от размера на наложените  с НП санкции, административнонаказателната отговорност на дружеството е  ангажирана за нарушение, което има за резултат неотразяване на  приходи. Както в АУАН, така и в НП отсъстват факти, въз основа, на които да може да се направи извод за наличие на предвидения в чл.185, ал.2, изр.2 резултат–неотразяване на приходи. В хода на административно-наказателното и на съдебното производство не са ангажирани и доказателства за установяване на такива обстоятелства. Липсата на тези факти, както в АУАН, така и в НП, съотнесено и с въпроса дали нарушението води или не води до неотразяване на приходи представлява несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложения закон. С това е допуснато съществено процесуално нарушение, с което се ограничава правото на защита на санкционираното лице, както е приел и РС в своето решение. Споделят се и изводите  на въззивния съд, че дружеството абсолютно коректно и надлежно е отчело получените на 26.10.202г. и на 28.10.22г. доставки, с последваща продажба на течни горива, едновременно по работещите коректно и свързани с НАП две системи –ЕСПФ и НИС. С оглед на изложеното и  възраженията на касатора са неоснователни. 

При осъществения контрол по реда на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.      

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски, като искането е направено своевременно. При определяне на разноските, настоящият състав следва да съобрази Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 800.00 лева, съгласно сключен договор за правна защита и съдействие с дата 15.04.2025г./датата  на с.з./освен че надвишава размера за този вид дела – чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) , където е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес  до 1000 лева,  възнаграждението е  в размер на 400 лева, същото не е съобразено и с липсата на фактическата и правна сложност на делото, видът на претенцията, броят на заседанията, в които процесуалният представител е участвал или по хода на делото, липсата на извършени значими процесуални действия в открито съдебно заседание и пр. По тези съображения съдът счита, че на ответника  следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева и искането за разноски над тази сума да се отхвърли.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд  -  Враца

                                

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила РЕШЕНИЕ №28/20.01.2025г., постановено по АНД  №937 по описа на Районен съд Враца  за  2023г.

ОСЪЖДА НАП да заплати на „Ф.П.9.“ ЕООД, ***, ЕИК ********* разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00/четиристотин/ лева  и  отхвърля искането за разноски над тази сума.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.