РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ
МЪГЪРДИЧЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 352 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
от ответника А.И.Д. срещу Решение № 245035 от 16.10.2019 г., постановено по гр.
дело № 352/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, в частта, с която са
уважени предявените от ищеца “С.в.” АД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за
установено, че А.И.Д. дължи на “С.в.” АД сумата от 861,76 лв., представляваща
стойността на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 30.06.2012 г.
до 29.11.2018 г. и сумата от 254,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 31.07.2012 г. до 29.11.2018 г.
Със същото решение ответникът е осъден
да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК сумата от 66,07
лв. - разноски в заповедното производство, както и сумата от 415,10 лв. –
разноски в исковото производството.
Решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ за разликата над уважения размер от 861,76 лв. до
пълния предявен размер от 984,84 лв., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 254,43 лв. до пълния предявен размер от
290,77 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за неправилност на съдебен акт в обжалваната част поради допуснати
от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост.
Поддържа, че по делото не е установено, включително и от заключението на вещото
лице, кога и за какъв период е извършено плащане, поради което е неправилен и
извода, че давността е била прекъсната. Изтъква, че не е извършвал плащане за
процесния период и неправилно СРС не е зачел направеното възрежение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
отхвърли предявените суми като погасени по завност.
Въззиваемият – ищец “С.в.” АД е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не взема становище.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично снователна
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция намира за неправилен извода
на СРС, че с извършеното плащане на сумата от 175,00 лв., ищецът е признал
процесното задължение към ищеца, поради което и в съответствие с разпоредбата
на чл. 116, б. „а“ ЗЗД е започнала да тече нова погасителна давност.
Действително, в неоспореното от страните заключение на
вещото лице по изслушаната ССчЕ, е посочено, че ответникът е заплатил сумата от
175,00 лв., но не е посочено кога е извършеното плащането, респективно че същото
касае именно задължение за процесния период, още повече че вещото лице изрично
е посочило, че в колона 11 на първи ред е вписало, че ответникът има старо
задължение към ищеца в размер на сумата от 183,99 лв., което е извън процесния
период.
Ето защо незаконосъобразно, без да е доказан този факт,
първоинстанционният съд е съотнесъл заплащането от ответника на сумата от
175,00 лв. към процесния период на претендираното вземане и в този смисъл
необосновано е приел, че доколкото заявлението било подадено на 07.03.2019 г.
3-годишната погасителна давност не е изтекла. В тази връзка следва да се
отбележи, че при своеврменно релевирано от ответника възражение за изтекла
погасителна давност, както е в конкретния случай, в тежест на ищеца по делото е
да установи, кога е извършено плащане от ответника, съответно, че със същото е
погасено именно част от процесното вземане, т.е. че давността е била
прекъсната, каквито доказателства ищецът не е ангажирал.
Съгласно задължителните за правосъдните
органи тълкувателни разяснения на ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от
18.05.2012 г., „понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, поради което и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност”. Имайки предвид, че в отговора на исковата молба ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност, а ищецът не е установил
прекъсване на давността за процесното вземане, то вземането на ищеца за периода
07.03.2016 г. / три години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на
07.03.2019 г./ е погасено по давност. В тази връзка следва да се отбележи, че
от неоспореното от страните заключение на вещото по изслушаната ССчЕ, което
настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно дадено, се
установява, че за периода след 07.03.2016 г. вземането на ищеца, което не е
покрито с погасителна давност, възлиза на сумата от 558,54 лв., до който размер
искът е основателен и доказан. За разликата над този размер до уважения размер
от 861,76 лв., вземането на ищеца е погасено по давност, поради което и
предявеният иск е неоснователен.
Погасено по давност за периода преди 07.03.2016 г. е вземането на ищеца и за
мораторна лихва, като за непогасения по давност период от 08.03.2016 г. до
29.11.2018 г. акцесорното вземане на ищеца върху уважения размер на главницата
от 558,54 лв., определен по реда на чл.162 ГПК с помощта на калкулатора за
изчисляване на законна лихва на електронната страница на НАП, възлиза на 154,70
лв., до който размер искът е доказан и основателен, като за разликата над този
размер до уважения размер от 254,43 лв. искът е неоснователен, поради
погасяването му давност.
С оглед на обстоятелството, че правният
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на този на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която главният иск е уважен за разликата над сумата от 558,54 лв. до уважения
размер от 861,76 лв., а акцесорния иск за разликата над уважения размер от 154,70
лв. до уважения размер от 254,43 лв. Решението следва да се отмени и в частта,
с която в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК са присъдени
разноски над сумата от 233,14 лв. до присъдения размер от 415,10 лв.
С оглед цената
на предявените искове въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 245035 от
16.10.2019 г., постановено по гр. дело № 36848/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76
състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца “С.в.” АД, ЕИК
*****срещу А.И.Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ за разликата над сумата от 558,54 лв. до уважения
от СРС размер от 861,76 лв. и за периода от 30.06.2012 г. до
07.03.2016 г., както и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата
от 154,70 лв. до уважения от СРС размер от 254,43 лв. и за периода от
31.07.2012 г. до 07.03.2016 г., както и в частта, с която в полза на “С.в.” АД
са присъдени на основание 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК разноски над сумата от
233,14 лв. до присъдения размер от 415,10 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “С.в.” АД, ЕИК *****срещу
А.И.Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. § 1,
ал. 1, т. 2 ЗРВКУ за разликата над сумата от 558,54 лв. до уважения от СРС
размер от 861,76 лв. и за периода от 30.06.2012 г. до 07.03.2016 г., както и
акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 154,70 лв. до
уважения от СРС размер от 254,43 лв. и за периода от 31.07.2012 г. до
07.03.2016 г., като погасени по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 245035 от 16.10.2019 г., постановено по гр. дело № 36848/2019 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 76 състав, в частта, с която са уважени предявените от ищеца “С.в.”
АД, ЕИК *****срещу А.И.Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ за сумата от 558,54 лв., представляваща
стойността на незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 08.03.2016 г.
до 29.11.2018 г. и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 154,70 лв.,
представляваща
мораторна лихва за периода от 08.03.2016 г. до 29.11.2018 г.
РЕШЕНИЕ № 245035 от 16.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 36848/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 76 състав, в частта
с
която са отхвърлени предявените от ищеца искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. § 1, ал. 1, т. 2 ЗРВКУ за разликата над уважения размер от 861,76
лв. до пълния предявен размер от 984,84 лв., както и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 254,43 лв. до пълния предявен
размер от 290,77 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: