№ 3901
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20211100109076 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от К. Р. К. и М. Р. Л. срещу
Прокуратура на Република България осъдителни искове с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищците К. Р. К. и М. Р. Л. твърдят, че им е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.323, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 НК.
Сочат, че с решение №260318/19.05.2021 г. постановено по ВНОХД
№1126/2021 г. по описа на СГС, НО, ІХ-ти състав е потвърдена присъдата от
11.10.2018 г., постановена по НОХД №1021/2016 г. по описа на СРС, НО, 4-ти
състав, с която ищците са признати за невинни и оправдани по повдигнатото
им обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1, във вр.
чл.20, ал.2 НК.
Ищците излагат твърдения, че неколкократно са привличани като
обвиняеми, от страна на ответника са допускани съществени нарушения на
процесуалните правила, като заради упорито поддържането от страна на
ответника на незаконното обвинение срещу тях се наложило да участват
многократно в открити съдебни заседания в периода от 12.07.2016 г. до
23.04.2021 г. Излагат твърдения, че обвинението в извършено престъпление
им е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, влошаване
1
на психическото и здравословното им състояние, уронване на престижа,
личното им достойнство и авторитет пред роднини, колеги и приятели.
Ищците сочат, че са били принуден да търпят в изключително
продължителен период от време от повече от десет години, негативните
последици на човек, незаконно обвинен в извършването на престъпления.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на всяка от тях сумата от
40 000.00 лева, обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата. Ищците претендират и направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът
Прокуратура на Република България оспорва претенциите. Навежда доводи,
че няма доказателства за реално претърпени неимуществени вреди.
Ответникът възразява и срещу размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, като сочи, че същото е завишено, не съответства на чл.
52 ЗЗД, на трайната съдебна практика и на обществено-икономическите
условия в страната. В настоящия случай, липсвали доказателства за пряка
причинна връзка между твърдените негативни последици и общото състояние
на ищеца.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С постановление от 12.01.2011 г. на СРП по досъдебно
производство №2020/08 г. по описа на 09 РУП – СДВР, пр.пр. №10822/08 г. по
описа на СРП, са привлечени като обвиняеми К. Р. К. и М. Р. Л. за
престъпление по чл.323, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 НК, като им е взета мярка за
неотклонение „подписка“.
С разпореждане от 27.05.2011 г. постановено по НОХД №549/2011
г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав е прекратено съдебното производство и
делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила.
С постановление от 13.03.2012 г. на СРП ищците отново са привлечени
като обвиняеми. С протоколно определение от 25.09.2012 г. постановено по
№7923/2012 г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав отново са установени
съществени нарушения на процесуалните правила и съдебното производство
2
е прекратено.
С постановление от 07.02.2014 г. на СРП ищците отново са привлечени
като обвиняеми. С разпореждане от 02.07.2014 г. постановено по НОХД
№5349/2014г. по описа на СРС, НО, 4-ти състав е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила.
Ищците са привличани като обвиняеми и на 07.04.2015 г. и на
11.06.2016 г. С решение №260318/19.05.2021 г. постановено по ВНОХД
№1126/2021 г. по описа на СГС, НО, ІХ-ти състав е потвърдена присъдата от
11.10.2018 г., постановена по НОХД №1021/2016 г. по описа на СРС, НО, 4-ти
състав, с която К. Р. К. и М. Р. Л. са признати за невинни и оправдани по
повдигнатото им обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.323,
ал.1, във вр. чл.20, ал.2 НК.
Продължителността на разглеждането на наказателното
производство е повече от 10 години, която обхваща движението на делото
във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две
съдебни инстанции. Визираното престъпление не е „тежко“ по смисъла на чл.
93, ал. 7 от НК.
От показанията на свидетеля Г.С.Д., които показания съдът намира за
последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото
писмени доказателства, и преценени по реда на чл. 172 от ГПК кредитира с
доверие, се установява, че ищците били притеснени от воденото срещу тях
наказателно дело, изпитвали срам от този факт и се чувствали неудобно пред
съседите и колегите си. Свидетелства, че ищците му споделяли, че не се
чувстват добре и имат здравословни, както и семейно проблеми.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата
претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на
следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено
престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка
между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.
3
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат
разпоредбите на гражданските закони.
По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика
приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението,
продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на
мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото
състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и
социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за
конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или
влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на
незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от
наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са
произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни
осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено
достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната
и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато,
че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за
всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните
обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът
следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в
конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши
и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно
значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от
гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).
В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в
сила присъда, с която ищците са оправдани по повдигнато срещу тях
обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 НК.
Установява се, че спрямо ищците са взети мерки за неотклонение „подписка“.
С оглед на общата продължителност на образуваното наказателно
производство, настоящият съдебен състав приема, че е допуснато нарушение
на правото на ищците за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
4
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно
лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна
имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените
вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели
гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и
обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитания по делото свидетел, съдът приема за установен
негативния ефект от наказателното производство върху ищците в личен план,
свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия,
очакване на присъда, увредено здравословно състояние, вкл. психическо,
вследствие на незаконното обвинение, засягане на личния и социален живот
от наказателното преследване.
Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката
на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от
естеството на упражнената спрямо ищците наказателна репресия. В случая за
процесния период - от привличането на ищците към наказателна отговорност
до прекратяване на наказателното производство спрямо ищците, последните
са имали неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени
(Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, при наличие на едно
прекратено спрямо ищците наказателно производство, без съмнение за тях са
произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от
съда по справедливост.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
5
причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните
органи неимуществени вреди и в полза на ищците е възникнало вземане за
обезщетение за вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление.
Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост"
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне
размерът на обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в
страната по време на провеждане и приключване на наказателното
производство.
При съблюдаване на горепосочените критерии съдът съобрази общият
период, през който ищците са имали качеството на обвиняеми (повече от 10
години), че повдигнатото срещу ищците обвинение е било за престъпление,
което не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК, и цялостното
отражението, което всичко това е имало върху живота на ищците. Съдът
съобрази още и възрастта на ищците към момента на повдигане на обвинение
в досъдебното производство, в която възраст човек е трудоспособен и
социално активен, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането
на обвинение за такъв тип престъпление естествено води до накърняване
честта и доброто име на личността. В същото време не е установено по
наказателното производство спрямо ищците да са извършвани много на брой
и/или интензивни процесуално– следствени действия.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че в случая,
образуваното наказателно производство се е отразило негативно на ищците и
в професионален план, на авторитета и служебната им репутация.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 10 000.00 лева за всяка една от ищците. Следва да
се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика
като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че
сумата от 10 000.00 лева в пълна степен отговаря на така посочените
6
критерии за справедлива компенсация за претъпените от всяка от ищците
неимуществени вреди.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция намира за
справедливо обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществените вреди
за всяка една от ищците, до който предявеният иск е основателен и доказан, а
за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева, искът е неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли.
Върху посочената сума лихва е дължима считано от 19.05.2021 г.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и
началният момент на забавата.
Относно разноските по производството
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на
всяка от ищците следва да се присъдят направените разноски в размер на
10.00 лева, представляващи внесена държавна такса.
Въпреки претенцията на ищците за разноски за адвокатско
възнаграждение, такива не им се следват, тъй като не са представени
доказателства, за това че е заплатили адвокатски хонорар на пълномощника
си.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. , с адрес: гр. София, бул. „******* да
заплати на К. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул.
„*******, адв. В. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на
10 000.00 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда от
11.10.2018 г., постановена по НОХД №1021/2016 г. по описа на СРС, НО, 4-ти
състав, ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до
пълния предявен размер от 40 000.00 лв.
7
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
М. Р. Л., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „*******, адв.
В. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сума в размер на 10 000.00
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по повод
повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с присъда от
11.10.2018 г., постановена по НОХД №1021/2016 г. по описа на СРС, НО, 4-ти
състав, ведно със законната лихва от 19.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата до
пълния предявен размер от 40 000.00 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
К. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „*******, адв. В.
В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „******* да заплати на
М. Р. Л. , ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ул. „*******, адв.
В. В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8