№ 3353
гр. Варна, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.ов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100501434 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба на М. Ц. М. и И. С. М. (съпрузи),
двамата от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу
Решение № 781/06.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20223110113883
по описа на РС-Варна за 2022 год., с което е уважен, предявен от С. А. К., Д.
К. С., А. Ж. П., М. Г. П., всички от гр. Варна и А. Б. М. от гр. София, срещу
въззивниците М. и И. М.и отрицателен установителен иск за собственост и е
прието за установено в отношенията между страните, че ответниците М. и И.
М.и от гр. Варна не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ
XXII-545, 677, кв. 15 по ПУП на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4510.1006 по КККР на гр.
Варна и е отхвърлен, предявен от М. и И. М.и от гр. Варна срещу ищците по
първоначалния иск, отрицателен установителен иск за собственост за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците по
насрещния иск С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П. и А. Б. М. не са
собственици на същия недвижим имот, представляващ УПИ XXII-545, 677, кв.
15 по ПУП на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна, съставляващ
поземлен имот с идентификатор 10135.4510.1006 по КККР на гр. Варна.
В жалбата на наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилен анализ и преценка на събраните доказателства, в резултат на
което решението е и необосновано.
Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че теренът, в който се е
намирал имота на наследодателя на ищците по първоначалния иск, е бил в
блок на ТКЗС. Считат, че доказателствата по делото не дават основание за
подобен извод, поради което и не са налице предпоставките за земеделска
1
реституция в полза на ищците по първоначалния иск. Навеждат, че от
доказателствата по делото е установено, че към датата на постановяавнето на
решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-Варна, действащият план за
процесната територия е ЗРП от 1963 година, поради което и към 01.03.1991
год. (датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ), а също и датата на постановяване на
Решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-Варна процесният имот не е имал
земеделски характер по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не е подлежал на
земеделска реституция по реда на чл. 10, вр. чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ, от което пък
следва, че решението от 11.07.2000 год. на ПК-Варна, на което се позовават
ищците по първоначалния иск, не е породило правен (респ. вещен) ефект,
поради липса на предпоставките за реално възстановяване на собствеността, а
именно: имотът да е имал земеделски характер.
Неправилно е прието също, че Решението № 719/11.07.2000 год. на ПК-
Варна е постановено от законен състав, като не е отчетена редакцията на чл.
60, ал. 4 ППЗСПЗЗ Дв, бр. 113/1999 год.
Твърди се също, че не е обсъдено и възражението на въззивниците –
ответници по първоначалния иск и ищци по насрещния – че реституцията в
полза на ищците по първоначалния иск не е приключила – липсва издадена
заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с оглед обстоятелството, че решението №
719/11.07.2000 год. на ПК-Варна е издадено в редакцията на нормата на чл. 14,
ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68/30.07.1999 год. и не се ползва с вещен ефект. Не
е съобразено също, че не е завърШ. процедурата по реституция в полза на
ищците по първоначалния иск и поради липсата на издадена заповед по чл. 16,
ал. 6 от ЗУТ – факт, който е безспорно установен по делото.
Навеждат още, че изводът на съда, че в полза на въззивниците не е
изтекла предвидената в закона придобивна давност, е необоснован и е в
противоречие със събраните по делото чрез разпита на свидетелите
доказателства.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният от ищците първоначален отрицателен
установителен иск за собственост относно УПИ XXII-545, 677, кв. 15 по ПУП
на ЗПЗ (Западна промишлена зона) гр. Варна, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.4510.1006 по КККР на гр. Варна, да бъде отхвърлен и да
се уважи предявеният от ответниците, настоящи въззивници, насрещен
отрицателен установителен иск за собственост върху същия имот.
Претендират и присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите
С. А. К., Д. К. С., А. Ж. П., М. Г. П., всички от гр. Варна и А. Б. М. от гр.
София – ищци по първоначалния иск и ответници по насрещния – оспорват
жалбата, считат, че е неосноватена, а обжалваното решение – правилно и
настояват да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендират
присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
2
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от М. Ц. М. и И. С. М.
(съпрузи), двамата от гр. Варна, чрез процесуален представител, въззивна
жалба срещу Решение № 781/06.03.2025 год., постановено по гр. дело №
20223110113883 по описа на РС-Варна за 2022 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
06.10.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3