Р Е Ш Е Н И
Е
№262147
гр. Пловдив, 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XI- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2641 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано
по повод на искова молба, подадена от „Марбо 2018“ ЕООД срещу „Мивама“ ООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. „2-ро“ ЗЗД, с който
се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от
18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
пълното неизпълнение по Договор за управление на проект по Програма *****/ ****г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 14.02.2019г./ до окончателното погашение на
сумата. ( правната квалификация на спора е съобразно отразеното в протоколно
определение от 08.03.2021г.- л. 510 от делото ).
В исковата молба и уточненията към нея
се твърди, че между страните е възникнал правоотношение по повод на Договор за
управление на проект по Програма ****** № *******г. Ищецът, в качеството си на
възложител е превел авансово на изпълнителя по договора сума в размер от 18
000лв. Сочи се, че в чл. 1 от договора ясно са разписани задълженията на
ответното дружество, като последното не ги е изпълнило. Изтъква се, че
ответникът е следвало да подготви всички документи и да управлява проектната
документация през всички етапи на Програма *****, до окончателното одобрение на
проекта по Европейската комисия. Ищецът изтъква, че ответното дружество е
представило проекти, явно неотговарящи на изискванията, поради което и същите са
били няколкократно връщани от Европейската комисия и като краен резултат ищецът
не е бил одобрен по програмата. Предвид изложеното, претендира се
горепосочената сума като вреди от цялостното неизпълнение на договора.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова
молба от ответника, с който искът се оспорва по основание. Признава се, че
между страните е сключен договор за услуга от *****г., като ответникът твърди,
че надлежно е изпълнил всички свои задължения. Изтъква, че е подготвил
документацията по участието и е осъществил всички необходими действия по
управлението и придвижването й до етап оценяване от ЕК. Ответникът изтъква, че
впоследствие документацията е коригирана в съответствие с изискванията и
предписанията на ЕК. Нещо повече- в хода на изпълнение на договора, не е
сторено каквото и да било възражение от ищеца за пълно или неточно изпълнение.
Именно и предвид това самият договор продължава и своето действие. Ответникът
акцентира върху обстоятелството, че с процесния договор е поел задължение да
изготви необходимата документация, да я входира и впоследствие осъществи
действия по управлението й но не е поемал ангажимент, че ищецът да бъде одобрен
от ЕК и ще получи средства по проекта. Именно предвид това, ответната страна
счита, че ищецът неправилно смята, че е налице неизпълнение по договора, туй
като проектът му не е бил одобрен. Ответникът възразява и че проектът е получил
по- малко точки не защото е конструиран и управляван неправилно, а защото
иновацията, която ищецът предлага не е достатъчно добра. Именно и предвид това
ЕК е дала препоръки в насока промяна и обогатяване на самата иновация. Изтъква
се, че идеята ( иновацията ), включена в проекта е на възложителя, а не на
изпълнителя. Последният е длъжен да се съобрази с нея и изготви единствено
необходимите документи за участие. Поради изложеното, моли се предявеният иск
да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
С протоколно определение от 08.03.2021г. / л. 511/ е
прието за разглеждане възражение за прихващане, релевирано от ответника за
сумата от 18 000 лв., представляваща стойността на осъществена
консултантска услуга по Договор за управление на проект по Програма *******г.,
със сумата от 18 000лв. – претендираното от ищеца обезщетение за пълно
неизпълнение по договора.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, че между тях е възникнало по
надлежен ред правоотношение по повод на Договор за управление на проект по
Програма ******г. / л. 8- 11 /. По силата на чл. 1 от цитирания договор
ответното дружество като изпълнител се задължава да регистрира профил на
дружеството кандидат, да подготви проектно предложение, да го регистрира в
официалния портал на Европейската комисия, както и впоследствие да осъществи
всички дейности по неговото управление и придвижване до етап на оценяване.
Срещу това, в качеството си на възложител, ищецът е поел задължение по чл. 14
да заплати авансово сумата от 15 000 лв. ( 18 000 лв. с ДДС).
Окончателната цена по договора, която е 293 374 лв. е договорено да се
изплати в случай, че възложителят е одобрен по проекта и Европейската комисия
му преведе паричните средства за реализирането му ( чл. 15 от договора ).
Между страните не се спори, а и се изяснява от
приетата по делото ССчЕ, че авансово дължимата сума в размер от 18 000 лв.
с ДДС е преведена по банкова сметка ***.
Предявеният в рамките на настоящото производство иск е
с правно основание чл. 79, ал.1, пр. „2- ро“ ЗЗД, като в тежест на ищеца е да
установи обхвата и размера на претърпените вреди и причинно- следствената им
връзка с твърдения вид неизпълнение на договора ( в случая пълно неизпълнение
), а в тежест на ответника е да установи, че надлежно е реализирал договорните
си задължения. Съдът счита, че ответната страна е изпълнила в съответствие със
спецификациите на възложителя своите договорни задължения, по следните
съображения: в чл. 1 от сключения между страните договор са изброени всички
задължения, вменени на изпълнителя. Същите се състоят в създаване на профил на
името на възложителя в официалния портал на Европейската комисия, изготвяне на
нужните документи за кандидатстване по програмата, тяхното входиране,
придвижване и управление до момента на получаване на оценката и одобрение на
проекта. При нужда, ответното дружество като изпълнител е следвало да внася и
корекции в проектната документация, в съответствие с дадените препоръки от
Европейската комисия. От приетата по делото документация, касаеща участието в
процедурата ( л. 31- л. 358 от делото ) се изяснява, че всеки един аспект от
договореното по чл. 1 от процесния договор е реализиран от ответното дружество.
Създаден е профил на името на възложителя ( ищец по делото ), документите са
изготвени в цялост и са входирани и придвижени в определените срокове. Впрочем,
фактът че всички срокове са спазени е ярко илюстриран и от обстоятелството, че
проектната документация е разгледана от ЕК по същество, а не е отказано по-
нататъшно участие в процедурата поради неспазване на съответен срок. Същевременно,
ответното дружество е внасяло корекции няколко пъти в изготвената документация
и я подавало отново в срок, като всеки път получената оценка е била по –висока
( общо са изготвени седем проекти предложения ). За да бъде одобрен проектът от
ЕК, първоначално е следвало оценката да бъде по- висока от 13, 00 точки, но
впоследствие оценката е завишена от ЕК на 15, 5 точки, тъй като част от
средствата по проекта са насочени за инициативи, свързани с борбата с “Covid 19”. В тази връзка, съдът счита за нужно да акцентира върху
факта, че последно изпратената от ответното дружество документация за участие
по проекта е оценена високо от ЕК и е даден резултат от 13, 13 точки при праг
от 13, 00 ( л. 502- 507 ). Непосредствено след това обаче, с писмо от
26.01.2021г. ( л. 508- 509 ) участниците са уведомени, че прагът за одобрение е
увеличен на 15, 5 точки. Тоест, ако не е било взето решение от ЕК за
пренасочване на средства по други програми ( свързани с пандемията от
коронавирус ), ищецът е щял да бъде одобрен за участие в следващия етап.
Гореизложеното е достатъчен атестат за това, че ответното дружество е изпълнило
добросъвестно и в цялост всички възложени му задължения по силата на договора
от *****г. Всъщност, по делото не бяха събрани каквито и да било данни, ищецът
като възложител, да е релевирал възражения във връзка с неточно изпълнение на
договора в периода на неговото действие ( едва с исковата молба и уточненията
към нея, за пръв път се навеждат твърдения за цялостно неизпълнение ). Съдът
счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че на нито една позиция от
сключения между страните договор, ответникът
не е поел ангажимент, че ищецът-
възложител ще бъде одобрен по проекта, за който кандидатства. Както вече бе
посочено, ответникът е поел ангажимент да изготви документация, да я входира и
администрира до получаване на оценка и преминаване към следващия етап (което е
надлежно изпълнено ), но не и че възложителят ще бъде одобрен по проекта (
макар че последната получена по проекта оценка би го класирала, ако не е било
взето решение част от средствата по проекта да бъдат пренасочени ).
Съдът счита за нужно да посочи и следното: по делото е
изготвена и приета съдебно- техническа експертиза / л. 426- 443/, която обаче
не носи релевантна по делото информация. Зададените въпроси към експертиза, на
практика изискват да бъде възпроизведено становището на ЕК по всяко от
подадените проекти предложения, за което действие не се изискват специални
знания. Останалите въпроси към експерта и най – вече отговорът по шести въпрос,
са с изцяло правна насоченост, която е извън неговата компетенция ( въпросът
дали предложенията са изготвени качествено е правно заключение ).
Предвид гореизложеното, съдът счита че ответникът, в
качеството си на изпълнител, е осъществил в цялост задълженията си по сключения
между страните договор, без да е налице пълно неизпълнение или отклонение във
времево или качествено отношение, поради което и искът с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 2- ро ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
възражението за прихващане.
Предвид факта, че искът с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 2- ро следва да бъде отхвърлен като неоснователен, то е безпредметно да
се обсъжда по същество заявеното възражение за компенсация.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, в полза на ответника срещу ищеца се поражда вземане за
разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. По делото са представени доказателства
за сторени разходи в общ размер от 1800 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на ответника. Съдът счита за неоснователно възражението за
прекомерност на договорения от ответника адвокатски хонорар в размер от 1200 лв.
По настоящото дело са проведени осем открити съдебни заседания и е събран
немалък по своя обем доказателствен материал. Предвид това, необосновано би
било да се редуцира възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на
ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Марбо 2018“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
„Мивама“ ООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. „2-ро“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер от 18 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от пълното неизпълнение по Договор за управление на проект по Програма ******г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда / 14.02.2019г./ до окончателното погашение на
сумата.
ОСЪЖДА „Марбо
2018“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Мивама“ ООД, ЕИК *********, сума в размер от 1800 лева / хиляда и
осемстотин лева/, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН