№ 664
гр. Русе, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20244520107089 по описа за 2024 година
Л. Г. Г. заявява, че на 29.09.2023г. сключил с „*********“ ЕООД трудов договор, по
силата на който, изпълнявал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече
тона“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева. В периода
29.09.2023г. – 23.12.2023г. извършвал международна транспортна дейност в ЕС и
Великобритания
Твърди, че работодателят не му заплатил дължимото трудово възнаграждение и
командировъчни пари. Пояснява, че бил командирован, както следва:
- със Заповед №150Б/29.09.2023г. за времето от 30.09.2023г. до 07.10.2023г. в Италия с
право на дневни пари 68 евро на ден;
- със Заповед №159/06.10.2023г. за времето от 08.10.2023г. до 14.10.2023г. в Италия с
право на дневни пари 68 евро на ден;
- със Заповед №167/18.10.2023г. за времето от 18.10.2023г. до 22.12.2023г. в ЕС и
Великобритания с право на дневни пари 90 евро на ден.
Общо дължимите и неизплатени командировъчни за посочените периоди възлизали
на 6870 евро, а лихвата за забава, за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г. – 1680 лева.
Неизплатените трудови възнаграждения били на стойност: за м.септември 2023г. -
31.86 лева; за м.октомври 2023г. – 605.27 лева; за м.ноември 2023г. – 605.27 лева и за
м.декември 2023г. - 537.99 лева, общо 1780.35 лева. Претендира лихва за забава върху
посочените суми в общ размер 40 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „*********“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя Н. В. А. да му
заплати сумите:
1
- 6870 евро – неизплатени командировъчни пари за периода 30.09.2023г. – 23.12.2023г.
и 1680 лева – мораторна лихва за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г.;
- 31.86 лева - трудово възнаграждение за м.септември 2023г.;
- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.октомври 2023г.;
- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.ноември 2023г.;
- 537.99 лева – трудово възнаграждение за м.декември 2023г.;
- 40 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.12.2024г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „*********“ ЕООД не е депозирал отговор на
исковата молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №48/29.09.2023г., по силата на който Л. Г. Г. заемал длъжността "шофьор,
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ в „*********“ ЕООД с място на работа –
„транспорт“, при пълно работно време – 8 часа и сумарно изчисляване на работното време
по график, с период на сумарното изчисляване – един месец, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 780 лева.
Със Заповед №167/18.10.2023г. ищецът е командирован до ЕС и Великобритания с цел
извършване международен транспорт – превоз на товари за времето от 18.10.2023г. до
22.12.2023г., като са му отпуснати дневни пари в размер на 90 евро на ден.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.128 и чл.215 от КТ.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане №11152/19.12.2024г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид релевираните
в хода на производството писмени доказателства, с оглед факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за недължимост на процесното вземане, може да се направи извод
за вероятната основателност на иска.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото в размер на 3000 лева –възнаграждение за
процесуално представителство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на
РРС държавна такса в размер на 656.31 лева (537.51 лева по иска с правно основание чл.215
2
КТ; 50 лева – по иска с правно основание чл.128 КТ и 68.80 лева – по акцесорната
претенция).
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:
*******, представлявано от управителя Н. В. А. да заплати на Л. Г. Г., ЕГН ********** с
адрес: ******* сумите:
- 6870 евро – неизплатени командировъчни пари за периода 30.09.2023г. – 23.12.2023г.
и 1680 лева – мораторна лихва за периода 23.12.2023г. – 12.12.2024г.;
- 31.86 лева - трудово възнаграждение за м.септември 2023г.;
- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.октомври 2023г.;
- 605.27 лева – трудово възнаграждение за м.ноември 2023г.;
- 537.99 лева – трудово възнаграждение за м.декември 2023г.;
- 40 лева – мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.12.2024г. до окончателното им изплащане;
- 3000 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на РРС държавна
такса в размер на 656.31 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните по делото за сведение.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3