№ 10567
гр. /.../, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110129238 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 111256/02.06.2022
г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ против Б. Й. Й., ЕГН ********** и Р. И.
Й., са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за стопански нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 38295/28.02.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Й. Й., ЕГН ********** и Р. И. Й.,
ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 2875,38 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г.,
доставена до имот, находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап.
12, аб. № 247259, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 227,48 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 15.02.2022 г., върху
1
главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 63,16 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап.
12, аб. № 247259, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 10,49 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.05.2019 г. - 15.02.2021 г., върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение. На 10.03.2022 г. е издадена
заповед по чл. 410 ГПК, като е разпоредено, че всеки от длъжниците /ответници в
настоящото производство/ дължи по ½ част от горепосочените суми /съобразно
волята на заявителя, обективирана в цитираното заявление и при спазване
нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК/. Заповедта е връчена на ответниците, като в
законоустановения срок същите са депозирали възражения срещу издадената
заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на
вземането си на 09.05.2022 г. Исковата молба е подадена на 02.06.2022 г. /в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „/.../“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма /.../ ЕООД, като в
тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава
по отношение на последното.
Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния
период, поради което и изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължат лихва за забава върху непогасената сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Б. Й. Й., ЕГН ********** и Р. И. Й., ЕГН
2
********** дължат разделно в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, по ½ част от суми,
както следва: 1/ сумата от 2875,38 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., доставена до имот,
находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2/ сумата от 227,48 лева, представляваща
лихва за забава за периода 15.09.2019 г. - 15.02.2022 г., върху главницата за цена
на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 63,16 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата; 4/ сумата от 10,49 лева, представляваща
лихва за забава за периода 31.05.2019 г. - 15.02.2021 г., върху главницата за цена
на услуга дялово разпределение, за които суми на 10.03.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 10573/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски и се
прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответниците е
депозиран общ отговор на исковата молба, с който е взето становище по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. Оспорва се, че
ответникът Р. И. Й. има качеството клиент на топлинна енергия за посочения в
исковата молба имот, като се излагат подробни съображения в подкрепа на това
възражение. Прави се възражение за нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1, ал. 2
и ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество. Оспорват се акцесорните
претенции за лихва за забава върху претендираната главница за цена на доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия. Оспорват се и исковете за цена
на услуга дялово разпределение на топлинна енергия, както и акцесорните
претенции за лихва за забава върху претендираните главници, като се излагат
подробни съображения в тази връзка. В хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е релевирано
възражение, от името на ответниците, за погасяване по давност на вземанията,
предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
3
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници
за топлинна енергия и дялово разпределение, периодът на забавата и размерът на
обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираното вземане, за което не сочат доказателства.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в хода на заповедното производство
по ч.гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания.
Възраженията на ответниците за недопустимост на част от предявените за
разглеждане в настоящото производство искове /за сума, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за заявените в исковата молба период и имот и за
сума, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение/, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
4
Дали ищецът е материалноправно легитимиран да претендира горепосочените
вземания /за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и лихва за
забава върху тази главница/ е въпрос по съществото на спора и не влияе върху
допустимостта на така предявените искове.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
5
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
6
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "/.../" ЕАД е дружество регистрирано
по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
удостоверение за семейно положение регистрационен индекс 5217/15.09.2022 г.,
издадено от Столична община, район „Красна поляна“, се установява в
производството, че по силата на акт за брак № 491 от 07.11.1983 г. на Кирковски
РНС, ответниците Б. Й. Й., ЕГН ********** и Р. И. Й., ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 07.11.1983 г.
По делото е представен и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното селищно
устройство № 130, том XVI, нотариално дело № 2930/1986 г., се установява в
производството, че на 30.06.1986 г. е издаден нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закона за териториалното селищно устройство, с който Б. Й. Й. е
признат за собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 12,
находящ се в жилищна сграда бл. /.../, вх. А, ет. 5 в комплекс Разсадника, със
застроена площ от 65,20 кв. м., ведно с 3,750 идеални части от общите части на
сградата и право на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса. От
горепосочения писмен документ се установява още, че Б. Й. Й. е придобил
жилището като обезщетение срещу отчуждения му недвижим имот, находящ се в
гр. /.../, местност /.../, ул. Д. К. № 2, парцел № 19 и на основание Заповед № РД-41-
1993/30.06.1983 г. на Председателя на ИК на СНС срещу обща цена на имота от 14
788 лева, като цената на дадения като обезщетение имот е покрита от
припадащите се суми срещу отчуждения недвижим имот собствени средства на
7
получаващия обезщетението в общ размер от 8788 лева и разрешен заем от ДСК в
размер на 6000 лева.
Последователната трайно установена съдебна практика - ПП № 5 от
31.10.1972 г. на Върховния съд, Р № 348/22.06.2009г. по гр.д.№ 2212/2012г. ІІ
гр.о., Р № 415/2012г. по гр.д.№ 231/2012г. І гр.о., Р № 549/30.06.2010г. по гр.д.№
3218/2008г. І гр.о. на ВКС, приема, че когато срещу отчужден индивидуален имот
на единия съпруг бъде отстъпен в обезщетение недвижим имот макар това да е
станало по време на брака собствеността на отстъпения имот не се включва в
съпружеската имуществена общност, тъй като липсва принос от другия съпруг.
Всички действали семейни кодекси до сега изискват съвместен принос за
възникване на съпружеска имуществена общност при възмездно придобиване на
вещни права по време на брака, като въвеждат презумпцията, че той се предполага
до доказване на противното. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /сега чл.
21, ал.3 от новия СК/ обаче е оборима. Приносът е изключен когато вещите и
вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на
чл. 20 от СК /отм/, респективно чл. 22 от действащия СК. Когато стойността на
дадения в обезщетение имот е покрита изцяло от стойността на отчуждения имот
другият съпруг няма принос в придобиването, поради което върху получения като
обезщетение имот не възниква съпружеска общност. В този случай е без значение
момента на придобиване на правото на собственост. Констативният нотариален
акт, който се издава на основание чл. 134, ал.4 ЗТСУ /отм./ не създава права, а
само констатира притежанието на такива. Вещно действие има предхождащата го
заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм./, с която се предоставя недвижим имот като
обезщетение. Съпругът, от който не е отчужден недвижим имот може да придобие
права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива изцяло от
стойността на отчуждения имот само при условията и при спазване на формата,
предвидени в чл. 102 ЗТСУ/отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот
не фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за
отчужден от него негов личен имот или няма прехвърляне на правото за
обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ /отм/, върху получения в обезщетение имот
не възниква съпружеска имуществена общност и издаването на констативен
нотариален акт не може да създаде права.
Решение № 1176/08.12.1986 г., постановено по гр.д. № 743/1986 г. на II г.о.
на ВС приема, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение
за отчужден имот, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95
8
ЗТСУ /отм./. С този стабилен административен акт се прехвърля правото на
собственост върху отстъпения като обезщетение имот, а по късно издадения
нотариален акт има само констативно /удостоверително/ значение.
Същевременно с Решение № 2964/12.10.1981 г. по гр.д. № 2258/1981 г. на I
г.о. на ВС, също се према , че собственикът, който е обезщетен с отстъпване на
недвижим имот при отчуждаване, придобива собствеността на отстъпения имот
по силата на заповедта за неговото конкретизиране, а евентуалното неплащане на
разликата между стойността на отчуждения и получения в обезщетение недвижим
имот има значение на прекратително условие.
Процесният апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А,
ет. 5, е получен като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на ответника Б.
Й. Й. със Заповед № РД-41-1993/30.06.1983 година на Председателя на ИК на
СНС. Доколкото от събраните по делото доказателства не се установява друго,
настоящият съдебен състав следва да приеме, че собственик на отчуждения имот,
представляващ парцел № 19, находящ се в гр. /.../, местност /.../, ул. Д. К. № 2 е
бил именно ответникът Б. Й. Й., както и че отчуждения недвижим имот е оценен
на стойност от 8788,00 лева. Стойността на получените в обезщетение имоти е
покрита с посочената сума от отчуждения имот и отпуснат заем от ДСК в размер
на 6000,00 лева. С решение № 196/20.03.1997 г. по гр.д. № 1428/1996 година на II
г.о. на ВКС е прието, че апартаментът отстъпен срещу отчужден имот, не е обща
вещ на двамата съпрузи, щом заповедта за определяне на конкретния имот като
обезщетение е издадена преди сключване на брака, независимо, че разликата в
цената е заплатена със заем от ДСК, сключен и погасен по време на брака, като
без значение за момента на придобиване правото на собственост е датата на
издаване на нотариалния акт. В конкретният случай, при съобразяване на
цитираната по-горе трайна и безпротиворечива съдебна практика и съобразно
извършен анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че процесният апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к.
/.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, е получен като обезщетение срещу отчужден недвижим
имот на ответника Б. Й. Й. със Заповед № РД-41-1993/30.06.1983 година на
Председателя на ИК на СНС /т.е. въз основа на заповед, издадена преди датата на
сключване на брак между ответниците в производството – 07.11.1983 г./,
респективно, че процесният недвижим имот не е станал съпружеска имуществена
общност, а е бил индивидуална собственост на Б. Й. Й.. Действително разликата в
цената е заплатена със заем от ДСК, но това обстоятелство е без значение за
момента на придобиване собствеността върху имота. Дори заемът да е изплащан и
9
по време на брака, това обстоятелство би породило единствено облигационни
права за другия съпруг, но не и право на собственост върху недвижимия имот,
отстъпен срещу отчужден имот. При съобразяване на цитираната по-горе съдебна
практика относно момента на придобиване собствеността върху недвижим имот,
отстъпен срещу отчужден имот, без правно значение е обстоятелството, че
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното селищно
устройство № 130, том XVI, нотариално дело № 2930/1986 г. е издаден след
сключване на брак между ответниците. Както се посочи по-горе, недвижимият
имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по силата на
самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ /отм./, като с този стабилен
административен акт се прехвърля правото на собственост върху отстъпения като
обезщетение имот, а по късно издадения нотариален акт има само констативно
/удостоверително/ значение.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период ответникът Б.
Й. Й. е следвало да отговаря за стойността на доставената и потребена в имота
топлинна енергия, в качеството си на единствен собственик на същия. Исковете
срещу ответника Р. И. Й. следва да бъдат отхвърлени, доколкото не се установи
същата да е имала качеството клиент на топлинна енергия за имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, през
процесния период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема за
установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и
от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
10
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството „/.../“ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 4 бр. отоплителни
тела, прикачени към отоплителната инсталация на блока, с монтирани на тях
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за
отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване няма монтиран и
узаконен водомер. Установява се също, че за отчетен период 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г. не е осигурен достъп за извършване на отчет на монтираните в имота
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия и 1 бр. монтиран и узаконен
водмер, както и че през м.11.2000 г. е изключено отоплениет на стълбите в
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният недвижим имот,
представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот, която е начислявана по
отчет на показанията на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия върху намиращите се в същия имот 4 бр. отоплителни тела, като
за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинната енергия за отопление
на имот е начислявана на база екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата, поради липса на осигурен достъп до имота за извършване на реален
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 148,00 кубически метра; 3/
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, определяна по отчет на
11
монтирания и узаконен в имота 1 бр. водомер за топла вода, като а отчетен период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
е начислявана при норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно
денонощие /за 1 бр. лице/, поради липса на поради липса на осигурен достъп до
имота за извършване на реален отчет на монтирания и узаконен в имот 1 бр.
водомер за топла вода. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот на обща стойност от 2029,87 лева, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация на обща стойност от 272,44 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на обща стойност от 573,07 лева. Установява се
също, че през процесния период дружеството „/.../“ редовно и на конкретна дата е
изготвял изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния
период е налице изравнена сума за „връщане“ в размер на 455,23 лева, която
следва да бъде извадена от общия размер на стойността на доставена до
процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че абонатната
станция в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период, като няма данни
за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните
размери, както и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични
разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно
нормативните изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през
процесния период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият
топломер в абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 2875,38 лева, за чието заплащане следва да отговаря
ответникът Б. Й. Й..
Доколкото от ответника Б. Й. Й. се претендира главница за цена на доставена
12
и потребена в процесния имот, през заявения в исковата молба период, в по-малък
размер, а именно от 1437,69 лева, то при спазване на принципа на диспозитивното
начало, настоящият съдебен състав намира, че предявеният срещу ответника Б. Й.
Й. иск за признаване за установено, че същият дължи в полза на ищец /.../ ЕАД
сумата от 1437,69 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., доставена до имот, находящ се на адрес: гр.
/.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, се явява доказан по основание и размер.
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника Б. Й. Й. е
релевирано възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца
през исковия период.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
13
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след
месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2019 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на
погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 28.02.2022 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г., то съдът приема, че
погасени по давност са вземанията на ищеца за доставена и потребена топлинна
14
енергия за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., доколкото изискуемостта на
вземането за месец октомври 2018 г. е настъпила считано от 16.12.2018 г., като
при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно,
то 3-годишния погасителен давностен срок е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.02.2022 г., респективно е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец октомври 2018 г. е следвало да изтече на 16.02.2022 г./. Изискуемостта на
вземането за месец ноември 2018 г. е настъпила считано от 15.01.2019 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно, то 3-
годишния погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.02.2022 г., респективно не е обхванато от
погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за
месец ноември 2018 г. е следвало да изтече на 15.03.2022 г./. Следователно,
погасени по давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г.,
респективно, непогасени по давност са вземанията за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2021 г., като за вземанията, които са обхванати от погасителната давност не
следва да отговаря ответникът Б. Й. Й..
От ответника Б. Й. Й. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна
енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Й. Й. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 1285,05 лева
и за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен за тези период и
размер, като за разликата над уважения размер от 1285,05 лева до пълния
предявен размер от 1437,69 лева и за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г., искът
следва да бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда /28.02.2022 г./ до
15
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 113,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2019 г. – 15.02.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „/.../“ ЕАД на клиенти в гр. /.../, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “/.../” ЕАД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1285,05 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.01.2019 г. до 15.02.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
15.02.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 101,66 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
16
калкулатор/.
От ответника Б. Й. Й. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 15.02.2022 г. и за размер от 101,66 лева и следва
да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над уважения размер от
101,66 лева до пълния предявен размер от 113,74 лева, искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 28.02.2022 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 31,58 лева за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „/.../” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
17
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 63,16 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-0-67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между /.../
ЕАД и /.../ ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер. Същевременно от ответника Б. Й. Й. се претендира сума
в по-малък размер, а именно 31,58 лева, до който размер предявеният иск за цена
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.04.2019 г. –
30.04.2021 г., следва да бъде уважен, при спазване принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес.
От ответника Б. Й. Й. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата
дялово разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и
при съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
18
иск за признаване за установено, че ответникът Б. Й. Й. дължи на ищеца сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот, се явява основателен и доказан до размера от 31,58 лева и за
периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен. Върху главницата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в съда /28.02.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
5,24 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 31.05.2019 г. – 15.02.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответниците в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 160,58 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 10573/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 63,53 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 10573/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
19
Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със
седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, сумата от 50,69 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 200 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Б. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, сумата от 294,94 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника Б. Й. Й., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав в размер на 150,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „/.../” ЕАД, ЕИК /.../ следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, сумата от 18,60 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 29238/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Б. Й. Й..
От името на ответника Б. Й. Й., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производството по ч.гр.д. № 10573/2022 г.
20
по описа на СРС, II ГО, 160 състав и са представени доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 50,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „/.../” ЕАД, ЕИК /.../ следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, сумата от 6,20 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Б. Й. Й..
От името на ответника Р. И. Й., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав в размер на 200,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „/.../” ЕАД, ЕИК /.../ следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, сумата от 200,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 29238/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Р. И. Й..
От името на ответника Р. И. Й., ЕГН ********** е направено искане за
присъждане на разноски в заповедното производството по ч.гр.д. № 10573/2022 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав и са представени доказателства за
извършването на такива, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 50,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „/.../” ЕАД, ЕИК /.../ следва
да бъде осъдено да заплати в полза на Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, сумата от 50,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на
21
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Б. Й. Й..
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач – /.../
ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му
се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против на Б. Й. Й.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. Й. Й., ЕГН
********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 1285,05 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. -
30.04.2021 г., доставена до имот, находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх.
А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата;, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2022 г. по гр.д.
№ 10573/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1285,05 лева до пълния предявен размер от 1437,69 лева и
за периода 01.05.2018 г. – 31.10.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против Б. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Б. Й. Й., ЕГН **********, дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ сумата от 101,66
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 15.02.2022 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2022 г. по
гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 101,66 лева до пълния
22
предявен размер от 113,74 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК
/.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против Б. Й. Й., ЕГН
**********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Б. Й. Й., ЕГН
**********, дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, сумата от 31,58 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. -
30.04.2021 г., за имот, находящ се на адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап.
12, аб. № 247259, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 10.03.2022 г. по гр.д. №
10573/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против Б. Й. Й., ЕГН **********, с
адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че Б. Й. Й., ЕГН **********, дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../
сумата от 5,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. –
15.02.2022 г., дължима върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 10.03.2022 г. по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /.../,ул. /.../ № /../ против Р. И. Й., ЕГН **********, с
адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, с правно основание чл. 422 вр.
с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че Р. И. Й., ЕГН ********** дължи в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както
следва: 1/ сумата от 1437,69 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г., доставена до имот, находящ се на
адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; 2/ сумата от 113,74 лева, представляваща лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. - 15.02.2022 г., върху главницата за цена на доставена
топлинна енергия; 3/ сумата от 31,58 лева, представляваща цена на услуга дялово
23
разпределение за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, находящ се на
адрес: гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, аб. № 247259, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата; 4/ сумата от 5,24 лева, представляваща лихва за забава за
периода 31.05.2019 г. - 15.02.2021 г., върху главницата за цена на услуга дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 10.03.2022 г. по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх.
А, ет. 5, ап. 12 да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,69
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 10573/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../, ж.к. /.../, бл. /.../, вх.
А, ет. 5, ап. 12 да заплати в полза на /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /.../, ул. /.../ № /../, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 294,94
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 29238/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /../ да заплати в полза на Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 18,60
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
29238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Б. Й. Й..
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /../ да заплати в полза на Б. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 6,20
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
10573/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Б. Й. Й..
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /../ да заплати в полза на Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
250,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по
гр.д. № 29238/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав,
24
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника Р. И. Й..
ОСЪЖДА /.../ ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../,
ул. /.../ № /../ да заплати в полза на Р. И. Й., ЕГН **********, с адрес: в гр. /.../,
ж.к. /.../, бл. /.../, вх. А, ет. 5, ап. 12, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
10573/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Р. И. Й..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице
помагач - „/.../” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25