РЕШЕНИЕ
№ 2770
гр. Бургас, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100635 по описа за 2024 година
Делото, постъпило по подсъдност от Окръжен съд – Бургас, е образувано по
искова молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: * срещу Д. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес: * и М. Н.
Н. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, с която се претендира да бъдат обявени
за недействителни по отношение на ищеца следните сделки, сключени между
ответниците * и *, а именно:
1. дарение на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: находящ се в *. Община
Приморско, Бургаска област, представляващо дворно място с площ от *. м. ид. ч. от
УПИ XIII-65 по плана на *, Община Приморско, Бургаска област, урегулиран с площ
от * кв. м., както и от построената в северозападната част на имота масивна жилища
сграда с площ от *кв. м., която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *, нотариално дело № 304/2019г. на нотариус Г.С.
2. дарение на ½ ид. ч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *1.2 по КККР на гр. Бургас, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № *г. на нотариус В.Д..
Ищецът твърди в исковата молба, че Д. Г. Н. е солидарен длъжник по два
кредита, предоставени от „Райфайзенбанк България" ЕАД на кредитополучателя „ЕУ
Транс лимитед" ООД, а именно – по Договор за овърдрафт 12+12+12 №
130962/12.03.2018г., по който банката е предоставила на главния длъжник сумата от
1
100 900 лева. Твърди се, че банката с писмо от 30.09.2020г. уведомила „ЕУ Транс
лимитед" ООД, че считано от 05.10.2020г. прекратява усвояването на суми по кредита,
като дължимата към 30.09.2020 г. усвоена и непогасена редовна главница в размер на
100 000.00 лева, ведно с дължима към дата на плащане лихва, се дължат с краен срок
на погасяване 05.10.2020г. Сочи, че кредитополучателят направил три частични
плащания за погасяване на главницата, както следва: 05.10.2020г. (1 000.00 лв.,
03.11.2020 г. -1000.00 лв. и последно частично плащане от 03.12.2020г. -1 000.00 лв.), в
резултат на които оставала дължима главница в размер на 97 000.00 лева. На
05.04.2021 г, банката поканила съдлъжника Д. Н. да заплати дължимите суми по
договора за овърдрафт. На 05.03.2021г. настъпил и договореният от страните краен
срок за погасяване на всички суми по кредита съгласно чл. 1.4. от договора за кредит.
Плащане на всички задълженията по кредита, произтичащ от Договор за овърдрафт
12+12+12 N9 130962/12,03.2018г. и анексите към него до настоящия момент
(депозиране на исковата молба) не е извършено нито от съдлъжника Д. Н., нито от
останалите задължени по кредита лица. За вземанията си по този кредит банката се е
снабдила за част от дължимите по суми със заповед № 305/24.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 217/24.11.2021 г. по
ч.гр.д.№ 687/2021г. по описа на Районен съд - Кубрат, за което било образувано
изп.дело 501/2022г. по описа на ЧСИ Георги Стоянов, гр. Разград срещу всички
задължени по кредита лица, вкл. и спрямо съдлъжника Д. Н.. Твърди, че за
основателността на иска по чл, 135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е
предварително съдебно установено. Ищецът твърди и, че по Договор за овърдрафт №
130957/08.03.2018г. "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е предоставила на
кредитополучателя „ЕУ Транс лимитед" ООД овърдрафтен кредит също в размер на
100 000 лева, като ответникът Д. Н., била съдлъжник по кредита, солидарно задължена
по силата на чл. 121 и следващите от ЗЗД, съобразно разпоредбите на чл. 6.1.1. от
договора и чл, 21.1., чл. 21.2. от ОУ. Сочи, че на 05.10.2020г. е настъпил падежа за
връщане цялата усвоена главница от 100 000.00 лева, ведно с дължимите върху нея
лихви. Главният длъжник направил три частични плащания за погасяване на
главницата, както следва: 05.10.2020г. - 2 346.11 лв., 03.11.2020г. -1000.00 лв,,
03.12.2020г. —1000.00 лв,, съответно на 18.01.2023г. със сума в размер на 58,01 лева
било извършено последното частично погашение по кредита за погасяване на част от
наказателна лихва начислена по просрочената главница.
На 14.07.2022г. търговската фирма на кредитора по горепосочените два
кредитни договора "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК * било променено на „Кей
Би Си Банк България" ЕАД, съгласно вписване № 20220714090325 в ТРРЮЛНЦ., а на
10.04.2023г. бил вписан и договор за вливане от 02.11.2022г. , с който „Обединена
българска банка" АД става универсален правоприемник на „Кей Би Си Банк България"
ЕАД. Твърди се още, че на 02.12.2019 г. Д. Г. Н. заедно със съпруга си Н.Х.Н. и втория
2
ответник - тяхна дъщеря М. Н. Н. са сключили договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот *, дело 304/2019г. по описа на нотариус
Г.С. с район PC - Бургас, peг. № 396 на НК, по който двамата родители са дарили на
дъщеря си своите общо 5/6 идеални части от НИ в село *, община Приморско, област
Бургас, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ от 720 кв.м. ид.ч. от УПИ XIII - 65 в
квартал 6 по плана на село *, община Приморско, област Бургас, представляващ ПИ с
идентификатор *урегулиран с площ от 766 кв.м., както и от построената в
северозападната част на имота масивна жилищна сграда, с площ от 63 квадратни
метра, при граници: изток УПИ VIII - имот пл, № № 59, 60, УПИ IV — имот пл. № 56,
запад - улица, север УПИ XIV — имот пл. № 66, юг УПИ XII — имот пл. № 64, УПИ
X - имот пл. N9 62. Сочи, че към момента на прехвърлянето 1/6 идеална част е била
лична собственост на длъжника Д. Н., а 4/6 идеални части са били в режим на СИО със
съпруга й недлъжник Н.Х.Н.. Твърди се и че на 02.10.2020г. Д. Г. Н. заедно със
съпруга си недлъжник -Н.Х.Н. и втория ответник - тяхна дъщеря М. Н. Н. сключили
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
125, том III, peг. № 11188, дело № 427/2020г, на нотариус В.Д., в район PC - Бургас,
peг. № 491 на НК, с който дарили СО с идентификатор № *1.2. по КККР на гр. Бургас,
с адрес на имота: * като самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с
идентификатор № *1, брой надземни етажи: 7, брой подземни етажи: 0,
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в
поземлен имот с идентификатор № * с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ:
58.79 кв. м., прилежащи части; ведно с мазе № 5 с площ: 2.55 кв.м, ведно с 1.866 %
ид.ч. от общите части на сградата, при съседни СО: на същия етаж - *1.1, *1.3, под
обекта - *1.38., *1.39, *1.40, над обекта - *1.9. Твърди се, че с разпоредителните
сделки, обективирани в процесиите договори за дарения от 02.12.2019г. и от
02.10.2020г., Д. Н. е увеличила платежната си неспособност и по този начин пряко и
непосредствено е увредил банката-кредитор, намалявайки имуществото си и
създавайки затруднения за удовлетворяване на вземанията. Прилага доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Ответниците на основание чл. 131 от ГПК не депозират в срок отговори на
искова молба. Не заявяват насрещни права нито под формата на иск, нито под формата
на възражения. С молба от 06.11.2024 г. от процесуалния им представител, снабден с
изрично съгл. чл. 34, ал. 3 от ГПК пълномощно, ответниците, необходими другари, са
извършили признание на исковите претенции.
Ищецът е изразил писмено становище, с което поддържа иска и моли за
уважаването му с постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
В ОСЗ, ищецът и ответниците, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представител.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение на страните и като
3
съобрази закона, намира следното:
Съдът е сезиран с предявена при условията на пасивно субективно съединяване
конститутивни претенции за постановяване на едностранна промяна в чужда правна
сфера, а именно да бъдат обявени за недействителни по отношение на ищеца два
договора за дарение, сключени между двамата ответници на основание чл. 135, ал. 1
във вр. с ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 216, ал. 2 от ГПК. В производството по чл.135 от ЗЗД
страните по сделката,чиято относителна недействителност се иска представляват
необходими задължителни другари, ползват се със съвместна процесуална
легитимация и тяхното участие в производството е условие за допустимост на иска.
Съдебно установеното по настоящия спор следва да обвързва еднакво и двамата
ответници.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска,
визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е
процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска,
защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на
действителното правно положение, т. е. претендираното право съществува, което пък
води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни.
Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не
противоречи на закона и добрите нрави, не е брачен, нито такъв по гражданско
състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответниците ще следва да се
постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът
да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал. 2 ГПК. Това е така, защото
признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго
предвидено в закона изключение. В настоящия случай е налице изрично признание на
предявения иск от страна на ответника, обективирано в молба от 06.11.2024 г. Освен
това ищецът при условия на непълно доказване е установил качеството си на кредитор
спрямо ответниците, както и наличие на правно действие от Д. Н., с което тя
безусловно е намалила имуществото си в причинна връзка със затрудняването на
удовлетворяването на кредитора. Знанието на третото лице-съответник, дъщеря на Д.
Н. в случая се презумира. Налице е и отправено искане от ищеца за постановяване на
решение при признание на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, установени от законодателя в разпоредбата на чл. 237, ал.
1 ГПК, за постановяване на решение при признание на иска. По изложените
съображения предявеният конститутивен иск следва да се уважи изцяло, съобразно
признанието на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
подробни мотиви за това.
По присъждане на сторените разноски:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
по сметка на Районен съд – Бургас и държавна такса по иска по чл. 135 от ЗЗД и
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът е юридическо лице, представлявано от
4
юрисконсулт, при което съгласно на чл. 78, ал. 8 ГПК му се дължи заплащане на
юрисконсултско възнаграждение в размерите по Раздел IV от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Предвид вида и цената на иска, фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулта процесуалното
представителство (подаване на искова молба без явяване в съдебно заседание), съдът
определи размера на възнаграждението съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв.
Така ответниците дължат заплащане в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК общо 381, 28 лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителни спрямо „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сключените между
ответниците Д. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес: * и М. Н. Н. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *, безвъзмездни прехвърлителни сделки, а именно:
1. дарение на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в *. Община
Приморско, Бургаска област, представляващо дворно място с площ от 720 кв. м. ид. ч.
от УПИ XIII-65 по плана на *, Община Приморско, Бургаска област, урегулиран с
площ от 766 кв. м., както и от построената в северозападната част на имота масивна
жилища сграда с площ от 63 кв. м., която сделка е обективирана в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № *, нотариално дело № 304/2019г. на нотариус Г.С.;
2. дарение на ½ ид. ч. от следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда
с идентификатор *1.2 по КККР на гр. Бургас, обективиран в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № *г. на нотариус В.Д.;
ОСЪЖДА Д. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес: * и М. Н. Н. , с ЕГН
**********, с постоянен адрес: * да заплатят по равно на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата от
381, 28 лв., представляваща направени от ищеца съдебно-деловодни разноски.
УКАЗВА на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в съответствие с
разпоредбата на чл. 115, ал.2 от ЗС, че следва в шестмесечен срок от влизането му в
сила да впише настоящото положително съдебно решение по представен препис от
него, както и че след изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6