№ 48455
гр. София, 23.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110143934 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 3299/10.06.2025г. на РС-Сливница,
подадена от В. Г. П. срещу „Фератум България“ ЕООД. С Определение № 356/23.06.2025г.
образуваното по нея гр.д. № 439/2025г. на РС-Сливница е прекратено, а делото е изпратено
за разглеждане от местно компетентния Софийски районен съд.
На основание 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от ответника „Фератум
България“ ЕООД срещу ищцата В. Г. П. насрещен иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 03 февруари 2026г.
Час: 10:10
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата В. Г. П. чрез адв. Б. Й. – АК-София, е предявила срещу ответника „Фератум
България“ ЕООД иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл.
22 ЗПКр, за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор
№1400543/11.11.2024г. за предоставяне на потребителски кредит.
Ищцата твърди, че на 11.11.2024г. сключила по реда на ЗПФУР с „Фератум България“
ЕООД Договор №1400543/11.11.2024г., по силата на който получила в заем сумата от 5000,00
лева. Отпусната в заем сума следвало да се върне за 18 месеца при първа падежна дата на
11.12.2024г. с лихва от 1750,00 лева. Общата дължима за връщане сума била посочена като
6750,00 лева. Годишната лихва била 23,33%, а ГПР бил посочен като 49,66%. Съгласно т. 5
от Договора кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставяно от Мултитюд Банк със
седалище в Малта. Според сключения договор за гаранция за поръчителството следвало да
се плати такса от 5300,00 лева. Целият договор за кредит бил недействителен. Нямало данни
как е изчислен ГПР и дали начинът на изчисляване съответства на законовите изисквания.
При изчислението му не била взета предвид сумата от 5300,00 лева за възнаграждение на
поръчителя, а това трябвало да бъде направено. Така потребителят бил въведен в
заблуждение, тъй като тази сума била разход по кредита. Предоставянето на обезпечение
чрез избран от заемодателя поръчител практически било безалтернативно. Заемодателят и
поръчителят били свързани лица.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк.
Гардения Г. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 314514/29.09.2025г. на СРС, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че заемателят може да избере както
1
собствен поръчител, поради което сключването на договор за гаранция не било
задължително. Обосновава се, че липсва основание да бъдат уважени искове за
недействителност на договора за гаранция /такъв по делото не е предявен/. Изтъква, че
ищцата сама е избрала поръчителство от Мултитюд Банк. Договорът за гаранция бил
възмездна услуга, което не било забранено, като разходът за нея основателно не се включвал
в изчисляването на ГПР. Ищцата е имала цялата необходима информация и време, за да
прецени дали да сключи или не договора. Заемодателят и поръчителят били отделни
юридически лица, оперирали самостоятелно, като нямало законова забрана за сключване на
сделки от типа на процесните.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД чрез юрк.
Гардения Г. е подал Насрещен иск, вх. № 315141/29.09.2025г. на СРС, с който е предявил
срещу първоначалната ищца иск с правно основание по чл. 9, ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и
чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на В. Г. П. да заплати на „Фератум България“ ЕООД сумата от
971,68 лева, представляваща остатък от непогасена главница по Договор
№1400543/11.11.2024г., ведно със законната лихва от подаването на насрещната искова
молба /29.09.2025г./ до окончателното изплащане. Твърди, че ищцата не платила в срок
задълженията си по договора, поради което всички вземания ставали предсрочно изискуеми.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещния иск В. Г. П.
чрез адв. Б. Й. – АК-София, е подала Молба, вх. № 346243/23.10.2025г. на СРС, с който
заявява, че признава предявения иск. Представя доказателства, че е заплатила на ищеца
сума, дори по-висока от търсената срещу нея, поради което обосновава необходимост за
разноските да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр е за ответника. Същият следва да установи при условията на пълно
и главно доказване, че между страните са сключени процесните договори за кредит, че
ищцата е дала съгласие за сключването им, че същите отговарят на изискванията на ЗПКр,
ЗПФУР и останалите нормативни актове, че клаузите им, включително на приложимите
общи условия, ако има такива, са валидни и не са неравноправни, като въз основа на тях са
възникнали дължими и изискуеми вземания в тежест на ищцата. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. Доказателствената тежест по насрещния иск с правно основание по чл. 9,
ал. 1 ЗПКр и чл. 6 ЗПФУР и чл. 430, ал. 1 ТЗ е за ищеца по него. Същият следва да установи
при условията на пълно и главно доказване, че между него като заемодател и ответницата П.
е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, предоставянето
на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на
ответницата да я върне и настъпването на предсрочната изискуемост. В тежест на ищеца е да
докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на
потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора,
включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че
клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил
наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение. В тежест
на заемателя-ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор №1400543/11.11.2024г. за
предоставяне на потребителски кредит със съдържание съобразно представените по делото
разпечатки.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените по делото писмени доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото
това, че между тях е сключен Договор №1400543/11.11.2024г. за предоставяне на
потребителски кредит със съдържание съобразно представените по делото разпечатки.
УКАЗВА на ищцата и ответница по насрещните искове в седмодневен срок от
съобщението да заяви във връзка с искането си по т. ІІІ-1 от исковата молба какви точно
извлечения от сметки претендира да бъде задължен ответникът да представи.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за
вещо лице ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, специалност: Счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер
на 300,00 лева, платими от ищцата в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ
вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да
депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи
само след внесен депозит.
2
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да
участват в производство по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните, че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните – на ищцата чрез адв. Й. по електронна поща, на ответника – по
електронна поща /л.27/. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3