№ 809
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500995 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Т. К. Т. чрез
процесуалния му представител адвокат Т.Г. срещу решение № 2040 от 15.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 9435 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи
състав, в частта, с която е изменен определеният със съдебно решение № 5429 от 22.12.2017
г., постановено по гр.д.№ 15466/2017 г. на Варненски районен съд размер на месечна
издръжка, платима от бащата Т. К. Т. в полза на детето С. Т. Т., като е намален същият от
определения с решението размер, съответстващ на двойния размер на минималната месечна
работна заплата, определен с решение на Министерски съвет по реда на член 244, алинея 1,
точка 1 от КТ, на 900 лева на месец, платима до пето число на месеца, за който се отнася,
считано от депозиране на исковата молба в съда /28.06.2021 г./ до настъпване на законови
обстоятелства за изменение или прекратяване на горното задължение, която издръжка е
платима чрез майката и законен представител на детето Н. СТ. Т., ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната
му част, като се твърди, че не са налице доказателства, които да обосноват определената от
съда обща издръжка на детето в размер на 1 250 лева, напротив – известно е, че разходите на
едно лице за един месец по данни на НСИ за 2020 г. са в размер на 518,33 лева, а не са
налице данни колко често и какви извънкласни занаятия посещава детето. Навеждат се
доводи, че при липса на доказателства за изключителни нужди на детето, то определената
месечна издръжка е прекомерно завишена. Сочи се, че предвид влошеното здравословно
състояние на въззивника, той не може да упражнява труд, респективно да получава доходи.
Иска се отмяна на решението досежно издръжката за размера над 400 лева до
присъдената сума от 900 лева.
В срока по член 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който
1
въззивната жалба се оспорва и се желае потвърждаване на решението в обжалваната му част
като правилно и законосъобразно. Набляга се, че съдът е взел решението си относно размера
на присъдената издръжка, като е съобразил всички релевантни обстоятелства и събраните по
делото доказателства, които сочат, че въззивникът разполага с недвижимо имущество и
достатъчно доходи, за да заплаща присъдената издръжка, което е съобразено с практиката,
че на детето следва да бъде осигурен онзи стандарт, който би имало, ако живееше и с
двамата си родители.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се твърди, че са настъпили нови обстоятелства, които следва да
бъдат взети предвид при определяне на размера на същата. Към момента на определяне на
първоначалната издръжка ищецът е упражнявал труд по трудово правоотношение в
чужбина, от което е реализирал възнаграждение, което му е позволявало да заплаща
определената със съдебният акт издръжка в полза на детето. През месец януари 2020 г.
здравословното състояние на ищеца се влошило, което принудило същия да се завърне в
страната. Предвид промяна на здравословното му състояние упражняваното ТПО било
прекратено, с оглед на което ищецът изгубил източникът си на висок доход. Към настоящия
момент Т. не може да заплаща определената месечна издръжка в полза на детето, доколкото
не реализира високи доходи, съответно се грижи и за своя баща. Финансовото му
положение допълнително било влошено и от поетия от него кредит за закупуване на
недвижим имот в град София, които вноски по погасяване на задължението са в размер на
642 лева на месец. Доходите, които реализира към момента на сезиране на съда с
настоящата искова молба, се формирали единствено от получаваните от него наемни вноски
от отдаване под наем на придобития с ипотечен кредит имот, които доходи годишно
възлизат на 3 600 лева, а след приспадане на дължимите данъци на 3 276 лева. Счита, че
съобразно доходите които реализира може да заплаща месечна издръжка в полза на детето в
размер на 400 лева на месец.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата по иска, в
който се излага, че ищецът има достатъчно имущество, от което да реализира доход, което
да му позволи да заплаща определената издръжка. Посочва, че Т. притежава 1 025 дка
земеделски земи, от които реализира доходи в размер на около 60 000 лева годишно или от
около 5 000 лева на месец. При наличието на тези доходи и отсъствието на задължение за
предоставяне на издръжка на други ненавършили пълнолетие деца, счита че определената
издръжка може да бъде заплащана без особени затруднения. Възразява по отношение на
месечната погасителна вноска по кредита, че същата следва да бъде приета за разход, който
да намали неговия месечен доход. Ответницата допуска намаляване на определената
месечна издръжка в полза на детето, като вместо в размер на удвоения размер на
минималната работна заплата, тя да бъде намалена в размер на 1,5 от същата. Излага се
също така, че ответникът реализира доход от трудова дейност в размер на около 1500 лева
на месец.
Не се спори между страните по следните факти и обстоятелства:
1/ Че Н. СТ. Т. и Т. К. Т. са родители на детето С., роден на 01.03.2012 г.;
2/ Че с влязло в сила на 22.12.2017 г. решение № 5429 от 22.12.2017 г., постановено по
гр.д.№ 15466/2017 г. на Районен съд – Варна, бащата Т.Т. е осъден да заплаща в полза на
детето С. месечна издръжка в размер, съответстващ на двойния размер на минималната
2
месечна работна заплата, определен с решение на Министерския съвет по реда на член 244,
алинея 1, точка 1 от Кодекса на труда за месеца, за който е дължимата издръжката, платима
до пето число на месеца, за който се отнася, като решението е постановено въз основа на
постигнато между родителите споразумение по член 51 от СК;
3/ Че упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката;
4/ Че бащата е прекратил трудовото си правоотношение, по което е работил при
сключване на споразумението, касаещо издръжката;
5/ Че с решение на ТЕЛК № 0021/002 от 12.01.2021 г. на ищеца е определена 10 %
трайна неработоспособност, като основание за това е посочена основна диагноза „други
форми на хронична исхемична болест на сърцето“ и е посочено, че са противопоказни
условия на труд, характеризиращи се с нервно–психическо напрежение и тежък физически
труд.
Съгласно член 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена. Ищецът мотивира искането си за намаляване на
присъдената издръжка за детето с твърдения за значително намаляване на доходите му от
трудово правоотношение, влошено здравословно състояние, задължение към банка по
договор за кредит. Тези обстоятелства не са спорни, а и се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което са налице предпоставки за разглеждане на искането за
изменение на издръжката.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние,
обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но следва да се
има предвид също така, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой полага
непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните реални нужди
на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха
били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите, отговорни за децата, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието им, тоест съдът следва да
основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите
конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от
някакви други предпоставки.
При определяне дохода на страната следва да бъде изхождано от общото й
имуществено състояние, като в това число бъдат взети в предвид и притежаваните имоти, от
които могат да бъдат реализирани доходи. Ищецът не е оспорил, че е собственик на 1 025
дка земеделски земи в североизточната част на Добруджа. Отделно от това притежава и
няколко жилища. От показанията на свидетелката М., която живее на съпружески начала с
ищеца, се установява, че Т. се издържа от получавани ренти от земеделски земи. По делото
не е установен размерът на доходите на ищеца от ренти, но по данни на НСИ средното
арендно плащане за 1 дка в района на област Добрич, където преимуществено се намират
имотите на ищеца, възлиза на около 60 лева. При така притежаваните от Т. земеделски земи
ищецът реализира доход от около 60 000 лева годишно или 5 000 лева на месец, който се
явява над средния размер за страната – по данни на НСИ през първото тримесечие на 2022 г.
средната брутна месечна работна заплата е 1 593 лева.
3
Доводите, изложени от Т., че плаща кредит към банка, за което представя
доказателства, са неоснователни и не могат да обосноват по-нисък размер на месечната
издръжка. В тази връзка съдът съобразява трайната съдебна практика, според която, за
определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на
родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и
разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на
битовите си условия, включително чрез кредит от банкова институция, не следва да се
приспадат от общия му доход.
Също така е ирелевантно за изхода на спора обстоятелството, че ищецът има
задължение да издръжа болния си баща. Алиментното задължение към дете има предимство
пред издръжката на родител – член 141 от СК.
За определяне размера на дължимата издръжка следва да бъдат взети в предвид и
доходите на майката, защото и двамата родители дължат издръжка на детето си /член 143,
алинея 2 от СК/, които са в размер около 2 300 лева, тоест два пъти по-малко от това на
бащата.
Размерът на издръжката трябва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди
развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител.
Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да служи не
само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите му, но също и такива за
занимания, свързани с неговите специфични потребности съобразно възрастта и интересите
му.
Като съобрази събраните доказателства, въззивният състав приема, че следва да бъде
определена месечна издръжка на детето С. в размер на 1 350 лева. При това положение и
отчитайки обстоятелството, че майката е родителят, поел непосредствените ежедневни
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, то бащата следва да заплаща месечна
издръжка в размер на 900 лева в полза на С..
С оглед на така изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъде
постановено въззивникът да заплати сторените от въззиваемата страна разноски пред
настоящата инстанция. Въззиваемата е претендирала такива в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, за което е представила доказателства.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2040 от 15.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 9435 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и първи състав, в частта, с която е изменен
определеният със съдебно решение № 5429 от 22.12.2017 г., постановено по гр.д.№
15466/2017 г. на Варненски районен съд размер на месечна издръжка, платима от бащата Т.
К. Т. в полза на детето С. Т. Т., като е намален същият от определения с решението размер,
4
съответстващ на двойния размер на минималната месечна работна заплата, определен с
решение на Министерски съвет по реда на член 244, алинея 1, точка 1 от КТ, на 900 лева на
месец, платима до пето число на месеца, за който се отнася, считано от депозиране на
исковата молба в съда /28.06.2021 г./ до настъпване на законови обстоятелства за изменение
или прекратяване на горното задължение, която издръжка е платима чрез майката и законен
представител на детето Н. СТ. Т., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. К. Т. ЕГН ********** от *** да заплати на Н. СТ. Т. ЕГН ********** от
*** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени по делото пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2,
изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5