РЕШЕНИЕ
№ 22409
гр. София, 07.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110143727 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
"Д.С.Г.“ ЕООД срещу А. М. П. за сумите, за които по ч.гр.д. № 60523/2023 г. по
описа на СРС, 56 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, както следва: сумата 575,00 лева (петстотин седемдесет и пет
лева), представляваща неплатени месечни вноски (възнаграждение) по договор за
предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 16.01.2021 г., дължими за
периода от 16.01.2021 г. до 05.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 425,00 лева (четиристотин
двадесет и пет лева), представляваща компесаторна неустойка за период от
01.09.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до
изплащане на вземането, както и искове за лихви за забава върху главните
вземания, както следва: за сумата 139,88 лева, представляваща мораторна лихва
върху главното вземане за възнаграждение за период от 10.08.2021 г. до 30.10.2023
г., както и за сумата 103,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
вземането за компесаторна неустойка за период от 10.08.2021 г. до 30.10.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 16.01.2021 г. между страните е бил
сключен писмен договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу,
като ответникът се задължил да заплати посочените в договора суми (1020 лева).
Обучението е било разпределено в 5 модула, всеки по два месеца с 4 посещения
месечно, като е било предвидено занятията да се провеждат на две локации на
територията *****. Ищецът наел помещения и обучители, които да водят
1
заниманията на курсистите, и снимачен екип, с което осигурил условията за
провеждането на обучението, като вложил значителен ресурс, който бил
калкулиран при формиране на възнаграждението за обучение по договора с
ответника. Ответникът следвало да заплати таксата за участие в курса или
наведнъж или на равни вноски в размер на 85 лева всяка за период от 12 месеца.
Първата вноска следвало да бъда заплатена в 7-дневен срок от подписването на
договора, но ответникът заплатил само 20 лева и не извършил други плащания по
договора. Поради усложнената епидемиологична обстановка в страната, както и
поради провеждането на парламентарни избори, някои от занятията не били
проведени, а други били преструктурирани. С цел наваксване на пропуснатите
занятия обучението вместо за период от 10 месеца, продължило до края на
м.02.2022 г. Ответникът системно не изпълнявал задълженията си по договора, с
оглед което и позовавайки се на клаузи от същия ищецът го развалил считано от
04.08.2021 г., като отправил писмено предизвестие, което ответникът получил. До
датата на прекратяване на договора ответникът дължал вноските за обучение в
размер на 575 лева за периода от 16.01.2021 г. до 04.08.2021 г. Ищецът също така
начислил неустойка за неизпълнение на задълженията на ответника по договора в
размер на остатъка от възнаграждението до края на срока на договора или сума в
размер на 425 лева. Претендира и лихва за забава върху двете вземания. При тези
твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по
чл. 414 ГПК, но не е подал отговор на исковата молба. В проведеното първо и
единствено заседание по делото е оспорил предявените срещу него искове с
възражения, че не е сключвал договор с ищеца, не се е съгласявал да участва в
обучения и не е участвал в такива. Не е бил известяван за провеждани обучения, а
ищецът е злоупотребил с личните му данни и на договора е придаден вид, като да е
сключен от негово име. В условията на евентуалност е заявил, ч ищецът не е
изправна страна по договора, доколкото не извършва такива обучения и не му се
следва възнаграждението, което претендира. Оспорва претендираната неустойка
като нищожна. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в договора,
както и на нищожност на целия договор. Счита претенциите за лихви за
неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени предявените срещу него искове.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Като доказателство по делото е приет договор за предоставяне на обучение и
участие в риалити шоу от 16.01.2021 г., сключен между ищеца и ответника в
качеството му на представител на малолетно/непълнолетно лице, което не е
надлежно индивидуализирано в договора, наричано „персонаж“. Съгласно този
договор, същият е свързан със съгласие за участие на персонажа в риалити формат
„Изиграй го“, което участие може да осигури роля в предстоящи самостоятелни
проекти на агенцията, както и такива в ко-продукции. Агенцията се е задължила да
предоставя на персонажа обучение в 5 модула, всеки с продължителност 2 месеца,
организиран в 4 посещения месечно с времетраене от 60 до 90 минути. Срокът на
обучение е предвиден да е 10 месеца. Съгласно договора същият може да бъде
променян единствено в случай на непредвидени обстоятелства. В тези случаи
страните не носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора.
2
Предвидено е още срокът на действие на договора да се удължава с времето, с
което е удължен срокът на обучението.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора агенцията се е задължила да организира и
предостави качествено обучение в 5 модула, като съгласно чл. 3, ал. 1 има право да
променя местата, датите и часовете на обучение и всички организационни детайли
с цел максимално обезпечаване на собствени нужди. Агенцията има право да
получава договореното възнаграждение.
Чл. 4, ал. 4 от договора предвижда, че при подписването на този ваучер
персонажът се задължава да заплати на агенцията такса в размер на 1020 лева за
участие в „Изиграй го“ и проведения курс на обучение, плащайки еднократно или
на 12 вноски по 85 лева в срок от 12 месеца след подписването на договора. При
подписването се дължи капаро в размер на 50 лева. Договорът е предвидено, че се
сключва за период от 1 година.
Съгласно чл. 8, ал. 1 персонажът, когато поради виновно свое поведение
възпрепятства провеждането на обучението – едностранно прекрати участието си в
курса без да уведоми за това агенцията, отсъства на повече от 20 % от занятията
или не заплати в срок дължимите вноски, дължи на агенцията неустойка в размер
на незаплатените вноски от стойността на обучението в общ размер на 1020 лева.
При едностранно прекратяване на договора от страна на персонажа, последният
дължи да заплати на агенцията цялото възнаграждение за срока на двумесечното
предизвестие. Договорът е подписан на всяка страница за кино академия за таланти
и за законен представител.
На 04.08.2021 г. на ел.адрес:********е изпратен прикачен файл, именуван А.
П..pdf.
По делото е представена покана за доброволно изпълнение, съгласно която
ищецът, позовавайки се на нарушение на договорните задължения на ответника –
незаплащане на дължимите вноски от възнаграждението и неявяване на
проведените занимания, е заявил, че прекратява договора, считано от 04.08.2021 г.
и претендира заплащане на сумата 1000 лева.
В отговор ответникът е изпратил до ищеца електронно писмо, в което е
изразил становище, че счита полученото писмо с оглед неговото съдържание, като
изпратено му по погрешка.
Като доказателства с исковата молба ищецът е представил и други писмени
документи: договор за сътрудничество и съвместна дейност, граждански договори
за хоноруване организатор и за хоноруване на преподавателски часове, трудови
договори, дипломи за завършено образование, договори за наем, присъствени
списъци, видно от които ответникът не е присъствал на нито едно от обученията и
занятията, провеждани от ищеца и др.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 258 ЗЗД е да установи валидното възникване на договорно
правоотношение между страните, по силата на което се е задължил да обучава
ответника срещу възнаграждение, качеството си на изправна страна по договора,
както и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждението в претендирания размер.
3
По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на облигационно отношение между него и ответника по
валиден договор за обучение, качеството си на изправна страна по същия, част от
съдържанието на който е клауза, предвиждаща заплащане на компесаторна
неустойка за неизпълнение на конкретно задължение на възложителя по договора,
дължимост на неустойката и при разваляне на договора, надлежното му разваляне
от страна на изпълнителя, настъпване на предпоставките за дължимост на
неустойката и нейният размер.
В тежест на ищеца също е да установи, че при сключването на договора за
обучение на потребителя по ясен начин е била предоставена цялата изискуема
съгласно ЗЗП информация.
Въз основа на представените по делото писмени доказателства, настоящият
съдебен състав не намира за доказано, че между страните е възникнало валидно
договорно правоотношение по договор за услуга, по който ответникът да се е
задължил лично. Видно е от същия, че имената на ответника са вписани като
законен представител на друго лице, което макар да не е индивидуализирано в
договора, то и не може да се приеме, че е налице съгласие от страна на ответника за
сключване на договора в лично качество. Видно е също така, че от страна на А. П.,
документът е подписан на всяка страница за законен представител, а не като
персонаж. Следователно и не може да се заключи, че ответникът е имал качеството
персонаж по процесния договор и се е задължил валидно по същия. Ето защо и П.
не се явява материално легитимиран да отговаря по претенциите на ищеца,
предявени по реда на чл. 422 ГПК.
Отделно от изложеното, в случай че се приеме, че договорът е бил сключен
от А. П. в лично качество, и във връзка със задълженията на съда да следи
служебно за нищожност на договора по исковете за реално изпълнение и за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, настоящият
съдебен състав намира, че договорът е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави, а процесните вземания произтичат от клаузи, които се явяват
неравноправни, тъй като същите са във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съображенията за това са
следните:
Законът не дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по смисъла
на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че
противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато сделката противоречи на
общоустановените нравствено етични правила на морала. Добрите нрави са
установени в обществен интерес, социално възприети етични правила и норми. Те
са израз на вътрешната потребност на човека от справедливост и почтеност в
частните и публични взаимоотношения, преобладават в обществения възглед и се
ценят и утвърждават в обществото като цивилизационен белег на определен етап
от развитието му /така Определение № 1133 от 17.09.2009 г. на ВКС по гр. д. №
970/2009 г., III г. о., ГК и др. /.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на договора, но тази свобода на договарянето не е безгранична –
повелителните норми на закона и добрите нрави са определени като нейна
граница. Нарушението на добрите нрави обаче следва да се разглежда с оглед
защитата на обществените отношения като цяло, а не само с оглед индивидуалния
4
интерес на конкретен правен субект.
От съдържанието на клаузите на договора, регламентиращи дължимостта и
заплащането на възнаграждението по същия, както и на компесаторна неустойка,
се налага извод, че посредством същите търговецът е създал механизъм
насрещната страна да дължи пълния размер на цената по договора, която е
предвидено да заплати, дори и в случаи, в които персонажът не е участвал в нито
едно от провежданите от ищеца занятия. Независимо дали ищецът (агенцията
съгласно договора) изпълнява своите задължения по договора или не, той има
право да получи възнаграждението си в пълен размер. Нещо повече – изцяло на
волята на ищеца е предоставена преценката дали и кога да прекрати договора
едностранно, като за периода до прекратяването да има право да получи
възнаграждение, независимо от това дали е изпълнявал задълженията си, а за
периода от прекратяването на договора до изтичането на първоначално уговорения
срок има право на неустойка поради неизпълнение на задълженията на насрещната
страна. В случая и от представените от самия ищец присъствени списъци е видно,
че ответникът не се е явил на нито едно провеждано от ищеца занятие, но
последният претендира да има право да получи възнаграждение за периода до
отправяне на изявлението за развалянето на договора (до 05.08.2021 г.) в размер на
сумата 575 лева. След тази дата ищецът е начислил неустойка поради разваляне на
договора с оглед поведението на ответника в размер на сумата от още 425 лева.
На самостоятелно основание и с оглед задължението на съда да следи
служебно за неравноправни клаузи, съдържащи се в договор, сключен с
потребител /чл. 7, ал. 3 ГПК/, следва да се посочи, че закрилата по ЗЗП е
приложима в конкретния случай. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона "потребител" е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност.
Съдът намира, че процесните клаузи, предоставящи възможност на
търговеца да претендира изцяло възнаграждението по договора, както и неустойка
за периода, за който договорът се прекратява, в размер на остатъка от
възнаграждението, не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.
2 ЗЗП, тъй като са част от стандартизирани типови договори, изготвени
предварително от търговеца, а потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, тъй като по делото липсват данни, че включването им в
договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на
потребителя по отношение на съдържанието им.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е тази клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а съгласно т. 15 неравноправна е
клаузата, която налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при
вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора или друг договор, от който той зависи, а според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Ето защо и съдът приема, че в случая клаузите от договора,
5
предвиждащи заплащането на възнаграждение, дори персонажът да не е бил
обучаван, правото на агенцията да развали договора в произволен момент, както и
възникване на вземане за неустойка в размер на остатъка от възнаграждението,
което би се заплатило до края на срока на договора, ако същият не би бил
прекратен са неравноправни – същите не отговарят на изискването за
добросъвестност, договорени са във вреда на потребителя и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Въз основа на същите за ищеца не са възникнали валидно
претендираните вземания.
На самостоятелно основание клаузата на чл. 8.1 от договора е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, начинът на определяне на
неустойката, както и границите на същата, не са уредени с императивни правни
норми, поради което договарянето й без краен предел, както и евентуалната й
прекомерност, сами по себе си не водят до нищожност на клаузата за заплащане на
неустойка. Неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето ЗЗД когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии като естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди. При всяка преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства
за всеки отделен случай. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за
дължимостта й не следва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Поради това, действителността на клаузата за неустойка, следва
да бъде преценена служебно от съда независимо дали страните са се позовали на
нищожността й (в този смисъл са: решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010
г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ
ТО, решение по т. д. № 3686/2014 г., на ВКС, І ТО, и решение № 232/05.01.2017 г.
по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ІІ ТО).
В договора, сключен между страните, се съдържа уговорка, че при
прекратяване на същия поради причина у персонажа преди изтичане на срока,
последният дължи заплащане на цялото възнаграждение, предвидено като цена на
обучението за целия срок на договора, независимо от остатъка от този срок и
обстоятелството, че изпълнителят се освобождава за в бъдеще от задълженията си
по този договор. Така уговорена претендираната неустойка излиза извън
присъщите й функции. Това е така, тъй като в този случай обучителят по
прекратения договор претендира, че има право да получи имуществена облага в
размер, който би получил, ако договорът не беше прекратен, като същевременно е
освободен от изпълнение на своите задължения по договора. Последното създава
6
значителна нееквивалентност в правоотношението между страните по същото,
нарушава принципите за справедливост и недопускане на неоснователно
обогатяване, който дисбаланс се явява в противоречие с добрите нрави.
Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че неустойката цели да го
компенсира за разходите, които е извършил по подготовка на организацията на
обучението. От изложението в исковата молба и представените доказателства става
ясно, че се касае подготовка за заснемане на филмова продукция/риалити
предаване, т.е. предполага се, че заявителят е извършил разходите не само
единствено с оглед конкретния договор, сключен с ответника, който е бил
развален, следователно и подготовката и извършените разходи не се явяват пряко
свързани с него. Следва също така да се обърне внимание, че заявителят е
търговско дружество, т.е. при прогнозиране и извършване на разходи би следвало
да е отчетен обичайният търговски риск от прекратяване на договори като
процесния, както и сключване на нови такива, с други съконтрахенти, от които
също се предполага, че заявителят генерира приходи. В този смисъл е съдебната
практика на въззивната инстанция (напр. Решение № 2774 / 07.05.2025 г. по в.гр.д.
№ 3312/2024 г. на СГС, IV-Д състав и др.).
Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на главните
претенции, то и акцесорните такива за обезщетения за забава в размер на законната
лихва също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от спора разноски се следват само на ответника, но той не
установява да е сторил такива.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Д.С.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес по делото: ********, срещу А. М. П., ЕГН **********, с адрес:
********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, за които по ч.гр.д. № 60523/2023 г. по описа на СРС, 56
състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
както следва: сумата 575,00 лева, представляваща неплатени месечни вноски
(възнаграждение) по договор за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу
от 16.01.2021 г., дължими за периода от 16.01.2021 г. до 05.08.2021 г., сумата 425,00
лева, представляваща компесаторна неустойка по чл. 8.1 от договора за
предоставяне на обучение и участие в риалити шоу от 16.01.2021 г., сумата 139,88
лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната върху главното
вземане за възнаграждение за период от 10.08.2021 г. до 30.10.2023 г., както и за
сумата 103,39 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната върху
вземането за компесаторна неустойка за период от 10.08.2021 г. до 30.10.2023 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до
Софийски градски съд чрез Софийски районен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8