№ 14803
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110172892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 чл.422 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу С. Г.
С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на
цената, с цена на исковете 1272.88 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66088/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 141
състав.
Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на
интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на
установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните
суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът С. Г. С. дължи сумите 1 021,66 лева
(хиляда двадесет и един лева и 66 стотинки), представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 240,81 лева
(двеста и четиридесет лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 31.10.2023 г., 7,60 лева (седем лева и 60 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до
31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 2,81 лева (два лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.12.2020 г. до 31.10.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.С...,
аб. №51487. Претендира разноски.
1
Ответникът С. Г. С., оспорва исковите претенции, наличието на облигационно
правоотношение между страните, начина на начисляване на процесните суми и възразява за
давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „...“ ЕООД изразява становище за
основателността на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички други възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по
договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение
за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 198, том I, дело № 178/06 г., Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 59, том II, дело № 227/21 г. и Молба-декларация за откриване на партида от
31.03.2006 г. се установява, че С. Г. С. е собственик на процесния имот, находящ се на адрес
гр.София, ж.к.С... през процесния период. Заявлението-декларация има не само
предназначението да индивидуализира купувача на топлинна енергия /чл.3, ал.2 от общите
условия/, но и по правната си същност представлява изявление /предложение/ за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия. Това предложение се счита прието от „Т...”
ЕАД с откриване или промяна в партидата на името на подалото заявлението лице, поради
което договорът по общи условия по чл.149 ЗЕ се счита сключен с него, съответно той
поема правата и дължи изпълнение на задълженията. Това съдът намира за достатъчно да
обоснове, сключен между страните договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
2
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл ответникът е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота
през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия за аб. № 189258, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а
и това не се оспорва от ответницата, че сградата, в която се намира жилището, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени Протокол от
ОС на ЕС на сграда с адрес гр. София, ж.к. „Свобода“, бл.15, вх.Д, ведно със списък на
етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в
сградата да бъде извършвано от „...“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е
сключен на 05.02.2002г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и
от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 03.06.2020г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
189258, предоставени от „...“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2020 г. – м.04.2021 г. фирмата за
ДР е отчитала водомера в имота. По време на отчетите, са попълнени документите за главен
отчет, които са подписани от потребител. По данни на ФДР в процесното жилище не е имало
монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределители. В имота
има щранг лира за отопление в банята, за което се изчислява служебна ТЕ отдадена от
щранга, съгласно НТ. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление,
включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота
/отдадена от щранга/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.
Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
3
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 1083.45 лева, тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от С. Г. С.. С
оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на
топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение
за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно
цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно
и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Заявлението
по чл.410 ГПК, което по силата на фикцията на чл.422 ГПК има действието на искова молба,
е подадено на 30.11.2023 г., респ. погасени по давност са вземанията станали изискуеми
преди 30.11.2020 г., респ. вземания за процесния период м.05.2020 г. – м.09.2020 г. са
погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени, поради погасяване на
вземанията на ищеца по давност на стойност 352.81 лв., определено от съда на основание
чл.162 ГПК. Ето защо, искът за главница предвид диспозитивното начало в гражданския
процес следва да се уважи за сумата 730.64 лв., ведно със законната лихва, считано от
30.11.2023 г. до погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от
м.10.2020 г. – м.04.2021 г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от
1021.66 лева и за периода м.05.2020 г. – м.09.2020 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
4
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.01.2021 г.
до м.07.2021 г. възлиза на сумата от 7,60 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като срокът на погасителната давност не е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за сумата от 170.69 лв. за
периода 15.09.2021 г. - 31.10.2023 г., която съдът определи, като съобрази момента на
изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на
5
онлайн калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК, като искът подлежи на отхвърляне до
пълния размер от 240.81 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 2.81 лв. се явява
неоснователна.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 358.62 лв. държава такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и за заповедното производство в
размер на 43.45 лева. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не следва
да му присъждани.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес
гр. София, ж.к. „..., че дължи на „Т...“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я...“ № 23Б, сумата от 730.64 лв., представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2021 г., за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „..., отчитан под абонатен № 51487,
ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 170.69 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. - 31.10.2023 г., както и сумата от 7.60 лева (седем лева и 60 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.01.2021 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.11.2023 г. до
изплащане на вземането,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 66088/2023 г. на СРС, 141 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1021.66 лв.
и за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., като погасен по давност и иска за обезщетение
за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 240.81 лв., както и
иска за сумата 2,81 лева (два лева и 81 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 16.12.2020 г. до 31.10.2023 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. „..., да заплати на „Т...“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я...“ № 23Б,
сумата от 358.62 лв., (четиристотин и деветдесет лева и 52 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и сумата от 43.45 лева по ч.гр.д.№
66088/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...“ ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7