ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30911
гр. София, 21.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20251110112972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. Х. С. срещу „В..Б.“ ЕООД, подадена чрез адвокат
Д. М. /с пълномощно на л. 26/.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „В..Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт И. И. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК,
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. от
14:10 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от Г. Х. С. срещу „В..Б.“ ЕООД при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на сключен
между страните Договор за кредит № /31.10.2023 г., евентуално съединен с иск с правно
основание чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а ЗПК, за прогласяване нищожността на
клауза в сключения между страните Договор за кредит № /31.10.2023 г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита, кумулативно съединени с
частичен осъдителен иск с правно основание 10,00 лева – част от сума в общ размер на
213,32 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 31.10.2023 г. между „В..Б.“ ЕООД /с предишно
наименование „ф.“ ЕООД/ – като заемодател, и Г. Х. С. – като заемополучател, е бил
сключен договор за паричен заем № , по силата на който заемодателят се задължил да
предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 100,00 лева, при еднократното
погасяване от заемополучателя в срок до 30.11.2023 г., и уговорени лихвен процент за
кредита 40,99 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,7 %. В срока на договора
1
заемополучателят погасил изцяло задълженията, вкл. заплатил и сума в размер на 213,32
лева – такса за бързо разглеждане. Излагат се доводи, че в пряко нарушение на
императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК ответното дружество не е
включило в ГПР предвидената в договора за заем такса за експресно разглеждане, цената на
която услуга представлявало скрито възнаграждение за заемодателя. При условие, че ГПР е
бил законосъобразно описан, действителният такъв би възлизал на стойност, многократно
над допустимата, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал, 4 ЗПК,
водеща до нищожност на договора. Счита, че посочването в договора на ГПР в размер,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща
търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В евентуалност твърди
нищожност на клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане,
като платена при липса на основание, тъй като съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължат
такси във връзка с усвояване и управление на кредита. Твърди, че по договора е заплатил
сумата от 213,32 лева за предвидената в него такса за експресно разглеждане на искането за
кредит, поради което в случай, че договорът или посочената клауза са нищожни, така
платената сума подлежи на връщане, поради липса на основание за задържането . При тези
твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10,00 лева /част от сума
в общ размер на 213,32 лева/ – недължимо платена по договора за кредит сума.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Излагат се подробни съображения за действителност на процесния договор за
потребителски кредит. Сочи, че допълнителната услуга не е задължително условие за
получаване на заявената сума и не повишава шансовете на кредитополучателя за одобрение
и не следва да се включва в ГПР, тъй като не представлява „общ разход по кредита“. Не
оспорва фактическите твърдения на ищеца относно сключване на процесния договор за
паричен заем при посочените в исковата молба параметри, както и извършени от
заемополучателя плащания преди завеждане на делото, послужили за погасяване на
главница в размер на 1 100,00 лева, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за
експресно разглеждане в размер на 213,32 лева. Признава, че в посочения в договора за заем
ГПР от 49,7 % не са включени разходи за заплащане на такса за експресно разглеждане, тъй
като при гореизложените съображения счита, че въпросната такса не следва да се включва в
ГПР. Моли за отхвърляне на предявените искове.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1./ сключването на Договор за кредит № /31.10.2023 г. с ответното
дружество, с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза, в
противоречие или заобикаляне на императивни изисквания на закона; 2./ извършено
плащане на сумите по договора за заем в полза на ответното дружество, включително на
процесната такса за експресно разглеждане.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ на
31.10.2023 г. между „В..Б.“ ЕООД /с предишно наименование „ф.“ ЕООД/ – като заемодател,
и Г. Х. С. – като заемополучател, е бил сключен договор за паричен заем № , по силата на
който заемодателят се задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 1
100,00 лева, при еднократното погасяване от заемополучателя в срок до 30.11.2023 г., и
уговорени лихвен процент за кредита 40,99 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49,7
2
%; 2./ главницата по договора за заем е реално усвоена от заемополучателя; 3./ в погашение
на задължения по договора за заем заемополучателят е извършил доброволни плащания
преди процеса, послужили за погасяване, както следва: на главница в размер на 1 100,00
лева, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за експресно разглеждане в размер на
213,32 лева; 4./ при изчисленията, извършени за определяне на ГПР по договора за заем,
заемодателят не е взел предвид таксата за експресно разглеждане.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания, като
ненеобходими, тъй като обстоятелствата, установими чрез тях са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, ведно с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3