РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Сливница, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно
наказателно дело № 20251890200201 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Д. Н. срещу Наказателно постановление № 25-1204-
000393 от 24.04.2025 г.,, издаден от ВПД началник група в ОДМВР – София, сектор ПП, с
което му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2
ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.
В жалбата са изложени твърдения, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно поради което моли да бъде отменен.
Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване. В придружително писмо на въззиваемата страна /л.11/ е
отразено, че процесното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на
21.05.2025 г. Жалбата е подадена на 03.06.2025 г., в предвидения в закона 14-дневен срок.
По същество:
От представеното по делото Наказателно постановление № 25-1204-000393 от
24.04.2025 г., издаден от ВПД началник група в ОДМВР – София, сектор ПП /л.5/ се
установява, че Ц. Д. Н. е санкциониран за това, че на 18.08.2024 г. в 08.28 ч., в общ.
Божурище, на път първи клас № I-8, обл. Софийска, км.38+400, с посока на движение от гр.
София към гр. Сливница, е управлявал собствения си лек автомобил „*****************“, с
рег. № ******************, със скорост от 101 км/ч при ограничение на скоростта от 50
км/ч. в населено място, въведено с пътен знак В26, което нарушение е заснето с
автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1 с фабр. № М653 и за което нарушение,
квалифицирано по чл.21, ал.2 ЗДвП, на собственика е наложено наказание „глоба“ в размер
на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание
1
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.
Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на
административно нарушение от 27.02.2025 г. /л.13/, въз основа на който е издадено
Наказателното постановление.
Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по
чл.189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед №
8121К-15085/09.12.2014 г. на МВР и Акт за встъпване в длъжност.
АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП,
видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя и Заповед за преназначаване на
актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор.
Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са
налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно –
наказателна процедура по издаването им.
Доколкото за извършеното нарушение в закона е предвидена санкция лишаване от
право да се управлява МПС, правилно е съставен АУАН, а не е издаден електронен фиш, по
аргумент от чл.189, ал.4 ЗДвП.
По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС,
което се установява и от представената с молбата от 21.08.2025 г. от АНО, справка за
същото.
По отношение на възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал процесния
автомобил на датата на нарушението, следва да се има предвид разпоредбата на чл.188, ал.1
ЗДвП /в редакцията от 2011 г./, съгласно която отговорността е за собственика, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство.
За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало да
представи декларация, че друг е управлявал МПС-то с посочване на данни за лицето, което е
извършило нарушението.
Това в случая не е сторено, поради което и на основание чл.188, ал.1 ЗДвП /в сила от
2023 г./ отговорността е за собственика, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Изготвеното от жалбоподателя сведение /л.16/ няма характер на декларация по
смисъла на чл.188, ал.1 ЗДвП, доколкото заявеното в него не е под страх от наказателна
отговорност и не са посочени данни на лицето, на което е предоставено МПС-то.
Собственикът, респективно ползвателят не може да заобикаля разпоредбата на
чл.188, ал.1 ЗДвП като установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, чрез
разпит на свидетели или по друг начин, а не по установения, императивно, от закона ред. В
този смисъл Решение № 1304 от 01.11.2023 г. на АдмС – София област.
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата
обстановка, изложена в наказателното постановление, както и не било конкретизирано
мястото на което е извършено нарушението.
В НП ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението.
Посочено е мястото и датата на нарушението, както и как е въведено ограничението на
скоростта от 50 км./ч., а именно поради обстоятелството, че мястото на нарушението е в
населено място, като има и поставен знак В 26. Ясно и подробно е индивидуализирано
мястото, на което е извършено нарушението до степен да се установи дали същото е под
обхвата на ограничението.
От изготвената и приета по делото Съдебно-техническа експертиза /л.34/ се
установява, че на път I-8 в посока София - Калотина при км.38+570 е поставена табела Д 11
/Начало на населено място махала „Кантона“/, края на населеното място е обозначено с
табела Д 12, поставена на км. 38+140. Съгласно координатите на камерата, същата е
поставена на км.38 + 400, като процесния лек автомобил е заснет на разстояние от 80 м. от
камерата и на 240 м. след знак Д 11 /Начало на населено място/ и преди края на действието
му с пътен знак Д12 /Край на населено място/.
От експертизата се установява, че на км.37+320 м е поставен и пътен знак В26,
ограничаващ скоростта на 50 км.ч.
2
Нарушението и в частност скоростта, с която се е движел процесният лек автомобил е
констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на участък от пътя и самото
АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.
Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и
субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на
нарушението е ирелевантно.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП Изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта
на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост на движение – 104 км/ч, при ограничение от 50 км/ч
в рамките на населено място.
От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда – Протокола за
проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 26.01.2024 г., като част от
инструкциите при употреба на същото, се установява, че допустимата грешка при измерване
на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/-
3 % при скорост над 100 км/ч.
В АУАН и в НП изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване
на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1
от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради
което посочената в тях отчетена скорост е 101 км/ч.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице
следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с
ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото
средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при
контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места;
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като
надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
периодична проверка, които удостоверяват годността на използваното АТСС. В процесното
Наказателно постановление, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип,
доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.
Отразено е, че средството за измерване е годно до м.03.2025 г.
Годността на техническото средство се установява и от САТЕ.
Попълнен е протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и
неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата
на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на
3
скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразено и
заснемането на дигитална снима на участъка от пътя, такава е приложена към материалите
по делото, както и е посочен режима на измерване - стационарен, началото и края на
работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки,
станали основание за издаване на АУАН и след него Наказателно постановление, броя на
установените нарушения.
Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има
материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото
същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната
уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на
надлежното настройване и привеждане в работен режим на техническото
средство.
В тази връзка непредставянето на документ за преминато обучение на полицейския
служител въвел в работен режим камерата не оборва
доказателствената му стойност. Липсата на представен сертификат за преминато обучение за
работа с АТСС не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на
процедурата по установяване на деянието. Присъствието на контролен орган е
с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал.
2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но без възможности той да
въздейства върху измерването, регистрирането и записването на
нарушението, която дейност се осъществява автоматично.
С оглед изложеното съдът приема, че камерата представлява годно и изправно
заснемащо средство, използвано по предвидения в закона начин.
Съдът е счел за безпредметно да разпитва по делото като свидетели актосъставителя
и свидетеля по съставяне на акта, доколкото същите не са възприели лично, пряко и
непосредствено нарушението, същото е заснето с автоматизирано техническо средство, въз
основа на заснетите данни. АУАН е съставен, поради обстоятелството, че за процесното
нарушение е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в Наказателното
постановление неправилно е посочена материалноправната норма, която е нарушена,
доколко описаното в обстоятелствената част и установено по делото отговаря на нарушение
по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта следва от факта, че движението на
автомобила е в населено място. Действително на процесния пътен участък, видно от СТЕ, се
установява, че е поставен и пътен знак В26, ограничаващ скоростта на 50 км.ч. Такова
допълнително ограничение на скоростта с поставен пътен знак В 26, който отново
ограничава скоростта на 50 км.ч. не е било необходимо доколкото то се дублира с това, което
следва от поставения знак Д11 /Начало на населено място/, след който, съгласно
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, ограничението на скоростта е 50 км/ч.
Грешното посочване на материалноправната норма не е съществено процесуално
нарушение, доколкото в обстоятелствената част е посочено коректно извършеното
нарушение. В случая, за нарушението на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП се предвижда
същото наказание за дееца, като не се променя съществено фактическата обстановка.
Правилно в Наказателното постановление е приложена санкционната разпоредба, а
именно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, която предвижда, че за превишаване на скоростта в населено
място с над 50 км.ч. наказанието е глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая превишението е с 51 км/ч, поради което попада
в обхвата на посочената разпоредба.
Предвид изложеното, горното е основание за изменение на електронния фиш,
4
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, а не за неговата отмяна.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.12 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните
контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане
на допълнително обучение, в редакцията действаща към момента на извършване на
нарушението, за извършено нарушение, санкционирано по чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, какъвто е
настоящия случай, на нарушителя се отнемат 18 контролни точки.
Непосочването на конкретната разпоредба от Наредбата в наказателното
постановление, въз основа на която се отнемат точките, съдът не отчита като съществено
процесуално нарушение, доколкото с това не се ограничават правата на жалбоподателя, нито
се лишава от защита, нито се създава предпоставки за тълкуване на волята му. В
Наказателното постановление е препратено към Наредбата, в която ясно е посочено, че за
процесното нарушение се отнемат 18 броя контролни точки.
Определеният отнапред от законодателя размер на контролните точки, които
подлежат на отнемане при извършено нарушение по 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП не дава право на
съда да преценява отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото
именно 18 контролни точки се отнемат на жалбоподателя с процесното Наказателно
постановление, последното следва да се потвърди и в тази му част.
Към датата на извършване на нарушението и издаване на Наказателното
постановление е действала разпоредбата на чл.189з, ал.1 ЗДвП, съгласно която за
нарушенията по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН, предвиждаща, че за
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание
на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание.
С оглед цитираната разпоредба в Наказателното постановление не е обсъждано
приложението на чл.28 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.189з, ал.1 ЗДвП към настоящия момент е обявена за
противоконституционна /обн. ДВ бр.38 от 09.05.2025 г./, което обстоятелство следва да се
съобрази при решаване на делото, доколкото създава по-благоприятно положение за
нарушителя.
В конкретиката на настоящия казус, съдът приема, че не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Извършеното нарушение
е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е
съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на
въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на
МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект
на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, свързани със смърт, увреждане на здравето и имуществото на
5
останалите участници в движението по пътищата.
При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се за АНО, който е направил искане в тази
насока.
По делото същият се е представлявал от юрисконсулт, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл.63д, ал.1 и ал.3
НПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.27е Наредба за заплащане на правната помощ на 80
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни
заседания и извършените процесуални действия.
По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските
следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е ОДМВР - София, юридическо
лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МВР,
съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2 ЗМВР.
По делото съдът е допуснал СТЕ при възнаграждение за вещото лице в размер от
414.70 лева от бюджета на съда, който депозит е заплатен на вещото лице, като съобразно
изхода на спора тези разноски ще се възложат в тежест на жалбоподателя.
При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.4, вр. с ал.7, т.1 ЗАНН, Районен съд -
Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1204-000393 от 24.04.2025 г., издаден от
ВПД началник група в ОДМВР – София, сектор ПП, с което на Ц. Д. Н. е наложено
наказание глоба в размер 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП и
са отнети 18 броя контролни точки, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението на чл.21,
ал.1 ЗДвП и ГО ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.
ОСЪЖДА Ц. Д. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА ОДМВР – София сумата в
размер на 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. Д. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Сливница
сумата в размер на 414.70 лева – разноски за СТЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6