Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
28.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 2029 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Ц.Д., чрез адв. М.Г., депозирана
против наказателно постановление № 20-1085-003373 от 20.10.2020г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно, а наложените административни наказания явно несправедливи и се
моли за неговата отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се моли да бъде
отменено наказателното постановление или да бъде изменено същото като бъде
намален размерът на наложената глоба. В подкрепа на това развива следните
аргументи: На първо място се застъпва тезата, че на нарушителя е връчено
нечетливо копие на акта за установяване на административно нарушение, което е
нарушило неговото право на защита. На следващо място се релевират доводи, че от
събраните гласни доказателства се установява, че пътната настилка е била в
изключително лошо състояние и с оглед, че времето е било сухо, и се е вдигнала
пушилка, но не може да се установи дали е имало кръгче – умишлено или не и това
не е могло да бъде възприето от свидетелите. На следващо място се инвокират
доводи, че в закона няма легално определение на понятието „дрифт“
и описаното поведение на водача, квалифицирано така според наказващия орган е
именно такова, касаещо използване на пътищата,
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари и това разбиране на обвинителната
теза не съответства на указаното от законодателя. Липсата в нормите на ЗДвП на
легална дефиниция на понятието „дрифт“ прави
недопустимо налагането на санкция за нарушение, което законодателят не е описал
и въздигнал в санкционен състав и свободната интерпретация, на който и да е
термин, не позволява използването му за целите на административнонаказателното
производство. В допълнение се посочва липса на обоснованост от приетите по
делото доказателства, че соченото нарушение е било умишлено, като се излагат
твърдения, че въобще може да не е умишлено, както и че може да е дори при
самонадеяност, но това също не е умишлено деяние. Навеждат се доводи, че
административнонаказващия орган не е изложил аргументи, относно това, защо
счита, че деянието не е маловажно. Инвокират се
доводи, че с оглед дългата практика на жалбоподателя като шофьор липсата или
пък малкото наличие на предходни нарушения, в най-лошия случай следва да се
приложи чл. 28 ЗАНН. Посочва се, че за нито едно нарушение не е предвидена
глоба в размер на 3000 лева и не може да се отнесе такава тежка санкция към
конкретния случай. Претендират се разноски.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-003373/20.09.2020г.
(бл. № 841008) против жалбоподателя, за това, че на 20.09.2020г., около 15,50
часа, в град Русе, кръстовището на ул. „Русофили“ и бул. „Гоце Делчев“ – посока
бензиностанция Петрол, в условията на ясно време и суха пътна настилка, управлявал
лек автомобил „Митсубиши Паджеро“
с рег. № Р 50 46 ВН, негова собственост, като използвал пътищата отворени за
обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а
извършвал демонстративни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране, последващо изваждане от контрол на задната част на МПС като
извършил два кръга върху пътното платно – дрифт,
което негово поведение е субсумирано от
актосъставителя като осъществяващо състав на нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя с възражения, че „настилката на бул. „Гоце Делчев“ не е
плътна, а е от камъчки и пепел и е хлъзгава“.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са били депозирани възражения срещу
съставения АУАН.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на
свидетели на актосъставителя М.Р.И. и свидетелите Б.З.Д.,
К.П.К. и Д.Ц.И., както и писмените доказателства - АУАН №
20-1085-003373/20.09.2020г. (бл. № 841008), докладна записка, ЗППАМ, справка за
собственост и справка за нарушител.
С оглед съдържащите се
противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно
главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на
свидетелите Б.З.Д. и К.П.К.. На техните показания противостоят показанията на
свидетеля Д.Ц.И..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Б.З.Д. и К.П.К., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези
двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите
преки впечатления, без да са налице каквито и да било съществени противоречия в
изнесеното от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението.
Показанията на тези двама свидетели са последователни, логични и в съответствие
с правилата на формалната логика. С оглед своето местоположение и обективни
реалии, всеки един от тези свидетели е имал обективна възможност да възприеме
фактите, за които свидетелства, като същевременно с това не са налице и
най-общи данни за възможна заинтересованост в показанията на тези двама
свидетели. Доказателства за това, че показанията на тези двама свидетели са
обективни, а не са депозирани само и единствено в подкрепа на
административнонаказателното обвинение е факта, че всеки един от тези двама
свидетели добросъвестно изнася пред съда, че не е чул шум от форсиране на
двигател, при обратния завой, което както посочва свидетелят Б.З.Д. е поради
факта, че полицейските служители в този момент с техния автомобил са се
намирали на разстояние, което освен, че е безспорно доказателство за
обективността и добросъвестността на показанията на тези свидетели е и житейски
логично.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Д.Ц.И., тъй като освен, че са налице данни за възможна
заинтересованост в показанията на свидетелката, предвид факта, че същата живее
на семейни начала с жалбоподателя същите в частта им, че управляваният от
жалбоподателя лек автомобил не се е завъртял напълно се опровергават от
показанията на свидетелите Д. и К.. Изнесеното от свидетелката, че
жалбоподателят с неговия автомобил само е завил наляво, в резултат на което се
е вдигнал пушек от пътната настилка и предницата, и задницата не са се унасяли
по никакъв начин, и не е имало завъртане на автомобила, освен че напълно се
опровергава от показанията на полицейските служители – Д. и К., напълно се сугестират и от заявеното от жалбоподателя в хода и по реда
на съдебните прения, където същият посочва, че действително управлявания от
него автомобил се е завъртял – „самата настилка е пепелива
и се завъртя джипът“, което пък напълно кореспондира с показанията на
полицейските служители и е още една индиция за
обективност на техните показания, в които всеки един от тези двама свидетели е
възприел завъртането на автомобила, управляван от жалбоподателя и последващия пълен кръг. Показанията на свидетелката И.а не намират опора и в правилата на
формалната и житейска логика, тъй като макар и участъкът от пътното платно да е
бил покрит с пясък и пепел, то ако автомобилът управляван от жалбоподателя бе
направил левия завой, с ниска скорост, както самата свидетелка посочва, то това
не би вдигнало пушек, както такъв не се е вдигнал от управлявания от нея лек
автомобил, когато тя е направила същия завой, на същото място и при същите
пътни условия.
С оглед извършената оценка на
гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от
законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството
доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни
доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите Б.З.Д. и К.П.К.,
по отношение на чийто показания не са налице и най-общи данни, които да не
дават основание на настоящия съдебен състав да ги кредитира.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП изрично са
посочени приетите за осъществили се конкретни действия, извършени от нарушителя
– форсиране на двигателя и последващо изваждане от
контрол на задната част на моторното превозно средство и извършване на два
кръга върху пътното платно, въз основа на които осъществили се факти от обективната
действителност е прието, че с това си поведение нарушителят е използвал
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно с цел извършване на
демонстрационни маневри. С оглед това съдът намира за неоснователни релевираните от защитника на нарушителя доводи, че при
описанието на нарушението в АУАН и НП са нарушени императивните разпоредби на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не е налице противоречие между приетите
за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът
намира за неоснователни релевираните в хода по
същество доводи, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като
неговия препис от АУАН е бил нечетлив. На първо място по делото е приложено
копие от съставения АУАН, което е четливо. На следващо място видно от
възраженията на нарушителя вписани в АУАН, същият още към момента на
съставянето на акта е бил запознат с всички приети за осъществили се факти и
правната норма под която същите са субсумирани и е изложил своите възражения
във връзка с тях. Правото на защита включва в себе си, гарантираното от закона
право на нарушителя към момента на съставянето на АУАН да бъде запознат с
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност и субсумирането на същите под хипотезиса
на правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, което в конкретния
случай е изпълнено и още към момента на образуване на
административнонаказателното производство нарушителят е бил запознат, както с
фактите, така и с правната квалификация на същите и нарушителят е изложил
своите възражения, поради и което не може да бъде прието, че е нарушено правото
му на защита. Този извод се обосновава и от това, че в срока и по реда на чл.
44, ал. 1 ЗАНН от страна на жалбоподателя на са били депозирани възражения в
тази насока и същият не е изискал да му бъде предоставено копие на АУАН, ако се
приеме тезата му, че не е разбрал, за какво конкретно нарушение е съставен
същият. На последно място, но не и по значение същият е упражнил правото си на
жалба срещу издаденото му наказателно постановление и по този начин в пълнота е
реализирал правото си на защита.
Неоснователни
са и доводите на защитата, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като в наказателното постановление административнонаказващия орган не е изложил
аргументи, относно това, защо счита, че деянието не е маловажно. Преценката на
административнонаказващия орган за наличие на предпоставките за „маловажен
случай” винаги е задължителна, но нейното обективиране
и излагане на подробни мотиви в тази насока в наказателното постановление не е,
доколкото такъв реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и
доказва, че жалбоподателят на 20.09.2020г., около 15,50 часа, в град Русе,
кръстовището на ул. „Русофили“ и бул. „Гоце Делчев“ – посока бензиностанция
Петрол, управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р 50 46 ВН, негова собственост, като
използва пътищата отворени за обществено ползване не по тяхното предназначение
за превоз на хора и товари като извършва демонстративни маневри, изразяващи се
в умишлено форсиране, последващо изваждане от контрол
на задната част на МПС като извършва два кръга върху пътното платно – дрифт.
Преки
доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в показанията на
разпитаните в процесуалното качество на свидетели Б.З.Д. и К.П.К., всеки
един от които пряко и непосредствено е възприел приетите за осъществили се в
АУАН и НП факти.
От
показанията на тези свидетели категорично се опровергава тезата на
жалбоподателя, че се касае за случайно деяние.
Всеки
един от тези двама свидетели – очевидци, в депозираните от тях показания
изнасят, че жалбоподателят с управлявания от него лек автомобил се е завъртял в
кръг, като е извел от контрол задната част на управляваното от него моторно
превозно средство.
Тезата
на жалбоподателя, че не е целял умишлено загуба на сцепление на задните колела
и се е завъртял случайно, поради пътната настилка, не намира опора в правилата
на формалната и житейска логика. На първо място, както е отразено в АУАН и
както посочват всички свидетели времето е било сухо. На второ място
жалбоподателят е управлявал МПС с повишена проходимост – Митсубиши
Паджеро, което също изключва възможността същото на
суха пътна настилка, без умишлено да е изведено от праволинейното си движение,
макар и във завой да се завърти, без боравене с уредите за управление на
автомобила, а още по-малко, в резултат на това завъртане да се вдигне пушилка,
за която свидетелстват абсолютно всички разпитани свидетели. Категорично не
може да бъде прието, че извършването на пълен кръг, съчетан със загуба на
сцепление на задните губи на автомобила управляван от жалбоподателя, се е
случило без придаване от страна на водача на достатъчна инерционна сила от
двигателя на автомобила и боравене с кормилната уредба, което именно да е
довело до странично приплъзване на задните колела, при
извършеното завъртане на автомобила. В съответствие с правилата на формалната
логика е именно по този начин да се е вдигнала и възприетата от всички
свидетели пушилка, а не както посочва жалбоподателя и свидетелката И.а, същата
да се е вдигнали при ляв завой, с ниска скорост. В подкрепа на този извод е и факта,
че управлявания от свидетелката Д.И.лек автомобил, който е минал по същия път
по никакъв начин не е загубил сцепление, макар и да не е с възможност за задвижване
и на четирите колела. На последно място, но не и по значение е и марката, и
модела на управлявания от страна на жалбоподателя автомобил, който автомобил много
по трудно, в сравнение с един автомобил само със задвижване само на задните
колела, е в състояние да загуби сцепление на задните колела, в резултат на
което да се постигне завъртане, а още по-малко това да се случи на сух път.
Категорично
в случая поведението на нарушителя не сочи на случайно деяние, нито
непредпазливо такова, а сочи единствено и само на умишлена и целена от водача
принудителна загуба на сцеплението на задните колела на управлявания от него
лек автомобил, с цел извършване на фигури по платното за движение, които са
характерни при провеждане на състезания по демонстрационно шофиране и показване
на умения във връзка с управлението и контрола на моторно превозно средство,
при принудителна загуба на сцеплението на задните колела. В случая не се касае
само и единствено за загуба на сцеплението на задните колела при завой, а за
целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление на лекия
автомобил, с цел същият принудително да загуби сцепление на задните колела и да
изпълни описваното от свидетелите завъртане около неговата ос на пътното платно,
в зоната на посоченото кръстовище.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
именно принудителна загуба на сцепление на автомобила и задържането му
принудително в това състояние до извършването на един оборот, около неговата ос,
а във волево отношение същият пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици от извършеното от него деяние, а именно да използва път отворен за
обществено ползване за извършване на фигури с управлявания от него лек
автомобил, с цел, както посочват свидетелите Д. и И. „Да покаже на детето“.
Разпоредбата на чл. 104б ЗДвП намира
приложение за всяка една проява, която обективира
използването на пътищата за различни от посочените цели, което следва от буквалното
тълкуване на същата, като в конкретния случай, жалбоподателят е използвал път
отворен за обществено ползване за извършване на фигури с управляваното от него
МПС, които са типични за състезания по демонстрационно шофиране и показване на
умения във връзка с управлението на моторно превозно средство, като в случая
изложените в АУАН и НП факти, са субсумирани именно като нарушение на т. 2 на
чл. 104б ЗДвП.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Не
намира опора в закона искането на защитата да бъде намален размера на наложеното
на жалбоподателя наказание глоба, тъй като такава възможност е изключена от
разпоредбата на чл. 27, ал. 5, вр. ал. 1 ЗАНН.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Видно от показанията на свидетеля К. пред полицейския
автомобил се е движил учебен автомобил, а непосредствено след автомобила управляван
от жалбоподателя се е движил и автомобила, управляван от свидетелката И.а, в
който е имало и дете, и с поведението си жалбоподателят е застрашил не само и
единствено своите живот и здраве, а е поставил в опасност живота и здравето и
на други участници в движението, което изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Видно и от справката за нарушител на жалбоподателя, същия има налагани
административни наказания за извършени от него нарушения на правилата за
движението по пътищата, което също следва да бъде отчетено като отегчаващо
отговорността на нарушителя обстоятелство и извършеното от него нарушение, не
може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Изложените
от страна на защитата доводи, че за това нарушение са предвидени изключително
високи наказания е така, но съдът е длъжен да приложи законът, такъв какъвто е.
Очевидно законодателят е преценил, че този тип деяния се отличават с висока
степен на обществена опасност и затова именно е предвидил и такива тежки
санкции за същите.
В
конкретния случай, както беше посочено и в АУАН и в НП изрично са посочени
конкретните извършени действия, въз основа на което е прието, че нарушителят
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, поради и което
неоснователни се явяват доводите на защитата, че в настоящия случай нарушителят
е наказан за деяние, което не е конкретизирано, тъй като липсва легална
дефиниция на понятието дрифт и по този начин му е
нарушено правото на защита да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност.
В същия
смисъл е и константната практика на Административен съд – Русе, намерила израз
в Решение на АдмС – Русе от 24.01.2020г., постановено
по к. а. н. д. № 356/2020г., Решение от 10.03.2020 г. на АдмС
- Русе по к. а. н. д. № 36/2020 г., Решение
от 10.07.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
44/2020 г., Решение от 19.06.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 129/2020 г., Решение от
3.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 167/2020
г. и Решение от 13.10.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 274/2020 г.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1085-003373 от 20.10.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на В.Ц.Д., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административни
наказания „ГЛОБА“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: