№ 1386
гр. Варна , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500786 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410, ал.1, т.1 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, действащо чрез ю.к.И.Н.,
срещу разпореждане №264005/01.02.21г., постановено по ч.гр.д. №1300 по описа за 2021
година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К. С. Ш. от гр.Варна
за сумата от 990лв-застрахователна премия за периода от 01.08.19г. / падеж на първа
неплатена погас.вноска/ до 01.04.20г. / падеж на последна погас.вноска/, както и искането за
разноски за сумата над 64,92лв.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Счита, че
съгласно въведената с чл.10а, ал.2 ЗПК забрана одобрението за кредит и последващото му
усвояване и управление са част от дейността на банката по предоставяне на кредита и за тях
не следва да се събират такси, а в случая бил сключен договор за застраховка, престациите
по които не са свързани с усвояване и управление на кредита. Навежда довода, че
застр.премия не следва да бъде включвана в размера на ГПР и не оскъпявала кредита, като
застрахователят определял условията на сключваните договори и кредиторът не можел да
влияе. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираното вземане.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния
й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. №1300/2021г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника К. С. Ш., за следните
суми: 1225,45лв- главница по договор за заем от 28.09.18г.; 160,13лв-догов.лихва; 990лв-
застр.премия за периода от 01.08.19г. /падеж на първа неплатена погас.вноска/ до 01.04.20г.
/падеж на последна погас.вноска/, 123,57лв-лихва за забава.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният
съд е приел, че вземането, основано на договор за допълн.услуги, е основано на
неравноправни клаузи, тъй като включва заплащане на дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата
на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК
заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото
следва да съдържа пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както
и изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В настоящия случай съставът на въззивния съд намира, че вземането за
застр.премия срещу длъжника не е индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в
заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при
подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на
установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност между двата
предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба. В случая в
заявлението не се съдържат достатъчно твърдения, от които може да се изведе основанието,
на което се търси процесната сума. Не се съдържат твърдения за това извършено ли е, по
какъв начин и в какъв размер финансирането на длъжника за застр.премия, респ. заплатена
ли е сочената застр.премия по договора за застраховка. Липсата на такива твърдения
препятства формирането и на извод за изискуемост на процесното вземане. Представянето
на договора, съдържащ клауза за допълн.услуга, не може да замести липсата на твърдения на
заявителя в тази насока. Претендираното вземане следва да бъде надлежно конкретизирано
както по основание, така и по размер, което в случая не е сторено. Ако ответникът не е
2
наясно, кои са фактите, които пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и
размера на претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и
съответно възражението му би било несъответно на действителното положение.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира, че подаденото
заявление в обжалваната част следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до същия краен
извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №264005/01.02.21г., постановено по ч.гр.д.
№1300 по описа за 2021 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.
№267248/29.01.21г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу К. С. Ш. от гр.Варна за сумата от 990лв-застрахователна премия за периода от
01.08.19г. / падеж на първа неплатена погас.вноска/ до 01.04.20г. / падеж на последна
погас.вноска/, както и за разноски за сумата над 64,92лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3